Р Е
Ш Е Н
И Е
№264
гр. Добрич, 06.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На девети октомври година
2019
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Пепа М.
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер 613 по описа за 2019 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на М.Д.М. и Г.М.М.,***,
чрез адвоката им, срещу решение №801/11.07.2019г. по гр.д.№4408/2017г. на
Добричкия районен съд, с което е
развален договорът, сключен на 27.10.1997г. с нотариален акт №* т.XXII н.д.№7221/1997г. на ДРС между Д.М.Р.и Е.Г.Р.- от една страна като
прехвърлители и М.Д.М. и Г.М.М. – при
условията на
чл.21ал.1 от СК, от друга страна като приобретатели,
по отношение на недвижим имот,
състоящ се от 254 кв.м. в идеални части от
дворно място, цялото с площ от
508 кв.м., представляващо имот с пл. №*** от парцел ІІ в кв.51 по плана на гр.Добрич,
находящ се в гр.Добрич, ул. „***” №14, /понастоящем имот с идентификатор ***/, ведно със самостоятелно
жилище /с идентификатор №***.1/,
целият първи етаж от двуетажна,
двуфамилна жилищна сграда, находяща се в това дворно
място, с площ на първия етаж
108 кв.м., ведно с прилежащите към жилището избено помещение с площ от 54 кв.м., находящо
се в източната част на сградата
и таванското помещение с площ от 54 кв.м.
и 50% ид.ч. от общите части, поради
неизпълнение на задължението на приобретателите за
издръжка и гледане - до размера на 3/6 идеални части, и въззивниците са осъдени за разноски в полза на другата
страна.
Изложени са доводи за недопустимост на обжалваното решение поради
постановяването му при положение на влязло в сила определение за прекратяване
на производството по предявения иск. Изложени са доводи за неправилност на
решението следствие игнориране от страна на първоинстанционния
съд на обстоятелства, установени с гласни и писмени доказателства, от
съществено значение за спора. В свидетелските показания се съдържали данни за
грубо и вулгарно отношение от страна на прехвърлителя
към задължените за гледането и издръжката му приобретатели
и липса на съдействие от негова страна за изпълнение на задълженията им. С
писмено доказателство се установявало плащането на парична сума на прехвърлителя и отказ от негова страна от бъдещи претенции
спрямо приобретателите по договора.
Жалбата е редовна, подадена в срок и допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата В.Д.С., чрез адвоката си, оспорва жалбата като
неоснователна и настоява за потвърждаване решението на районния съд.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба, с която Д.М.Р.от с.Пор.Гешаново,
общ.Добричка, предявил срещу М.Д.М. и Г.М.М.,***
претенции по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, сключен на
27.10.1997г. с нотариален акт №* т.XXII д.№***.
на ДРС, с който ищецът и съпругата му Е.Г.Р.прехвърлили на ответника М.Д.М., по
време на брака му с ответницата Г.М.М., срещу
задължение на приобретателя да поеме гледането и
издръжката на прехвърлителите докато са живи, недвижим
имот в гр.Добрич, ЖК“Балик“, ул.“***“№14, а именно - 254 кв.м. в идеални части от
дворно място, цялото с площ 508 кв.м., съставляващо имот с пл.№*** в парц.II кв.51 по плана на града, ведно със самостоятелно
жилище, съставляващо първи етаж от двуетажна двуфамилна
жилищна сграда в дворното място, с площ на първия етаж от 108 км.м., ведно с
прилежащите към това жилище избено помещение от 54 кв.м. в източната част на
сградата и таванско помещение от 54 кв.м. и 50% от идеалните части от общите
части на сградата.
В исковата молба е посочено, че след смъртта на прехвърлителката
Е.Г.Р.отношенията между прехвърлителя и приобретателя – ответник по предявения иск се влошили в
изключителна степен. По искова молба на прехвърлителя
Д.М.Р.било образувано предходно производство по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне
на договора, което приключило в края на 2003г., като под давление на ответниците, ищецът се отказал от предявения иск. От тогава
ответниците не се интересували от ищеца, не го
посещавали нито на село, където живее, нито при престоя му в болнично
заведение, не се грижили за него и не му давали издръжка.
Тъй като ответниците не изпълнявали задълженията
по договора, ищецът иска неговото разваляне в размер на 3/6 идеални части от
прехвърленото.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са оспорили
предявения иск като недопустим на осн.чл.233 от ГПК.
