М О Т И В И

по присъда № 7/10.10.2019г. по н.о.х.д.№ 264/2019г.

по описа на ***ки окръжен съд

Първоинстанционното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия М.И.М. за това, че на 07.05.2018 г. в град *** причинил по непредпазливост смъртта на В.С.К., ЕГН ********** вследствие на умишлено нанесена на 29.04.2018г. в с.***, общ.***, обл.***ка, тежка телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка и кръвоизливи в мозъка, които са обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - престъпление по чл.124, ал.І, пр.1-во от НК.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ДОП, като се пледира за признаването на подсъдимия за виновен в извършване на горевизираното престъпление с налагане на наказание „лишаване от свобода” около законоустановения минимум от 3 години, което след съответната редукция с една трета, да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК прави пълно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не бъдат събирани доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание релевира, че са налице предпоставките за приложение на чл.58а, ал.4 от НК, визирайки, че подзащитният му има 6 деца, за които следва да полага грижи и пледира да бъде наложено наказание под законоустановения минимум, което да бъде съответно редуцирано с една трета.

При предоставената последна дума подсъдимият прави изявление, че се солидаризира изцяло със становището на защитника си и прави искане да му бъде наложено минимално наказание.

След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.И.М. и пострадалият В.С.К. били колеги и имали един и същ работодател – свидетелят К.А.К., който стопанисвал рафинерия за преработка на етерични масла, намираща се в стопанския двор на с.***, общ.***. Подсъдимият М. работел като заварчик, а пострадалият В.К. - като пазач и живеел на работното си място – в помещение, намиращо се при входа на стопанския двор, споменат по-горе. Освен колеги, двамата били и много добри приятели.

На 29.04.2018 г. подсъдимият М. и пострадалият В.К., както и останалите работници в рафинерията, стопанисвана от свидетеля К.К., получили трудовите си възнаградения. По обяд подсъдимият М., съпругата на последния – свидетелката Р.Ж.М. и пострадалият В.К. обядвали заедно в помещението, където работел и живеел последният от тях. След приключване на работния ден, около 18:00 часа, подсъдимият М., съпругата му Р.М., с които било и едно от децата на двамата /в общото им домакинство били отглеждани шест деца/ - свидетелката И.М.М., която била на девет години и учила в училище в гр.***, и пострадалият В.К. се срещнали в магазин за хранителни стоки в с.***, стопанисван от свидетелката Г.Т.Д.. Целта на посещението на посочените лица, а и на други като тях, била да си платят натрупаните през месеца задължения, или т.нар. вересии. След като се разплатили със свидетелката Г.Д., подсъдимият М. и пострадалият В.К. си закупили ракия /всеки по едно „патронче“ от по 200 мл/, като първият от тях изпил цялото количество на място, а вторият изпил част от вместимостта на бутилчицата си с ракия. Двамата приятели се уговорили да вечерят заедно в дома на подсъдимия М.,***. След като си изпил ракията, подсъдимият М. и съпругата му Р.М. се прибрали у дома си, за да приготвят вечеря – яхния от бял боб, като дотам били превозени с автомобил от техен съсед – свидетеля В.В.С.. Пострадалият В.К., бутайки велосипеда си, с който обичайно се придвижвал, и дъщерята на неговите приятели М. и Р. М.– свидетелката И.М., достигнали до дома на последните пеш. Около 19:00 часа пострадалият В.К. и свидетелката И.М. влезли в дома на последната. Пострадалият В.К. си доизпил ракията, закупена от селския магазин, след което свидетелката Р.М. му напълнила чаша с домашна високо градусова ракия. Освен пострадалия В.К., от домашната ракия пил и подсъдимият М.. Докато свидетелката Р.М. приготвяла вечерята, тя и подсъдимият М. се скарали, като повод за това станало обвинението, което М. отправил към жена си, че „… не може да сготви един боб …“ /по думите на подсъдимият М. и свидетелката Р.М./. В яда си подсъдимият М. ударил жена си с дървена лъжица по челото. При така създалата се ситуация пострадалият В.К. казал, че ще си тръгва, защото бил уморен и залитайки, станал да си ходи. Свидетелката Р.М. излязла от дома си и се насочила към външно сервизно помещение. Подсъдимият М. тръгнал да търси жена си, но пред входната врата на къщата си бил пресрещнат от пострадалия В.К., който му направил на висок тон устна забележка да не се кара с жена си и /по думите на подсъдимия М./ посегнал с ръце да хване тениската, с която бил облечен подсъдимия М.. В този момент подсъдимият М. задържал ръката на пострадалия В.К. с лявата си ръка и с дясната си ръка, свита в юмрук, нанесъл удар, който попаднал в областта на лявото око на пострадалото лице. Непосредствено след това подсъдимият М. ударил с челото на главата си пострадалия В.К., като този удар попаднал в областта на носа на пострадалото лице. Получавайки два бързи силни удара, пострадалият В.К. паднал по гръб на циментовата настилка пред входната врата. Като паднал на земята, пострадалият опитал да се изправи, но не успял. Оставяйки на земята своя приятел да лежи, подсъдимият М. се прибрал у дома си. След кратко време свидетелката И.М., дъщеря на подсъдимия М. и на свидетелката Р.М., видяла приятеля на родителите си, който бил паднал на земята пред тях, да се надига с рана в областта на носа си, да се качва на велосипеда си и да се отдалечава от дома й, управлявайки го. Като се прибрал вкъщи, оставяйки пострадалия В.К. да лежи паднал по гръб пред дома му, подсъдимият М. предприел действия по издирване на съпругата си Р.М.. Обадил се последователно по телефон на своя съсед и свидетел по делото В.В.С. и на свидетелката С.Й.И., майка на Р.М.. Не открил съпругата си при двете посочени лица, но на свидетеля В.В.С. споделил, че „… разбил устата на Веско …“, а на свидетелката С.Й.И. споделил, че „… пребил Веско …“. След като провел двата телефонни разговора, за които се говори по-горе, подсъдимият М. легнал да спи. Около 22:00 часа свидетелката Р.М. се завърнала у дома си и тогава подсъдимият М. и на нея казал, че „… набил Веско …“.

