Р Е Ш Е Н И Е

№ 302, гр. Д., 25. 11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на тридесети октомври през 2019година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Мл.съдия ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

При участието на секретаря ЕЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА, разгледа докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. № 675 по описа на Д.кия окръжен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№691/01.03.2019г.от „***” с.П, общ.Г.Т., област с административен център град Д., ЕИК ***, представляван от И. И. И.- Директор, чрез адв.З.М.-ДАК, срещу решение №15/05.02.2019г. по гр.д.№445/2018 г. на РС-Ген.Тошево, с което е осъден да заплати на П.И.И. ЕГН ********** *** сумата от 1898. 28 лева, представляваща авторско възнаграждение за 2017 година, като член на авторски колектив, създал слънчоглед самоопрашена линия „ 2607“, ведно със законната лихва от 29. 08. 2018 година до окончателното издължаване, както и да му заплати общо разноски в размер на сумата от 956.00 лева.

Съединена за общо разглеждане е частна жалба вх.№2197/29.07.2019г. от „***”срещу определение №243/09.07.2019г. по гр.д.№445/2018 г. на РС-Ген.Тошево по чл.248 от ГПК, с което е отхвърлено като неоснователно искането му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Въззвникът иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано, и постановяване на ново, с което предявеният иска да бъде отхвърлен.

Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд относно размера на възнаграждението на авторския колектив от 6% от чистия доход, получен при продажба на семената, относно обема на авторско участие на ищеца в създаването на съответния сорт, респ. размера на авторското възнаграждение на ищеца, като необоснован от доказателствата по делото, в частност Правилника на прилагане на авторските права върху създадените в *** сортове, който намира за неприложим в случая по подробно изложени за това причини, и като изведен в противоречие с чл.16, ал.5 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни. Позовава се и на Регламент /ЕО/ 2100/94 като приложим по спора, който намира и, че следва да бъде разрешен на плоскостта на трудовото правоотношение между страните. След подробно обсъждане на обстоятелства и доказателства извежда извод да не е налице основание за претендираното вземане и в претендирания размер.

Неправилно намира и определението по чл.248 от ГПК, с което районния съд отказал да намали размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение, като изразява несъгласие с извода на съда за предявени два иска-главен за вземането за авторско възнаграждение и акцесорен- за законна лихва върху главницата от завеждане на делото, както и за завишена правна и фактическа сложност.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор и по двете жалби е подаден от П.И.И. чрез упълномощения адвокат с доводи за неоснователност на въззивната жалба, аргументирани с твърдения относно правото му на авторско възнаграждения и начина на неговото определяне като 11% от общото възнаграждение на авторския колектив, което е 6% от реализираните чисти приходи за съответната година. С подробни доводи, свеждащи се до наличие на предпоставки за завишаване цената на адвокатската защита /два иска, усИ.та на защитата с оглед усложнения от поведението на ответника предмет на доказване, завишената фактическа и правна сложност/, аргументира становището си за неоснователност на частната жалба .

Жалбите са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.260-261 от ГПК и са допустими .

Д.кият окръжен съд обсъди оплакванията, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено с искова молба вх.№2710/29.08.2018г. право на иск от П.И.И. ЕГН ********** ***, срещу ***” с.П, общ.Г.Т., област с административен център град Д., ЕИК ***, представляван от директора И. И. И., за сумата от 1898. 28 лева/съгласно изменение в с.з.на 23.01.2019г./, представляваща авторско възнаграждение за 2017 година за участието му в авторски колектив, създал слънчоглед самоопрашена линия „ 2607“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба/29. 08. 2018г./ до окончателното плащане на сумата.

