РЕШЕНИЕ
№ 309
28.11.2019 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
МЛ. СЪДИЯ Г. ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Г. Пашалиев въззивно
гражданско дело № 583 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
с вх. № 2445/20.06.2019 г.,
на Д.И.Н., подадена от пълномощника ѝ адвокат А.К..
Предмет на въззивна проверка е Решение № 64 от 02.05.2019 г. по гр.
дело № 678/2017 г., с което Районен съд – Б. е разпределил по реда на чл. 32,
ал. 2 ЗС ползването на поземлен имот с идент.
02508.51.231 по кад. карта на гр. Б., с площ от ***
кв.м., находящ се във *** по вариант първи на
заключението на вещото лице арх. А. В. от 27.03.2019 г. и приложената към него
скица-приложение № 8, приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението, като постановил М.С.Д. с ЕГН **********,
Н.С.Д. с ЕГН ********** и М.С.Д. с ЕГН **********,*** да ползват частта от
имота с площ от 304 кв. м., оцветена в жълто на скицата, Д.И.Н. с ЕГН **********
*** да ползва частта от дворното място с площ от 304 кв. м., неоцветена на
скицата.
В жалбата си изтъква, че е ответницата е
единствен собственик на процесния имот, дворно място с площ *** кв. м.
Подчертава, че ищците се легитимират единствено като собственици на постройка,
намираща се в пределите на дворното място, но не и на земята.
В тази връзка се позовава на чл. 64 от
ЗС и заключава, че суперфициарните собственици имат право да ползват земята
само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното
предназначение. На тази основа счита, че нямат право да искат определяне на
начин на ползване на дворното място.
Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение. Претендира заплащане на направените разноски.
В съдебно
заседание се представлява от адвокат К., която се придържа към изложеното във въззивната жалба.
Въззиваемата страна
не е подала отговор в законоустановения срок.
В съдебно
заседание ищците се представляват от адвокат И.. Процесуалният представител
иска съдебният акт на първостепенния съд да бъде потвърден. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивника.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Със заповед № 1212/16.10.1986 г. на
Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – гр. Б., в полза на И. Н. е
отстъпено право на строеж на *** в поземлен имот, представляващ
парцел № ***, кв. *, по плана в.з. ***, гр. Б..
От договор за продажба от 06.12.2004 г.
става ясно, че И. М. Н. е закупил от Община Б. правото на собственост върху ***
с площ от 510 кв. м., представляващ УПИ № ***, кв. *, по плана в.з. ***, гр. Б..
Видно от нотариален акт от 29.12.2004 г., ***
по регистъра на нотариус ***, И. Н. и А.Н. са прехвърлили на ответницата
правото на собственост върху *** с площ от 510 кв.м., представляващ ПИ № ***,
кв. * по плана
на гр. Б., ведно с *** сграда.
С влязло в сила Решение № 201 от 04.06.2014
г. по в. гр. дело № 196/2014 г., Окръжен
съд – Добрич се е произнесъл в първата фаза на делбено
производство между страните по настоящото производство. Допуснал е делба на ***
сграда със застроена площ от 56 кв.м и с идентификатор 02508.51.231.1 по
кадастралната карта на гр. Б., построена в дворно място /поземлен имот/ с площ
от *** кв.м и с идентификатор 02508.51.231 по кадастралната карта на гр. Б., ведно
с правото на строеж върху описания поземлен имот - същият с административен
адрес гр. Б., в.з. ***, между съделители с квоти, както
следва: М.С.Д. с квота от 4/12 ид.ч.; Н.С.Д. с квота от 1/12 ид.ч.; М.С.Д. с квота от 1/12 ид.ч и Д.И.Н.
с квота от 6/12 ид.ч.
Този съдебен акт е постановен от Окръжен съд – Добрич по
въззивна проверка на решение от 18.12.2013 г. по гр.
