Р Е Ш Е Н И Е

№ 298

гр.Добрич 22.11.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и втори ноември 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:……………………….

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №747 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от „Г. БГ“ ЕООД-гр.В.в качеството му на взискател срещу постановление от 01.08.2019 г. по изп.д.№**187370401285 по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие ДОС,с което е отменен насрочен за 02.08.2019 г. въвод във владение на недвижим имот /пицария,находяща се в гр.Б.,ул.“П.“ №**,търговски комплекс „К.“,ет.*,представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02508.86.35.1.3 по кадастралната карта на гр.Б.,ведно с прилежащите идеални части от сградата и от правото на собственост върху поземления имот/ по съображения,основани на решение №56/24.04.2018 г. по гр.д.№2339/2017 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС.Изложено е,че атакуваното постановление не е мотивирано.От друга страна цитираното в постановлението решение на ВКС,към което ЧСИ препраща,не обосновавало отказа за извършване на поисканото изпълнително действие.То се отнасяло до съвсем различен казус.Спирането на изпълнителното производство не влияело на осъществяването на искания от взискателя-купувач въвод във владение на имота,закупен от последния на проведената по делото публична продан,защото постановлението за възлагане било пряко изпълнително основание и се ползвало с особена изпълнителна сила според нормата на чл.498 от ГПК.Осъществяването на въвода въз основа на горното директно основание не се влияело от развитието на същинското изпълнително производство /от спирането,прекратяването му и пр./,тъй като процесуалните отношения между купувача по публичната продан и съдебния изпълнител и между съдебния изпълнител и длъжника,свързани с осъществяване защита на правото на купувача като собственик на имота да получи владението върху него,били различни от процесуалните правоотношения по повод спряното изпълнително производство,които се развивали между съдебния изпълнител,взискателя и длъжника.Сочи се,че постановлението за възлагане било влязло в сила и ЧСИ дължал осъществяване на въвод във владение на купувача по публичната продан.По изложените съображения се настоява за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно.

В писмени възражения длъжниците „А.“ ЕООД-гр.Б. и физическото лице Р.Д.А. *** изразяват становище на първо място за недопустимост на жалбата,тъй като жалбоподателят нямал правен интерес от подаването й,доколкото с атакуваното постановление бил отменен въвод във владение,насрочен за конкретна дата-02.08.2019 г.,която дата била отминала,и при отмяна на постановлението нямало законова процедура по възстановяването й.По същество жалбата била неоснователна,тъй като изпълнителното производство било спряно,респ. спрял да тече и срокът за обжалване на постановлението за възлагане на процесния имот в полза на жалбоподателя,поради което постановлението не било влязло в сила и нямало основание за извършване на искания въвод във владение.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

За обжалваното постановление жалбоподателят „Г. БГ“ ЕООД-гр.В.е уведомен на електронен адрес на 01.08.2019 г.Жалбата е подадена на 07.08.2019 г.,т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на постановлението на ЧСИ,постановено на 01.08.2019 г.,респ. като насочена срещу акт на съдебния изпълнител,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.435 ал.1 т.1 от ГПК.В случая жалбоподателят „Г. БГ“ ЕООД има качеството на взискател както по основния изпълнителен титул-изпълнителния лист,по повод на който е образувано изпълнителното дело,така и по специфичното вторично несъдебно пряко изпълнително основание,ползващо се с особена изпълнителна сила-постановлението за възлагане на недвижим имот,закупен от взискателя по проведена публична продан.Това специфично изпълнително основание /постановлението за възлагане/ има за цел да удовлетвори непаричното вземане на купувача по публична продан за установяване на фактическата му власт върху закупения имот.Принудителният способ за защита на купувача е предаване на владението върху имота чрез извършване от съдебния изпълнител на въвод във владение /в тази насока решение №87/22.07.2015 г. по гр.д.№659/2015 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС на РБ/.В този смисъл купувачът по публична продан също има качеството на „взискател“ въз основа на постановлението за възлагане на закупения при публичната продан недвижим имот като пряко изпълнително основание и същият по смисъла на чл.435 ал.1 т.1 от ГПК е активно легитимиран да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши единственото допустимо и относимо изпълнително действие по осъществяване на притезанието на купувача да получи владението върху закупения имот,т.е. отказа да извърши въвод на купувача във владение на имота.В случая с атакуваното постановление ЧСИ отказва извършване на въвод във владение не само на датата 02.08.2019 г.,а от съдържанието на постановлението и следващият мотив на ЧСИ за отказа с оглед препращането към цитираното решение на ВКС е ясно,че той отказва да осъществи въвод изобщо поради липса на влязло в сила постановление за възлагане вследствие спиране на основното изпълнително производство,което влече след себе си и спиране на срока за обжалване на постановлението за възлагане.Ясно е,че отказът касае непредприемане на искания въвод,докато изпълнителното производство е спряно и до влизане в сила на постановлението за възлагане.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна,като съображенията за този извод са следните:

Изп.д.№**187370401285 по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие ДОС е образувано по повод изпълнителен лист,издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение №441/20.09.2018 г. по ч.гр.д.№645/2018 г. на Балчишкия районен съд,с която е разпоредено длъжниците „А.“ ЕООД-гр.Б. и Р.Д.А. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на кредитора „Г. БГ“ ЕООД-гр.В.сума в размер на 401 400 лв-главница по запис на заповед от 15.12.2017 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 07.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;сума в размер на 8 028 лв-държавни такси и сума в размер на 5 544 лв-разноски за адвокатско възнаграждение.По делото е проведено принудително изпълнение спрямо описания по-горе недвижим имот /пицария,находяща се в гр.Б.,ул.“П.“ №**,търговски комплекс „К.“,ет.*,представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02508.86.35.1.3 по кадастралната карта на гр.Б.,ведно с прилежащите идеални части от сградата и от правото на собственост върху поземления имот/,като е обявена публична продан през периода от 11.01.2019 г. до края на работния ден на 11.02.2019 г.В проданта участва като наддавач взискателят по изпълнението „Г. БГ“ ЕООД-гр.В.,който с протокол от 12.02.2019 г. на ЧСИ е обявен за купувач на имота при предложена от него цена в размер на 606 000 лв.Според отразеното в постановлението за възлагане взискателят е внесъл с вносни бележки от 14.03.2019 г. по сметка на ЧСИ предложената сума от 606 000 лв,след което на 15.03.2019 г. е изготвено от съдебния изпълнител постановление за възлагане на недвижимия имот в полза на купувача „Г. БГ“ ЕООД-гр.В..За постановлението длъжниците са уведомени със съобщения,връчени на 15.03.2019 г.Срещу постановлението за възлагане е подадена жалба от двамата длъжници вх.№12786/22.03.2019 г.,която с определение №384/08.05.2019 г. по в.гр.д.№293/2019 г. на ДОС е оставена без разглеждане като недопустима и производството по същата е прекратено.Последното определение на ДОС е потвърдено с определение №442/08.07.2019 г. по ч.гр.д.№325/2019 г. на Апелативен съд-В..

Поставя се въпросът дали към датата 08.07.2019 г.,когато е постановено окончателното определение на Апелативен съд-В.,с което е потвърдено определението на ДОС по в.гр.д.№293/2019 г.,вече е налице влязло в сила постановление за възлагане.Според ДОС постановлението не е влязло все още в сила нито към горната дата,нито понастоящем въпреки упражненото от длъжниците право на обжалване на същото и въпреки приключилото окончателно производство по тази жалба.От книжата по изпълнителното дело и след служебно извършена от ДОС справка в деловодната система на съда се установява,че с определение №264/04.04.2019 г. по в.ч.гр.д.№226/2019 г. на ДОС,поправено относно датата на постановяване с определение №371/02.05.2019 г. по същото дело,съдът по повод частна жалба на двамата длъжници срещу определение №776/29.11.2018 г. по ч.гр.д.№645/2018 г. на БРС за оставяне без разглеждане на възражението им срещу процесната заповед за незабавно изпълнение и искането им за спиране на изпълнението й,е приел,че не е било осъществено редовно връчване на длъжниците на заповедта за изпълнение от ЧСИ.Вследствие на последното е отменил атакуваното определение на БРС и е върнал делото на заповедния съд,който при подадено в срок възражение вх.№4492/26.11.2018 г. на длъжниците срещу заповед №441/20.09.2018 г. за незабавно изпълнение,издадена по ч.гр.д.№645/2018 г.,да даде указания на заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК за предявяване на установителен иск относно вземането и да постанови,че е настъпило спиране на изпълнението.Указанията на ДОС са изпълнени с определение №339/20.05.2019 г. по ч.гр.д.№645/2018 г. на БРС,с което е постановено също,че съдът „спира изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение“.Последният диспозитив е непрецизен,доколкото заповедният БРС е следвало само да констатира /декларира/ настъпилото по силата на закона спиране на изпълнението.Тъй като заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417 ал.1 т.10 от ГПК-запис на заповед,по аргумент за противното от разпоредбата на чл.420 ал.1 от ГПК при тази хипотеза с подаване на възражението срещу заповедта изпълнението на последната се спира по силата на закона,без да е необходимо подаване на изрична молба от длъжника за спиране на изпълнението,представяне на надлежно обезпечение за кредитора от същия или убедителни писмени доказателства за недължимост на вземанията по заповедта,респ. без да е нужен изричен акт на съда с конститутивен ефект за постановяване на спирането,каквато е процедурата по чл.420 ал.1 и ал.2 от ГПК при хипотезите на издадена заповед в случаите по чл.417 т.1-9 от ГПК.В случая на чл.417 т.10 от ГПК съдът само констатира /обявява/ настъпилото по силата на закона спиране.