На следващата сутрин – около 08:00 часа на 30.04.2018г., подсъдимият М. и съпругата му Р.М. отишли на работа и видели пред помещението, което обитавал пострадалия В.К., своя колега и свидетел по делото П.С.С., който им казал, че не може да се свърже с портиера /пазача/ К., комуто звънял по телефон, чиито звук се чувал от вътрешността на помещението. Вратата на помещението била заключена, поради което подсъдимият М. влязъл вътре през прозореца, който бил леко открехнат. Пострадалият В.К. бил намерен от подсъдимия М. и от свидетеля П.С. в стаята, където по принцип спял, на земята, свит под леглото. Състоянието на пострадалото лице не било добро, като очите му били насинени и подути, а по лицето му в областта по и около носа имало наранявания. На място бил повикан братът на пострадалия В.К., свидетелят по делото Т.С.К.. Бил повикан и фелдшер от гр.***. Виждайки пострадалото лице, фелдшерът С.Х.С. заявил, че В.К. е бил бит, но братът на пострадалото лице решил, че В.К. е пиян, поради което и последният не бил транспортиран в лечебно заведение, а в дома на брат си в с.***. Помощ при преместване на пострадалия оказали и свидетелите Иво И.П. и С.П.Б., работещи на същото място, където и подсъдимият, и пострадалият. При пострадалия в дома на свидетеля Т.С.К. пристигнал полицейски служител от РУ на МВР град ***. На полицейския служител и свидетел по делото Г.К.Г. пострадалият В.К. успял да каже, че бил бит от подсъдимия М., след което и подсъдимият М. признал на полицейския служител Г.К.Г., че „… набил Веско …“ с юмрук в главата и с удар с глава в глава. Казаното от подсъдимия М. било чуто и от брата на пострадалото лице, т.е. от свидетеля Т.С.К.. Подсъдимият М. признал и на своя работодател, свидетеля по делото К.А.К., че е бил пострадалия В.К., вследствие на което свидетелят К. в яда си го ударил, причинявайки му телесни увреждания, представляващи в съвкупността си лека телесна повреда, видно от изготвена при разследването съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 17/2018г. Като било установено, че състоянието на пострадалия не се подобрява, същият бил транспортиран до ЦСМП град ***, където бил приет от свидетелката и лекар Ю.И.С. в тежко състояние. В МБАЛ град *** Веско К. бил преместен с нарушено съзнание в отделение по неврохирургия, където свидетелят и лекар там Г.Д.С. извършил в спешен порядък оперативна намеса, имаща за цел да овладее тежкото му състояние. Два-три дни след интервенцията състоянието на пострадалия В.К. се влошило и той изпаднал в клинична смърт.

