Р Е Ш Е Н И Е

№ 292 21.11.2019 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и първи октомври 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Г. ПАШАЛИЕВ

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 626 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№1886/24.06.2019 год. ,подадена от Р.Д.К., ЕГН ********** ***, К.П.Г., ЕГН ********** *** и Г.П.Г., ЕГН **********,*** срещу решение № 62 /04.06.2019 год. по гр.д.№ 216/2018 год. на Районен съд Г. Т.,с което е отхвърлен като неоснователен иска по чл. 108 ЗС, предявен от тях срещу Р.К.Г., ЕГН ********** *** Т., М.Г.К. ,ЕГН **********,***, К.Г.К., ЕГН ********** ***, Т.Г.К. ,ЕГН ********** ***, С.А.Г. ,ЕГН ********** ***, К.К.К.,ЕГН **********,***, С.К.К. ,ЕГН **********,***, Я.К.М. ,ЕГН ********** *** и П.К.Г., ЕГН ********** *** за установяване правото им на собственост на имот № ***, представляващ нива от 20. 000 дка, трета категория, в землището на с. С., община Г.Т.и осъждане на ответниците да им предадат владението му.

С доводи за постановяване на обжалваното решение в отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане да бъде изцяло отменено,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за цялостно уважаване на претенцията по чл.108 от ЗС и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Посочено е,че първоинстанционният съд не е обсъдил всички фактически твърдения,формирали основанието на заявената от ищците вещна претенция,ангажираните от тях доказателства и направени възражения и правни доводи. Допуснатите процесуални нарушения накърнявали както правото им на защита,така също и обуславяли незаконосъобразност на направените изводи за неоснователност на иска.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивниците решение им е връчено на дата 12.06.2019 год., жалба рег.№1886/24.06.2019 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемите страни Р.К.Г., ЕГН **********,*** Т., М.Г.К. ,ЕГН **********,***, К.Г.К., ЕГН ********** ***, Т.Г.К. ,ЕГН ********** ***, С.А.Г. ,ЕГН ********** ***, К.К.К.,ЕГН **********,***, С.К.К. ,ЕГН **********,***, Я.К.М. ,ЕГН ********** *** и П.К.Г., ЕГН ********** *** считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№2041/09.07.2019 год.

Обжалваното решение било основано на доказателствата,относими към настоящия спор,а необсъждането на множество доказателства касателно имоти на други лица и други производства не го опорочавало.

Предявените от 1./ Р.Д.К., 2./К.П.Г. и 3./Г.П.Г. срещу 1./Р.К.Г., 2./М.Г.К., 3./К.Г.К., 4./Т.Г.К. , 5./С.А.Г. , 6./К.К.К. , 7./С.К.К., 8./Я.К.М. и 9./П.К.Г. субективно съединени искове са за установяване правото на собственост и предаване владението на имот № ***, представляващ нива от 20. 000 дка, трета категория, в землището на с. С., община Г. Т..

Претенцията е заявена с искова молба рег.№ 1348/20.04.2018 год.,уточнена по указания на съда с молба рег.№ 6071/24.09.2019 год.

