Р Е Ш Е Н И Е

№ 293

гр. Добрич, 21.11.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на пети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ

ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 677/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно гражданско дело № 677/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД гр. Варна против Решение № 799/10.07.2019 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 241/2019 г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е признал за установен по отношение на „Електроразпределение Север” АД, че „Бул Аква Фиш” ООД не дължи сумата от 9 250.57 лв., представляваща начисляваните за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. по фактура № 0105580382/08.10.2018 г.; за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. по фактура № 0105610727/07.11.2018 г.; за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. по фактура № 0105642583/07.12.2018 г. и за периода от дата 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. по фактура № 0105672621/07.01.2019 г., задължения (възнаграждения) за пренос на ниско напрежение и за достъп до ниско напрежение, от която: 7 338,67 лева за такса „Пренос” и 1 911,90 лева за такса „Достъп ниско напрежение”, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

Въззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което да се отхвърли предявената искова претенция.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за неговото потвърждаване от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Между страните по делото са сключени Договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа с изх. № СВП13–823/18.11.2013г. и Договор за достъп до електроразпределителната мрежа с изх. № СВП13 – 823/18.11.2013 г. относно обект, присъединен към електропреносната мрежа - стопански обект с местонахождение с. С., община Добричка, област Добрич, собственост на ответното търговско дружество.

Операторът на електроразпределителната мрежа е издал процесните фактури, в които е начислил върху количествата активна електрическа енергия такса пренос ниско напрежение и такса достъп средно/ниско напрежение по действащите цени за достъп и пренос, установени с решение на КЕВР през релевантния период. Мрежовите услуги – цена за достъп и за пренос по електроразпределителната мрежа, са дължими от ищеца - чл. 104а, ал. 1 ЗЕ и чл. 14 от ПТЕЕ. Страните са уредили начина за определяне на дължимия размер на предоставената услуга - чл. 4, ал. 1, раздел трети на Договора за достъп до електроразпределителната мрежа и чл. 2.1., раздел втори от Договора за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. За да бъдат изчислени правилно дължимите суми за достъп до и за пренос през електроразпределителната мрежа, следва средството за търговско измерване да е поставено на място, съобразено със законовите изисквания, тъй като същите се установяват съобразно отчетената от него активна, а при необходимост и използваната и отдадената реактивна електрическа енергия и консумираната активна електрическа енергия. Със сключването на договорите за достъп и за пренос е възникнало задължение на ответното дружество за поставяне на средствата за измерване на посочените места. По делото е установено, че измерването на потребеното количество електроенергия е извън нормативно определените места. Като компоненти, чиято стойност е определяема в зависимост от количеството измерена ел.електроенергия, цените на достъп до и на пренос по електроразпределителната мрежа, не са определени чрез измерване по нормативно установените правила. Правилното определяне на цената за достъп и пренос е предпоставено от разполагането на средството за търговско измерване в съответствие с нормативните изисквания за това - решение № 227 от 11.02.2013 г. на ВКС по т. дело № 1054/2011г., ІІ т.о., ТК. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос. Тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост.

Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно определените или от уговорените от страните, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос.

Предвид на изложеното по-горе елементите от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски пред въззивната инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и съобразно фактическата и правна сложност на делото (Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на Европейския съюз – Люксембург ) в размер на 300.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 799/10.07.2019 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 241/2019 г.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД гр. Варна, бул. „**“ № 258, да заплати на „БУЛ АКВА ФИШ” ООД гр. Добрич, ул. „**“ № 7, ЕИК **, сумата от 300.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.