Р Е Ш Е Н И Е

№ 265

гр.Добрич 06.11.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На четиринадесети октомври 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №539 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от К.М.С. *** срещу решение №73/29.05.2019 г.,вписано под №56,т.І,стр.153-154/29.05.2019 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№588/2018 г. на Каварненския районен съд,с което е допусната делба между А.К.А. с ЕГН ********** *** и К.М.С. с ЕГН ********** *** на недвижим имот:земеделска земя-нива с площ от 15 000 кв.м,съставляваща имот с идентификатор ***по кадастралната карта на с.Б.,общ.К.,при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите.Обжалваното решение било неправилно,тъй като изводът на КРС,че делбеният имот не е придобит изцяло от въззивника въз основа на вложени от него извънсемейни средства при закупуването му,не почивал на събраните доказателства.Съдът не обсъдил всички доводи на въззивника в отговора на исковата молба;не кредитирал гласните доказателства,съответстващи на писмените по делото.Не бил извършен пълен анализ на всички твърдения и доводи-така на възражението по допустимостта на иска за делба въз основа на факта,че нивата е придобита чрез оземляване,и предвид забраната оземлените лица да прехвърлят земите в срок от 10 години освен на държавата и общината;на довода,че въззивникът е изключителен собственик на имота поради оземляването му с него като малоимотен и безимотен,каквото качество не било установено в лицето на другата съделителка;на възражението за пълна трансформация вследствие влагането от въззивника на извънсемейни средства в придобиването на имота.Изводите на районния съд били неправилни поради неправилно възприемане на събраните доказателства.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на иска за делба,респ. за присъждане в полза на въззивника на сторените от него разноски.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата А.К.А. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение,като претендира и сторените от нея разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 07.06.2019 г.,а жалбата е подадена по пощата на 14.06.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 21.06.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявения допустим иск.По същество е правилно и следва да бъде потвърдено при следните съображения:

Гр.д.№588/2018 г. на КРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.34 ал.1 от ЗС във връзка с чл.69 и сл. от ЗН от А.К.А. *** срещу К.М.С. *** за делба на съсобствен между страните недвижим имот,представляващ поземлен имот /нива/ с площ от 15 дка /15 000 кв.м/ и с идентификатор ***по кадастралната карта на с.Б.,общ.К..Производството е във фаза по допускане на делбата.

Изложено е в исковата молба,че страните са бивши съпрузи,чийто брак е прекратен с развод с влязло в сила решение.По време на брака били оземлени с процесната нива,като след развода били нейни собственици в режим на обикновена съсобственост.Настоява се за делба на поземления имот при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от двамата съделители.

В писмен отговор на исковата молба ответникът К.М.С. навежда на първо място доводи за недопустимост на предявения иск.Като подчертава,че лично той е оземлен по реда на ЗСПЗЗ,ПЗР на ППЗСПЗЗ и Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани /НОБМГ/,същият счита,че не е допустима делба на процесната нива предвид законовата забрана оземлените лица да прехвърлят земята в срок от 10 години освен на държавата или общината.С извършване на делбата се създавала правна промяна,като във втората фаза делбата имала конститутивно действие с оглед изваждане на правото на собственост от патримониума на едно лице и прехвърлянето му на друго.Делбата била недопустима поради липса на съсобственост между страните върху процесната нива.Ответникът С. бил първоначално наемател в качеството си на безимотно и малоимотно лице,а впоследствие,покривайки изискванията на закона,бил оземлен с делбената нива.Качество на безимотен и малоимотен не било установено в лицето на другата съделителка.Придобивайки правото на изкупуване на земята,С. станал изключителен собственик на същата.Сумите за изкупуване били изключителна собственост на ответника,предоставени му от негови близки само на него,поради което и на това основание имотът бил изключителна собственост на последния.