Изложени са твърдения,че ищците са собственици по наследство на недвижим имот,представляващ нива от 20.000 дка,трета категория, в землището на с. С., община Г. Т.,съставляващ имот № *** по плана за земеразделяне на населеното място,понастоящем поземлен имот с идентификатор 68326.17.29 по КККР,одобрени със заповед № РД-18-559/27.02.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК.Имотът от 20 дка бил придобит от общия на всички страни по делото наследодател Р.Д.Й. с договор за продажба от 20.05.1930 год.,сключен с Д.Д.за прехвърляне на 30.965 дка земеделски земи в землището на с.М.В.,Румъния. На дата 23.12.1939 год.,вдовицата Р.Д.Й. сключила втори по ред граждански брак с Й.О..При преселването на семейството ,личния имот на Р.Д.Й. бил включен в описа от 10.11.1940 год. на българо-румънската комисия по размяна на населението,като част от собствеността от 31 хектара /310 дка/,притежавана по сделки и наследство от цялото семейство с глава втория й съпруг Й.О., а документа от 04.07.1941 год. на Комисията по окончателното настаняване и заменяване имотите на преселниците от Северна Добруджа бил съставен само на неговото име и в собственост на семейството определена нива от 305 дка и място за лозе от 5 дка . Р.Д.Й. не била извършвала разпоредителни сделки с притежавания от нея земеделски имот,нито пък го била внасяла в ТКЗС.С влязло в сила решение била отхвърлена съвместно заявената претенция от низходящите на Р.Д.Й. /техните наследници/ по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ срещу наследници на втория й съпруг Й.О. с предмет земеделска земя от 40 дка в землището на с.П.,общ.Ш. .По повод предстояща делба между наследниците на Р.Й.ищците установили,че сънаследника им К.Г.К. е възстановил собствеността върху земеделски земи от по 20 дка в землищата на с.П.,общ.Ш. и с.С.,общ.Г.Т.-последните предмет на настоящия спор.Документите по окончателното настояване и заменяне на имотите на преселниците от Северна Добруджа в землището на с.С.,респективно тези във връзка с колективизацията на земеделските земи в населеното място,не легитимирали сънаследника им като носител на правото да възстанови собствеността върху спорния земеделски имот.Реституционните актове на административен орган и съд били порочни и непротивопоставими на ищците. Материалната незаконосъобразност на решението на ОС“ЗГ“ Г.Т. следвало да бъде проверена в настоящото производство по реда на косвения съдебен контрол и правата на ответниците ,наследници на К.Г.К. отречени.Реституционното производство се развило паралелно с производството по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и обуславяло извод,че К.Г.К. е укрил наследствено имущество,поради което на основание чл. 49 ал.2 от ЗН е загубил правото на наследствен дял от укрития имот.

С оглед обстоятелството,че понастоящем собствения им земеделския имот се владеел без правно основание е заявено искане ,съдът да установи правото на собственост на ищците по отношение нива от 20.000 дка,трета категория, в землището на с. С., община Г. Т.,съставляващ имот № *** по плана за земеразделяне на населеното място и осъди ответниците да предадат владението му.

В подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 1980/14.06.2018 год. ответниците Р.К.Г., М.Г.К., К.Г.К., Т.Г.К., С.А.Г. , К.К.К. , С.К.К., Я.К.М. и П.К.Г. са оспорили допустимостта и основателността на вещната претенция.Изложените в исковата молба твърдения обуславяли правен интерес у ищците за предявяване на иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.Правото на собственост не принадлежало на ищците,а съществуването му било установено в полза на ответниците въз основа на годен титул- реституционен акт на ОС”ЗГ” гр.Г. Т..Оспорването му било възможно единствено със специалния иск за принадлежността на правото към минал момент,за предявяването на който понастоящем не били налични законово изискуемите предпоставки.Ответниците били поделили доброволно спорния земеделския имот,възложен в дял и изключителна собственост на ответника Р.К.Г.,поради което заявяването на претенцията срещу останалите ответници се явявало недопустимо. Р.К.Г. заявява възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност.

Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи следната фактическа обстановка по претенцията:

Родената на дата *** год. Р.Д.Й. е починала на ***год. и е оставила като наследници низходящи от първа степен К.Г.К.,Д. Г. К. и П.Г. К. –така удостоверение за наследници № 042/16 год. на Кметството с.Пл.д.,Община Д..Ищците по делото са нейни низходящи от втора степен –деца на синовете й Д. Г. К.,поч.13.08.1973 год. и П.Г. К.,поч.12.01.1975 год.,а ответниците са нейни низходящи от втора и трета степен-деца и внуци на сина й К.Г.К.,поч.13.01.2008 год.

С договор от 20.05.1930 год.,Д.Д.,земеделец,живущ ***,окр.К. е продал на Р.Г.К.,живуща *** имота: земеделска земя с площ от 1 хектар и земеделска земя с площ от 2 хектара и 9 647 кв.м.

Р.Й.О. и Й.О.са сключили граждански брак на на дата 23.12.1939 год.-така свидетелство за граждански брак ,издадено от кметството на община К.,окръг К.,Румъния. Й.О.Й. е починал през 1966 год.

Р.Й.О. не е извършвала разпоредителни сделки в периода 1930-1941 год.-така писмо на Национални архиви,Областна дирекция К. № 2884/11.11.2004 год. с отбелязване,че институцията не притежава автентични документи за покупко-продажба,дарения или размяна, а регистрите за впиване са приети с липси.

