Р Е Ш Е Н И Е

№ 287

Гр.ДОБРИЧ 19.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ПЕТНАДЕСЕТИ НОЕМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№ 601/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от Г.С.Г.,ЕГН:**********,***,чрез пълномощника му-адв.Е.М.,***,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 543/2018г.по описа на БРС Решение № 74/23.05.2019г.,в частта му,с която искът е уважен,като е признато за установено,че ответникът,настоящ въззивник,дължи на ищеца-ЕАД „ Агенция за събиране на вземания“,гр.София,главница по договор за потребителски кредит в размер на 636.50 лв. и в частта му,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца съобразно уважената част от иска разноски в заповедното и исковото производства.Като твърди,че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано,а исковата претенция-неоснователна и недоказана,въззивникът моли за отмяна на решението и присъждане в пълен размер на сторените в първата инстанция разноски.

За да уважи исковата претенция в размер на сумата от 636.50 лв. първоинстанционният съд се е позовал на приетата по делото ССЕ.Тя обаче според въззивника не може обективно да установи дължимите суми,защото е направена дистанционно,по данни и справки,които са частични и които ищецът е представил с исковата молба,а не е изследвала на място в офиса на ищеца счетоводните документи.Видно от самата експертиза,вещото лице е поискало от ищеца да му представи извлечението със счетоводните записвания по партидата на ответника,но такова не е представено,а този документ,както е посочил и експертът,е необходим за да се даде точен отговор за размера на задължението на ответника.Така изготвената експертиза не е пълна и обективна,тъй като се позовава на едностранно представени от ищеца и непроверени от вещото лице на място в счетоводството му доказателства,поради което експертизата не е годно доказателство,потвърждаващо безспорно размера на исковата претенция.

В подаден отговор въззиваемата страна,чрез пълномощника си-юрк.Р.,по подробно изложени съображения,намира жалбата за неоснователна,а атакуваното решение за правилно и законосъобразно,с искане като такова да бъде потвърдено,като на страната се присъдят сторените във въззивното производство разноски,в размер на 350 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

От прието по делото заключение на ССЕ е безспорно установен както размера на предявените искове,така и че след датата на прехвърляне на вземането плащания от страна на ответника не са постъпвали.Ответната страна не е оспорила заключението и не е направила искания за допускане на нови доказателства,поради което възможността да оспорва заключението със въззивната жалба е преклудирана на основание чл.266,ал.1 от ГПК.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежно оправомощено лице,в преклузивния законов срок по чл.259,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

По гр.д.№ 543/2018г.по описа на БРС са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1,във връзка с чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.Претендира се да се установи в отношенията между страните,че ищецът има вземания от ответника,за които по ч.гр.д.№ 220/2018г.по описа на БРС се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,както следва:Главница по Договор за потребителски кредит № 592998118/19.02.2016г.,в размер на 966.25 лв.;190.58 лв.,представляваща договорна лихва за периода от 02.11.2016г. до 26.04.2017г.;48.30 лв.,представляваща такса за оценка на досие за периода от 02.11.2016г. до 26.04.2017г.;89.69 лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. до датата на подаване на заявлението.

С обжалваното решение е уважена частично,до размера на сумата от 636.50 лв.,единствено претенцията за главница,като останалите заявени претенции са отхвърлени изцяло.

За да постанови атакувания съдебен акт,първоинстанционният съд е приел,че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.21,ал.1 от ЗПК,тъй като не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.11 и 12 от ЗПК към него да е изготвен и представен погасителен план със изискуемото законово съдържание.Съгласно чл.23 от ЗПК,когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита,но не дължи лихва или други разходи по кредита.На това основание първостепенният съд е счел,че искът се явява основателен само за главницата,но не и за останалите заявени претенции.При определяне размера на дължимата главница,БРС е отчел,че ответникът е получил като кредит сумата от 2 300 лв.,направил е плащане по договора,в общ размер от 1663.50 лв.,поради което дължимият остатък от главницата възлиза на сумата от 636.50 лв.,до който размер искът е уважен,като за разликата над този размер,до претендираните 966.25 лв. е отхвърлен.

Възражението на въззивника,че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано,а исковата претенция-неоснователна и недоказана,е неоснователно.