По-рано същият иск бил предявен от ищеца, който в последствие се отказал от
него. По същество на спора са поддържали, че ответникът е полагал известни
грижи за прехвърлителя, но последният не го искал, не
го допускал и отказвал да приема грижите му. Наред с това през 2002г. ответниците платили на прехвърлителя
сума от 1 000 лева, която той заявил, че го задоволява и няма да има
бъдещи претенции спрямо тях.
Установено е по делото, че на 27.10.1997г. с нотариален акт №* т.XXII д.№***.
на ДРС е сключен договор, с който Д.М.Р.и Е.Г.Р.прехвърлили на ответника М.Д.М.
*** /както е описан по-горе/. Срещу това приобретателят
М.Д.М. се задължил да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите
докато са живи. Двамата прехвърлители са били
съпрузи, като Е.Г.Р.е починала на 19.07.1999г. Приобретателят
М.Д.М. е техен син и при сключване на договора бил в граждански брак с
ответницата Г.М.М., негова съпруга и понастоящем.
По предявен от Д.М.Р.срещу М.Д.М. и Г.М.М. иск по
чл.87 ал.3 от ЗЗД било постановено разваляне на горния договор в размер на 4/6
идеални части от прехвърленото – решение №310/15.04.2002г. по гр.д.№719/2001г.
на ДРС. Решението е обезсилено и производството по делото е прекратено, след
като ищецът се отказал от предявения иск – решение №389/25.11.2002г. по
в.гр.д.№526/2002г. на ДОС.
Исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е с
вх.№20888/04.12.2017г., а на 06.01.2018г. ищецът починал, като оставил законни
наследници децата си В.Д.С. и ответника М.Д.М..
Преди смъртта на ищеца да стане известна по делото първоинстанционният
съд постановил разпореждане №5164/18.04.2018г., с което на осн.чл.233
от ГПК прекратил производството. Разпореждането е съобщено на пълномощника на
ищеца, който депозирал частна жалба срещу прекратяването. В отговора си по
частната жалба ответниците внесли в делото факта на
настъпилата смърт на ищеца. С определение от 21.05.2018г. първоинстанционният
съд конституирал на осн.чл.227 от ГПК правоприемничката на починалия първоначален ищец - В.Д.С..
С молба вх.№11062/01.06.2018г., подадена от адвокат с приложено пълномощно, новоконституираната
ищца заявила, че потвърждава частната жалба срещу разпореждането за прекратяване
на производството.
С определение №353/11.06.2018г. по
в.ч.гр.д.№251/2018г. на ДОС въззивният съд отменил
разпореждане №5164/18.04.2018г. за прекратяване на гр.д.№4408/2017г. на ДРС и
върнал делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С обжалваното сега решение №801/11.07.2019г. по гр.д.№4408/2017г.
Добричкият районен съд се произнесъл по предявения от Д.Р., заместен на осн.чл.227 от ГПК от В.Д.С., срещу М.Д.М. и Г.М.М. иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД, като развалил горния договор в
пълния предявен от първоначалния ищец обем на 3/6 идеални части от прехвърленото.
Така постановено решение е частично недопустимо. Основанията за
недопустимостта не са онези, поддържани от въззивните
жалбоподатели, но порокът следва да се вземе предвид, тъй като в съответствие с
чл.269 от ГПК въззивният съд има служебно задължение
да следи за допустимостта на първоинстанционното
решение в обжалваната му част.
Касае се за това, че първоначалният ищец Д.М.Р.е предявил иск за разваляне на горния договор
за 3/6 идеални части от прехвърленото /равнява се на 1/2 идеална част/ на
основание, че ответниците не са изпълнили договорното
си задължение спрямо него. Ищецът не е предявил иск за разваляне на договора и
за наследствената си част от правото на починалата си съпруга, също прехвърлител по договора, да иска разваляне поради
неизпълнение на договорното задължение спрямо нея.
Правото на ищеца да
иска разваляне на договора за 3/6 идеални части е преминало след неговата смърт
към двамата му наследници в равни дялове. Така дъщерята В.Д.С. е заместила по
чл.227 от ГПК първоначалния ищец до размер на 1/2 от съдебно предявеното право
на иск за разваляне на договора за 3/6 идеални части от прехвърленото.
Останалата 1/2 от правото на иск за разваляне на договора за 3/6 идеални части
не е преминала към ищцата, а към другия наследник М.Д.М.. Той е ответник по
делото и производството е трябвало да се прекрати в тази част, което и следва
да бъде постановено след съответно обезсилване на първоинстанционното
решение.
В останалата част решението на районния съд е допустимо, като доводите в
обратния смисъл на въззивните жалбоподатели са
неоснователни.