Липсват данни , земеделски земи в обем от 40 дка,обект на притежание на общата на страните наследодателка Р.Д.Й. в Северна Добруджа,част от територията на съседна държава-Румъния да са били предмет на заменяване със земеделски земи на територията на Южна Добруджа-България във връзка с одворяване или оземляване на същата като преселник-не са представени съставени на нейно име нарочен опис на българо-румънската комисия по размяна;декларация по чл.7 от ЗУСНИЮД на друг преселник,нейн родственик/съпруг или дете/,респ.решение на съд по установителния иск,уреден в същата разпоредба;протокол на комисията по окончателното настаняване и заменяване имотите на преселниците от Северна Добруджа или нотариален акт по чл. 8 от ЗУСНИЮД.

От справката в нотариалната служба при БРС се установява,че липсват вписвания на извършени от Р.Й.О. и Й.О.продажба,дарения и замяна на земеделски земи в землището на с.П.,общ.Ш.-така удостоверение № 393/30.07.1998 год. на БРС.

Р.Й.О. не е внасяла земеделски земи в ТКЗС-така удостоверение от 20.02.1992 год. на ТКЗС”Ив.Р.” гр.Ш. относно землището на с.П..

Наследниците на Р.Й.О.,в качеството си на правоимащи по чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ на починалия на дата ***год.собственик на земеделски земи не са заявявали за възстановяване права на своята наследодателка в сроковете и по административния ред на чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ,нито пък в исковото производството по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ.

В съставения на дата 10.11.1940 год. от българо-румънската комисия по размяна на населението опис на недвижимите селски имоти на Й.О. ,като членове на семейството му са записани съпруга Р. и дете П.,а като притежание –ниви с площ от 31 хектар по документи за собственост за покупка и предадени по наследство.Й.О. и К.Г. /съпруг и син на Р.Й.О. /са били оземлени и получили в собственост с протоколи на Комисията по окончателното настаняване и заменяване имотите на преселниците от Северна Добруджа от дати 15.07.1941 год. и 04.07.1941 год.,съответно първия нива от 305 дка и място за лозе от 5 дка в с.П.,общ.Ш., а втория нива от 55 дка;място за лозе от 10 дка и дворно място от 2.5 дка в с.С.,общ.Г. Т..

Част от наследниците на Й.О.,както и К.Г.К. са заявявали за възстановяване земеделски земи в землищата на посочените по-горе села,част от които :по 20 дка във всяко едно тях ,се твърди да с произход от наследството на Р.Й.О.,което от своя страна е обусловила завеждането на съдебни спорове както следва:

в землището на с.С.,общ.Г. Т.:

С решение № 25/1 от 12.11.1993 год. по преписка № 7876/10.03.1992 год. ,Поземлена комисия гр.Г.Т.е възстановила правото на собственост на К.Г.К. на земеделски земи в землището на с.С.,общ.Г. Т.,съответно лозе от 0.500 дка,имот № 15098 по плана за земеразделяне и нива от 64.500 дка,имот № 20003 по плана за земеразделяне.

К.Г.К. е предявил и иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ за установяване правото му да възстанови собствеността и върху още 40 дка,като разлика до пълния размер на количество земя от 105 дка,обект на негово притежание към момента на колективизацията.Претендирал е възстановяването им или в обем от 40 дка в землището на с.С.,общ.Г.Т. или в обем от по 20 дка в землищата на с.С.,общ.Г.Т. и с.П..В хода на делото и на основание чл.119 ал.1 от ГПК е било прекратено производството касателно претендираните 20 дка земеделски земи в землището на с.П..С решение № 107/10.01.2003 год.,влязло в сила на 18.02.2003 год. по гр.д.№72/2002 год. ,ГТРС е признал за установено по отношение на ПК-гр.Г.Т.правото на К.Г.К. да възстанови собствеността върху 20 дка в землището на с.С.,общ.Г. Т..

С решение №25/3 от 20.02.2003 год. по заявление вх.№ 12362/18.02.2003 год. и на основание влязлото в сила съдебно решение № 107/10.01.2003 год. на ГТРС ,ОСЗГ Г.Т.е предоставила на К.Г.К. правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,както следва: нива от 20.00 дка,трета категория, имот № *** по плана за земеразделяне,предмет на настоящия съдебен спор.

По силата на договор за доброволна делба на поземлени имоти от 24.09.2010 год.,Акт № 117 т.Х рег.№ 3917/2010 год. на нотариус с рег.№ *** на НК,вписан под № 102 т.6,вх.рег.№ 4699/24.09.2010 год. на Службата по вписванията Г. Т.,сключен между наследниците на К.Г. *** Т. ,ответникът Р.К.Г. е получила в дял и е станала изключителен собственик на нива от 20.00 дка,трета категория, имот № *** по картата за възстановената собственост на с.С. ,общ.Г.Т..

