Определение по Гражданско дело 755/2019г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 969

гр.Добрич 27.11.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и седми ноември 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №755 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от С.И.А. с ЕГН ********** *** /приложена към предходно в.ч.гр.д.№657/2019 г. на ДОС-прекратено и върнато на ДРС за администриране/ срещу определение №2295/19.08.2019 г. по гр.д.№2862/2019 г. на Добричкия районен съд,с което производството по цитираното дело е прекратено поради недопустимост на предявените осъдителни искове за суми с оглед липсата на правен интерес от осъдителните претенции при наличие на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за същите вземания и съществуващата за ищеца /заявител в заповедното производство/ А. процесуална възможност при подаване в законоустановения срок на възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение същият да предяви установителен иск относно вземанията на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК.Изложено е,че атакуваното определение е незаконосъобразно и се настоява за отмяната му.Районният съд не се произнесъл по искането на С.А. за спиране на производството по гр.д.№2862/2019 г. на Добричкия районен съд,доколкото издадената по ч.гр.д.№2489/2019 г. на ДРС заповед за изпълнение все още не била връчена на длъжника и не било ясно какво ще е поведението на последния-дали ще оспори вземанията по заповедта или няма да ги оспори,т.е. се сочи,че развитието на заповедното производство е неясно.От друга страна осъдителните искове-предмет на гр.д.№2862/2019 г. на ДРС били предявени в рамките на определен от съда с определение за допускане обезпечение на настоящите искове /тогава бъдещи такива/ срок по ч.гр.д.№1517/2019 г. на ДРС.Така предявяването на осъдителните претенции било сторено с оглед запазване на обезпечението.Ищецът А.,който е и заявител в заповедното производство,нямал вина,че заповедта за изпълнение все още не била връчена на длъжника,нямало яснота относно развитието на заповедното производство,а горното не би следвало да доведе до санкционни последици за него-отмяна на допуснатото обезпечение на настоящите осъдителни искове.

В писмен отговор ответницата Е.И. С. с ЕГН ********** *** изразява становище за неоснователност на частната жалба и настоява за потвърждаване на атакуваното определение.Не отговаряло на истината твърдението,че осъдителните искове-предмет на гр.д.№2862/2019 г. на ДРС са предявени в срока,определен по ч.гр.д.№1517/2019 г.В рамките на указания срок за предявяване на обезпечените бъдещи искове били предявени други осъдителни искове-предмет на гр.д.№2818/2019 г. на ДРС.Освен това в рамките на заповедното производство било подадено възражение от длъжника Е. С. срещу заповедта за изпълнение и вече били предявени от заявителя С.А. установителни искове по чл.422 от ГПК-предмет на гр.д.№3753/2019 г. на ДРС.Като е предприел защита на притезанията си по реда на заповедното производство,частният жалбоподател нямал правен интерес от търсената защита на същите притезания чрез настоящите осъдителни искове.Последните били недопустими и правилно производството по същите било прекратено от първоинстанционния съд.Ответницата претендира присъждане на сторените от същата разноски в настоящото въззивно производство.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е получил съобщение за атакуваното определение на 20.08.2019 г.,частна жалба вх.№17162/27.08.2019 г. по описа на ДРС е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 27.08.2019 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Установява се от книжата към приложените първоинстанционни дела,изискани служебно от ДОС,следната фактическа обстановка:

С определение №1907/08.07.2019 г. по ч.гр.д.№1517/2019 г. на ДРС,потвърдено с определение №678/12.08.2019 г. по в.ч.гр.д.№557/2019 г. на ДОС,е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове на С.И.А. *** срещу Е.И. *** за следните суми:

-сумата 7 500 лева,представляваща задължение по договор за поръчка от 01.09.2014 г.,в условията на евентуалност-неоснователно обогатяване,сформирана от стойности за труд,средства,пособия,вътрешно оформление,обзавеждане със закупени материали,приспособления,техника и външна реклама за обособяване на обект Клуб „*”,в който ответницата извършвала дейности във връзка с уроци по пиано и пеене,музикотерапия и работа с логопед;

-сумата 4 942,20 лева,представляваща задължение от неоснователно обогатяване във връзка със заплатени от ищеца разходи,сторени от ответницата за ползвани услуги-ел.енергия,вода,интернет,СОД за периода 12.09.2014 г. до 30.04.2019 г. при упражняване дейността си чрез Клуб „*”;

-сумата 2 500 лева,представляваща задължение по договори за заем,сключени на 10.09.2016 г.,20.01.2017 г.,12.09.2017 г.,16.01.2018 г.,25.02.2018 г.,всичките в размер на по 500 лева,предоставени на ответницата за заплащане на такси за пет семестъра обучение в Шуменски университет.