Следователно в настоящата хипотеза спирането на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона още към датата на подаване от длъжниците на възражение вх.№4492/26.11.2018 г.,т.е. от 26.11.2018 г. изпълнението на процесната заповед е спряно,вкл. до настоящия момент,тъй като все още е висящо т.д.№138/2019 г. на ДОС,образувано по предявения от заявителя „Г. БГ“ ЕООД срещу двамата длъжници установителен иск на основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането по процесната заповед за незабавно изпълнение,т.е. все още спорът между страните за дължимостта на вземането не е разрешен с влязло в сила решение.

Постановлението за възлагане по правило влиза в сила след изтичане на срока за обжалването му по чл.436 ал.1 от ГПК,а при подадена жалба с окончателно приключване на производството по жалбата с решение за отхвърлянето й като неоснователна или с определение за оставянето й без разглеждане,респ. за прекратяване на производството по същата като недопустима.Когато обаче постановлението за възлагане е постановено при спряно изпълнително производство като краен акт на публична продан,извършена през период,през който изпълнението е било спряно,както е в настоящия случай /спирането настъпва на 26.11.2018 г.,проданта е извършена през периода 11.01.2019 г.-11.02.2019 г.,а постановлението за възлагане е изготвено на 15.03.2019 г./,спирането има действието по чл.61 ал.1 от ГПК.При спиране на производството се спират и всички започнали да текат,но неизтекли още срокове,а по аргумент за по-голямото основание незапочналите да текат срокове изобщо не започват да текат-същите започват да текат след отмяна на спирането и възобновяване на производството.В настоящия случай следва да се приеме,че срокът за обжалване на постановлението за възлагане по отношение на двете страни в изпълнителното производство изобщо не е започнал да тече и не е изтекъл до настоящия момент,което означава,че постановлението за възлагане не е влязло в сила.По смисъла на чл.498 ал.1 от ГПК само влязлото в сила постановление за възлагане е годно несъдебно пряко изпълнително основание,въз основа на което купувачът се въвежда във владение на недвижимия имот.При липса на влязло в сила постановление за възлагане ЧСИ няма основание да осъществи искания от купувача въвод във владение.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразен отказ на ЧСИ да осъществи въвод във владение,т.е. за законосъобразност на атакуваното постановление от 01.08.2019 г.Жалбата следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г. БГ“ ЕООД-гр.В.,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.“Д.И.“ №*,вх.*,ет.*,ап.**,срещу постановление от 01.08.2019 г. по изп.д.№**187370401285 по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие ДОС,с което е отменен насрочен за 02.08.2019 г. въвод във владение на недвижим имот /пицария,находяща се в гр.Б.,ул.“П.“ №**,търговски комплекс „К.“,ет.*,представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02508.86.35.1.3 по кадастралната карта на гр.Б.,ведно с прилежащите идеални части от сградата и от правото на собственост върху поземления имот/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.