Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                              № 269

                                             гр. Добрич, 11.11.2019г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На единадесети ноември                                    година 2019

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ДИАНА ДЯКОВА

                                                             ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ                                                          

 

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер 741       по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на А.Е.А. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу отказа на ЧСИ с рег.№810 и район на действие ДОС, обективиран в разпореждане от 27.06.2019г., да прекрати принудителното изпълнение по изпълнително дело №20158100400067.

Иска се отказът за прекратяване на принудителното изпълнение да бъде отменен, поради постановяването му в противоречие на разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Посочено е, че от образуване на изпълнителното дело не са предприемани действия на принудително изпълнение, които да прекъснат давността. Производството било спряно, но то било по искане на взискателя, като при спиране на изпълнителното производство на това основание давността не спирала да тече.

Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД – гр.София не е изразил становище по жалбата.

След като се запозна с делото и обсъди жалбата, съдът намира за установено следното:

Изпълнително дело  №20158100400067 на ЧСИ с рег.№810 и район на действие ДОС е образувано на 13.03.2015г. Делото е образувано за събиране на вземанията на взискателя „Ти Би Ай Банк“ЕАД – гр.София от длъжника Енчо А.А., за които по ч.гр.д.№240/2014г. на Районен съд – Генерал Тошево е издаден изпълнителен лист от 28.07.2014г. Тъй като след издаване на изпълнителния лист длъжникът починал, изпълнението е насочено срещу неговия единствен законен наследник А.Е.А..

По молба на взискателя с вх.№5924/06.07.2015г. съдебният изпълнител постановил спиране на принудителното изпълнение. С молба вх.№10720/21.12.2016г. взискателят поискал от съдебния изпълнител да проучи имуществото на длъжника, да наложи запор на трудовото му възнаграждение, запор на вземанията му от банки, както и да предприеме действия на принудително изпълнение срещу движими вещи на длъжника – опис, публична продан. На 08.11.2016г. като взискател по делото е конституиран „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище в гр.София – частен правоприемник на първоначалния взискател. Конституирането е по повод молба с вх.№23343/08.11.2018г. на частния правоприемник на първоначалния взискател, с която същият поискал от съдебният изпълнител още и да проучи имуществото на длъжника и да наложи запор върху вземанията му по последно откритата от него банкова сметка. ***.№1337/08.02.2019г. взискателят поискал от съдебния изпълнител да не предприема действия на принудително изпълнение, което е оттеглено с молба вх.№5278/14.05.2019г. за ново проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на запори върху трудовото му възнаграждение, евентуално получаваните от него пенсии, и банкови сметки. С молба вх.№6704/21.06.2019г. длъжникът А.Е.А. поискал съдебният изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, по съображения за настъпила перемция. По този повод е постановено сега обжалваното разпореждане, с което съдебният изпълнител е отказал исканото прекратяване.

Разпореждането, обективиращо отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, е връчено на адвоката на длъжника на 26.07.2019г. Жалбата срещу него е изпратена по пощата на 02.08.2019г., следователно е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. Жалбата е редовна, както и е допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По правило спирането на изпълнителното производство съставлява забрана съдебният изпълнител да извършва действия на принудително изпълнение и поради това при спряно изпълнително производство срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не тече. Противното би означавало взискателят да е принуден да иска предприемане на действия за принудително изпълнение дори и при спряно изпълнително производство и ясна забрана за съдебния изпълнител да предприеме такова – само, за да осуети настъпването на перемция. При спряно изпълнително производство взискателят е в правна невъзможност да иска предприемане на принудително изпълнение.

Предходното обаче е относимо за всички случаи на спряно изпълнително производство, с изключение на хипотезата на чл.432 ал.1 т.2 от ГПК.  Когато изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя той не е в правна невъзможност на иска принудително изпълнение, а това е въпрос на негов избор и във всеки един момент той може да поиска принудителното изпълнение да продължи. Ето защо при спряно на осн.чл.432 ал.1 т.2 от ГПК изпълнително производство срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не спира да тече.

В настоящия случай изпълнителното производство е спряно на осн.чл.432 ал.1 т.2 от ГПК и срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК никога не е спирал да тече. Но по делото няма пълен двегодишен период, в който взискателят да не е поискал съдебният изпълнител да предприеме действия на принудително изпълнение. След като изпълнителното производство е образувано и в молбата на взискателя от 13.03.2015г. за образуването му се съдържа искане за предприемане на действия на принудително изпълнение, преди изтичане на две години от тази дата, а именно на 21.12.2016г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да предприеме действия на принудително изпълнение. Верно е, че към тази дата изпълнителното производство е било спряно; но с оглед гореизложеното, срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е течал, молбата за предприемане на действия на принудително изпълнение не е била безпредметна и е произвела правно действие, като е прекъснала срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. От прекъсването на 21.12.2016г. е започнал да тече нов две годишен срок, който на свое място също е прекъснат с молбата на взискателя от 08.11.2018г. за предприемане на действия на принудително изпълнение. Започналият да тече от това прекъсване нов две годишен срок също е прекъснат с искането от 14.05.2019г. на взискателя за предприемане на действия на принудително изпълнение.

Следователно в настоящия спор хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не е осъществена и изпълнителното производство не е прекратено поради непоискано от взискателя в продължение на две години извършване на изпълнителни действия. Отказът на съдебния изпълнител да издаде постановление за прекратяването е законосъобразен и жалбата срещу него следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Е.А. с ЕГН ********** ***, срещу отказа на ЧСИ с рег.№810 и район на действие ДОС, обективиран в разпореждане от 27.06.2019г., да прекрати принудителното изпълнение по изпълнително дело №20158100400067.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.