Не е спорно по делото,че двамата съделители са бивши съпрузи,чийто брак е сключен според отразеното в диспозитива на решение №**/09.02.2012 г. по гр.д.№***/2011 г. на Каварненския районен съд /на лист 5 от делото на КРС/ с акт за граждански брак №81/30.08.1986 г.С цитираното решение,влязло в сила на 09.02.2012 г.,бракът им е прекратен с развод.От книжата по преписка за оземляване по заявление вх.№70 /на листи 80-113 от делото на КРС/ се установява следното:Със заявление вх.№70/28.05.2001 г. съделителят К.М.С. е отправил искане до ПК-гр.К. да бъде оземлен като безимотен със земи в землището на с.Б.,общ.К..С решение №45/10.09.2002 г. на ПК-К. на основание чл.20 от ЗСПЗЗ,чл.42 от ППЗСПЗЗ и чл.18 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани /НОБМГ-обн.ДВ,бр.87/24.10.2000 г./ е признато на К. М.С. правото на оземляване с предимство по чл.21 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ чрез отдаване под наем в землището на с.Б. върху поземлен имот от 15 дка-част от ПИ от ДПФ №046003-целият с площ от 567,020 дка при годишен наем от 4 лв/дка.На 31.10.2002 г. между ОДЗГ-гр.Д. в качеството на наемодател и К.С. в качеството на наемател е сключен договор за оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез отдаване под наем на земи от ДПФ с предмет посочения в горното решение имот и при уговорена годишна наемна цена за съответната стопанска година в размер на 4 лв/дка,като срокът на договора за наем е за пет стопански години и влиза в сила от стопанската 2002/2003 г.С вносна бележка от 06.10.2003 г. С. е заплатил първата си годишна наемна вноска от 60 лв=4 лв х 15 дка /лист 104 от делото на КРС/.Впоследствие с платежни нареждания от 28.09.2004 г.,16.09.2005 г.,05.09.2006 г.,17.10.2007 г.,28.09.2007 г.,28.10.2008 г. и 18.09.2009 г. /на листи 91-103 от делото на КРС/ съделителят К. М.С. е внесъл последователно шест наемни вноски за шест стопански години в общ размер по платежните нареждания от 515,49 лв,като вноската е била индексирана според уговорката по т.4.1 от договора от 31.10.2002 г. всяка стопанска година.С анекс от 09.02.2009 г. е изменена клаузата за срок на действие на горния договор от 5 г. на 10 г.

Изброените документи сочат на предприета процедура по оземляване на съделителя К.С. като безимотен чрез един от двата предвидени с разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗСПЗЗ способа /чрез прехвърляне на правото на собственост или чрез отдаване под наем/,а именно чрез „отдаване под наем“.Детайлите на процедурата са уредени с Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани /НОБМГ-обн.ДВ,бр.87/24.10.2000 г./,чиито разпоредби от чл.1 до чл.25 са отменени-ДВ,бр.39/2011 г.Договорът от 31.10.2002 г. /на лист 105 от делото на КРС/ е по своето съдържание договор за наем и създава облигационни правоотношения между държавата и К.С. по временно /срочно/ възмездно ползване на процесната нива от ДПФ.С клаузата на р.VІ,т.25 от договора е уговорено между страните по наемното правоотношение,че след изтичане срока на договора наемателят може в едномесечен срок да поиска от МЗГ придобиване право на собственост върху ползваните земи,като в този случай изплатеният наем за срока на договора се приспада от стойността на земята за оземляване.Срокът на договора от 31.10.2002 г. е следвало да изтече в края на 2011/2012 стопанска година.Но с разпоредбата на §23 ал.1 от ПЗР на ПМС №188/24.07.2009 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ /ПМС-обн.ДВ,бр.62 от 04.08.2009 г./ е предоставена възможност на оземлените лица чрез отдаване под наем на земеделски земи в тримесечен срок от влизане в сила на постановлението да поискат от ОСЗ да придобият правото на собственост върху наетите от тях земи преди изтичане на срока на договора за наем.Изрично е регламентирано,че изплатеният наем за срока на договора се приспада от стойността на земята за оземляване.Възползвайки се от последната възможност,съделителят К.С. ***4/18.09.2009 г. /на лист 84 от делото на КРС/ за придобиване собствеността върху наетия от него земеделски имот преди изтичане на срока на договора за наем.Молбата му е удовлетворена,като с решение №8084/01.06.2010 г. на ОСЗ-К. /на лист 81 от делото на КРС/ същият е оземлен чрез прехвърляне правото на собственост върху 15 дка земи от ДПФ/ОПФ,представляващи имот №***по кадастралната карта на с.Б.,общ.К..Цената на земята е определена в размер на 58 лв/дка или 870 лв за целия имот.Изплатените по време на действие на договора за наем наемни вноски в общ размер от 515,49 лв са приспаднати от цената на имота.С вносна бележка от 21.12.2009 г. /на лист 49 от делото на КРС/ е внесена от К.С. и допълнително сума в размер на 450 лв,с която стойността на нивата е изплатена изцяло,а дори и надплатена,но,както е посочено в решението за оземляване,надвнесените суми не подлежат на възстановяване на основание тогава действащата разпоредба на чл.21 ал.6 /отм./ от НОБМГ.Така К.С. е изплатил за процесната нива по оземляването сума в общ размер на 965,49 лв.

