РЕШЕНИЕ
№291
гр.Д.,21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и първи октомври през 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Мл.съдия ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №546 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба ВХ.№12449/20.06.2019г. от А.Д.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адв. М.З.-ДАК, срещу решение №646/05.06.2019г.по
гр.д.№190/2018г.на Д.ки районен съд, с което е
отхвърлен предявения от него срещу „Евро Карго“ЕООД
гр.Д. иск за сумата от 4240лева заплатена на 14.11.2017г. по изп.дело №170265513/2017г.- на ТД на НАП В., офис Д.,
образувано за събиране на задължение по Единен инструмент за предприемане на
изпълнителни мерки по искове по Директива 2010/24/ЕС с дата на издаване
10.05.2017г., референция DE _17024592017 _20170510 _UIPE_I, ведно със законната
лихва от 09.01.2018г.
С доводи, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано се настоява за отмяната му и постановяване на ново по
същество на спора за уважаване на иска с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В обстоятелствената част на
жалбата въззивникът повторно излага обстоятелства, излагани пред първата
инстанция, обосноваващи исковата му претенция. Излага несъгласие с изводите на
съда за липсата на предпоставките на чл.59 от ЗЗД. Ответното дружество се
обогатило за негова сметка, защото като превозвач дружеството е получило или
следва да получи ДДС внос от товародателя,
а не от него. Сумата, която платил по изпълнителното дело била именно вземане
на съответния орган в Германия за ДДС внос което било начислено по повод
изпълнение на възложената му от ответника работа като шофьор да извърши превоз
на международен товар.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор
по въззивната жалба не е подаден от насрещната страна, която не изразява
становище и в хода на делото.
При данни обжалваното
решение да е връчено на въззивника
на 07.06.2019г., жалбата се явява подадена
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от лице
с правен интерес от обжалването, съобразена е със изискванията на чл.260-261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Д.кият окръжен съд, в рамките
на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено
от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено
е при надлежно упражнено от А.Д.Б. с ЕГН ********** ***, срещу „Евро Карго“ЕООД гр.Д., право на иск за сумата от 4240лева
заплатена на 14.11.2017г. по изп.дело
№170265513/2017г.- на ТД на НАП В., офис Д., образувано за събиране на
задължение по Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки по искове
по Директива 2010/24/ЕС с дата на издаване 10.05.2017г., референция DE
17024592017 20170510 UIPE I, ведно със законната лихва от 09.01.2018г.
Обосноваващите
ищцовата претенция обстоятелства, се свеждат до
твърдения за неоснователно разместване на имуществени блага в резултат на
изпълнено от ищеца задължение на ответника /иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД/ чрез
плащане на 14.11.2017г. по образувано срещу самия ищец изп.дело
№170265513/2017г.- на ТД на НАП В. на сумата от
4240лева въз основа на Единен инструмент за
предприемане на изпълнителни мерки по искове по Директива 2010/24/ЕС с дата на
издаване 10.05.2017г., референция DE 17024592017 20170510 UIPE I. Претендираната от съответния орган в Германия сума от
4240лева била начислена при и по повод възложената му работа от ответника
като шофьор на товарен
автомобил-международен превоз да извърши превоз на международен товар с
автомобил ** ****АМ и ремарке ** ****ЕМ, поради което дължима от последния. Не
бил уведомен за издаването на Единен инструмент за предприемане на изпълнителни
мерки по искове по Директива 2010/24/ЕС с дата на издаване 10.05.2017г.,
референция DE 17024592017 20170510 UIPE I, узнал за вземането едва с връчване
на покана за доброволно изпълнение, не знаел за водена кореспонденция по повод
задължението между ответника и Главна митница Л., че на адреса на дружеството е
получавана адресирана да него кореспонденция по повод задължението.
Ответникът
не оспорва факта на плащане на процесната сума по
образуваното изпълнително дело, но оспорав да е
негово задължение, а санкция за извършено от ищеца нарушение, за което е
привлечен към персонал на отговорност с АТ /S/00/000157/07/2015г./4050 на основание чл.202, ал.3 от Митническия кодекс.
Безспорно
е между страните, установява се и от събраните по делото доказателства, че въз основа
на искане за събиране на публично вземане, изпратено от компетентните германски
митнически власти, придружено от единен инструмент за предприемане на
изпълнителни мерки, влезли в сила на 01.02.2016г., в който е отразено основното
съдържание на първоначалното изпълнително основание/издадено в Германия за ДДС
при внос от 15.06.2015г., установен в размер на 1791.65евро равностойни на
3504.11 лева на 22.07.2015г., лихви до датата на изпращане на искането 280евро,
равностойни на 547.62лева/ е образувано изп.дело
№170265513/2017г.- на ТД на НАП В. срещу ищеца. На 14.11.2017г. вземането, за
събиране на което е образувано изпълнителното производство е погасено от ищеца
чрез плащане на сумата от 4240лева и с разпореждане
изх.№С180008-035-0261891/25.05.2018г. на публичния изпълнител производство по
принудително изпълнение е прекратено.
Не е спорно между страните, установява се и от
събраните по делото доказателства, че в периода 15.04.2015г.-01.07.2015г. между
тях е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало при условията на
чл.67, ал.1, т.1 във вр.чл.70 от КТ по силата на
трудов договор №149/14.04.2015г., и ищецът е заемал при ответника длъжността“шофьор
товарен автомобил-международни превози“. По данни от Заповед №22/22.04.2015г.
