РЕШЕНИЕ

№ 284

гр.Д.,18.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на шестнадесети октомври през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

2. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.Маргенова в.гр.дело №550 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба ВХ.№ 5118/12.03.2019г., от Прокуратурата на Република България, срещу решение №279/05.08.2019г. по гр.д.№3049/2018 г. на Д.кия районен съд, в частта, с която се ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г.Г.С. с ЕГН ********** сумата от 8 000.00 лева ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди , причинени в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП № 5/2013 г. на *** при ОД на МВР Д.,пр.пр.№ 2534 по описа на Д.ка районна прокуратура за 2011г. , което е прекратено с влязло в сила постановление от 12.08.2013 г. на Районна прокуратура Д., ведно с обезщетение за забавено плащане на горната сума в размер на законната лихва върху нея ,начиная 23.07.2015 г. до окончателното изплащане.

Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност на решението по съображения свеждащи се до постановяването му при липсата на категорични доказателства за претърпени вреди в присъдения размер, евентуално за горницата над 1000, които да са пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца наказателно производство. Съдът приел за безпорно доказано, че в резултат на воденото в продължение 1год.и 10 месеца наказателно производство/досъдебно производство №3/2013г. на *** при ОД-МВР Д., пр.пр.№2534/2013г. на РПД./ било накърнено доброто име на ищеца, ***. Несъгласието си с този извод на съда аргументра с твърдения за факти от предмета на делото- водено наказателно производство, прекратяване на същото поради недоказаност на обвинението, липсата на взета мярка за неотклонение и фактически престой на ищеца в ареста в рамките на един ден. Счита да не е установено ищецът да се е ползвал с добро име в обществото както и прокуратурата да го е дискредитирала. Голословни и неподкрепени от други доказателства счита да са показанията на св.И., че поради воденото наказателно производство ***. Изразява съмнение в достоверността на показанията на св.И. и Т.предвид обстоятелството, че са *** на ищеца. Искът за неимуществени вреди намира за недоказан, присъденото обезщетение несъответно на принципа на справедливостта, на икономическия стандарт и на съдебната практика, вкл.на ЕСПЧ. Иска отмяна на осъдителното решение в цялост или до размера над 1000лева.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна- Г. Г.С., чрез адв.Н.М.. Намира жалбата за неоснователна. Повторно се излагат обстоятелства, обосноваващи исковата му претенция, изложени в исковата молба. Възражението за недоказаност на претърпените неимуществени вреди намира за неоснователно и повторно обосновава същите. Неоснователно намира и възражението относно размера на присъденото обезщетение, което счита за аекватно на претърпените вреди, съобразено с принципа за справедливост. Иска потвърждаване на решението.

При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 14.03.2019г., жалбата се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице, страна-ищец в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение в отхвърлителната му част, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК, и е допустима.

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Предявени са от Г.Г.С. с ЕГН ********** ***, срещу Прокуратурата на Република България, иск за сумата от 8 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за престъпление по ***, по ДП № 5/2013 г. на *** при ОД на МВР Д./пр.пр.№ 2534 по описа на Д.ка районна прокуратура за 2011г. /, прекратено с влязло в сила на 30.08.2013г. постановление от 12.08.2013г. на Районна прокуратура Д., ведно с обезщетение за забавено плащане на горната сума в размер на законната лихва върху нея ,начиная от датата на повдигане на обвинението 06.10.2011г., до окончателното изплащане.

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Няма спор между страните по фактите относно привличането на ищеца на 06.10.2011 г. като обвиняем по ДП№ 5/2013 г. на *** при ОД на МВР Д., относно задължането му за 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор от 06.10.2011г., относно липсата на взета постоянна мярка за неотклонение /с протоколно определение №102/07.10.2011г. по н.ч.х.д.№2064/20111г. на ДРС е оставено без уважение искането на ДРП за налагане на МНО „задържане под стража“/, относно прекратяването поради недоказаност на обвинението на досъдебното производство, водено срещу ищеца, с влязло в сила на 30.08.2013г. постановление от 12.08.2013г. ДРП, които се установяват и от събраните по делото доказателства.

Данните по делото сочат, че ищецът е имал качеството на обвиняемо лице в периода от 06.10.2011 г. , когато с постановление е привлечен като обвиняем по ДП№34/2011г.на ***, след влизане в сила на ЗИДЗДАНС преобразувано в ДП№ 5/2013 г. на *** при ОД на МВР Д., до 30.08.2013г. когато досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243,ал.1,т.2 от НПК-поради недоказаност на обвинението. Така с постановление от 06.10.2011 г. за това, че на 04.10.201г. в гр.Д., в съучастие с Н. И. С. с ЕГН ********** от гр.Д., като извършител, с цел да принуди С. Г. М. от с.О. да поеме имуществено задължение в размер на 500лева го заплашил с увреждане на имуществото му-лек автомобил *** с рег.№***, като деянието е придружено с отнемане на лекия автомобил и от въоръжено лице, ищеца е бил привлечен като обвиняем за престъпление по ***, наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години. Веднага след привличането е проведен разпита му. Постановено е и задържането му за 72часа. Последвалото искане на ДРП за налагане по отношение на С. на мярка за неотклонение „задържане под стража“, по което е образувано н.ч.х.д.№2064/20111г. на ДРС, е оставено без уважение с протоколно определение №102/07.10.2011г., влязло в сила на 07.10.2011г. Документирано е явяване на С. пред разследващия орган още два пъти - на 25.01.2012г. за извършването на три очни ставки между С. и трима свидетеля, и на 07.06.2013г за извършването на очна ставка между С. и един свидетел. Няма документирани други процесуално-следствени действия с участието на С.. В значителен период от време /от 08.02.2012г.до 22.05.2013г./ разследването е било спряно поради отсъствие на вече разпитан по делото свидетел, което е допринесло за не-малката продължителност от една година и осем месеца. С постановление от 12.08.2013г., влязло в сила на 30.08.2013г., досъдебното производство срещу С. е прекратено на основание чл. 243,ал.1,т.2 от НПК-поради недоказаност на обвинението.

За въздействието на проведеното наказателно производство върху ищеца, информация свидетелите И. Й. И. и Г. С. Т., *** на С.-работили съвместно в ***, първият като *** С., вторият като ***.

Св. И. Й. И. споделя, че се обадил на С. след освобождаването му от ареста. Той не искал да говори, бил разстроен, не искал свидетеля да го посети в дома му. Въпреки това свидетелят го посетил в дома му. Намерил го в спалнята, до себе си имал апарат за кръвно налягане и медикаменти, не желаел да разговаря за случилото си, през сълзи на очи казал “то ще се разбере “.

Разчуло се за обвинението. ***. Питали свидетеля „чу ли какво е направил Г.“. Били дали вяра на това, в което бил обвинен. Имало шушукания. С. се чувствал неудобно, защото го гледали с резерви, избягвали да контактуват с него. Самият той месеци наред отказвал да ходи на традиционни сбирки с колеги. Казвал, че го гледат като престъпник. Неговата среда изцяло била свързана с трудовата му среда, ***, ***. ***.

Св. Г. С. Т., че С. завършил професиналната си кариера ***, бил един от най-сериозните служители. След пенсионирането му поддържали отношения. В периода на задържането на С. свидетелят бил *** и ***. Не очаквал да е задържан за катастрофа след употреба на алкохол, защото бил прекалено съвестен. Абсурдно му се сторило, ***. Случайно го видял след освобождавенато му от ареста. ***. Не пожелал да се видят, било го срам от това, което се е случило и ***. Според свидетеля никой служител, познавайки С., не би се съгласил, ***, но в такава ситуация всички ***. ***, че веднъж обвинят ли те, ставаш престъпник, цялото общество се отдръпва от теб, ставаш белязан.Това се случило с Г.С. . Повдигнатото срещу С. обвинение според свидетеля дало основание при съкращаване на 1/3 от щата на служителите ***.

По делото е изслушано заключението на д-р Т.С.- ***, привлечена като вещо лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза. Снетата изцяло по данни от ищеца /предвид липсата на съставена медицинска документация за изследвания период/ анамнеза за неговото състояние към момента на привличането като обвиняем /до който момент е бил ***/, според вещото лице е с клиничната симптоматика на ***, свързано със значима житейска промяна и сериозна заплаха за собствената и на любимите хора сигурност и физическо оцеляване. След отшумяване на симптомите на ***, ***. На преден план са се проявили симптомите на ***, съчетана с ***. В резултат на *** След прекратяване на досъдебното производство, ***. Според вещото лице към настоящият момент ищецът е успял да притъпи, но не и да преработи болезнените чувства и спомени от преживяната обида и засегнато достойнство . ***.

Събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца– ***, и наличието на пряка причинно-следствена връзка между повдигането на незаконното обвинение и вредите.

Според разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. В случая се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконното повдигнато обвинение по ДП№ 5/2013 г. на *** при ОД на МВР Д., прекратено на основание чл. 243,ал.1,т.2 от НПК-поради недоказаност на обвинението, за които ответникът отговаря. Извън отговорността на ответника са претърпените от ищеца вреди от задържането му по реда на чл. 72-74 от ЗМВР за срок от 24часа.

При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази посочените в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС критерии за понятието "справедливост". Продължителността на наказателното производство, както и характера и тежестта на дейнието, за което е повдигнато обвинение, са фактори, обуславящи интензитета на неблагоприятно въздействие върху психиката на ищеца. В случая наказателното производство е продължило една година и осем месеца -започнало е на от 06.10.2011 г. , когато с постановление е привлечен като обвиняем , приключило на 30.08.2013г. когато е прекратено. За повдигнатото на С. обвинение НК предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. Продължителността на разследването, тежестта на предвиденото наказание, са обстоятелства, допринасящи сами по себе си за притеснения и страх у човек, който за първи път е подложен на стреса от наказателното преследване. Справката за съдимост не съдържа данни за предишни осъждания. ***. ***.

Следва да се отчете обаче и, че в досъдебното производство са извършени ограничен брой процесуални действие с негово участие – явявал се е пред разследващия орган на 06.10.2011г., на 25.01.2012г. и на 07.06.2013г., не е бил с мярка за неотклонение, ограничаваща негови основни човешки права, изключая задържането му за 72 часа, не е бил изолиран от близките си. Няма данни за трайно дискредитиране в обществото, за невъзможност понастоящем на социална и професионална реализация или каквито и да е трудности в обичайния му начин на живот по причина на незаконното обвинение. Не се установява процесното разследване да се е отразило ***.

При така установеното, настоящата инстанция намира, че за репариране на доказаните претърпени от С. вреди над обичайните негативни изживявания на човек в ситуация на наказателно преследване за деяние, което не е извършил, обезщетение от 6 000лева се явява справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Законната лихва върху обезщетението следва да се присъди, начиная три години назад от датата на предявяване на исковете, т.е. считано от 23.07.2015г. предвид основателността на наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна даавност.

Обжалваното решение следва да се потвърди до размера на присъденото обезщетение от 6 000лева и отмени за горницата до присъденото обезщетение от 8 000лева .

ДРС е присъдил на ищцата изцяло сторените разноски за ДТ от 10 лева и 730лева за адвокатско възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ. По смисъла на последната при цялостно или частично уважаване на иска съдът осъжда ответника да заплати на ищеца всички сторени от него разноски по делото в цялост /не съразмерно на уважената част/. Единствено досежно адвокатското възнаграждение /чл. 10, ал.3 изр.2 от ЗОДОВ/ се предвижда присъждане съразмерно на уважената част от иска. Следователно при частично уважаване на иска на ищеца следва да се присъди за първоинстанционното производство сумата от 10лева внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част, равняващо се в случая на сумата от 549лева, респ. до размера на тези суми следва да се потвърди и решението в частта на разноските.

За въззивното производство разноски не са сторени от страните и не се присъждат.

С оглед гореизложеното, Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №279/05.08.2019г. по гр.д.№3049/2018 г. на Д.кия районен съд, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г.Г.С. с ЕГН ********** сумата от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП № 5/2013 г. на *** при ОД на МВР Д. , което е прекратено с влязло в сила постановление от 12.08.2013 г. на Районна прокуратура Д., ведно с обезщетение за забавено плащане на горната сума в размер на законната лихва върху нея ,начиная 23.07.2015 г. до окончателното изплащане, както и в частта на осъждането за държавна такса в размер от 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 549лева.

ОТМЕНЯ решение №279/05.08.2019г. по гр.д.№3049/2018 г. на Д.кия районен съд, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г.Г.С. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди за горница от 6 000лева до 8000лева, ведно със законна лихва от 23.07.2015 г. до окончателното изплащане, както и в част за адвокатско възнаграждение за горницата от 549лева до 730лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Г.С. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България за горницата от 6 000.00 лева до 8 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП № 5/2013 г. на *** при ОД на МВР Д. , което е прекратено с влязло в сила постановление от 12.08.2013 г. на Районна прокуратура Д., ведно с обезщетение за забавено плащане на горната сума в размер на законната лихва върху нея ,начиная от 23.07.2015 г. до окончателното изплащане

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.