в землището на с.П.,общ.Ш. :

С решение № 6/19.07.2006 год.,влязло в сила на 12.08.2006 год. по адм.д.№9/2004 год. , Каварненския районен съд е прогласил нищожността на протоколно решение № 9/31.07.1992 год. на ПК Ш./ОС”ЗГ”Ш. в частта на постановения отказ да се произнесе по заявление вх.№ 2882/21.02.1992 год. на К.Г.К. за възстановяване на 20 дка земя в землището на с.П. и преписката по заявлението е върната на ОС”ЗГ” гр.Ш. за произнасяне.

С решение № 170В/05.07.2007 год. по преписката по заявление № 02883/21.02.1992 год. и въз основа на влязлото в сила решение №6/19.07.2006 год. на КРС,ОС”ЗГ” гр.Ш. е предоставила на К.Г.К. правото на собственост върху земеделски земи както следва:нива от 20.001 дка,трета категория,имот № 58596.4.43 по кадастралната карта на с.П.,общ.Ш..

С решение № 134/15.04.2004 год. по в.гр.д.№ 1017/2003 год. на Добричкия окръжен съд е оставено в сила решение №196/04.08.2003 год. по гр.д.№87/2002 год. по описа на Каварненски районен съд, в частта, с което са отхвърлени исковете на Р.Д.К., К.П.Г., Г.П.Г. и К.Г.К. за установяване по отношение на И.С.О., ЕГН ********** ***, че правото на собственост върху 40 дка от възстановените на наследници на С. Й. О. с решение №23/11.03.1993 год. по преписка №255/91год. на ПК/ ОСЗГ/гр.Ш. общо 114 дка земеделски земи в землището на с.П., общ.Ш. принадлежи на наследниците на Р.Д.Й..Решението на КРС е било отменено в частта,в която е било признато за установено по отношение на И.С.О. ЕГН ********** ***, че правото на собственост върху 74 дка в землището на с.П. от възстановените на наследници на С. Й. О. с решение №23/11.03.1993г. по преписка №255/91г. на ПК/сега ОСЗГ/гр.Ш. общо 114дка земеделски земи в землището на с.П., общ.Ш. принадлежи на наследниците на Й.О.Й..

С определение № 25/26.01.2017 год. по гр.д.№ 00346/2016 год.,влязло в сила на 13.02.2017 год. ,Г. Тошевския районен съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустими предявените от Р.Д.К., К.П.Г. и Г.П.Г. срещу Р.К.Г., М.Г.К., К.Г.К., Т.Г.К.,С.А.Г. , К.К.К. , С.К.К., Я.К.М. и П.К.Г. искове по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване,че имот № *** по КВС на с.С.,общ.Г.Т.с площ от 20.00 дка,възстановен на К.Г.К. с решение № 25/3 от 20.02.2003 год. на ПК Г. Т.,е принадлежал към момента на образуване на ТКЗС на Р.Д.Й.,общ наследодател на страните и че на всички нейни наследници принадлежи правото да възстановят собствеността върху този имот.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Предявеният иск е ревандикационен такъв,черпещ правното си основание в разпоредбата на чл.108 от ЗС.

Спора по делото е относно собствеността на земеделски имот по смисъла на чл.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Допустимостта на вещната претенция относно недвижим имот,предназначен за земеделско производство и редовното й заявяване се подчинява на определени правила,а разрешаването на спора е предпоставено от изпълнението на процедурите по оземляване на преселниците от Северна Добруджа и реституиране на собствеността му в полза на правоимащи лица по смисъла на чл.10 от ЗСПЗЗ,респ. предварителното разрешаване на споровете между тях,кому принадлежат правата за това. В тази връзка следва да бъдат направени някои предварителни бележки :

Искът с правно основание чл. 108 ЗС е осъдителен по своя характер. Ищците по осъдителните искове винаги имат правен интерес от предявяването им. Той се изразява в необходимостта да им бъде присъдена една дължима престация или вещ /движима или недвижима/. Дори и когато от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищецът не е собственик на претендирания имот, искът по чл. 108 ЗС е допустим. Доколко ищецът е собственик на имота на претендираното от него основание е въпрос, относим към основателността, а не към допустимостта на иска.

При абсолютните права, каквото е правото на собственост, правото не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува, но и с лицето, което е негов носител и с основанието му- юридическия факт, от който се поражда.