дело № 267/2013 г. на Районен съд – Б.. Същото е влязло в сила в частта, с
която искът за делба на процесния недвижим имот, с площ от *** кв. м., е
отхвърлен.
Във втората фаза на делбеното производство окръжният съд е постановил Решение №
145 от 06.06.2016 г. по в. гр. д. № 39/2016 г.,
влязло в сила на 18.04.2017 г. Поставил е в общ дял на ищците самостоятелен
обособен обект в сграда, с идентификатор 02408.51.231.1 по КК на гр. Б.,
построена върху дворно място (поземлен имот) с площ от *** кв.м. и с
идентификатор 02408.51.231 по КК на гр. Б., съставляващ *** със застроена площ от 27. 98 кв. м. и
разгърната застроена площ от 62. 02 кв. м., ведно с ½ ид. част от правото на строеж върху описания поземлен имот -
същият с административен адрес гр. Б., в.з. ***. В дял на ответницата е
поставил самостоятелен обособен обект в сграда, с идентификатор 02408.51.231.1
по КК на гр. Б., построена върху дворно място (поземлен имот) с площ от ***
кв.м. и с идентификатор 02408.51.231 по
КК на гр. Б.,съставляващ *** със
застроена площ от 27. 98 кв. м. и разгърната застроена площ от 62. 02 кв. м.,
ведно с ½ ид. част от правото на строеж върху
описания поземлен имот - същият с административен адрес гр. Б., в.з. ***.
В първата инстанция е изготвена съдебно-техническата
експертиза. От заключението се установява, че са представени три варианта на
разпределение на процесния имот. Във вариант № 1 от приложение № 8 е посочено
разпределение на имота при равни части за всяка от страните. При другите два
варианта е отразена минималната площ, необходима на ищците, за да използват
имота си по предназначение. При тях съотношението между отредената за ползване
площ от ищците е в пъти по-малка от тази определена за ответницата.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Първоинстанционният съд е разгледал иск с правно основание
чл. 32, ал. 2 от ЗС. Проведено е производство за съдебна администрация на
гражданските правоотношения между суперфициари по
повод ползването на дворното място, върху което е учредено правото на строеж.
Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващото
решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е
вредно за общата вещ. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на
съсобствениците, фактическото положение до възникване на спора и
предназначението на имота.
С влязлото в сила Решение № 201 от
04.06.2014 г. по в. гр. дело № 196/2014
г., Окръжен съд – Добрич, със сила на пресъдено нещо са
установени както вида на притежаваните от страните права, така и обема им. От
съдебния акт се извежда, че ищците притежават ½ идеални части от
построената в имота постройка (***), но и от правото на строеж върху процесния
поземлен имот. От същото решение става ясно, че ответницата притежава същите по
вид и обем права – ½ идеална част от правото на собственост върху
постройката и ½ идеална част от правото на строеж върху процесния имот.
От влязлото в сила решение от 18.12.2013
г. по гр. дело № 267/2013 г. на Районен съд – Б. в частта, с която искът за
делба на процесния недвижим имот, с площ от *** кв. м., е отхвърлен, се
установява със сила на пресъдено нещо, единствено че
по отношение на дворното място не е налице съсобственост, но не и кой е носител
на правото на собственост. Като такъв се легитимира ответницата Д.Н. с нотариален
акт от 29.12.2004 г., *** Прехвърлителната сделка
обаче е осъществена преди влизане в сила на решението на Окръжен съд – Добрич,
с което със сила на пресъдено нещо е установено, че и
ответницата и ищците притежават равни права върху изградената постройка и равни
по обем ограничени права на строеж върху недвижимия имот. С този съдебен акт е
установено правното положение между страните, което настоящият съд е длъжен да
съблюдава и е възприел при постановяване на акта си. Това е така, защото не са
представени доказателства за настъпването на факти, след влизането му в сила,
обуславящи промяна на вида и обема на притежаваните от страните права.
