Р Е Ш Е Н И Е

№ 275

гр.Д. 13.11.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На шестнадесети октомври 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №594 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В. срещу решение №786/04.07.2019 г. по гр.д.№1527/2018 г. на Д.кия районен съд,с което е признато за установено в отношенията между страните,че Ж.Р.В. с ЕГН ********** *** не дължи на въззивника сумата от 1 723,12 лева,представляваща паричната стойност на доставена електрическа енергия на адрес на потребление в гр.Д.,кл.№***,аб.№***,формирана като едностранно коригирана неотчетена и потребена електрическа енергия от 11674 кВтч за периода 11.05.2016 г.-10.05.2017 г.,заедно със законната лихва от 22.02.2018 г. /деня,следващ падежа-21.02.2018 г./,като дружеството-въззивник е осъдено да заплати на Ж.Р.В. разноски по делото в размер на 73,92 лв ДТ,350 лв-адвокатско възнаграждение и 50 лв-депозит за вещо лице.В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване решението на първоинстанционния съд.Сочи се,че правото на корекция е обосновано с установения факт на външна намеса в тарифната схема на електромера,правилото на чл.50 от предходните ПИКЕЕ,в сила и към датата на проверката -10.05.2017 г.Развит е довод,че нормите на чл.48-50 от предходните ПИКЕЕ създават в полза на дружеството правото да коригира количеството ел. енергия,натрупано по третия тарифен регистър.В случай че въззивният съд приеме неприложимост на чл.50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза,се настоява натрупаното количество ел.енергия по трети тарифен регистър да се третира като точно установено количество реално потребена енергия,чието заплащане се дължи от абоната,в която насока се цитира и решение №150/26.06.2019 г. по гр.д.№4160/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС.Въззивникът се позовава и на решения на ВКС,които поддържат принципно различен подход при очертаване правната характеристика на корекционната процедура.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на иска.Претендират се разноските за двете инстанции.Въвежда се възражение за прекомерност на изплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Ж.Р.В. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,както и за присъждане на сторените от него разноски във въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 12.07.2019 г.,а жалбата е подадена на 16.07.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 26.07.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск при наличие на правен интерес за ищеца от установяване недължимостта на процесната сума.Атакуваното решение е обаче неправилно и следва да бъде отменено,като съображенията за горния извод са следните:

Гр.д.№1527/2018 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от Ж.Р.В. *** срещу „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В. за установяване,че ищецът в качеството на потребител с клиентски №*** и абонатен №*** за обект,находящ се в гр.Д.,***,не дължи на ответника сума от 1 723,12 лв,начислена по реда на чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ като корекция на сметката за електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление за периода от 11.05.2016 г. до 10.05.2017 г.,за която сума е издадена фактура №0262383366/01.02.2018 г.Искът е изцяло уважен от първоинстанционния съд,чието решение въззивният съд намира за неправилно.

Няма спор,че на 10.05.2017 г. от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД-гр.В. /сега с променено наименование „Електроразпределение Север” АД-гр.В. / е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с фабричен №1114021262158448,с който се измерва доставената в имота на ищеца в гр.Д.,*** ел.енергия,за което е съставен и констативен протокол №1201486/10.05.2017 г.Електромерът е демонтиран за експертиза и е подменен с нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен протокол №61/26.01.2018 г. на БИМ,ГД „Мерки и измервателни уреди”,РО-гр.Русе.Установено е,че отсъстват механични дефекти по кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са налице и необходимите обозначения на табелката на СТИ.Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването.Не е отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен.При софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ,а именно наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 011674,107 кВТч,която не е визуализирана на дисплея.

В съответствие с чл.51 от ПИКЕЕ,издадени от ДКЕВР /сега КЕВР/,”Енерго-Про Продажби” АД коригира сметката на потребителя В. за посочения обект за период от 11.05.2016 г. до 10.05.2017 г. и е издадена фактура №0262383366/01.02.2018 г. на стойност 1 723,12 лв със срок за плащане до 21.02.2018 г.Корекцията е извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на СТИ /виж и становище за начисление на електрическа енергия от 01.02.2018 г. на лист 123 от делото на ДРС/.

Не е спорно,че за периода на корекцията страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение,по силата на което електроснабдителното дружество-ответник доставя,а ищецът заплаща доставената за собствения му недвижим имот в гр.Д. електроенергия,отчитането на която се извършва с демонтирания електромер.Касае се за отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ,като и последните са отменени с решение №2315/21.02.2018 г. по адм.д.№3879/2017 г. на ВАС,ДВ бр.97/23.11.2018 г.,но са били действащи и приложими към момента на проверката на процесното СТИ и за периода на корекцията на сметката на ищеца.Ищецът В. дължи коригираната сума от 1 723,12 лв поради следните съображения:

От заключението на вещото лице В. Ч. по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза се установява,че в случая потребената енергия е измерена,като част от нея се е записвала в невизуализиран за отчет регистър 1.8.3,поради което тази част не е отчитана като потребена.Отчетена е едва при проверката на 10.05.2017 г.Преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта,но част от нея не е отчетена за съответните периоди на фактуриране.В случая е налице метрологически изправно СТИ,но по начина,по който е установено,че е параметризирано,не се отчита правилно потребената от ищеца ел.енергия в неизвестен период от време,начиная от неустановена дата на активиране на регистър 1.8.3 до демонтажа на СТИ.Вещото лице е констатирало,че в случая корекция не е извършена по методиката на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ от 2013 г.,а допълнително е начислено цялото количество ел.енергия,записано в невизуализирания трети регистър.Корекционни изчисления не са извършвани,като в цитираната фактура от 01.02.2018 г. са приложени цени на технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител съгласно чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ.Изчисленията по фактурата са верни,като количеството енергия за плащане съответства на посоченото в становището на лист 123 от делото на ДРС.Периодът на корекцията е определен съгласно чл.50 от ПИКЕЕ.От отговора на вещото лице по поставените му задачи се установява,че процесното СТИ не е програмирано от „Енерго-Про Мрежи” АД при монтажа му,а параметризацията му е извършена от производителя,като са зададени два активни тарифни регистъра-1.8.1 /нощна тарифа/ и 1.8.2 /дневна тарифа/,като в протокола за монтажа /лист 143 от делото на ДРС/,извършен на 08.06.2012 г.,са отразени нулеви начални показания само по горните два тарифни регистъра.За тарифен регистър 1.8.3 липсва отразяване в протокола какви показания има към датата на монтажа.