На 07.05.2018 г. пострадалият В.С.К. ***.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза на живо лице № 18/2018 г., изготвена приживе на пострадалия В.С.К. е, че при инцидента между последния и обвиняемия М., случил се на 29.04.2018 г., пострадалото лице е получило вътремозъчни кръвоизливи в дясна голямомозъчна хемисфера; контузия на мозъка; оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, лявата скула и лявото слепоочие; ограничен кръвоизлив на горния клепач на лявото око; разкъсно-контузна рана във външния край на лявата вежда и оток на носа, като контузията на мозъка и установените кръвоизливи на мозъка са обусловили ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА, като тази опасност към момента на изготвяне на експертизата е била абсолютно реална и би могло да настъпи смъртен изход. Казано по друг начин, на 29.04.2018 г. ударите, които пострадалият В.С.К. е получил от подсъдимия М., са довели до причиняването на тежка по смисъла на чл.128 от НК телесна повреда.

Съгласно изготвената след кончината на пострадалия съдебно медицинска експертиза за аутопсия на труп № 54/2018 г. по В.С.К. е била установена черепно-мозъчна травма, състояща се от контузия на главния мозък с мозъчно размекчение, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, кръвонасядане по клепачите на лявото око и разкъсно-контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане на меки черепни обвивки ляво челно и подлежащо на оперативната рана вдясно слепоочно, оперативна рана на меки черепни обвивки вдясно слепоочно с подлежащо трепанационно отвърствие. Като причина за смъртта на пострадалия В.С.К. била посочена КОНТУЗИЯТА НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК с уточнението, че е налице причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания, причинени от подсъдимия М. на 29.04.2018 г., и смъртта на В.С.К., настъпила на 07.05.2018г. Установените при аутопсията на В.С.К. кръвонасядания на клепачите на лявото око и разкъсно-контузна рана във външния полюс на лявата вежда, в областта на орбиталния ръб на лявата орбита, са били резултат от удар, нанесен със значителна сила в областта на лявата орбита, като причината за смъртта на пострадалия била травматичния, вътремозъчен кръвоизлив в дясна голямомозъчна хемисфера. Допълва се също, че има пряка причинно-следствена връзка между нанесения удар в областта на орбитата и последвалия вътремозъчен кръвоизлив (На пострадалия безспорно е била причинена болка вследствие на нанесения удар и получените външни увреждания в областта на лявата орбита – разкъсно-контузната рана в областта на лявата вежда и кръвонасядането в същата област, като не били установени следи, сочещи за борба или самоотбрана от страна на пострадалото лице).

От заключението на три вещи лица по изготвената при разследването съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 168/2018 г., било констатирано следното:

На 29.04.2018 г. В.С.К. е получил лицева травма – обширно кръвонасядане в областта на лявото око, лявата вежда, лявото слепоочие и скула, контузно-разкъсна рана по лявата вежда, кръвонасядане по носа вдясно, кръвонасядане по горния клепач на дясното око, и закрита черепно-мозъчна травма – кръвонасядане по меки черепни обвивки челно вляво, контузия и травматичен вътремозъчен кръвоизлив вдясно голямомозъчно полукълбо – 25-30 мл, наличие на кръв в мозъчните стомахчета.

Уврежданията са били получени по механизмите на действие на твърдите тъпи предмети, чрез удари със или върху такива, реализирани в областта на лицето.

Нараняванията са били получени от не по-малко от две механични въздействия, два отделни удара, осъществени в лява околоочна област и вдясно - горен клепач и носа.

Ударите в лицевата част на главата били получени в положение лице в лице на нападателя спрямо пострадалия.

Ударите по лицето са били нанесени със значителна сила и са причинили увреждания както по меките тъкани на черепа, така и на мозъка, без да са довели до нарушаване целостта на костите.

Причината за смъртта на В.С.К. била тежката мозъчна травма, изразена с контузия на главния мозък и травматичен вътремозъчен кръвоизлив, които са довели в своето развитие до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност от централен произход.

