Р Е Ш Е Н И Е

№ 285

Гр.ДОБРИЧ 18.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ПЕТНАДЕСЕТИ НОЕМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№719/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от „бнпппф“,С.А.,П.,Ф.,чрез „бнпппф“, С.А.,Клон България,гр.София,чрез юрисконсулт П.П.,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 568/2018г.по описа на БРС Решение № 94/28.06.2019г. в частта му,с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК искове,с искане в тази част решението да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго,с което исковете по чл.422 ГПК да бъдат изцяло уважени.Прави се искане за присъждане и на разноските по настоящото дело - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В жалбата се навеждат следните доводи:

Неправилен е извода на първоинстанционния съд,че клаузата относно договорената възнаградителна лихва е нищожна,като противоречаща на добрите нрави.Към момента на сключване на процесния договор законът не регламентира максимум на възнаградителната лихва,с оглед на което следва да бъдат съобразени обстоятелствата,при които е сключен договора.Към датата на сключване на процесния договор-06.01.2015г.въззивникът е небанкова институция,предоставяща парични средства по занятие.При предоставянето на кредити от небанкови институции кредиторът поема висок финансов риск,което формира и висока цена на кредитния ресурс.Свободата на договаряне,предвидена в чл.9 от ЗЗД,позволява страните да договарят цената на предоставения кредитен ресурс съобразно конкретните условия на сключената от тях сделка,пазарните условия в момента на сключването й,и индивидуалната преценка на всяка от страните за ценността на насрещната престация,която очаква да получи.Освен това,процесният договор е сключен след влизането в сила на чл.19,ал.4 от ЗПК.С приемането на новата ал.4 на чл.19 от ЗПК практиката на съдилищата да обявяват за недействителни съглашения за възнаградителна лихва и годишен процент на разходите,надвишаващи 3 пъти законната такава за просрочени задължения,е преустановена,като в цитираната разпоредба е предвидено,че годишният процент на разходите по договори за потребителски кредит не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.Предвид изложеното,клаузата в процесния договор,предвиждаща годишен процент на разходите в размер на 45.57 % не е нищожна,тъй като не надхвърля нормативно определения в чл.19,ал.4 от ЗПК размер.

В депозиран по делото писмен отговор на въззивната жалба въззиваемата страна-Г.С.Г.,ЕГН:**********,***,чрез пълномощника си-адв.Е.М.,***,оспорва жалбата като неоснователна,като моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Дори доводите в жалбата по отношение на допустимата от закона възнаградителна лихва и годишен процент на разходите да са основателни,то процесният договор е недействителен,тъй като страните по него са били в неравностойно положение при сключването му.Налице е нарушение на правата на кредитополучателя да знае какво точно има да плаща,а това е нарушение на добрите нрави.Включеният в договора погасителен план не съдържа разбивка по пера на задължението на кредитополучателя,което води до липса на яснота каква част от задължението е главница,лихви и допълнителни разходи по кредита,а с това се заобикаля закона.Съгласно чл.21,ал.1 от ЗПК,всяка клауза от договора за потребителски кредит,имаща за цел или резултат заобикаляне на този закон,е нищожна.Съгласно чл.23 от ЗПК,когато договорът е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита,като не дължи лихви или други разходи.Основание за нищожност на договора е и обстоятелството,че той не съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а от ЗПК.Поради това,че процесният дооговор е нищожен,правилно БРС е приел,че искът досежно възнаградителната лихва като неоснователен следва да се отхвърли.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението.

При служебна проверка на обжалваното решение,Окръжен съд Добрич констатира пороци,водещи до неговата нищожност и изразяващи се в липсата на мотиви,които да обосновават диспозитива на съдебния акт като техен логически извод.Съображенията на настоящия състав в подкрепа на този извод са следните:

По гр.д.№ 568/2018г.Балчишки районен съд е сезиран обективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1,във връзка с чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,за установяване съществуването на вземания,за които по ч.гр.д.№755/2017г.по описа на БРС на ищеца е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Претендира се да се признае за установено в отношенията между страните,че на основание Договор за потребителски заем от 06.01.2015г. ответникът дължи на ищеца следните суми:Главница в размер на 4 322.48 лв.;Възнаградителна лихва в размер на 3 119.02 лв.;Мораторна лихва в размер на 373.70 лв.Твърди се,че поради преустановяване на 05.12.2016г. на плащането на вноските по кредита,на основание чл.5 от договора,кредитът е станал предсрочно изискуем в целия му размер, считано от 05.01.2017г.

В условията на евентуалност,при отхвърляне на установителните искове,са предявени осъдителни за претендираните парични суми.

В обжалваното решение е посочено,че правната квалификация на иска е по чл.124 от ГПК,т.е прието е ,че съдът е сезиран с един установителен иск.

