О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№963

гр.ДОБРИЧ 26.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ НОЕМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.ч.гр.д.№ 801/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от юрисконсулт Р.И.,в качеството й на процесуален представител на ЕООД „ ***“,ЕИК ***, гр.София - заявител по ч.гр.д.№ 759/2019г.по описа на Балчишки районен съд,частна жалба срещу постановеното по делото Разпореждане № 964/27.09.2019г.,с което е отхвърлено заявлението по отношение на сумите от 299.18 лв.-договорно възнаграждение и 1125.00 лв.-възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.

Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт,жалбоподателят моли за отмяната му и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за отхвърлените вземания.

Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото,намира,че като подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

За да откаже издаването на Заповед по чл.410 от ГПК за обжалваните суми,заповедният съд е приел,че уговорката за възнаградителна лихва в процесния договор за потребителски кредит противоречи на добрите нрави,като такава се явява нищожна и не произвежда правно действие.По отношение искането за заплащане от потребителя на „възнаграждение за пакет допълнителни услуги“,не е изпълнено изискването видът,размерът и действието,за което се събира възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги,да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.Посочените в заявлението дейности нямат характеристиката на „допълнителни услуги“,свързани с договора за потребителски кредит – чл.10а,ал.1 от ЗПК.

Настоящият състав споделя изцяло изложените от заповедния съд мотиви в обжалвания съдебен акт.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че в случая заповедният съд е превишил своите правомощия,като е обсъдил по същество обстоятелства,които седят извън предмета на проверка в заповедното производство и не могат да са повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата,от които произтичат субективните права,предмет на заявлението,както и уговорките в договора,които обуславят тяхното действие.Целта е да се постигне още на този най-ранен етап ефективна защита на законните права на потребителя,като се съблюдават императивните норми,осигуряващи минималната закрила на правата и интересите на потребителя.

Доколкото в случая размера на уговорената с процесния договор възнаградителна лихва надхвърля в пъти допустимия размер,който съгласно утвърдената съдебна практика не може да надвишаваща трикратния размер на законната лихва,правилен е извода,че уговореното възнаграждение е нищожно на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД като противоречащо на добрите нрави,поради което не се дължи.

При положение,че процесният договор за кредит е от 05.08.2015г.,т.е сключен е при действието на Закона за потребителския кредит,и предвид гореизложените в настоящото определение мотиви относно правомощията на заповедния съд,БРС е имал правото на служебна проверка за съответствие на договорната клауза за дължимо от потребителя възнаграждение за пакет допълнителни услуги с нормите на този закон.Изводът му в резултат на тази проверка,че претендираното допълнително възнаграждение от 1125.00 лв.не се дължи,поради изричната забрана на чл.10а,ал.2 от ЗПК и защото с уговорката му се цели заобикаляне на закона,като е правилен и като такъв изцяло се споделя от настоящия състав.В нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора.Това са такива услуги,които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на паричната сума и връщането й.Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая заявителят претендира сумата от 1125.00 лв.,без да излага никакви обстоятелства,от които да се установява за какво конкретно действие се дължи тя,в какво се изразява услугата,предоставяна срещу тази такса,за да може да се извърши преценка за съответствието й с нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК.

По гореизложените мотиви ДОС намира,че изложените в частната жалба възражения са неоснователни.БРС е постановил в обжалваната част правилен съдебен акт,който следва да бъде потвърден.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по ч.гр.д.№ 759/2019г.по описа на Балчишки районен съд Разпореждане № 964/27.09.2019г.,с което е отхвърлено заявлението по отношение на сумите от 299.18 лв.-договорно възнаграждение и 1125.00 лв.-възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.