В съотвествие с чл.227 от ГПК, когато страната умре, производството по делото
продължава с участието на правоприемника. Смъртта, настъпила в хода на процеса, слага край на процесуалната правоспособност на страната и по силата на
закона в този
момент настъпва правоприемството. Правоприемникът става страна
по делото, считано от
загубата на процесуална правоспособност /смъртта/ на праводателя си независимо дали е бил конституиран с нарочно определение и дали е взел участие в процеса.
Като се има предвид
предходното, следва, че ищцата В.Д.С. е заместила по чл.227 от ГПК
първоначалния ищец на датата, на която той е починал, макар определението за
конституирането й да е било постановено по-късно. След заместването всички
процесуални действия по делото е следвало да се извършват с участието и по
отношение на ищцата, а не на починалия й праводател.
Така извършеното до него съобщаване на разпореждането на първоинстанционния
съд за прекратяване на производството не е произвело действие, защото е
извършено спрямо лице, загубило процесуална правоспособност, а не спрямо
действителната страна по делото – ищцата. Частната жалба срещу разпореждането
за прекратяване е подадена преди влизането му в сила; тя наистина е подадена от
пълномощник без представителна власт, но подаването й е потвърдено от ищцата –
чрез пълномощник с приложено пълномощно. По тази частна жалба въззивният съд е отменил прекратителното
разпореждане и, противно на твърдяното от въззивниците, първоинстанционното
решение не е постановено при влязъл в сила съдебен акт за прекратяване на
производството.
По същество на
спора първоинстанционният съд е приел, че ответниците не са се грижили и не са давали издръжка на прехвърлителя, както са били длъжни по договора. Посочено е
и, че дори и страните да са били във влошени отношения и то по причина на прехвърлителя, като не са поискали трансформиране на
задължението си в парично, приобретателите са
изпаднали в забава и неизпълнението им е основание за разваляне на договора.
От фактическа
страна приетото в обжалваното решение, че ответниците
не са се грижили и не са издържали прехвърлителя, се
потвърждава от гласните доказателства по делото. Единствено в показанията на
свидетеля Л.В.Л.се съдържат сведения, от които може да се направи извод, ответниците да са посещавали прехвърлителя
в дома му на село, да са се грижили за него, да са му осигурявали храна,
отопление, лекарства. Това обаче най-късно до 2006/2007г., след което няма
данни ответниците да са осъществявали такива действия,
което не се твърди и от самите тях. Същите оправдават бездействието си с грубо
и непристойно отношение към тях от страна на приобретателя,
с недопускането им и с отказ от негова страна да приема грижите и храната,
която са му давали. Лошите отношения между прехвърлителя
и ответниците са безспорен факт, а фактът, че
наистина се е държал грубо и нецензурно с тях, като по времето, докато още го
посещавали, ги е гонил, се установява от показанията на горепосочения свидетел.
Неоснователният отказ на прехвърлителя да приеме
издръжка и грижи в натура обаче не освобождава приобретателя
от задължението за издръжка. Задължението за грижи е възможно само в натура и
за изпълнението му е необходимо съдействието на кредитора. Поради това, когато прехвърлителят не съдейства на приобретателя
да полага грижи, това задължение се погасява. За разлика от него, задължението
за издръжка /което по правило е в натура – даване на храна, отопление,
консумативи, лекарства, облекло и т.н./ може да бъде трансформирано и изпълнено
в пари. В случая ответниците, макар и да са били
отблъсквани от прехвърлителя и той да е отказвал
даваните му от тях грижи и натурална издръжка, е можело да изпълняват
задължението за издръжка в пари.
Последното ответниците не са сторили, а позоваването им на дадената от
тях на прехвърлителя сума от 1000 лева е
неоснователно. В нотариално заверена на 20.09.2002г. декларация прехвърлителят е признал, че е получил от ответника сумата
1 000 лева и е заявил, че с това е напълно удовлетворен и се отказва от
иска по гр.д.№719/2001г. на ДРС и в.гр.д.№526/2002г. на ДОС. Т.е. с плащането
на сумата страните са уредили отношенията си по повод неизпълнение на
договорните задължения на ответниците, станали
основание за предходно заведения от прехвърлителя
спор по чл.87 ал.3 от ЗЗД, от който прехвърлителят се
отказал. Плащането на сумата е неотносимо към настоящия
спор, защото не съставлява паричен еквивалент на дължимата от ответниците договорна престация в
следващия период от съществуването на облигационното правоотношение между
страните до предявяване на настоящата искова молба.