Собствеността върху имоти в Южна Добруджа не възниква автоматично по силата на самото преселване, а след изпълнение на процедурите за оземляване, предвидени в глава I и II от Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа и Крайовската спогодба.Правото на собственост върху покритите и непокрити недвижими имоти може да се установи със съответни документи, издадени от румънските власти, както и с документи, издадени от смесената комисия, (предвидена в чл. 9 от Спогодбата) и нейните органи по чл. 16 и сл. от Правилника за доброволната размяна на румънско и българско население, предвидена в Договора и Спогодбата, приложение "В" към договора, сключен между България и Румъния в Крайова на 7.09.1940 год. Само посочените органи имат право да определят размера и вида на покритите и непокрити недвижими имоти на изселниците и да установяват правата на недвижимата им собственост според закона на мястото, където се намира имотът. Пряк конститутивен ефект законодателят е предвидил за акта, с който е извършено оземляването на лицето. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 1 от ЗУСНИЮД предвижда, че имотите, с които са оземлени преселниците от Северна Добруджа, съгласно наредбите за окончателното настаняване и заменяне на земите, стават тяхна собственост. Това означава, че самият акт на оторизирания орган има конститутивно действие и е основание за придобиване правото на собственост върху дадената земя в Южна Добруджа в замяна на притежаваната земя в Северна Добруджа, следователно за правото на собственост върху дадената в замяна земя е меродавен актът, с който е извършено оземляването на лицето, което е имало качеството на преселник от Северна Добруджа.

Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи регламентира реда за възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделската земя. Законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници. Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Тези решения имат конститутивно действие , разпростиращо се както по отношение на обекта, така и по отношение на субектите на собствеността- т. е. от тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за собственост. В случай, че трето лице оспорва правото на заявителя за възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе си това право, има възможност да установи твърденията си в спорното исково производство по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. Освен това - ако трето лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение.Разпоредбата на чл. 11 от ЗСПЗЗ предвижда срокове за заявяване на реституционна претенция по административен или исков ред,а изтичането на сроковете погасява правата на заинтересованите лица да възстановят собствеността си . Оспорване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл. 14 ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В случай че ищецът по иска с правна квалификация чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр. 13 от 2007 год. /до 12.05.2007 год./, правото му да иска от поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие - ОСЗ/ издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници ще е погасено. В този случай, дори и искът с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя. Поради това в тази хипотеза , установителен иск с правна квалификация чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим-така тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 год. на ВКС, ОСГК , тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 год. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 год. и тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 год. на ВКС по т. д. № 4/2014 год., ОСГК.

Основанията на иска по  чл. 108 ЗС и на иска по  чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ не са идентични, дори и да обхващат някои общи факти. Основанието на иска по  чл. 108 ЗС с предмет земеделска земя е принадлежността на правото на собственост към настоящия момент, обусловено от твърдяното придобивно основание и реализирано възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Основанието на иска по  чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяване на земята, като предпоставка за приключване на реституционната процедура по реда на ЗСПЗЗ в лицето именно на бившия собственик, респ. неговите наследници.

За да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС, следва да са налице три кумулативни предпоставки - ищецът да притежава право на собственост върху имота, предмет на иска; имотът да се намира във владение или държане на ответника; ответникът да владее или държи имота без основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите два елемента от фактическия състав на чл. 108 ЗС, а ответникът следва да доказва основанието, на което владее или държи.

При съобразяване на горното, твърдяният от ищците конкретен юридически факт, от който според тях е възникнало правото им на собственост –договор за продажба ,сключен през 1930 год. в Северна Добруджа,част от територията на съседна държава-Румъния,изпълнява изискването за редовност на исковата молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК,да бъде посочено основанието на вещната претенция,а искът по чл. 108 от ЗС е допустим.

Изискване за уважаване на ревандикационния иск по  чл. 108 ЗС е ищците да докажат, че собствеността им произтича от възстановяване на имотите по реда на ЗСПЗЗ, което те не са сторили. Легитимиран собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза е издадено позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ОСЗ.

На общата на страните наследодателка Р.Й.О. не са признати права върху земеделски земи по реда ЗУСНИЮД .Липсват съставени на нейно име ,нарочен опис на българо-румънската комисия по размяна;декларация по чл.7 от ЗУСНИЮД на нейния съпруг съпруг Й.О.Й.,решение на съд по установителния иск,уреден в същата разпоредба;протокол на комисията по окончателното настаняване и заменяване имотите на преселниците от Северна Добруджа, нотариален акт по чл. 8 от ЗУСНИЮД.