Безспорно установено по делото е,че по процесния договор ответникът е получил кредит за лични нужди в размер на 2 300 лв.Горното обстоятелство се установява несъмнено на първо място от съдържанието на договора,в буква „А“ от който е посочено,че общият размер на кредита(главница)възлиза на сумата от 2 300 лв.,а в чл.27 заемателят е потвърдил,че с подписване на договора е получил пълния,посочен в буква „ А“ от договора размер на кредита.В смисъл,че на ответника е отпуснат кредит от 2 300 лв. е и съдържанието на представеното с исковата молба/стр.21/ и прието като доказателство по делото Приложение № 1 към договора за цесия,в което под № 1694 Г.С.Г. фигурира като длъжник по договор за кредит от 19.02.2016г.,с размер на отпуснатата главница от 2 300 лв.В изпратеното до ответника уведомително писмо за извършената цесия/стр.24/ отново изрично се сочи,че размерът на полученият кредит е 2 300 лв.

Твърдението в заявлението,въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 220/2018г.по описа на БРС,както и в исковата молба,въз основа на която е образувано гр.д.№ 543/2018г.на БРС е ,че общата сума,която ответникът е погасил по процесния договор,възлиза на 1 663.51 лв.Това твърдение не е оспорено от Г.Г..В срока по чл.131 от ГПК той не е подал отговор на исковата молба,а и в депозираното в хода на производството по делото писмено становище,вкл. и от изразеното от пълномощника му в открито съдебно заседание устно такова,подобно възражение не е правено.Не са оспорени и представените от ищеца в хода на съдебното производство и приети като доказателства писмени документи в този смисъл.Така,съгласно представените за целите на експертизата, представляващи Приложения № 1 и № 2 към нея,и приети по делото справки,общият размер на погасената по процесния договор сума от страна на Г.С.Г. възлиза на 1663.50 лв.,като след датата на цесията – 19.05.2017г.плащания не са правени.При положение,че не са оспорени от ответника,макар и едностранно съставени,посочените справки са годни доказателства за размера на погасения дълг.

При наличие на безспорни данни по делото,че Г.Г. е получил кредит в размер на 2 300 лв.,а е върнал 1663.50 лв.,без нуждата от специални знания на вещо лице следва извода,че ответникът дължи връщане на сума в размер на 636.50 лв.Този извод не би могъл да бъде различен,в случай,че ищецът беше представил на вещото лице изисканото от експерта извлечение от партидата на ответника с подробна ежеседмична счетоводна информация за внесените погасителни вноски и разпределението им по погасителния план.Подобен документ би имал значение само в случай,че е налице изготвен и представен по делото,отговарящ на изискванията на ЗПК погасителен план,с който да бъдат съобразени извършените плащания,за да се даде отговор в какъв размер са погасени,съответно са дължими,претендираните с исковата молба отделни видове вземания.При положение,че първостепенният съд е обосновал извод за недействителност на договора за потребителски кредит,съответно на дължимост на това основание само на чистата стойност на кредита,възражението на въззивника,че приетата по делото ССЕ не установявала обективно дължимата сума,е несъстоятелно.Дължимостта,предвид гореизложените съображения,е установена не толкова от експертизата,колкото от всички останали,представени от ищеца,неоспорени от ответника и приети по делото доказателства,поради което на наведените в нея основания жалбата следва да се остави без уважение,а атакувания съдебен акт в обжалваната му част да се потвърди,като правилен и обоснован.

При този изход на спора въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна сторените от нея в настоящото производство разноски,в размер на сумата от 350 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 543/2018г.по описа на БРС Решение № 74/23.05.2019г.,в частта му,с която е признато за установено,че ответникът дължи на ищеца-ЕАД „ Агенция за събиране на вземания“,ЕИК ***,гр.София,главница по Договор за потребителски кредит № 592998118/19.02.2016г. в размер на 636.50 лв. и в частта му,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца съобразно уважената част от исковете сума в размер на 37.31 лв.-разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 220/2018г.по описа на БРС,както и сума в размер на 403.63 лв.-разноски в исковото производство по гр.д.№ 543/2018г.на БРС.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Г.С.Г.,ЕГН:**********,***,да заплати на ЕАД „ Агенция за събиране на вземания“,ЕИК ***,гр.София,бул.“ **“ № 25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4,сторените по вз.гр.д.№ 601/2019г.по описа на ДОС разноски,в размер на сумата от 350 лв./триста и петдесет лева/-юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.