О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 924

Гр.Добрич ,1.11.2019 година

ДОБРИЧКИ окръжен съд,Търговско отделение,в закрито съдебно заседание,проведено на първи ноември,две хиляди и деветнадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

въззивно частно гражданско дело № 706 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2169/29.05.2019 г. по описа на РС - Балчик на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК***, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д.А., срещу Разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 1698 от 13.09.2019 г.,постановено от ДРС по гр.дело №3267/2019 г. в отхвърлителната му част.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в производството по чл. 410 от ГПК не се проверява дали вземането съществува. Преценката на съда в производството по чл.410 от ГПК се ограничавала единствено до наличието на надлежна индивидуализация на вземането съобразно изложените от заявителя факти, а основателността на претенцията е предмет на евентуалния исков процес . Тя се простирала до там, доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно индивидуализирано, спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес – исковият. В този смисъл, като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета на проверка в заповедното производство, заповедният съд бил превишил своите правомощия.

По същество се излагат доводи за валидност на клаузата за неустойка, доколкото целта, с която същата е уговорена, била да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение - поръчител, отговарящ на конкретно зададени критерии. При този тип неустойка не би могло да се коментира нейната обезпечителна и обезщетителна функция, тъй като това не е неустойка за забава, а има съвсем друг характер.

По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на друго, с което да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната неустойка в пълен размер.

Добрички окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди изложеното в частната жалба, намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по ч.гр.д. №3267/2019 г. по описа на РС - Добрич е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Г.Г.И. ЕГН-********** *** за сумата от 92,22 лв. главница ,договорна лихва от 8,74 лв.,законна лихва от 7,1 лв. ,сумата от 19,64 лв. неустойка и и сумата от 197,5 лв.разходи и такси за извънсъдебно събиране,както и разноските по делото.

За поисканите суми,без неустойката и такса експресно разглеждане на документи и разходите за извънсъдебно събиране на задължението ,съдът е издал заповед за изпълнение.

Добричкият окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

В т. 12 на заявлението "Обстоятелства, от които произтича вземането", заявителят посочва, че съгласно договора заемателят се е задължил и е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 100 лв. Съгласно клаузите на договора длъжникът се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: чрез поръчителство.При неизпълнеине на това си задължение,дължал неустойка в размер на 10 % за всяко отделно неизпъленние.

Не става ясно как и защо също се претендира сумата от 197,5 лв. такси за експресно разглеждане на документи.

Длъжникът има качеството на потребител и съдът е длъжен да провери служебно дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и без наличие на възражение от длъжника.

С оглед на това въззивния съд не възприема и счита за неоснователни доводите и възраженията в жалбата, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство /така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч.т.д.N 797/2010 г., ІІ т.о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

Съгласно задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката драстично не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение задължението връщане на вноските по заема , обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения и излиза извън присъщите й функции и следователно е нищожна,поради противоречие с добрите нрави.

В процесния казус договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит.Разпоредбата на чл.10а,ал.1 от ЗПК допуска възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора,които по правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК,следва да бъдат точно и ясно определени в договора.Съответно-разпоредбата на чл.10 а,ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление на кредита. В случая,клаузата относно разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението противоречи на горепосочените правни норми,поради което не поражда права и задължения за страните.

Видно от горното обжалваният съдебен акт, постановен от РС – Добрич е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 1698 от 13.09.2019 г.,постановено от ДРС по гр.дело №3267/2019 г. в отхвърлителната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.