В същата декларация
прехвърлителят е заявил още и, че за в бъдеще няма да
предявява каквито и да било претенции по отношение на прехвърления с договора
недвижим имот. Според ответниците така извършеното
волеизявление съставлява отказ на прехвърлителя за в
бъдеще да предявява искове за разваляне на договора, дори и те – отвтниците да не са изпълнили задълженията си по него. Това
не може да бъде възприето, защото отказ от бъдещо право на иск е недопустим и
не произвежда действие, отделно, че отказ от иск може да се заяви само, след
като искът е предявен и пред разглеждащия го съд.
От изложеното
следва, че посоченото от въззивниците по същество на
правния спор е неоснователно. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответниците като основание за разваляне на
договора в размер на 1/2 от 3/6 идеални части от прехвърленото. Обжалваното
решение, удовлетворяващо предявения иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД в тази част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед горния
резултат от спора и на осн.чл.78 ал.1 и 4 от ГПК
всяка от страните има право на половината от разходите, които е сторила за
водене на делото във всяка инстанция.
Разноските на
ищцата в първата инстанция са в размер на 978.33 лева. От тях тя има право да
получи от насрещната страна сумата 489.17 лева, над който размер осъдителното
решение на районния съд в частта за разноските следва да бъде отменено. Във въззивното производство ищцата не е сторила разноски.
Разноските на ответниците в първата инстанция възлизат в размер на 900
лева /за вещо лице – 200 лева и адвокатско възнаграждение – 700 лева/, а за въззивната онстанция са платили
държавна такса от 39.17 лева. Половината от тези суми следва да им се присъдят
от ищцата.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №801/11.07.2019г.
по гр.д.№4408/2017г. на Добричкия районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по
предявения от Д.М.Р.с ЕГН **********, заместен на осн.чл.227
от ГПК от В.Д.С. с ЕГН ********** ,
срещу М.Д.М. с ЕГН ********** и Г.М.М. с ЕГН **********,
иск за разваляне поради неизпълнение на задължението на ответниците
на договора, сключен на 27.10.1997г. с нотариален акт №* т.XXII д.№***.
на ДРС, с който Д.М.Р.и Е.Г.Р.прехвърлили на М.Д.М., по време на брака му с Г.М.М.,***, а именно - 254 кв.м. в идеални части от дворно
място, цялото с площ 508 кв.м., съставляващо имот с пл.№*** в парц.II кв.51 по плана на града, ведно със самостоятелно
жилище, съставляващо първи етаж от двуетажна двуфамилна
жилищна сграда в дворното място, с площ на първия етаж от 108 км.м., ведно с
прилежащите към това жилище избено помещение от 54 кв.м. в източната част на
сградата и таванско помещение от 54 кв.м. и 50% от идеалните части от общите
части на сградата – В ЧАСТТА за 1/2 от
3/6 идеални части от прехвърленото.
ПОТВЪРЖДАВА решение №801/11.07.2019г. по гр.д.№4408/2017г. на Добричкия
районен съд, с което по иска, предявен от Д.М.Р.с ЕГН **********, заместен на осн.чл.227 от ГПК от В.Д.С. с ЕГН ********** , срещу М.Д.М. с ЕГН ********** и Г.М.М. с ЕГН **********, поради неизпълнение на задължението на
ответниците е развален договорът, сключен на
27.10.1997г. с нотариален акт №* т.XXII д.№***. на ДРС, с който Д.М.Р.и
Е.Г.Р.прехвърлили на М.Д.М., по време на брака му с Г.М.М.,***,
а именно - 254 кв.м. в идеални части от дворно място, цялото с площ 508 кв.м.,
съставляващо имот с пл.№*** в парц.II кв.51
по плана на града, ведно със самостоятелно жилище, съставляващо първи етаж от
двуетажна двуфамилна жилищна сграда в дворното място,
с площ на първия етаж от 108 км.м., ведно с прилежащите към това жилище избено
помещение от 54 кв.м. в източната част на сградата и таванско помещение от 54
кв.м. и 50% от идеалните части от общите части на сградата – В ЧАСТТА за 1/2 от 3/6 идеални части от
прехвърленото.
ОТМЕНЯ решение №801/11.07.2019г. по гр.д.№4408/2017г. на Добричкия районен
съд в частта, в която М.Д.М. с ЕГН **********
и Г.М.М. с ЕГН ********** са осъдени да платят на В.Д.С.
с ЕГН ********** разноски за първоинстанционното
производство за разликата над 489.17
лева.
ОСЪЖДА В.Д.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.Д.М. с ЕГН ********** и
Г.М.М. с ЕГН **********,***, съразмерна част от
разноските за водене на делото в двете инстанции – сумата 100 лева за вещо
лице, сумата 350 лева за адвокат и сумата 19.59 лева за държавна такса по въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК в месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.