Между установените травматични увреждания вследствие на нанесения побой на 29.04.2018 г. и смъртта на В.С.К., настъпила на 07.05.2018 г., имало пряка причинно-следствена връзка.

При престоя му в МБАЛ град *** на В.С.К. било приложено правилно и адекватно интензивно лечение, но поради тежестта на получените увреждания на мозъка се стигнало до смъртен изход.

Видно от заключението по изготвена при разследването съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 179/2018 г. е, че подсъдимият М. вследствие на употребеното на 29.04.2018 г. от него количество алкохол, е бил с концентрация на етилов алкохол в кръвта около 2.2.-2.5. промили, при което са били налице значителни по тежест координационни смущения, нарушение на мисловната дейност, речта, ориентировката, забавени реакции, склонност към афекти, а понякога и сънливост.

Съгласно експертното становище по съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 178/2018 г. пострадалият В.С.К., вследствие на употребеното на 29.04.2018 г. от него количество алкохол, е бил с концентрация на етилов алкохол в кръвта около 2.0.-2.5 промила, при което също са били налице значителни по тежест координационни смущения, нарушение на мисловната дейност, речта, ориентировката, забавени реакции, склонност към афекти, а понякога и сънливост.

При разследването е била изготвена и съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 41/2018 г., предмет на която са били предмети, приобщени по време на разследването към делото, като е било установено следното:

По два броя засъхнали петна от тротоар, иззети с протокол за оглед от двора на дома на подсъдимия М., по зелена камуфлажна тениска /червено-кафяво петно по предната част/, тениска, с която е бил облечен подсъдимият М. в момента на съприкосновението му с пострадалия В.С.К., предадена доброволно със съответен протокол от свидетелката Р.Ж.М., както и по черни маратонки с връзки и надпис „Freeland“ /червено-кафяво петно по горната част от вътрешната страна на дясната маратонка/, маратонки, с които е бил обут подсъдимият М. в момента на съприкосновението му с пострадалия В.С.К., предадена доброволно със съответен протокол от обвиняемото лице, били наблюдавани положителни бензиноидинови реакции, което било ориентировъчна реакция за наличие на кръв по горепосочените обекти. В експертното заключение се е съдържала готовност при необходимост за изследване на горните предмети по метода на ДНК профилирането, като обектите са били съхранени.

По два броя бели салфетки с червени петна, жълта хавлия с червени петна, синьо яке с надпис „Силвена“, черен анцуг, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от стаята на пострадалия В.С.К., било доказано наличие на кръв.

По останалите веществени доказателства, изпратени за изследване, не било установено наличие на кръв.

При разследването е била изготвена и видео-техническа експертиза № 105/2018 г., предмет на която е било обследването на запис от охранителна камера, монтирана в базата в с.***, където са работели пострадалият В.С.К. и подсъсимият М., съдържащ се в информационен носител CD „Verbatum“. Задачата на експертизата е била установяването на лицето, което управлява велосипед на 29.04.2018 г. във времето от 20:12:37 часа до 20:18:59 часа в района на базата в с. ***. Изследваният видеофайл обаче се оказал с данни, които не позволяват последващо лицево-идентификационно изследване.

Описаната фактическа обстановка, която не е спорна по делото, се установява от обясненията на подсъдимия М.И.М./л.46/, показанията на свидетелите Т.С.К. /л.50-51, 53/, Р.Ж.М. /л.58-59/, П.С.С. /л.62-63/, В.В.С. /л.66-67/, Г.Т.Д. /л.70-71/, И.М.М. /л.74-75/, С.П.Б. /л.76-77/, Иво И.П. /л.78-79/, Г.К.Г. /л.80-81/, С.Й.И. /л.82/, С.Х.С. /л.83/, Ю.И.С. /л.87-88/, К.А.К. /л.89-90/, Г.Д.С. /л.92-93/, както и от другите приложени и приобщени на основание чл.283 от НПК и чл.284 от НПК по делото писмени и веществени доказателства.