По смисъла на чл.23 ал.1 от ЗСПЗЗ при оземляване правото на собственост се придобива с влизане в сила на решението на ОСЗ за оземляване,т.е. в случая с влизане в сила на решение №8084/01.06.2010 г. на ОСЗ-К.,от който момент настъпва и конститутивното действие на решението.Основният принцип е,че когато административният акт е облагодетелстващ,последният влиза в сила в момента на издаването му,тъй като в тази хипотеза правоимащият няма правен интерес от обжалването му.Следователно в случая решението на ОСЗ е влязло в сила на 01.06.2010 г.,независимо че в него е посочена обжалваемост по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ /в тази насока определение №180 от 04.04.2018 г. по гр.д.№3821/2017 г.,І г.о.,ГК на ВКС/.Следователно правото на собственост върху процесната нива е придобито през времетраене на брака между страните /забел. решението за развод е в сила от 09.02.2012 г./.

Действително правото на собственост е придобито вследствие упражняване лично право на съделителя К.С. да бъде оземлен с предимство като безимотен,като съпругата му А. К.А. не е участвала в процедурата и не е удостоверявала изискуемото по закон лично качество на малоимотна/безимотна,но това не е пречка тя да придобие право на собственост върху процесната нива на друго основание,предвидено в закон.В настоящата хипотеза придобивният способ е резултат от упражнено лично право на съделителя К.С. на оземляване със земеделски имот от ДПФ/ОПФ,но се касае за възмездно придобиване на собствеността чрез заплащане стойността на земята,което е осъществено по време на брака между страните,и по правилото на чл.21 ал.1 от СК процесната нива се счита за придобита от двамата съпрузи в режим на СИО /решение №76/05.07.2018 г. по гр.д.№752/2018 г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.След прекратяване на брака бездяловата СИО е прекратена и се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост при равни дялове на всеки от двамата бивши съпрузи от по 1/2 ид.ч. в съсобствеността върху имота /чл.28 от СК/.

Следва да се подчертае,че искът за делба на процесната нива е допустим,тъй като предмет на делбата е земеделски имот /нива/,който не е изключен по правило от гражданския оборот;няма законова забрана за делба на такъв имот и предмет на иска са вещни права върху недвижим имот,които са по дефиниция допустимият предмет на всеки делбен иск.Делбата на процесната нива е допустима независимо от изтъкнатата от съделителя К.С. съществуваща законова забрана по чл.20 ал.4 от ЗСПЗЗ оземлените лица да прехвърлят земята,придобита при оземляване,в срок от десет години от придобиването й освен на държавата или общината.Делбеното производство няма за цел и краен резултат прехвърляне на правото на собственост на трети лица.То има за цел единствено да ликвидира състоянието на съществуваща имуществена общност.Прекратяването на съществуващата съсобственост представлява заместването й с множество отделни права на собственост върху реални части от общата вещ.Делбата е специфичен способ за прекратяване на съсобственост,при който целта е правото на две и повече лица на собственост върху обща вещ да се трансформира в индивидуални права на собственост на отделните съсобственици върху реална част от вещта,т.е. с нея не се цели прехвърляне на правото на собственост на трети лица извън кръга на съсобствениците за разлика от сделките на разпореждане,чиято последица е именно прехвърляне на собствеността от един на друг правен субект.В този смисъл делбата не нарушава цитираната забрана по чл.20 ал.4 от ЗСПЗЗ,защото не променя кръга от субекти,притежаващи изначално правото на собственост върху делбения имот.Единствено в случая изборът на способ за извършване на делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан като неподеляем би могъл да доведе до промяна в титулярството на правото на собственост и прехвърляне на собствеността в патримониума на трето лице,но в настоящата хипотеза прилагането на този способ е малко вероятно,като се има предвид,че делбеният имот е нива от 15 дка,която е поделяема на два равни дяла от по 7,500 дка при съобразяване ограничението за размера на дяловете по чл.7 ал.1 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 от ЗН.В случая не се касае с оглед забраната по чл.20 ал.4 от ЗСПЗЗ за допустимост на делбата изобщо,а тази забрана е относима и следва да се зачете единствено по въпроса за допустимостта на извършване на делбата във втората фаза на производството с оглед съблюдаване на ограничение относно способите за извършването й.И не на последно място следва да се подчертае,че забраната по чл.20 ал.4 от ЗСПЗЗ визира ограничение в правото на разпореждане от страна на самия оземлен и не дерогира възможността за прехвърляне на правото на собственост върху получената при оземляването нива на трети лица,когато това прехвърляне не е вследствие лично волеизявление за отчуждаване на имота,изхождащо от оземленото лице,а е по разпореждане на държавен орган,в частност на правораздавателен орган в делбеното производство.