, в качеството си на работодател, ответникът е възложил на ищеца да извърши
превоз на товар с товарен автомобил,
влекач малка „Волво“ с рег.** ****АМ и ремарке рег.№**
****ЕМ , по маршрут Франция, Германия, Австрия, Италия, като за целта го е
командировал, считано от 22.04.2015г. с продължителност от 60 календарни дни. В периода 22.04.2015г.-26.06.2015г. ищецът е
извършвал международен превоз с поверения му товарен автомобил. По данни от
обосновка на известие за вносно мито АТ /S/00/000157/07/2015г./4050, на 15.06.2015г., с автомобил
** ****ЕМ/влекач/ и ** ****ЕМ /ремарке/,
управляван от ищеца, неправомерно/без вносна обработка през границата/ е
внесена стокова партида от Швейцария в митническата територия на Общността. Отразено е, че неправомерното поведение се
изразява в това, че водачът е внесъл стоките с произход извън Общността без
представяне за обмитяване/съобщаване на митническите власти, че стоката се
намира в митническата служба или одобрено за целта място/и деклариране в
митническата територия на Общността, с което е допусната нарушение на
разпоредбата на чл.40 от МК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 37 от Митническия кодекс на Общността/по надолу МКО/, от
момента на въвеждането на митническата територия на Общността стоките са под
митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол в съответствие с
действащите разпоредби. С разпоредбата на чл.38 от МКО е установено изискване стоките,
въведени на митническата територия на Общността, да бъдат незабавно превозени
от въвеждащото ги лице, като се следва маршрутът, определен от митническите
органи, и съгласно разпорежданията на тези органи:а) до съответното
митническото учреждение, определено от митническите
органи, или до друго място, определено или одобрено от митническите органи.
Според чл.40 от МКО,
стоките, които влизат в митническата територия на Общността, се представят от
лицето, което ги въвежда в тази територия или, ако е подходящо, от лицето,
което поема отговорността за превозването на стоките след влизането им, с
изключение на стоките, превозвани на транспортно средство, което само преминава
през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия
на Общността без спирка вътре в тази територия. Лицето, представящо стоките,
прави позоваване на митническия манифест или на митническата декларация,
подадена преди това по отношение на стоките. Митническото деклариране може да
се извърши от всяко лице, което е в състояние да представи или да нареди да се
представят пред компетентните митнически органи стоките и всички необходими
документи при спазване на чл.5/чл.64 МКО/. Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от
МКО лицето, което не декларира, че действа от името или за сметка на друго лице
, или което декларира, че действа от името или за сметка на друго лице, без да
притежава представителна власт, се счита, че действа от свое име и за своя
сметка. По смисъла на чл.202 от Митническия кодекс на Съюза, вносно митническо
задължение възниква при неправомерно въвеждане на митническата територия на
Общността на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, а неправомерно е
всяко въвеждане при нарушаване на членове 38 — 41, както и на член 177, второ
тире. Митническото
задължение възниква в момента на неправомерното въвеждане на стоките, а според
ал.3 длъжникът е лицето, извършило
неправомерното въвеждане на стоките.
Именно в качеството му на лице,
извършило неправомерното въвеждане на стоките от Швейцария на територията на
Германия като част от територията на Общността, ищецът е привлечен към
отговорност с известие за вносно мито АТ /S/00/000157/07/2015г./4050.
Липсват доказателства, които да
обосновават извод, че не ищецът е субект на вмененото задължение, респ., че
субект на същото е ответникът. Наличието на трудово правоотношение между
страните и извършването на превоза от ищеца в качеството му на командирован
служител на ответника-работодател само по себе си не е достатъчно да обоснове
извод в горния смисъл. Не се твърди, нито се ангажират доказателства от ищеца, носещ
тежестта на доказване, ответникът да го командировал за извършването на превоз
за собствена сметка/за сметка на ответника/, нито пък при какви условия е предоставена от ответника услугата
по превоз на стока, която ищецът като нает от ответника по трудов договор водач
на транспортното средство е въвел на територията на Германия от държава извън
Общността.
В хипотезата на чл.59 от ЗЗД
обедняването действително е налице не само при увеличение на имуществото на
едно лице, но и когато са му спестени разходи/средства/ за сметка на
имуществото на друго лице, какъвто характер има и настоящата претенция, но
събраните по делото доказателства не установяват наличието на елементите от фактическия
състав на чл.59 от ЗЗД. Като източник на задължения неоснователното обогатяване поражда конкретни
правоотношения имащи извън договорен, т.е. задълженията възникват независимо от това дали са желани
и съдържанието им се определя от закона, а не от волята на страните. Основателността
на иска по чл.59 ЗЗД предполага установеност на обстоятелствата, че имуществото
на едно лице се е увеличило за сметка на имуществото на друго лице, както и, че
обедняването и обогатяването произтичат от едни и същ факт или обща група факти.
В случая не може да се направи преценка за наличие на неоснователно обогатяване
по смисъла на чл.59 ЗЗД от страна на ответника чрез спестяване на разходи за
плащане на вносно митническо задължение от неправомерно въвеждане на стоки на
митническата територия на Общността, които не ищеца, а той самият е трябвало да
понесе.
По изложените съображения и съгласно чл.271 и
чл.272 от ГПК, настоящата инстанция, считайки за правилно атакуваното решение,
намира, че то следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора пред въззивната
инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но същата не е
удостоверила извършването на такива.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение
№646/05.06.2019г.по гр.д.№190/2018г.на Д.ки районен
съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване съобразно
разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.