Не е спорно по делото съгласно изявленията на страните в съдебно заседание на 16.10.2019 г. пред ДОС,че електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат с версия на софтуер,позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на електромера,а предоставеният им от производителя на СТИ софтуер позволява единствено четене на данните в паметта на електромера.Последното означава,че горните правни субекти не са имали обективната възможност да „манипулират“ данните в паметта на СТИ и да въведат по свое усмотрение потребени количества ел.енергия по тарифа 1.8.3 в паметта на уреда.

Спорното правоотношение се е развило при положение,в което ПИКЕЕ /ДВ,бр.98/2013г./ са отменени /с изключение на чл.48-чл.51/,като към датата на коригиране на сметката на ищеца-01.02.2018 г. и през периода на начисляване на електроенергия по процесната фактура /11.05.2016 г.-10.05.2017 г./ разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ от 2013 г. все още са били действащи /отм.ДВ бр.97/23.11.2018 г./.Макар ответното дружество да е посочило като основание на извършената корекция чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г.,визираното в тази норма несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и тези,въведени в информационната система при ответника,не е осъществено,тъй като няма данни по делото процесното СТИ да е „смарт“ и да се отчита дистанционно,а горната хипотеза на чл.50 от ПИКЕЕ е възможна само при дистанционно отчитане.В този случай следва да се приеме,че е липсвала специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното.Правоотношението между страните обаче съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия.Те имат своята специална регламентация в ЗЕ,която не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.

В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД,когато е доставено определено количество енергия,но поради грешка то е отчетено в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,купувачът дължи доплащане на разликата.Дори да липсва специална правна уредба,този извод следва от общото правило,че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока,и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване,той дължи да заплати реално потребената електроенергия,ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер.Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване,вследствие на което част от действително потребената електроенергия не е отчетена от електроразпределителното дружество,влече като последица ангажиране отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение №150/26.06.2019 г. по гр.д.№4160/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.

При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение №124/18.06.2019 г. по гр.д.№2991/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на СТИ,както и извършването му след монтиране на средството в обекта на ищеца /следва от установената параметризация в две тарифи от производителя и факта,че електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/.В резултат на неправомерното вмешателство доставената в обекта на ищеца електроенергия по тарифа 1.8.3 не е отчетена при електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищеца В..Софтуерното вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на ищеца.То съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на ищеца-купувач,като се има предвид,че ответникът,електроразпределителното дружество и БИМ,извършил експертизата на СТИ,не разполагат с необходимия софтуер за въвеждане на данни в паметта на СТИ,а реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача /ищеца/.Поради горното ищецът Ж. Р.В. дължи да заплати стойността на доставената му електроенергия в посочения обем по тарифа 1.8.3.Няма данни наистина в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия,но това е без значение,защото доставената енергия е остойностена от ответника по цени за технологични разходи,а последните са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.По отношение продължителността на софтуерното въздействие поради невъзможността да се установи началният му момент следва да се посочи,че релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в процесния обект,което в случая е осъществено на 08.06.2012 г.Така процесният период,за който се претендира заплащане на доставената ел.енергия,е след датата на монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.

Предвид изложеното процесното количество електроенергия,начислено от ответника на стойност от 1 723,12 лв,се дължи от ищеца по сключения между тях договор за продажба на електроенергия.Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен след отмяна на неправилното решение на районния съд.

С оглед крайния резултат от спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът Ж. Р.В. следва да бъде осъден да заплати на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД всички сторени от последния съдебно-деловодни разноски в първата и въззивната инстанция,които изрично са претендирани от него,както следва:за първата инстанция-840 лв с вкл.ДДС адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 185 от делото на ДРС,фактура на лист 187 и платежно нареждане за кредитен превод на лист 186 от делото на ДРС, и 200 лв възнаграждение за вещо лице /общо разноски в размер на 1 040 лв/;за въззивната инстанция-34,46 лв държавна такса за въззивното обжалване и 840 лв с вкл.ДДС адвокатско възнаграждение,изплатено според договора за правна защита,фактура и пл.нареждане на листи 36-38 от делото на ДОС /общо разноски в размер на 874,46 лв/.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №786/04.07.2019 г. по гр.д.№1527/2018 г. на Д.кия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Ж.Р.В. с ЕГН ********** *** срещу „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В. ,***,за установяване,че ищецът Ж.Р.В. в качеството на потребител с клиентски №*** и абонатен №*** за обект,находящ се в гр.Д.,***,не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В. сума от 1 723,12 лв,съставляваща цена на незаплатена потребена електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление за периода от 11.05.2016 г. до 10.05.2017 г.,за която сума е издадена фактура №0262383366/01.02.2018 г.

ОСЪЖДА Ж.Р.В. с ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго-Про Продажби“АД-гр.В. ,*** сума в размер на 1040 лв /хиляда и четиридесет лева/ сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски и сума в размер на 874,46 лв /осемстотин седемдесет и четири лева и 46 стотинки/ сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.