Р Е Ш Е Н И Е

№ 304

Гр.ДОБРИЧ 26.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ПЕТНАДЕСЕТИ НОЕМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА

ЕВА И.

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.гр.д.№ 647/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от АД „ П. И. Б.“,ЕИК **,гр.С.,чрез юрк.Е.Е.,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 923/2018г.по описа на БРС Решение № 104/11.07.2019г.в частта му,с която е отхвърлена исковата претенция за сумата в размер на 1 447.20 лв.,представляваща претендирана на основание т.19 от процесния договор просрочена наказателна лихва за периода от 27.08.2015г.,до 26.08.2018г.,както и в частта на присъдените в полза на въззивника съдебни разноски в исковото и заповедното производства.Като твърди,че в обжалваната част решението е неправилно,като нарушаващо разпоредбите на материалния закон,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго от настоящата инстанция,с което исковата претенция да бъде уважена,като съобразно това бъдат присъдени и направените в заповедното и първоинстанционното производство разноски.Претендира се присъждане и на сторените във въззивното производство разноски,представляващи платена държавна такса за образуването му и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В жалбата въззивникът цитира съдебна практика,в подкрепа на довод за незаконосъобразност на становището,че щом вземането за лихва е предявено след изтичане на тригодишен срок от изискуемостта на главното вземане,кредиторът въобще няма основание да му бъдат присъдени лихви.Лихви се дължат за всеки ден,след изпадане на длъжника в забава.С оглед на това,ако искът е предявен след изтичане на повече от три години от изискуемостта на главното вземане,не се погасяват всички лихви,а само тези,които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска.Лихви не се дължат само тогава,когато искът за главното вземане е погасен по давност.В този смисъл,в случая,предвид това,че заявлението е подадено на 27.08.2018г.,погасени по давност се явяват само лихвите преди 27.08.2015г.,поради което след отмяна на решението в обжалваната част въззивният съд следва да признае за установено в отношенията между страните,че Д.И. М. дължи на АД „П. И. Б.“ просрочена наказателна лихва за периода от 27.08.2015г.,до 26.08.2018г. в размер на сумата от 1 447.20 лв.,като съобразно това присъди в пълен размер и направените от въззивника в исковото и заповедно производства разноски.

В депозиран по делото писмен отговор,въззиваемата страна Д.И. М.,ЕГН:**********,***,чрез пълномощника си-адв.К.И.,ДАК,оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение,а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно.Прави искане за присъждане и на сторените разноски.

В случая Банката не е предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем,а е изчакала крайния срок за връщане на предоставения заем - 05.10.2014г.Считано от тази дата,до датата на подаване на заявлението – 27.08.2018г. са изтекли повече от три години,поради което извода на първоинстанционния съд за погасяване на наказателните лихви,поради изтичане на преклузивния срок по чл.111,б.“в“ от ЗЗД е правилен и обоснован.Да се приеме за основателна въззивната жалба означава,че наказателната лихва следва да се дължи след срока на действие на договора.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежно оправомощено лице,в преклузивния законов срок по чл.259,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Съгласно раздел VII,т.15 от процесния договор,крайният срок за погасяване на кредита е 05.10.2014г.С настъпването на 05.10.2014г.на крайния падеж на задълженията по договора действието му е прекратено,поради което начисляването след този момент на просрочена наказателна лихва е лишено от основание.Прилагането на уговорката по раздел VIII,т.19 от договора за банков кредит е допустимо единствено при наличие на действащ договор.Това следва от естеството на наказателната лихва,която представлява всъщност мораторна неустойка по чл.92 от ЗЗД.Натрупването й се дължи и представлява последица от виновно неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението му да заплаща на падежа дължимите вноски по кредита.В смисъл,че кредитополучателят дължи договорените по основание и размер лихви само за срока на действие на договора,са и разпоредбите на процесния договор.Така,съгласно т.19,раздел VIII от него,при неизвършени в срок плащания на дължими суми по кредита те се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел VI,т.11 лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта,а в разпоредбата на т.11,раздел VI изрично е записано,че кредитополучателят заплаща на банката договорената лихва само за дните на фактическото ползване на кредита.В този смисъл,начисляването и претендирането на наказателни лихви за периода от 27.08.2015г.до 26.08.2018г.при отсъствие на валидно договорно правоотношение е неоснователно.

По гореизложените съображения решението в обжалваната му част като краен резултат е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на спора въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна сторените от нея в настоящото производство разноски,в размер на сумата от 350 лв.-заплатено по банков път адвокатско възнваграждение.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 923/2018г.по описа на БРС Решение № 104/11.07.2019г.в частта му,с която е отхвърлена исковата претенция за сумата в размер на 1 447.20 лв.,представляваща претендирана на основание т.19 от процесния договор просрочена наказателна лихва за периода от 27.08.2015г.,до 26.08.2018г.,както и в частта на присъдените в полза на ищеца АД „ П. И. Б.“,ЕИК **,гр.С.,съдебни разноски в исковото и заповедното производства.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА АД „ П. И. Б.“,ЕИК **,гр.С., бул.„Д. Ц.“ №*,да заплати на,Д.И. ***5,сторените по вз.гр.д.№ 647/2019г.по описа на ДОС разноски,в размер на сумата от 350 лв./триста и петдесет лева/-заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.