На базата на кредитираната доказателствена съвкупност и съдържащите се в нея факти, съдът след техния внимателен анализ, приема за доказано от правна страна следното:

От обективна страна подсъдимият М.И.М. *** причинил по непредпазливост смъртта на В.С.К., ЕГН ********** вследствие на умишлено нанесена на 29.04.2018г. в с.***, общ.***, обл.***ка, тежка телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка и кръвоизливи в мозъка, които са обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

От субективна страна подсъдимият М. е действал при условията на евентуален умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.2 от НК по отношение причиняването на тежката телесна повреда. По отношение на съставомерния по чл.124, ал.1, пр.2 от НК общественоопасен резултат е налице непредпазливост под формата на небрежност. Действително липсват обективни данни подсъдимият да е желаел настъпването на смъртта на К., но предвид ударите, които е бил нанесъл на пострадалия /К. е останал да лежи на земята/, съдът намира, че деецът е могъл и е бил длъжен да предвиди този летален изход.

Причината за извършване на престъплението следва да се търси в ниската социална и правна култура, както и слабите волеви задръжки на подсъдимия, обусловени от злоупотребата с алкохол.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му, и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:

М.И.М. е роден на ***г*** ***, живущ *** ***, български гражданин, със завършен 11 клас, женен, сезонно работещ, неосъждан, ЕГН **********.

При определяне на наказанието настоящият съдебен състав, констатира, че процесното деяние е извършено при превес на смекчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства, отчетено и от представителя на ОП – *** в хода на съдебните прения. Същият е с чисто съдебно минало, няма криминални регистрации към момента на извършване на процесното престъпно посегателство, с изградени трудови навици, с тежко семейно и материално състояние. Независимо от констатираните употреба на алкохол от страна на дееца и недобри характеристични данни, които пък се явяват отегчаващи отговорността обстоятелства, горезложеното (наличието на превес на смекчаващи отговорността обстоятелства) обуславя наличието на предпоставки за налагане на наказание под средния към законоустановения минимален размер в закона, при условията на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а от НК. В тази връзка съдът намира, че налагането на наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ години, което след редуциране с 1/3, води до изтърпяване на санкция лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години при първоначален общ режим, би следвало в достатъчна степен да изпълни визираните в чл.36 от НК цели на генералната и лична превенция, а именно: 1/да бъде поправен и превъзпитан към спазване на законите и добрите нрави; 2/ да му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността за некратък период от време да върши други престъпления, както и 3/ да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото да се въздържат от подобен род престъпни прояви.

По отношение на веществените доказателства:

На основание чл.111, ал.1 от НПК веществените доказателства - ВД №1 и ВД №2 /засъхнали петна от тротоар/, иззети с протокол за оглед на двора на дома на обв. М.; ВД №1 /1 брой бяла салфетка с червени петна/, иззета с протокол за оглед на местопроизшествието от стаята, обитавана от пострадалото лице; ВД №2 /1 брой бяла салфетка с червени петна/, иззета с протокол за оглед на местопроизшествието от стаята, обитавана от пострадалото лице; ВД №7 /жълта хавлия с червени петна/, иззета с протокол за оглед на местопроизшествието от стаята, обитавана от пострадалото лице; ВД №5 /черни чорапи/, иззети с протокол за оглед на местопроизшествието от стаята, обитавана от пострадалото лице; ВД №3 /синьо яке с надпис „Силвена“/, иззета с протокол за оглед на местопроизшествието от стаята, обитавана от пострадалото лице; ВД №4 /1 брой черен анцуг/, иззет с протокол за оглед на местопроизшествието от стаята, обитавана от пострадалото лице; ВД №6 /зелено яке с надпис „Силвена“/, иззето с протокол за оглед на местопроизшествието от стаята, обитавана от пострадалото лице; 1 чифт черни чехли, предадени с протокол за доброволно предаване от Р.Ж.м.; 1 брой оранжеви къси панталони, предадени с протокол за доброволно предаване от Р.Ж.М.; 1 брой зелена камуфлажна тениска, предадена с протокол за доброволно предаване от Р.Ж.М.; 1 чифт маратонки с връзки и надпис „Freeland“ №43, предадени с протокол за доброволно предаване от обвиняемия М.; зелен гащеризон с надпис „Силвена“, предаден с протокол за доброволно предаване от обвиняемия М., след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат унищожени.

По отношение на разноските:

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М. следва да заплати сторените по делото разноски в размер на 1696.28 лева по сметка на ОД на МВР – ***.

Председател: