Решение по Гражданско дело 581/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 303 26.11.2019 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и осми ноември 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдия Дякова

въззивно гражданско дело № 581 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 1535/17.05.2019 год. , подадена от Я.А.Д., ЕГН ********** *** и И.А.И., ЕГН ********** *** срещу решение № 41/18.04.2019 год.,допълнено с решение № 44/19.04.2019 год. и поправено с решение № 69/03.07.2019 год. по гр.д.№ 523/2019 год. на Районен съд Г.Т.,с което са :

А/ отхвърлени като неоснователни,предявените от тях срещу Т.С.И., ЕГН ********** ***, И.А.И. ,ЕГН **********,*** и М.А.И. ,ЕГН **********,*** искове по чл. 26 ал.1 изр. 3 от ЗЗД,във вр. с чл. 40 ЗЗД, чл. 42 ал.2 ЗЗД и чл. 76 ЗН за недействителност на актове на разпореждане с недвижими имоти ,извършени с

1./нотариален акт от 03. 10. 2014 год., вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № ****от 03. 10. 2014 год., акт № **, том VI, дело № ***5/2014 год.,с който ответницата Т.С.И.,като пълномощник на двете ищци Я.А.Д. и И.А.И. е продала на себе си техните 2/10 ид.ч. от находящ се в гр.Г.Т.,ул.”Ч.м.”№ * поземлен имот,представляващ първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с площ 176кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, както и толкова идеални части от партерен етаж от мазе , таван и гаражи, ,както и от всички общи части от сградата и толкова идеални части от второстепенна постройка с площ от 20 кв.м. и 2/10 ид.части от половината/1/10 ид.ч. от цялото/ дворно място с отстъпено право на строеж върху 410 кв.м. общинско дворно място,представляващо УПИ ***-****, квартал 69 по ПУП на гр. Г.Т.за сумата от 2 500 лв.,която продавачите са получили напълно и в брой от купувача ;

2./ нотариален акт от 03. 10. 2014 год., вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № ****от 03. 10. 2014 год., акт № ***, том VI, дело № *** от 2014 год.,с който Т.С.И.,лично за себе си и като пълномощник на двете ищци Я.А.Д. и И.А.И. и М.А.И. са продали на И.А.И.,собствените си 4/5 ид.ч. от нива с площ 11.000 дка в землището на с.Л.,общ.Г.Т.,представляващ 4/5 ид.ч. от поземлен имот с начин на трайно ползване:полска култура,представляваща имот № 108014 за сумата от 1 500 лв.;

3./ нотариален акт от 06. 11. 2014 год., вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № **** от 06. 11. 2014 год., акт № **, том VII, дело № 1151/2014 год.,с който Т.С.И. , като пълномощник на Я.А.Д. и И.А.И. е продала на себе си 2/10 ид.ч. от недвижим имот ,находящ се в с. Л., общ. Г.Т.и представляващ дворно място с площ 1200 кв.м. ,УПИ **-***, кв. 19 и построените в това място жилищна сграда с площ 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ 20 кв.м. за сумата от 600 лв., която сума продавачите са получили от купувача напълно и в брой;

4./ нотариален акт от 21. 11. 2016 год., вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № **** от 21. 11. 2016 год., акт № **, том VII, дело № 1226/ 2016 год.,с който Т.С.И., М.А.И. и И.А.И. са продали на А.А.К./със съпруг С.В.К./ поземления имот ,находящ се в с. Л., общ. Г.Т.и представляващ дворно място с площ 1200 кв.м. в с. Л., общ. Г.Т., УПИ **-***, кв. 19 и построените в това мястожилищна сграда с площ 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ 20 кв.м. ,както и са :

Б/отхвърлени предявените от тях срещу Т.С.И., ЕГН ********** ***, И.А.И. ,ЕГН **********,*** , М.А.И. ,ЕГН **********,*** , А.А.К.,ЕГН ********** и С.В.К.,ЕГН **********,*** искове по чл. 69 ал.1 ЗН и чл. **ЗС ,във вр. чл. 341 и сл. ГПК за делба на недвижими имоти, останали в наследство от А. И.И. ,както следва:

1./ първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с площ ***кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, партерен етаж от мазе , таван и гаражи, второстепенна постройка от 20 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с площ 410 кв.м., УПИ ***-****, квартал 69 по ПУП на гр. Г.Т.;

2./дворно място с площ 1200 кв.м. в с. Л., общ. Г.Т., УПИ **-***, кв. 19 ведно с построените в него жилищна сграда с площ 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ 20 кв.м. и

3./нива с площ 11.000 дка, имот № 108014 в землището на с. Л., общ. Г.Т..

С доводи,че обжалваното решение е необосновано и постановено в отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява за отмЯ.та му,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора ,с което бъде уважен иска за делба и като последица единствено на въззивниците бъдат присъдени сторените от тях разноски в производството.Допуснатите от районния съд нарушения на разпоредбата на чл. 146* от ГПК,неположената активност за изясняване на спора,неразграничаване на използваните от въззивниците процесуални способи за защита на правата им чрез иск или възражения и несъобразяване със събрани по делото доказателства,обуславяли порочността на решението,а поради самосезирането на съда и на допълнителното решение по отношение отговорността за разноски.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивниците решение им е било връчено на дата 02.05.2019 год. , жалба рег.№ 1535/17.05.2019 год. ,изпратена по пощата на дата 16.05.2019 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.

Въззиваемите страни Т.С.И., И.А.И. , М.А.И. , А.А.К. и С.В.К. считат жалбата за носнователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 1653/30.05.2019 год.Районният съд не бил допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото ,а решението му било постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.Изводите на съда били направени при съобразяване действителния смисъл и волята на ищците в пълномощно,с което овластили ответницата Т.И. да се разпорежда от тяхно име с правата им в наследството,останало от А. И.И. и при точно приложение на материалния закон.Отдават недоволството на въззивниците от резултата по спора на непроявена от тях активност в хода на делото.

Претенцията е заявена с искова молба рег.№ 4248/29.12.2017 год. и е била уточнявана по почин на ищците и указания на съд с допълнителна искова молба рег.№ 1158/05.04.2018 год. ;молба-становище рег.№ 6023/19.09.2019 год.Въз основа на подадена от ищците в хода на делото молба рег.№ 3526/19.11.2018 год. с определения от дати 19.11.2018 год. и 31.12.2018 год.,допълнително са били конституирани като ответници приобретатели на един от делбените имоти от преди завеждане на делото.

Предявените от Я.А.Д., ЕГН ********** *** и И.А.И., ЕГН ********** *** срещу :1./Т.С.И., ЕГН ********** ***, 2./И.А.И.,ЕГН **********,*** , 3./М.А.И. ,ЕГН **********,*** ,4./ А.А.К.,ЕГН ********** и 5./С.В.К.,ЕГН **********,*** искове са за делба на два селищни и един земеделски имот, останали в наследство от общия на ищците и първите трима ответника наследодател А. И.И.,поч.26.08.2014 год.Недвижимото имущество било отчасти лично притежание на наследодателя им ,отчасти притежание в режим на съпружеска имуществена общност с първата ответница,придобито въз основа на договор за отстъпено право на строеж върху държавно дворно в полза на А. И. и К.Т. и издадено разрешение за строеж на двуетажно ,двуфамилно жилище с гараж;доброволна делба на наследствена на И. М. /дядо на А. И./земеделска земя и договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане,сключен с И.И./баща на А. И./.С недвижимите имоти били извършвани разпоредителни сделки от втората му съпруга-първия ответник по делото,действайки като техен пълномощник с нотариални актове №№ ***/2014 год.;***/2014 год.;**/2014 год. и **/2016 год.,първите три от които противоречали на разпоредбата на чл.26 ал.1,във връзка с чл.40 от ЗЗД,а последната на чл.76 от ЗН.Договорите били сключвани на продажни цени,близки по стойност до данъчните оценки на имотите и при драстично разминаване между уговорена и реална пазарна цена ,която несъразмерност на престациите противоречала на добрите нрави,сочела ,че представителят не действал в интерес на представлявания ,напротив увреждал го .

Настояват да бъде зачетена относителната недействителност на сделките,заявена с възражение и допусната делба при законоустановените квоти на : първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с площ 176кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, партерен етаж от мазе , таван и гаражи, второстепенна постройка от 20 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с площ 410 кв.м., УПИ ***-****, квартал 69 по ПУП на гр. Г.Т.;дворно място с площ 1200 кв.м. в с. Л., общ. Г.Т., УПИ **-***, кв. 19 ведно с построените в него жилищна сграда с площ 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ 20 кв.м. и нива с площ 11.000 дка, имот № 108014 в землището на с. Л., общ. Г.Т..

Исковете за делба са били оспорени от ответниците Т.С.И., ЕГН ********** ***, И.А.И. ,ЕГН **********,*** , М.А.И. ,ЕГН **********,*** , А.А.К.,ЕГН ********** и С.В.К.,ЕГН **********,*** в срока и по реда на чл.131 от ГПК с отговори рег.№№ 827/08.03.2018 год. и 88/14.01.2019 год.Изложени са твърдения,че ищците са деца на А. Т.,поч.26.08.2014 год. от неговия първи брак,след прекратяването на който,връзката им с техния баща е била трайно прекъсната,а контактите между тях инцидентни и краткотрайни.Затова и след смъртта му са изразили волята си,цялото притежавано от него имущество да остане в притежание на втората му съпруга и синовете му от този брак,като са съставили и подписали в полза на първата ответница пълномощно.При тълкуване съдържанието на пълномощното по правилата на чл.20 от ЗЗД,във връзка с чл.44 от ЗЗД ,дадените правомощия можело да бъдат приравнени по последици на отказ от наследство,съчетано с правото на упълномощената да реши,кой ще придоби припадащите им се части от имотите и паричните средства,останали в наследството.Правомощията да бъдат дарени техните идеални части и вписаната декларация за предварително получаване на определената цена,сочели че ответницата е можела да се разпореди с наследствените им дялове по избран от нея начин и без да дължи отчетна сделка.Извършените разпоредителни сделки не били недействителни ,тъй като били с предмет идеални части и извършени в кръга на наследниците,както и обусловени от лични мотиви,изключващи съобразяването на пазара на недвижимите имоти.Съпрузите-ответници А. и С. К. са посочили,че не считат предходна сделката на праводателите си за нищожна,вън от горното били придобили делбения имот,преди заявяване претенцията за унищожаването й. С оглед липсата на съсобственост между страните,настояват за отхвърляне на претенцията за делба.

Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи следната фактическа обстановка по претенцията:

А. Т.И. е починал на дата 26.08.2014 год. и е оставил наследници по закон :низходящи от първа степен /ищците,втория и третия ответник/ и съпруга /първия ответник/ -така удостоверение изх.№44/07.02.2018 год. на Община гр.Г.Т..

А. Т.И. и Т.С.И. са сключили граждански брак на дата 12.09.1981 год.-така удостоверение за сключен граждански брак от 24.04.2001 год. на Община гр.Г.Т..

Съпрузите са придобили по време на брака си недвижими имоти както следва:

1./По силата на издадена от председателя на ИК на ОбНС гр.Г.Т.на основание чл.15 от ЗС,чл.103* и чл.152 от ЗЗД от Наредбата за държавните имоти заповед № 600/06.10.1982 год. и сключен на дата 07.12.1982 год. договор ,на А. И.И. и К.С.Т. е било отстъпено право на строеж върху държавна земя терен с площ от 410 кв.м.,съставляващ парцел *-*,кв.38 по плана на гр.Г.Т..На суперфициарите е било издадено строително разрешение № 43/18.04.1983 год. за двуетажно двуфамилно жилище с гараж.Същите са сключили договор за групов строеж от дата 22.07.1983 год. с нотариална заверка на подписите за построяване на двуетажно двуфамилно жилище,съгласно утвърден архитектурен проект и разрешително за строеж,като всеки етаж ще се състои от три стаи,кухня и сервизни помещения,мазета и гаражи и тавански стаи в таванското помещение.Разпределението на горното жилище е следвало да стане,като А. И.И. ще получи в дял и своя изключителна собственост първия етаж на сградата,състоящ се от три стаи,кухня и сервизни помещения,като ще стане собственик на мазата и гаража,които се намират откъм източната страна на сградата,както и едно таванско помещение,намиращо се към северната страна. К.С.Т. е трябвало да получи в дял и своя изключителна собственост втория етаж на сградата,състоящ се от три стаи,кухня и сервизни помещения,като ще стане собственик на избата от южната страна,а така също и таванско помещение,намиращо се от към южната страна.

В съдебното заседание от дата 28.10.2019 год.,ответницата Т.С.И. е посочила,че К.С.Т. е нейн брат,делба на построената сграда между тях не е извършвана,тъй като е била поделена още с договора от 22.07.1983 год.

2./По силата на договор от дата 07.02.1983 год.,сключен с н.а.№*** т.I д.№ 201/1983 год. на ТРС,А. И.И. е придобил недвижим имот:дворно място от 1200 кв.м.,находящо се в чертите на с. Л.,съставляващо парцел ***,пл.№ ***,кв.16,ведно с построената в същото място жилищна сграда , срещу задължението да поеме цялостната издръжка на баща си И.И.И. и неговата съпруга Я. А.И. до края на живота им.

По силата на договор № ** т. IХ,вх.рег.№ 1918 от 06.11.1996 год за доброволна делба на земеделска земя,останала в наследство от И.И. М., поч.23.09.1**8 год., А. И.И. е получил в дял и е станал собственик на земеделска земя с площ от 11 дка,съставляваща имот № 108014 по плана за земеразделяне на с.Л. ,общ.Г.Т.В

Ищците Я.А.Д. и И.А.И. са упълномощили ответника Т.С.И. да се разпореди-продаде,дари,замени или извърши всички действия на разпореждане при условия,каквито намери за добре,без ограничения с всички техни имоти,които притежават като наследници на А. И. ***,поч.26.08.2014 год.,а именно: първия етаж от двуетажно двуфамилно жилище,,състоящ се от три стаи,кухня и сервизни помещения,както и идеалните им части от партерен етаж,маза,тава и всички общи на сградата и от мястото ,в което е построена сградата,посочено в договор от 07.12.1982 год. с председателя на ИК на ОНС гр.Г.Т.;дворно място и къща,находяще се в с.Л.,общ.Г.Т.,описани в н.а.№ *** т. I,дело № 201/07.02.1983 год. и земеделска земя на площ от 11 дка,имот № 108014 в землището на с.Л.,общ.Г.Т.по договор за доброволна делба № ** т. IХ,вх.рег.№ 1918 от 06.11.1996 год.Пълномощното е дадено и за представителство пред НАП,НОИ ,Банка ДСК,държавни и административни органи,общинска и данъчна администрация,Служба по вписванията ,ГРАО,кметства,Вик,Е.ОН и навсякъде ,където е необходимо и където възникне необходимост за получаване в брой,чрез превод или по друг начин полагащата им се последна пенсия на починалия им наследодател ,болнични,добавки ,както и всички други права на парични вземания без ограничения,свързани с неговата смърт,снабдяване с документи и пр.На упълномощената са били дадени права да договаря сама със себе си и да преупълномощава трети лица.Декларирали са,че са получили предварително определената от тях продажна цена за имота.Пълномощното е безсрочно.Положените подписи и съдържанието на пълномощното са били удостоверени от Б.Б.,нотариус с район на действие РС-Г.Т.,вписан под № ***в регистъра на НК с рег.№№ ***6/28.08.2014 год. и ***7/28.08.2014 год.,т.I,АКТ № **.

Наследниците на А. И.И. са извършили разпоредителни сделки с имотите,останали в наследството му,при изповядване на които дъщерите му Я.А.Д. и И.А. са били представлявани от съпругата му Т.С.И. както следва:

1./С договор от дата 03.10.2014 год.,сключен с нотариален акт № *** т. II ,рег.№ 1776 д.№ 361/2014 год. на Б.Б.,нотариус с район на действие РС-Г.Т.,вписан под № ***в регистъра на НК,вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № ****от 03. 10. 2014 год., акт № ***, том VI, дело № ***5/2014 год., Я.А.Д. и И.А.И.,представлявани от пълномощника си Т.С.И. са продали на Т.С.И. собствените си наследствени 2/10 ид.ч. от недвижим имот :първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с площ ***кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, партерен етаж от мазе , таван и гаражи, второстепенна постройка от 20 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с площ 410 кв.м., УПИ ***-****, квартал 69 по ПУП на гр. Г.Т.за сумата от 2 500 лв.,която продавачите са получили от купувача напълно.Данъчната оценка на продавания имот е 2 250.82 лв.

2./С договор от дата 06.11.2014 год.,сключен с нотариален акт № **т.III рег.№ 1957 д.№**/2014 год. на Б.Б.,нотариус с район на действие РС-Г.Т., вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № **** от 06. 11. 2014 год., акт № **, том VII, дело № 1151/2014 год. Я.А.Д. и И.А.И.,представлявани от пълномощника си Т.С.И. са продали на Т.С.И. собствените си наследствени 2/10 ид.ч. от недвижим имот дворно място с площ 1200 кв.м. в с. Л., общ. Г.Т., УПИ **-***, кв. 19 ведно с построените в него жилищна сграда с площ 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ 20 кв.м. за сумата от 600 лв.Данъчната оценка на продавания имот е 547.20 лв.

3./С договор от дата 03.10.2014 год.,сключен с нотариален акт № *** т. II ,рег.№ 1775 д.№ 360/2014 год. на Б.Б.,нотариус с район на действие РС-Г.Т.,вписан под № ***в регистъра на НК,вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № ****от 03. 10. 2014 год., АКТ № ***, том VI, дело № ***6/2014 год., Т.С.И.,лично са себе си и като пълномощник на Я.А.Д. и И.А.И. и М.А.И. са продали на И.А.И.,наследствен недвижим имот,находящ се в землището на с.Л.,общ.Г.Т.,представляващ 4/5 ид.ч. от поземлен имот с начин на трайно ползване:полска култура,цялата на площ 11.000 дка, имот № 108014 по картата на възстановената собственост за сумата от 1 500 лв.Данъчната оценка на продаваната идеална част от имота е 1 358.32 лв.

Впоследствие ,с договор от 21. 11. 2016 год.,сключен с нотариален акт № *** т.III рег.№ 2156 д.№ 4**/2016 год. на Б.Б.,нотариус с район на действие РС-Г.Т., вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № **** от 21. 11. 2016 год., акт № **, том VII, дело № 1226/ 2016 год., Т.С.И., М.А.И. и И.А.И. са продали на А.А.К.,по време на брака й със С.В.К.

недвижим имот дворно място с площ 1200 кв.м. в с. Л., общ. Г.Т., УПИ **-***, кв. 19 ведно с построените в него жилищна сграда с площ 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ 20 кв.м. за сумата от 3000 лв.Данъчната оценка на продавания имот е 2 735.70лв.

Вещото лице,изготвило назначената съдебно-техническа експертиза е посочило в заключение рег.№ 3316/30.10.2018 год.,че пазарната цена на процесните имоти към 2014 год. възлиза на сумите от 49 226.00 лв. за селищния имот в гр.Г.Т.;8 781.00 лв. за селищния имот в с.Л. и 24 420.00 лв. за земеделския имот в с.Л..За селищния имот в с.Л. е посочена година на строителството-1957 год.,полумасивна конструкция –стени от тухли и кирпич,дограма,която се нуждае от ремонт,а имотът е необитаем и нуждаещ се от ремонт.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

При служебната проверка на обжалваното решение ,съдът не установи порок, който да го определя като нищожен съдебен акт. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав,в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентост ,съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК ,поради което е валидно.

Решението е отчасти недопустимо.

С определение № 545/28.06.2019 год. по в.гр.д.№ 425/2019 год. ,Добричкият окръжен съд е констатирал,че за разлика от изложеното в мотивната част на постановеното първо по ред решение № 41/18.04.2019 год. по гр.д.№ 523/2019 год.,в диспозитива му и в съответствие с разпоредбата на чл.236 ал.1 т.5 от ГПК,липсва отразяване на предметното съдържание на искове за недействителност на извършени разпореждания с недвижими имоти,индивидуализирани единствено по страни и с посочване на правното им основание.С оглед на горното е прекратил производството по въззивното дело и е върнал делото на ГТРС за предприемане процедурата по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна грешка в решение № 41/18.04.2019 год. по отношение произнасянето по исковете по чл.26 ал.1 изр.3 от ЗЗД,във връзка с чл.40 от ЗЗД,чл.42 ал.2 от ЗЗД и чл.76 от ЗН,като бъдат посочени по вид,брой и дата извършените разпореждания с недвижими имоти,респективно актовете,които ги документират.В процедурата по чл.247 от ГПК,първоинстанционният съд е постановил решение № 69/03.07.2019 год. по гр.д.№ 523/2019 год.,представляващо едно цяло с поправеното решение № 41/18.04.2019 год.

С определение № 725/28.08.2019 год. по в.гр.д.№581/2918 год. Добричкият окръжен съд е констатирал,че спора по делото е заявен с нередовна искова молба рег.№ 4248/29.12.2017 год.и на основание чл. 129 ал.4 от ГПК е указал на ищците да посочат конкретно,кои от сделките ,извършени в периода 03.10.2014 год.-21.11.2016 год. считат за нищожни и кои за относително недействителни;да изложат конкретни твърдения обуславящи относителната недействителност на актове на разпореждане на сънаследник/сънаследници - изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху вещи) в полза на трети лица;формулират ясно отправеното искане до съда за отмЯ./прогласяване нищожността или относителната недействителност на конкретни сделки.С молба-становище рег.№ 6023/19.09.2019 год.,както и със становище рег.№ 68**/28.10.2019 год.,ищците са посочили ,че не са предявявали искове ,а възражения за недействителност на сделки . Настоявали били ,съдът да съобрази възраженията им от преюдициално значение по въпросите за възникване,съществуване и погасяване на вещни права, във връзка с наличието на съсобственост между страните по делото,респ. за основателността на претенцията им за поделяне на сънаследствените имоти между носителите на права в съсобствеността .

Диспозитивното начало в гражданския процес е уредено в разпоредбата на чл.6 от ГПК като основно начало на процеса и намира проявление в няколко насоки. Гражданският процес се образува само по молба или жалба на легитимираното лице, което е носител на правото на защита , а предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Съдът е длъжен да даде защита и съдействие на страните само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска,не може да се самосезира, нито да се произнесе извън предмета на делото. Произнасяне на съда извън тези рамки обуславя недопустимост на решението му-така решение № 120 /11.12.2018 год. по гр. д. № 4813/2017 год. на ВКС, III г. о., решение № 94 / 9.05.2014 год. по гр. д. № 5666/2013 год. на ВКС, III г. о.За разликата от случаите на предявени искове за недействителност на сделки,в които произнасянето на съда е част от съдържането на решението по чл.236 ал.1 т.5 от ГПК/неговия диспозитив/,в случаите на заявени в исковата молба или отговора на исковата молба възражения за недействителност на сделки произнасянето на съда е част от съдържането на решението по чл.236 ал.2 от ГПК /неговите мотиви/.

С оглед на горното,решението на първоинстанционният съд в частта на разглеждане и произнасяне по непредявени искове за недействителност на сделки на разпореждания със сънаследствени имоти е недопустимо и на основание чл.270 ал.3 изр.първо от ГПК,следва да бъде обезсилено от въззивният съд и производството по делото в тази му част прекратено.

В отговор рег.№ 827/08.03.2018 год. ,ответниците Т.С.И., М.А.И. и И.А.И. са заявили искане в случай на постановяване на благоприятен за тях съдебен акт,да им бъдат присъдени всички сторени по делото съдебно-деловодни разноски,които съобразно приложения на л.60 от делото списък на разноските от дата 07.03.2018 год. възлиза на сумата от 1200 лв.,заплатено адвокатско възнаграждение.Такова искане е заявено и от допълнително конституираните ответници А.А.К. и С.В.К. в отговор рег.№ 88/14.01.2019 год.,които съобразно приложените на л.214 и 215 от делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските възлиза на сумата от 600 лв.,заплатено адвокатско възнаграждение.Искането за присъждане на разноски по делото е заявено и в съдебното заседание от дата 10.04.2019 год.,в която е даден ход на делото по същество.С постановеното първо по ред решение № 41/18.04.2019 год.,ГТРС е разгледал в мотивите си въпроса за отговорността за разноски ,като е приел ,че с оглед изхода по спора двете ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на тримата ответници сумата от 1200 лв. за платено адвокатско възнаграждение.С оглед на горното е осъдил Я.А.Д. и И.А.И. да заплатят посочената сума на Т.С.И., М.А.И. и И.А.И.. ГТРС е посочил в мотивите на допълнително решение № 44/19.04.2019 год., че е пропуснал да присъди сторените съдебно-деловодни разноски на допълнително конституираните ответници А.А.К. и С.В.К..По своя инициатива ,за каквато липсва изрична забрана по чл.250 ал.1 от ГПК е постановил допълващ първоначалния съдебен акт,като е осъдил Я.А.Д. и И.А.И. да им заплатят сумата от 600 лв.Допълването на съдебно решение ,вкл. отговорността за разноски е допустимо само по искане на страните /чл.248 ал.1 и чл. 250 ал.1 от ГПК/,за разлика от поправката на очевидна грешка,която може да бъде иницирана и от съда /чл.247 ал.1 от ГПК/.Във връзка с отговорността за разноските,приложение намира специалната разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК,съобразно която в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

С оглед на горното,допълнителното решение относно отговорността за разноските е недопустимо и на основание чл. 270 ал.3 от ГПК следва да бъде обезсилено.

Производството по делото е образувано по реда на чл.341 и сл. от ГПК по заявени искове за делба на сънаследствено имущество,включващо два селищни имота в гр.Г.Т.и с.Л.,общ.Г.Т.,съставляващи дворни места и сгради,както и земеделски имот-нива в землището на с.Л.,общ.Г.Т.,черпещи правното си основание в разпоредбата на чл.69 ал.1 от ЗН.

Искът за делба на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с площ 176 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, партерен етаж от мазе , таван и гаражи, второстепенна постройка от 20 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с площ 410 кв.м., УПИ ***-****, квартал 69 по ПУП на гр. Г.Т.е недопустим.

Несъмнено е установено по делото,че заявения за делба първи етаж от двуетажна жилищна сграда в гр.Г.Т.е изграден въз основана на договори за отстъпено право на строеж и групов строеж.

Когато се извършва строителство при групов строеж, съгласно чл. 192 ал. 1 ЗТСУ (отм.), съсобствениците на терена или притежателите на вещно право на строеж се задължават със свои средства, материали и труд съвместно да изградят самостоятелно обособени недвижими имоти. При този договор съсобствеността върху построеното възниква по приращение на основание чл. 92 ЗС в обема на притежаваното вещно право от терена или въз основа на учредено право на строеж, пристрояване или надстрояване, а предмет на съсобствеността е цялата сграда.Задълженията по договора за групов строеж са само облигационни. В чл. 192 ал. 1 ЗТСУ (отм.) изрично е посочено, че в договора се определят жилищата и другите обекти, които участващите в груповия строеж ще получат, както и тяхната стойност. В този смисъл договорът за групов строеж в частта, отнасяща се до разпределянето на обектите между участващите в строежа, има значението на предварителен договор за делба.Разделянето на обектите с този договор не създава самостоятелни вещни права върху конкретни обекти. За да придобие всеки един от участниците в "груповия строеж" собственост на конкретни обекти и се учреди етажна собственост в рамките на изградената жилищна сграда, следва да се прекрати съсобствеността ,като се извърши делба между всички участници в груповия строеж по реда на чл. 34ЗС във връзка с чл. 192, ал. 4 ЗТСУ

(отм.)-така така решение № 201/14.07.2009 год. по гр.д.№ 6160/2007 год. на ВКС, I г. о.; решение № 322 /11.01.2012 год. по гр. д. № 253/2011 год. на ВКС, II г. о. ;решение № 7 / 9.07.2010 год. по т. д. № 456/2009 год. на ВКС, I т. о.; решение № 415 /30.06.2009 год. по гр. д. № 2804/2008 год. на ВКС, II г. о.

Искът за делба е иск, с който по съдебен ред съсобственикът на една обща вещ (движима или недвижима) иска да бъде ликвидирано съпритежаването на правото на собственост по отношение на конкретния обект и съсобствеността по отношение на същия бъде преобразувана в индивидуална собственост за някой от съсобствениците, или трето лице при изнасянето на имота на публична продан. Правото на делба принадлежи на лице, имащо качеството съсобственик, съпритежател на правото на собственост и по отношение на конкретен обект на правото на собственост. За да придобие всеки един от собствениците на "груповия строеж" собственост на конкретни обекти и се учреди етажна собственост в рамките на изградената жилищна сграда, следва да се извърши делба между тях на груповия строеж. Не е допустима делбата на отделен етаж от сграда, когато тя е построена по силата на договор за групов строеж и с участието само на част от страните по този договор-така решение № 229 /15.04.1998 год. по гр. д. № 942/1997 г. на ВКС, I г. о. и решение № 430 / 19.06.2009 год. по гр. д. № 827/2008 год. на ВКС,II г.о.

Въз основа на отстъпеното право на строеж върху държавна земя и изграждане на сграда: двуетажно двуфамилно жилище ,като обект"групов строеж", носителите на отстъпеното право на строеж А. И.И. и К.С.Т. на основание чл. 63 ЗС са станали суперфициарни собственици на общия обект "групов строеж". Двуетажно двуфамилно жилище ,като обект "групов строеж" безспорно не е предмет на настоящия делбен процес.При данни, че жилищната сградата, чиито първи етаж е предмет на делбата е изградена въз основа на надлежно отстъпено право на строеж върху държавна земя с договор от 07.12.1982 год. на А. И.И. и К.С.Т., сключили договор за групов строеж от дата 22.07.1983 год.,включващ споразумение за разпределяне на обектите в сградата с характер на предварителен договор за делба и при липса на последващ договор от вида по чл.35 ал.1 от ЗС,респ.съдебно решение по иск по чл.34 ал.1 от ЗС,следва да се направи извод,че се касае до реализиран групов строеж по смисъла на чл. 192 ЗТСУ (отм.), чиято съсобственост между участниците в груповия строеж не е прекратена. С оглед на горното , липсва обект ”първи етаж на двуетажно двуфамилно жилище с гараж”,като самостоятелен главен обект на правото на собственост и второстепенни обекти на това право ”партерен етаж от мазе , таван и гаражи и второстепенна постройка от 20 кв.м.”