В диспозитива са отхвърлени изцяло освен установителен и два осъдителни иска.По друг осъдителен иск е налице частично произнасяне,като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 375,50 лв.,представляваща главница по договор за потребителски кредит от 6.01.2015г.По отношение на остатъка до 4 322,48 лв. - пълният размер на претендираната главница,произнасяне в диспозитива няма.

Осъдителните искове са предявени в условията на евентуалност,т.е по тях се дължи произнасяне,в случай на отхвърляне на установителните.

В случая,видно от съдържанието на решението,съдът се е произнесъл първо по евентуалния осъдителен иск за главница,като е приел,че следва да го уважи частично.След като вече се е произнесъл по този иск,по нататък в решението,при обсъждане на претенцията за лихви за забава,приема,че следва да се произнесе по евентуалните осъдителни искове,като отхвърли установителните.Абсолютно неясно е защо съдът намира,че следва да отхвърли установителните искове.Мотиви в опора на този извод в атакувания съдебен акт липсват.Доколкото са изложени някакви мотиви,те са противоречиви и абсолютно неразбираеми,като не е ясно коя от заявените претенции касаят.Буквално в обжалваното решение е записано:“Няма данни по делото кредита да е предсрочно обявен,поради което и предвид направеното искане съдът следва да разгледа и се произнесе по евентуалните осъдителни искове,като отхвърли установителните.С получаване на препис от исковата молба от ответника, съдът кредитира твърдението на ищеца,че е обявена предсрочната изискуемост на кредита по отношение на длъжника.“ При така изложеното,не може да бъде установено какво приема съдът по исковете,с които е сезиран,обявен ли е кредита за предсрочно изискуем и кога или не е обявен,какво е значението на обявената предсрочна изискуемост и има ли тя такова по отношение основателността на предявените с различно правно основание искове.

Освен липсата на каквито и да било мотиви за отхвърляне на установителните искове,липсва яснота и как първоинстанционният съд стига до извода,че евентуалният осъдителен иск за главница се явява основателен и следва да се уважи до размер от 375,50 лв.

БРС приема,че предоставеният на ответника заем е в размер на 5 000 лв.,заплатените вноски по кредита са в общ размер на 4 624,50 лв.,поради което дължимата разлика възлиза на 375,50 лв.

Претенцията за главница не е в размер на 5 000 лв.,а на 4 322.48 лв.Установените от вещото лице плащания в размер на 4 624.50 лв. не са само за главница,а представляват всички внесени по процесния договор суми за периода от 05.03.2015г. до 16.11.2016г.,като от тях е погасена главница в размер на 845.52 лв.

Предвид това,че от обжалвания акт,разгледан в своята цялост като единство от мотиви и диспозитив,не става ясна действителната воля на съда относно предмета на производството,чрез който се очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо,въззивният съд го счита за нищожен.В подкрепа на този извод е и приетото в правната теория и съдебната практика,че нищожно е това решение,което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт,поради липса на надлежно волеизявление.Липса на волеизявление е налице,когато решението е абсолютно неразбираемо и неговия смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване.В този смисъл са редица решения на ВКС,като напр. постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 27/22.04.2019г.по гр.д.№ 1321/2018г.на ВКС,ГК,IVо.В конкретния случая ДОС намира,че обжалваното решение не отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение,тъй като изразената от съда воля е неясна,противоречива и не може да се изведе чрез тълкуване,за да бъде проверена от въззивната инстанция.Ето защо не е налице валидно произнасяне по предмета на спора,а това е пречка въззивният съд сам до го реши,тъй като така ще се стигне до едноинстанционно разглеждане на делото.

С оглед изложеното и на основание чл.270,ал.1 от ГПК следва да бъде прогласена нищожността на Решение № 94/28.06.2019г. по гр.д.№ 568/2018г.по описа на БРС и тъй като делото не подлежи на прекратяване,същото следва да се върне обратно на Районен съд,гр.Балчик за разглеждането му от друг състав на съда.

При този изход на въззивното производство,въззивният съд не следва да се произнася по направените искания за присъждане на разноски,тъй като не е налице произнасяне по съществото на спора,а само по валидността на атакуваното решение.По отношение на отговорността за разноски във настоящото въззивно производство следва да се произнесе Балчишки районен съд при новото разглеждане на делото и постановяване на решение по съществото на спора.В този смисъл са Определение № 331/29.06.2015г.на ВКС по ч.гр.д.№ 3357/2015г.,ГК,I г.о.;Определение № 32/11.01.2012г.на ВКС по ч.гр.д.№ 718/2011г.,IV г.о.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 94/28.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 568/2018г.по описа на Балчишки районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.