Обсъждайки събраните и обсъдените от районния съд доказателства, настоящата инстанция приема за установени от фактическа страна, установените и от районния съд, факти и обстоятелства във връзка с пасивната и активната материално-правна легитимация на страните, относно процесните отношения, породени от участието на ищеца в авторския колектив по създаване на самоопрашена линия слънчоглед „ 2607“съгласно сертификат за нов сорт растения № 10638 от 31.05.2005г., реализиране от ответника през 2017г. на печалба от създадения сорт, липсата на плащане на възнаграждение на ищеца. Правото на възнаграждение на ищеца през периода на действие на сертификата е регламентирано с разпоредбата на чл.16 ал.5 от ЗЗНСРПЖ, според която лицето, което е създало сорта служебно, има право на справедливо възнаграждение, но не по-малко от 4 на сто, ако такова не е било предвидено в съответния договор. При определяне на възнаграждението се вземат предвид - печалбата, определена от всички видове реализации на сорта по време на действието на сертификата, ценността на сорта, приносът на работодателя, условията, при които е нает авторът.

Не е спорно, че към момента на създаване на новия сорт растение ищецът е бил в трудово правоотношение, но липсват данни в трудовия договор между страните по делото да е предвидено и възнаграждение за селектиране на нови сортове растения.

По данни от протокол № 7 от 05.12.1997г., на това заседание на Научния съвет в ***/сега *** / е гласуван Правилник за приложение на ЗЗНСРПЖ относно създадените в ИПС хибриди и сортове слънчоглед. По данни от докладна записка на научния секретар на ДЗИ, приложение към заключението на привлеченото за нуждите на производството вещото лице, в архивите на *** липсва пълния текст на протокола, съхраняват само два преписа, към първият от които е прикачен Правилник за приложение на ЗЗНСРПЖ относно създадените в *** линии, хибриди и сортове слънчоглед. По данни от представения като приложение към същия протокол Правилник за прилагане на ЗЗНСРПЖ относно създадените в ***линии, хибриди и сортове слънчоглед, в раздел ІV.Възнаграждение, т.1 , се предвижда, че на авторите се изплаща възнаграждение в размер на 6 /шест/ процента от чистия приход, получен при продажбите на семена от линии и хибриди. Приети са и правила за формиране на чистия доход/т2-4/, за срокове и начина на плащане, като съгласно т.5, б.“в“ разпределението между членовете на авторския колектив става според процентното им участие. От писмо АО-04-163/16.01.1986г. е видно, че тези 6% се разпределят между *** от авторския колектив както следва: 23% за Й. С. и по 11% за останалите 7 участника, включително и за ищеца в настоящото производство.

При липсата на доказателства съобразно оспорването от ответника за неприложимостта на този правилник, предоставен от самия ответник на вещото лица за изпълнение на възложената задача, същият следва да се приеме като вътрешен акт, регулиращ процесните отношения, приет от компетентния за това Научен съвет на ***. С оглед оспорването на компетентността на Научния съвет, следва да се отбележи, че ответникът е структурно звено, *** и в рамките на гарантираната от закона автономия Научния съвет на *** е имал правомощия да взема всякакви решения, свързани с дейността на звеното. Решението на Научния съвет за приемането на правила за определяне на авторските възнаграждения по чл.16 ал.5 от ЗЗНСРПЖ е взето въз основа на Вътрешни правила на *** за прилагане на някои разпоредби от закона и в частност за определяне размерите на авторските възнаграждения.