Неоснователно е и възражението на съделителя К.С. с правно основание чл.23 ал.1 от СК,че е станал изключителен собственик на процесния имот по силата на пълна трансформация /преобразуване/ на лично имущество,тъй като бил вложил при заплащане стойността на земята изцяло свои лични средства,предоставени лично на него от родителите му.Това възражение е недоказано и презумпцията за съвместен принос в придобиването на двамата съпрузи по чл.21 ал.3 от СК не е оборена от С..

Не е спорно между страните,а е видно и от депозираните платежни документи,че паричните средства за процесния имот са изплатени в хода на процедурата по оземляване през периода 2003-2009 г.,т.е. по време на брака между съделителите,като през горния период същите са живели заедно в едно домакинство и не са били във фактическа раздяла /така свидетелката С.Т.Д.сочи,че са се разделили преди 7 години,т.е. през 2012 г.,а свидетелката С. А. Д.сочи фактическа раздяла през 2011 г./.Съвсем логично посочените от съделителката А.А. свидетели С.Т.Д.и Й. А. И.подкрепят тезата,че и двамата съпрузи са работили по време на брака и са имали принос в издържане на домакинството и придобиването на процесната нива.Посочените от ответника К.С. свидетели не успяват убедително да опровергаят твърденията за съвместен принос.Свидетелят П.А.С.до 17.03.2019 г. е живял преимуществено в друго населено място-в гр.Т. и очевидно не е имал чести и ежедневни контакти със страните,респ. няма преки възприятия за семейния им живот,за участието им в осигуряване на парични средства за домакинството.Същият споделя,че не е присъствал при даване на пари от родителите на К.С. за заплащане на процесната нива.Показанията му,че са предоставени парични средства лично на К.,се градят не на собствени възприятия,а на „споделено“ пред свидетеля от „д.М.“ /баща на съделителя С./,и на предположения,че родителите му дали парите,защото не били богати,нямали земи и искали да му помогнат по някакъв начин.Свидетелката С. А. Д.депозира логически и житейски неиздържани показания.Същата твърди,че още през 2000 г.,т.е. преди да е започнала процедурата по оземляване /процедурата започва през 2001 г. по повод заявление вх.№70/28.05.2001 г. на лист 111 от делото на КРС/,продължила от 2001 г. до 2010 г.,родителите на К. му дали около 1 500 лв,за да си изплати цялата сума за земята,като свидетелката била присъствала като близък приятел на семейството при предаването на сумата.Тези пари обаче по напълно неясни причини още от 2 000 г. до заплащане на последната вноска за земята през декември 2009 г.т.е. около 9 години,са били на съхранение при свидетелката и според обясненията й тя е давала от тези средства периодично на С. да си изплаща годишните наемни вноски и накрая последната вноска от 450 лв.Няма никаква логика паричната сума от 1 500 лв,която междувпрочем не отговаря на размера на дължимата за земята сума,да се предоставя от родителите на С. и от самия С. през далечната 2 000 г. още преди началото на процедурата по оземляване на съхранение у трето лице извън семейството,та дори и същите да не са имали вяра на съпругата на С..Ако са имали някакви опасения,родителите на С. съвсем логично щяха да държат парите в дома си и лично те да предоставят периодично нужните средства на сина си,когато е следвало да извършва плащания.Липсва всякаква житейска обосновка на твърдяното тяхно поведение.Липсва и такава на твърдяното поведение на К.С. да остави парите на съхранение у трето лице за такъв продължителен период извън семейството.Горните показания поради изложеното не се кредитират от съда като достоверни.Презумпцията за съвместен принос на съпрузите при придобиване на делбения имот не е оборена и съделителят К.С. не се легитимира като индивидуален собственик на имота на наведеното основание-пълна трансформация.

Предвид изложеното първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Страните са претендирали присъждане на разноски,но на настоящия етап от производството съдът не следва да разпределя отговорността за разноски,тъй като исканията са преждевременни.Според разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноски в делбеното производство според стойността на дяловете си,т.е. отговорността за разноски следва да се разпредели във втората фаза на делбата при извършването й,защото в тази фаза дяловете се остойностяват.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №73/29.05.2019 г.,вписано под №56,т.І,стр.153-154/29.05.2019 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№588/2018 г. на Каварненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.