О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 941

гр.Добрич 12 .11.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на дванадесети ноември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1.Е.ИВАНОВА

2.Г.ПАВЛОВ

при секретаря ………………………............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.....В.ч.гр.д..№773

от 2019г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление-гр.София,бул.“България“№49,бл.53Е,вх.В чрез пълномощника си Р.И.срещу Разпореждане от 08.10.2019г.по ч.гр.д.№3370/2019г.по описа на Добрички районен съд,с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 302,94лв.-претендирано възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги по Договор за потребителски кредит №3016616683 с И.Р.С.,ЕГН **********.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Според жалбоподателя едностранния и формален характер на производството по чл.410 от ГПК,имащо за цел да установи само дали вземането е спорно,изключва възможността на съда да преценява на този етап от развитието на процеса нищожния или неравноправен характер на договорни клаузи,както и несъответствието им с императивни законови разпоредби и правилата на добрите нрави.

Съгласно Директива 93/13 ЕИО не се допуска правна уредба на държава членка,която не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно в това производство или на който и да е друг етап в производството на неравноправния характер на клауза ,дори ако потребителят не подаде възражение.Или иначе казано съдът,както в заповедното ,така и във всички производства,свързани с права на потребители по договори за потребителски кредит е длъжен служебно да следи за неравноправния и нищожен характер на клаузите,които не обвързват в такъв случай потребителя.Целта е да се даде по-силна защита на правата на потребителя,който се третира в съдебната практика като по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, както по отношение на преговорните си възможности,така и по отношение на степента си на информираност,което го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика услуги,без да може да влияе върху съдържанието им.Когато съдът счете клаузата за неравноправна той не я прилага,а отказва издаване на заповед за изпълнение в тази част и указва на заявителя да предяви осъдителен иск,като при условията на състезателно начало страните могат да обсъдят поставените въпроси от съда,свързани с евентуалната неравноправност на договорните клаузи,посочени в заявлението по чл.410 от ГПК. Това правило е залегнало в разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК,съгласно което съдът не издава заповед за изпълнение ,когато искането е в противоречие със закона и добрите нрави.

В случая съдът е разпоредил заявителят да уточни какво включва т.нар.“допълнителен пакет услуги“ и каква част от услугите са използвани от кредитополучателя.

С уточняваща молба от 08.10.2019г. заявителят е уточнил,че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги е опционално,по избор на потребителя и включва услугата искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове,както и възможността да отлага плащане на вноски,да намалява размера на месечни вноски,да променя датата на падежа им и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.

В мотивите на обжалваното разпореждане е прието,че посочените в заявлението дейности не съставляват допълнителни услуги и не попадат в разпоредбата на чл.10а ал.1 от ЗПК,а и са хипотетчно приложими.Предоставените услуги не са изчерпателно изброени в договора за кредит,а наред с това не е формирана цена на всяка от услугите поотделно.

Настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд.

Съгласно чл.10а ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия ,свързани с усвояване и управление на кредита.Посочените услуги съставляват именно действия по усвояване и управление на кредита и са присъщи на всеки кредитен договор,условията на който могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните,без да е необходимо това да бъде оформено като допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.

Съгласно чл.10а ал.4 от ЗПК видът ,размерът и действието ,за което се събират такси и комисионни,трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Като е приел,че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 372,51 лв.се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми,съдът е постановил правилно и законосъобразно разпореждане,което подлежи на потвърждаване.

Водим от горното Окръжният съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 08.10.2019г.по ч.гр.д.№3370/2019г.по описа на Добрички районен съд,с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 302,94лв.-претендирано възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги по Договор за потребителски кредит №3016616683 с И.Р.С.,ЕГН **********.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.