Р Е Ш Е Н И Е

№ 260

гр. Добрич, 04.11.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 540/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно гражданско дело № 540/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по въззивна жалба на Н.Д.К. против Решение № 607/23.05.2019 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 3347/2018 г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е отхвърлил предявения от Н.Д.К. иск срещу „К. И. И.“ АД гр. София за установяване недължимостта на следните суми, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № **по описа на частен съдебен изпълнител Л. Т., рег. № * на КЧСИ с район на действие ОС – Добрич: 2 284.48 лв., парично задължение по Договор за кредит **/16.07.2007 г., ведно със законната лихва от 10.06.2010 г. до изплащане на вземането; 530.11 лв. – мораторна лихва за периода 18.01.2008 г. – 10.06.2010 г., 25.00 лв. разноски в заповедното производство съгласно изпълнителен лист от 11.10.2010 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 258/11.06.2010 г. по ч. гр. д. № 2731/2010 г. по описа на РС – Добрич, като е осъдил ищеца да заплати сторените по делото разноски.

Въззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което да се уважи предявения иск.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за неговото потвърждаване от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Страните не са заявили в подадените от тях въззивна жалба, респ. отговор оспорване на **равените от първоинстанционния съд фактически констатации. Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства, не са изтъкнати конкретни нарушения на процесуалния закон, както и липсва позоваване на неправилно приложение на норми от материалния закон.

С оглед приетите от първостепенния съд доказателства се установява следната фактическа и правна обстановка:

Гражданско дело № 3347/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич е образувано по искова молба на Н.Д.К., с която срещу „К. И. И.“ АД гр. София е предявен иск за установяване недължимостта на следните суми, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № **по описа на частен съдебен изпълнител Л. Т., рег. № * на КЧСИ с район на действие ОС – Добрич: 2 284.48 лв., парично задължение по Договор за кредит **/16.07.2007 г., ведно със законната лихва от 10.06.2010 г. до изплащане на вземането; 530.11 лв. – мораторна лихва за периода 18.01.2008 г. – 10.06.2010 г., 25.00 лв. разноски в заповедното производство съгласно изпълнителен лист от 11.10.2010 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 258/11.06.2010 г. по ч. гр. д. № 2731/2010 г. по описа на РС – Добрич, претендиран на основание чл. 439, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Изпълнително дело № **по описа на частен съдебен изпълнител Л. Т., рег. № * на КЧСИ с район на действие ОС – Добрич е образувано на 07.01.2011г. по молба на взискателя „БНП П. П. Ф.“ ЕАД гр.София въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.10.2010 г. на основание Заповед N 259 от 11.06.2010 г. по ч. гр. дело N 2731/2010 г. по описа на Районен съд – Добрич срещу Н.Д.К. за следните суми: 2284.48 лв. - парично задължение по договор за кредит **г., заедно със законната лихва от 10.06.2010 г. до изплащане на вземането; 530.11 лв. - мораторна лихва за периода 18.01.2008 г. - 10.06.2010 г. и 25.00 лв. - държавна такса.

С разпореждане от 18.08.2015 г. на частния съдебен изпълнител „К. И. И.“ АД гр. София е конституиран като взискател на мястото на първоначалния взискател „БНП П. П. Ф.“ ЕАД гр.София.

Установено е, че по делото са извършени следните действия: на 05.04.2011 г. е наложен запор на лек автомобил, собственост на длъжника; на 15.06.2012 г. е извършена справка от ЧСИ за регистрирани в ** актуални трудови договори на длъжника; на 20.11.2012 г. с разпореждане на частния съдебен изпълнител е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за 08.01.2013г. от 13.00 ч.; на 05.12.2012 г. са издадени две призовки за доброволно изпълнение до длъжника, за които назначената по делото съдебно-техническа експертиза не е установила по несъмнен и категоричен начин антидатирането им. Констатирано е извършването на изпълнителни действия – насрочени опис на движими вещи в дома на длъжника за 04.04.2014 г. от 11.00 ч., за 01.03.2016 г. от 15.30 ч, за 15.11.2017 г. от 13.00 ч. и за 22.08.2018 г. от 13.00 ч.

Контроверстният въпрос по делото е относно погасяване на вземанията, предмет на изпълнителното производство, поради изтекла погасителна давност след приключване на заповедно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. н. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти – ТР – 2 – 2015 – ОСГТК.

При преценката на предпоставките на т. н. перемция, Съдът следва да се съобрази с тълкуванията на ПП – 3 – 1980 - ВС и на ТР – 2 – 2015 – ОСГТК.

Върховният касационен съд е приел, че извършената с т. 10 - ТР – 2 - 2015 - ОСГТК отмяна на ПП – 3 - 1980 – ВС поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение – 22.06.2015 г., като даденото с т. 10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства – р. № 170 – 2018 – IV ГО.

Установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма се прилага от Съда след приемането му към такива случаи, които са били заварени към този момент.

В тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, релевантни за правоотношението между страните, породените от правоотношението последици трябва да бъдат преценявани с оглед на постановлението на пленума на Върховния съд или тълкувателното решение на Върховния касационен съд, което е било действащо към момента на настъпването им.

Съгласно ПП – 3 – 1980 - ВС, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече.

С т. 10 от ТР – 2 – 2015 – ОСГТК е дадено коренно противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото тече нова давност, но давността не се спира.

Когато спорът се отнася до последиците от правната норма, които са били реализирани за периода преди отмяната на постановлението на пленума на ВС, меродавно е тълкуването, дадено в цитирания акт на пленума на ВС.

Разрешенията, дадени в ТР – 2 – 2015 – ОСГТК ще се прилагат от 26.06.2015 г. за в бъдеще.

В разглеждания случай, в контекста на гореизложеното, и с оглед доказателствата по делото, се установява, че в темпоралните рамки на изпълнителното производство, не се установи по-дълъг от две години, в който да няма поискано от взискателя изпълнително действие.

В процесния казус, с образуването на изпълнителното производство на 07.01.2011 г. давността е прекъсната, като по време на изпълнителното производство давност не тече, с оглед разрешенията на Съгласно ПП – 3 – 1980 – ВС. В периода след 26.06.2015 г. предприетите изпълнителни действия прекъсват давността съобразно разрешенията на ТР – 2 – 2015 – ОСГТК, като от момента на същото тече нова давност, но давността не се спира.

С оглед изложените съображения се налага изводът, че в конкретния случай не са налице предпоставките на т. н. перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и давността по отношение на спорното вземане не е изтекла.

Искът като неоснователен подлежи на отхвърляне.

Въззивният съд **ълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 300.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 607/23.05.2019 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 3347/2018 г.

ОСЪЖДА Н.Д.К. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес *** да заплати на „К. И. И.С БГ” АД гр.София , бул .”П. В.” 21, Бизнес център „Л.” , ет. 2, ЕИК **, разноски в размер на сумата от 300.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.