Впоследствие с Решение № 145 от 06.06.2016 г. по в. гр. д. № 39/2016 г., влязло в сила на
18.04.2017 г., съсобствеността между страните е прекратена и всяка от тях е
получила в свой дял реална част от вилната сграда, ведно с ½ идеална
част от правото на строеж върху процесния имот.
При така установеното положение въпросът,
който се поставя в настоящото производство е дали суперфициарните собственици,
каквито са ищците, имат право да ползват процесния недвижим имот.
Положителният отговор се извлича от
разпоредбата на чл. 64 от ЗС, в която е посочено ясно, че собственикът на
постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за
ползването на постройката според нейното предназначение. Следователно носителят
на ограниченото вещно право не е лишен от правото на ползване на имота,
независимо, че не е негов собственик. Установената реципрочност
в обема на притежаваното от всяка от страните право на строеж върху процесния
имот, следва да бъде съобразена и при разпределяне на ползването на дворното
място.
Такова разпределение, съответно на
притежаваните от страните права, е предвидено във вариант № 1 от приложение № 8
към заключението на съдебно-техническата експертиза. Ето защо, като е възприел
именно този вариант, за да разпредели ползването на процесния имот, първостепенният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение.
Независимо от изложеното, и в подкрепа
на крайния извод за неоснователност на въззивната жалба, следва да бъде
посочено, че ответницата не е станала собственик на дворното място по силата на
прехвърлителната сделка между нея, като приобретател, и И. и А.Н., като прехвърлители.
Този извод черпим от липсата на прехвърлителен ефект от договора между И. Н. и Община Б.,
тъй като съглашението е нищожно. По делото не е спорно, че на Н.е било
отстъпено право на строеж на *** върху държавна земя във ***, гр. Б.. Имотът е
бил актуван като общински и съответно е издадена заповед и сключен договор за
продажба на имот, отреден по плана на посочената по-горе вилна зона. По нито
една от разпоредбите на законите, уреждащи отделянето на общинската от
държавната собственост, респ. обектите и обхвата на общинската собственост: ЗИДЗС (обн. ДВ,бр. 31 от 17.04.1990 г.), § 7 от преходните и
заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната
администрация (обн. ДВ,бр. 77 от 17.09.1991 г.),
ЗИДЗС (обн. ДВ,бр.77 от 17.09.1991 г.), ЗОС (обн.,ДВ,бр.44/1996 год.), чл.2 и §10 от преходните и
заключителните разпоредби, § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (обн.,ДВ,бр.96/1999
год.), държавните имоти с вилно предназначение не преминават в собственост на
общините, нито пък са обявени за такива.
Правото на придобиване на собствеността
върху държавна или общинска земя на основание придобито върху тази земя право
на строеж, респективно идеална част от същото, следва да се упражни в обем,
идентичен с притежаваното вече право на строеж съобразно акта за учредяване на суперфицията и преценено съобразно обема към момента на
подаване на молбата до съответната администрация. След като вилното място е
държавна собственост и по силата на законовите разпоредби, посочени по-горе, не
е преминало в обект на притежание на Община Б., Общината не е имала право да се
разпорежда със същото и в пълен обем в полза на молителя по реда на § 27 ПЗР
ЗИД ЗС и § 1 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г., и с договор от 06.12.2004 г. да
отчуждава правото на собственост върху цялото *** в полза на И. Н..
Поради съвпадане на
изводите на двете инстанции Решение № 64 от 02.05.2019 г. по гр. дело №
678/2017 г. на Районен съд – Б., следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
Предвид изхода на делото в полза на
въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат присъдени направените
пред въззивната инстанция разноски.
Ищците не са направили искане за
присъждането им, поради което окръжният съд не дължи произнасяне по този
въпрос.
При тези мотиви, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 64 от 02.05.2019 г. по гр. дело № 678/2017 г. на Районен съд – Б..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.