Следователно за служебно създадения сорт слънчоглед ответникът дължи авторски възнаграждения в съответния, предвиден в Правилника, процент от чистия приход. Привлеченото вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение за размера на реализираните приходи от ответника в два варианта, първият от които е за реализирани приходи от продажба на семена от процесния сорт слънчоглед по лицензионни договори и в държавите Чехия и Русия, вторият – за реализирани приходи само от продажби по лицензионните договори. Въззивната инстанция споделя напълно извода на районния съд за относимост към спора на установените от вещото лице чисти приходи по първия вариант като съответен на правилата за определяне на възнаграждението на авторския колектив по чл. 16, ал.5, т.1 ЗЗНСРПЖ, т.е. на база всички приходи. Така според вещото лице от продажби на семена от процесния сорт слънчоглед по лицензионните договори и в държавите Чехия и Русия за 2017 година , ответникът е реализирал приход в размер на 287618. 77 лева, на база на която сума възнаграждението от 6% на авторския колектив по селектиране на сорта възлиза на сумата от 17257. 13 лева. Ищецът има право на част от авторското възнаграждение за сорта, съразмерно на участието му /11%/ в селекционирането на сорта, равняващо се на сумата от 1898. 28 лева. Следва да се отбележи и, че между страните са приключили с влезли в сила съдебни решения спорове по чл. 16, ал.5 ЗЗНСРПЖ / граждански дела № 43/2008 год., № 22/2010 год., № 84/2011 год, № 62/ 2012 год.,№ 57/ 2013 год., № 93/ 2014 год., № 57/ 2015 год., № 50/2016 год. и № 7/ 2017 год./ за неплатени възнаграждения за участие на ищеца в селектирането на същия сорт за минали години, при което със сила на присъдено нещо е решен въпроса относно всички предпоставки за възникване на вземането на ищеца, вкл. процентното му участие в създаването на сорта.

При така установеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта за разноските на ищеца- за адвокатско възнаграждение в размер на присъдените 600лева предвид неоснователността на частната жалба „***” срещу определението по чл.248 от ГПК, с което е отхвърлено като неоснователно искането му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

При разпределяне отговорността за разноски районния съд е приел за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение от 600лева. При преценката за прекомерност /дали размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е адекватен на естеството на извършените процесуални действия/ настоящата инстанция споделя изводите на районния съд за липсата на прекомерност, обоснован от степента на фактическа и правна сложност, преценена съобразно изследваните факти /наличието на предпоставките за дължимост на авторско възнаграждение, начина на определянето му и неговия размер/, събраните за установяването им доказателства /голям обем писмени доказателства, съдебно-счетоводна експертиза/, наличието на релевирани от ответника искания и възражения, обосноваващи усИ. на защитата над обичайните. Липсват обстоятелства, които да дават основание за ревизиране на тази преценка, респ. за намаляване на адвокатското възнаграждение, въпреки, че въззивната инстанция намира за неправилно разбирането на районния съд за осъществена защита по два иска, обосноваваща по-високия размер на адвокатското възнаграждение. Искането за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска за главницата е всъщност искане за обезщетение за забава за бъдеще време, което не може отнапред да се изчисли нито по период нито по размер, респ. явява се законна последица на решението, а не самостоятелен иск по чл.86 ЗЗД, какъвто е иска за вече натрупани лихви. В този смисъл следва да бъде потвърдено и определение №243/09.07.2019г. по гр.д.№445/2018 г. на РС-Ген.Тошево по чл.248 от ГПК.

С оглед изхода от въззивното производство, право на разноски има въззиваемата страна-ищец в първоинстанционното производство. По повод своевременно заявено възражение на въззивника по чл.76, ал.5, в правомощието на съда е да прецени съобразно данните по делото дали платеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение от 600лева е съответно на усИ.та на защитата при упражняване на процесуалните права на страната. За тази преценка има значение обстоятелството, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, не са разглеждани искания и възражения, които не са били предмет на обсъждане в първата инстанция, респ. изискващи допълнителни усИ. на защитата. В този смисъл и като прецени, че минималния размер на адвокатското възнаграждение при защитаван материален интерес от 1898. 28 лева съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се равнява на сумата от 362.88лева, при отчитане на усИ.та на защитата и по частната жалба, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да се намали на сумата от 400лева .

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №15/05.02.2019г. по гр.д.№445/2018 г. на РС-Ген.Тошево.

ПОТВЪРЖДАВА определение №243/09.07.2019г. по гр.д.№445/2018 г. на РС-Ген.Тошево по чл.248 от ГПК.

ОСЪЖДА „***” с.П, общ.Г.Т., област с административен център град Д., ЕИК ***, представляван от И. И. И.- Директор, да заплати на П.И.И. ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 400лева адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал.3 от ГПК.

Председател: Членове:

1.

2.