Непризнати права върху земеделски земи по ЗУСНИЮД не могат да се възстановят по реда на ЗСПЗЗ. Правото на собственост на ищците,в качеството им на наследници на Р.Й.О. не е било възстановено с акт на компетентен орган с конститутивно действие. При липса на позитивно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ, ищецът може да търси защита на правата си в исковия процес, но само доколкото се легитимира като титуляр на вещното право, предявеният ревандикационен иск ще бъде уважен,т.е. в случая претенцията по чл.108 от ЗС е неоснователна.

Неоснователно е позоваването от ищците на разпоредбата на чл.49 ал.2 от Закона за наследството. По същество с искането за приложението на разпоредбата се повдига спор, аналогичен на спора за материално право по смисъла на  чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който не може да бъде разглеждан инцидентно в друго производство, респ. в настоящото. Посочената разпоредба е включена в глава IV и е част от законовата регламентация на приемането и отказа от наследство.Фактическия състав включва укриване на наследствено имущество от наследник в това му качество ,на което законодателят е предал действието на приемане на наследството ,както и допълнителната санкционна последица –загубване на собствеността върху укритото.То ще бъде поделено само между останалите наследници,чийто дялове ще се уголемят. Приложението на разпоредбата предполага имуществото да е част от наследствената маса. Приложението й рефлектира върху обема на налични права-тези на наследниците върху включено в патримониума на наследодателя имущество,но не може да има за последица промяна в титулярството на правото на собственост. Разпоредбата на чл.49 ал.2 от ЗН не е с реституционен ефект и не дерогира законовото изискване за провеждане на производствата по чл. 11 ал.1 и 2 от ГПК,които да приключат с позитивен индивидуален административен акт на орган по поземлената собственост.Последиците на разпоредбата на чл.49 ал.2 от ЗН не са идентични на последиците на влязло в сила съдебно решение по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ и приложението й не може да замести пропуска на страната да проведе спорното исково производство .

Искът, който се разглежда в настоящото производство е осъдителен иск за собственост. Ето защо, при недоказани вещни права от ищците, за съда няма задължение да изследва правото на собственост на ответниците и валидността на актовете,които го документират , защото това не би повлияло на крайния резултат по спора.

Недоказано е твърдението на въззиваемите,че ответникът С.А.Г. не участва в настоящото производство,тъй като няма качеството на наследник и е била заличена като страна от първоинстанционния съд. Липсват данни, от ищците да са предприети действията по чл.232 ГПК или чл.233 от ГПК,както и от първоинстанционния съд да е постановен съдебен акт за прекратяване на производството спрямо нея,като страна по делото-напротив С.А.Г. е адресат на съдебното решение по смисъла на чл.236 ал.1 т.4 от ГПК.

При служебната проверка на обжалваното решение ,съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт.

Решението е законосъобразно постановено.С оглед на горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Като последица от изхода по спора,въззивниците следва да заплатят на П.К.Г. сторените от него съдебно-деловодни разноски за тази инстанция в размер от 500 лв.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 62 /04.06.2019 год. по гр.д.№ 216/2018 год. на Районен съд Г. Т.,с което е отхвърлен като неоснователен иска по чл. 108 ЗС ,предявен от Р.Д.К., ЕГН ********** ***, К.П.Г., ЕГН ********** *** и Г.П.Г., ЕГН **********,*** срещу Р.К.Г., ЕГН ********** *** Т., М.Г.К. ,ЕГН **********,***, К.Г.К., ЕГН ********** ***, Т.Г.К. ,ЕГН ********** ***, С.А.Г. ,ЕГН ********** ***, К.К.К.,ЕГН **********,***, С.К.К. ,ЕГН **********,***, Я.К.М. ,ЕГН ********** *** и П.К.Г., ЕГН ********** *** за установяване правото на собственост и предаване на владението на поземлен имот с идентификатор 68326.17.29 по КККР на с.С.,общ.Г. Т.,одобрени със заповед № RD-18-559/27.02.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК,с площ от 20003 кв.м.,трайно предназначение на територията:земеделска,начин на трайно ползване:нива,номер по предходен план :имот № ***, представляващ нива от 20. 000 дка, трета категория по плана за земеразделяне на с. С., община Г.Т..

ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН ********** ***, К.П.Г., ЕГН ********** *** и Г.П.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на П.К.Г., ЕГН ********** *** сумата от 500 лв.,съставляващи сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.