С горното определение е указано на бъдещия ищец А. да предяви исковете си в двуседмичен срок,считано от датата на получаване на обезпечителната заповед.

Междувременно преди връчване на обезпечителната заповед на бъдещия ищец А. /сторено на 15.07.2019 г. чрез пълномощника му адв.М.В./ последният предприема и друг ред за защита,като подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,по повод на което е образувано ч.гр.д.№2489/2019 г. на ДРС.Издадена е заповед за изпълнение №1374/22.07.2019 г. по цитираното ч.гр.дело на ДРС,с която се разпорежда длъжникът Е.И. С. да заплати на С.И.А. сума от 207 лв,дължима по договор за поръчка от 2016 г.,евентуално от непозволено увреждане/неоснователно обогатяване,относно закупени и незаплатени вещи за упражняване на дейност от длъжника чрез Клуб „*“;сума от 2 500 лв-задължение по договор за заем от месец септември 2016 г.,евентуално от непозволено увреждане/неоснователно обогатяване;сума от 4 942,20 лв-сбор от задължения на длъжника за консумирани разходи във връзка с дейността в горния клуб /ел.енергия през периода 12.09.2014 г.-30.04.2019 г.;такси за кабелна телевизия за периода 22.10.2015 г.-30.04.2019 г.;такси за СОД за периода 01.09.2014 г.-30.04.2019 г. и вода за периода 12.09.2014 г.-22.04.2019 г./.На 26.08.2019 г. е подадено възражение от длъжника С. срещу заповедта за изпълнение.С разпореждане от 16.09.2019 г. ДРС указва на заявителя С.И.А. да предяви иск относно вземанията си срещу Е.И. С.,като за задължението си да стори това в едномесечен срок заявителят е уведомен със съобщение,връчено му чрез адв.М.В. на 17.09.2019 г.В указания едномесечен срок е подадена искова молба вх.№20763/16.10.2019 г.,с която са предявени осъдителни искове /а не установителни искове за установяване съществуването на вземанията според изискването на чл.415 ал.3 предл.1 във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК/ с предмет вземанията по заповедта за изпълнение,като по повод на горната искова молба е образувано гр.д.№3753/2019 г. на ДРС.По делото все още няма развитие на производството-същото е висящо,като докладчикът изчаква произнасянето на ДОС по настоящата частна жалба.

В хода на заповедното производство след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК на 22.07.2019 г. и преди връчване на заповедта за изпълнение на длъжницата Е. С.,респ. преди подаване от същата на възражение срещу заповедта на 26.08.2019 г.,Добрички районен съд е сезиран с искова молба вх.№16222/12.08.2019 г.,по повод на която е образувано гр.д.№2862/2019 г.,с която искова молба са предявени от С.И.А. срещу Е.И. С. осъдителни искове за сумите от 207 лв;4 942,20 лв и 2 500 лв,които са предмет и на заповедното производство.При справка е видно,че вземанията по заповедта за изпълнение,които са предмет и на образуваното по предявения от заявителя иск по чл.415 от ГПК в указания му срок гр.д.№3753/2019 г. на ДРС,са напълно идентични с вземанията-предмет на прекратеното с обжалваното определение гр.д.№2862/2019 г. на ДРС.

Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено на 10.07.2019 г.,а процесната искова молба-на 12.08.2019 г.Така по едно и също време в ДРС са били висящи заповедно производство и исково производство по осъдителни искове с предмет едни и същи вземания на С.И.А. от Е.И. С..Недопустимо е да се предприемат едновременно и двата способа за защита.При вече подадено на 10.07.2019 г. заявление по чл.410 от ГПК кредиторът А. няма правен интерес да предяви впоследствие на 12.08.2019 г. и осъдителни искове за същите вземания.Осъдителни искове ищецът е можел да предяви преди да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение.При вече подадено заявление,издадена заповед за изпълнение и постъпило възражение на длъжника срещу заповедта кредиторът има правен интерес да защити правата си по законоустановения ред-чрез предявяване на искове по чл.415 от ГПК в указания му като заявител в заповедното производство срок.Нормата на чл.415 от ГПК е императивна и не предоставя на кредитора право на избор на средствата за защита.Кредиторът е длъжен в случая съгласно чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК да предяви установителни искове за вземанията-предмет на издадената заповед за изпълнение.При уважаване на горните установителни искове с влязло в сила решение заповедта за изпълнение ще влезе в сила и въз основа на нея съдът ще издаде изпълнителен лист /чл.416 от ГПК/.Ако се допусне едновременно развитие на двете производства /заповедното и това по осъдителните искове/,може да се достигне до едновременно възникване на две изпълнителни основания за едни и същи вземания /влязла в сила заповед за изпълнение и влязло в сила осъдително решение/,което е недопустимо.И по общото правило на чл.126 ал.1 от ГПК при наличие на висящи в един и същи съд или в различни съдилища две дела между същите страни,на същото основание и за същото искане,по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.В случая първо е образувано заповедното производство,като при предявяване на иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /чл.422 ал.1 от ГПК/,а осъдителните искове по гр.д.№2862/2019 г. на ДРС са предявени по-късно на 12.08.2019 г. и по правилото на чл.126 ал.1 от ГПК на прекратяване подлежи по-късно заведеното гр.д.№2862/2019 г. на ДРС.Защитата на кредитора ще бъде осъществена чрез исковете,предявени в срока по чл.415 ал.4 от ГПК,които са предмет на висящото гр.д.№3753/2019 г. на ДРС и които се считат предявени от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-10.07.2019 г.

Изложеното сочи,че обжалваното определение на ДРС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено,а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Следва да се отбележи,че въпросът дали с прекратяване на производството по гр.д.№2862/2019 г. на ДРС ищецът С.А. ще загуби допуснатото му обезпечение на бъдещи искове е ирелевантен за преценката дали осъдителните искове по горното дело са допустими или недопустими.Този въпрос ще има значение в евентуално производство по чл.402 от ГПК по молба на заинтересования длъжник Е. С. за отмяна на допуснатото по ч.гр.д.№1517/2019 г. на ДРС обезпечение,т.е. същият не подлежи на обсъждане в настоящото производство.Следва да се отбележи освен това,че ако с прекратяване на производството по гр.д.№2862/2019 г. на ДРС се обоснове отмяна на допуснатото обезпечение,то причината за горното ще се корени в поведението на самия ищец С.А.,който вместо да следва указанията по ч.гр.д.№1517/2019 г. на ДРС за предявяване на обезпечените осъдителни искове в указания срок е предприел преди предявяването им паралелно и друг способ за защита чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,с което сам е обусловил недопустимост на впоследствие предявените осъдителни искове.

Право на разноски в настоящото производство с оглед изхода от същото има ответницата по въззива и по делото Е.И. С.,която изрично е претендирала такива.Следва да й се присъдят разноски в размер на 100 лв адвокатско възнаграждение,изплатено от същата на упълномощения й адвокат съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 15 от делото на ДОС.Частният жалбоподател и ищец по делото С.А. няма право на разноски.

Настоящото определение е необжалваемо по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК,тъй като е постановено по дело,по което евентуалното решение не би подлежало на касационно обжалване поради цената на отделните обективно кумулативно съединени искове под 5 000 лв на всеки от тях /чл.280 ал.3 т.1 от ГПК/.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №2295/19.08.2019 г. по гр.д.№2862/2019 г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА С.И.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.И. С. с ЕГН ********** *** сторени в производството по в.ч.гр.д.№755/2019 г. на ДОС съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв /сто лева/ адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.