РЕШЕНИЕ
№ 294
21.11.2019 г., град Д.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Д., гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 595 по описа на Окръжен
съд – Д. за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10311/23.05.2019 г.,
на В.Е.Ч., ЕГН **********,***.
Предмет на въззивна проверка е Решение № 467 от 22.04.2019 г. по гр.
дело № 3693/2018 г., с което Районен съд – Д. е признал за установено по
отношение на В.Е.Ч., ЕГН **********,***, че Р.Н. М., ЕГН **********,***, е
собственик по силата на договор за покупко – продажба от 05.06.2000 г. на нива
- поземлен имот с идентификатор № 66946.20.47 по кадастралната карта на с. С.,
общ. Д., с площ от 3580 кв.м.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
недопустимост на съдебния акт.
Въззивникът твърди, че първостепенният съд
неправилно е допуснал изменение на иска от такъв по чл. 108 от ЗС в иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК. Счита, че последният момент, в който може да бъде допуснато
извършването на това процесуално действие е първото съдебно заседание.
В тази връзка изтъква, че ищецът няма правен
интерес от предявяването на установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК спрямо
ответника, тъй като с действията си последният е признал претендираното право
на собственост върху процесния имот.
Сочи също, че първостепенният съд се е
произнесъл по нередовна искова молба, тъй като е налице противоречие между
обстоятелствената ѝ част и петитума на изменения иск.
В заключение заявява, че искът по чл. 124, ал.
1 от ГПК е недопустим, а този по чл. 108 от ЗС намира за неоснователен.
В жалбата се прави искане за отмяна на
обжалваното решение и произнасяне по ревандикационния иск. Претендират се
разноски за двете инстанции.
В съдебно
заседание не се явява и не се представлява.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна. Пред
въззивната инстанция не се явява и не изпраща представител.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
От нотариален акт № 138, том VI, рег. № 4614, н. дело
1100/05.06.2000 г. на нотариус Ю.Д., с район на действие РС Д. (л. 5 от гр.
дело № 3693/2018 г.), се установява, че на 05.06.2000 г. Р.Н. М. е закупил нива
с площ от 3.580 декара, ІІІ категория, местността „К.К.“, представляваща имот №
020047, в парцел 47 от масив 20 в землището на село С., общ. Д..
От справка, изготвена от Служба по
вписванията Д. (л. 8) става ясно, че по партидата на този имот е вписан договор
за наем от 2018г. с наемодател И.П.и наемател В.Ч..
Видно от договор за наем на земеделски
земи № 28616 (л. 9), между ответницата и И.П.е възникнало наемно
правоотношение, предмет на което са множество недвижими имоти. Сред тях е и
процесния, собственост на ищеца Р. М..
От показанията на свидетеля С.Л.се
извежда, че процесният недвижим имот се ползва единствено от „Агрострой - М“
ЕООД. Установява се също, че имотът не е заявен за ползване, намира се извън
тези, за които има сключени договори за наем, и са регистрирани в съответните
общински служби.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Ищецът е
предявил ревандикационен иск пред районния съд. В хода на производството
първостепенния съд е допуснал исканото изменение на претенцията от чл. 108 от
ЗС в такава по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Като е допуснал
изменение на иска, първоинстанционният съд не е нарушил съдопроизводствените
правила. Показанията на свидетеля Л. и твърденията в отговора са наложили
промяна на вида на търсената от ищеца защита. Предвид потвърждението на
свидетеля, че единствено дружеството „Агрострой - М“ ЕООД ползва процесния
имот, Р. М. е изоставил претенцията си за осъждане на ответницата да предаде
владението на имота и я е ограничил само до установяване със сила на пресъдено
нещо, че е негов собственик в отношенията с В.Ч.. Изменението е направено своевременно,
преди приключване на съдебното дирене, каквото е изискването на чл. 214, ал. 1,
изр. трето от ГПК.
Направено е и
при наличие на правен интерес, в противовес на възраженията на въззивника. С
вписването на договора за наем между ответницата и И.П.е дадена гласност за
наличието на облигационно правоотношение между двете лица, с предмет собствения
на ищеца недвижим имот. Установеното фактическо ползване на имота от „Агрострой - М“ ЕООД, доказва, че ответницата
не е започнала изпълнение по вписания договор за наем. Следователно не е
предприела действия, които да препятстват възможността на ищеца да упражнява
правото си на собственост. Поради тази причина Р. М. няма интерес от осъждането
ѝ да предаде владението върху имота.
Самото наличие, обаче,
на наемно правоотношение между лица, които нямат права по отношение на имота,
застрашава правото на собственост. Оттук произтича и интереса на ищеца от
предявяването на иск, с който иска да се установи със сила на пресъдено нещо,
че е собственик на имота в отношенията му с ответницата. Ето защо, възраженията
на въззивника в тази насока са неоснователни.
Предявеният
установителен иск следва да бъде уважен, тъй като Р. М. се легитимира като
собственик на недвижимия имот с нотариален акт № 138, том VI, рег. № 4614, н.
дело 1100/05.06.2000 г. на нотариус Ю.Д., а и този факт не е спорен по делото.
Поради съвпадане на
изводите на двете инстанции Решение № 467 от 22.04.2019 г. по гр. дело №
3693/2018 г. на Районен съд – Д., следва
да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Същата не е направила искане за
присъждането им, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по този
въпрос.
Въззивникът е релевирал възражения
относно размера на възложените му разноски от първоинстанционното производство.
Оплаквания във връзка с разноските могат да бъдат правени в срока за обжалване.
В.Ч. не е упражнила правото си по чл. 248 от ГПК в този срок, поради което
същото е преклудирано и исканията ѝ в тази насока следва да бъдат
оставени без разглеждане.
При тези мотиви, на основание чл. 272 от
ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
467 от 22.04.2019 г. по гр. дело № 3693/2018 г. на Районен съд – Д..
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.