Р Е Ш Е Н И Е № 153

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 19.11.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на първи ноември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА

при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ………............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.......Т.д.№241

от 2018г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Ж.М.Т. ЕГН ********** ,адрес-***,Й.М.Т. ЕГН ********** с адрес-***,чрез своята майка и законен представител Д.Н.А. ЕГН **********, с адрес-*** и Д.Н.А. ЕГН **********, с адрес-*** ,чрез адв.Н.Д. ,с адрес ***,4-ти полуетаж ,оф.4 против ЗД“***“АД,ЕИК *** ,бул.***,гр.София, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр.с чл.409 от КЗ и с цена на иска сумата от 850 000 лв.-неимушествени вреди ,причинени от настъпилата смърт на М.Т.П.ЕГН **********,вследствие на претърпяно ПТП на 14.07.2017г.

Претендират се 300 000 лв.-за първия ищец,300 000 лв.-за втория ищец и 250 000 лв.-за третата ищца по делото.

В срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор ,в който се оспорва основанието и размера на предявения иск.

Изтекъл е срокът за представяне на допълнителна искова молба,без такава да е депозирана по делото.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

На 14.07.2017г. около 23.35ч.на път І-9,поради движение с несъобразена скорост и под влияние на алкохол ,водачът на л.а.“Воксхол“,марка „Омега“ с ДКН №******ЕГН ********** реализира ПТП-самокатастрофа ,блъскайки се в мантинелата след загуба на управление на автомобила.

В причинно следствена връзка с настъпилото ПТП М.Т.П.ЕГН **********,пътник в автомобила претърпява множество на брой телесни повреди ,изразяващи се в травматична антеролистеза С5-С6,контузия на гръбначен мозък в шиен отдел,квадрипаретичен синдром,фрактура на дъгата С3 прешлен,контузия на бял дроб,които довеждат до неговата смърт,настъпила на 23.11.2017г.

Отговорността за процесното ПТП е на водача на л.а.“Воксхол“,марка „Омега“ с ДКН №******ЕГН ********** ,който при употреба на алкохол и наркотични вещества виновно причинява описаните телесни увреждания и в последствие и смъртта на ***.

Образувано е ДП №141/2017г.на РУ на МВР Балчик.Виновният водач е загинал на място.

По отношение на автомобила,с който е причинено ПТП е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“,с период на покритие 13.12.2016г.до 12.12.2017г. при ответното дружество-полица №BG/02/116003152070 ОТ 12.12.2016г.

Налични са основанията за ангажиране на гражданската отговорност ,попадаща в покритието на чл.493 ал.1 във вр.с чл.477 ал.1 от КЗ.

Ищците,като увредени лица по смисъла на чл. 478 от КЗ имат право на основание чл.432 ал.1 от КЗ да претендират пряко от ответника ,в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“на виновния водач,изплащане на обезщетение на всички претърпени от последните болки и страдания,които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.

Съдът е сезиран с претенция за неимуществени вреди,както следва:

Загубата на спътник в живота и родител ,в случая след пълноценен и щастлив семеен живот,нанася невъзстановима травма ,оставяща отпечатък за цял живот.Смъртта настъпва по изключително нелеп начин,като още повече засилва техните болки и страдания.

И до настоящия момент ищците страдат от посттравматичен стрес ,изразяващ се в нарушение на съня,главоболие и тревожност.Затворени и отчуждени са ,избягват срещи с други лица,включително и приятели.Смъртта на техния родител и съпруг се отразява изключително негативно и на целия им бъдещ живот.

Според критериите на справедливостта на чл.52 от ЗЗД,която не е абстрактно понятие ,а е свързана с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства,ищците считат,че за претърпените от тях неимуществени вреди им се дължи справедливо обезщетение на размер на по 300 000 лв. за първия и втория ищец и 250 000 лв .за третата ищца ,съжителствала на съпружески начала с починалия.

В срок от ответното дружество е постъпил писмен отговор,в който искът се оспорва по основание и размер.

Относно размера-ответникът счита,че размерът на иска не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата.

Оспорва се причиняването на деликт от страна на ***,евентуално се счита,че е налице случайно деяние.

Прави се евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищците-същият е бил без предпазен колан,качил се е в колата на виновния водач,който е употребил алкохол и наркотични вещества и така се е поставил в ситуация на превишен риск.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и допуснатите и изслушани съдебно медицинска и автотехническа експертиза и психологична експертиза,както и със свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка,прие за установено следното:

От представения по делото Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 15.07.2017г. се установява,че на път І-9/Е 78/,на около два километра след кръстовището за с.Царичино,в посока гр.Балчик –гр.Каварна ,на кръстовището за голф игрище „Лайтхаус“ е установено пътно-транспортно произшествие.В нивата ,вдясно от пътното платно на път І-9 е намерен обърнат по таван л.а. “Воксхол“,марка „Омега“ с ДКН №***,сив металик.В дясно ,на 44,50м.от ОР1 по представената към протокола скица мантинелата е деформирана и пречупена,поддържащия мантинелата кол в земята е смачкан,има разпръснати,счупени части от лек автомобил и стъкла.Под предна дясна врата на автомобила е намерен труп на лице от мъжки пол,идентифициран като водача на автомобила ***ЕГН **********.От материалите по досъдебното производство е установено,че до водача е пътувал починалият в последствие пътник М.Т.П.ЕГН **********,който е изваден от автомобила и откаран от медицински екип на „Бърза помощ“ в болницата гр.Добрич.

От приетите по делото съдебно медицинска и автотехническа експертиза се установява следния механизъм на автопроизшествието:На 14.07.2017г. ,около 23-23,20ч. между гр.Балчик и гр.Каварна е настъпило пътно-транспортно произшествие,при което водачът на л.а. “Воксхол“,марка „Омега“ с ДКН №******губи контрол над управлението на автомобила,автомобилът преминава върху десния банкет,където настъпва удар с металната мантинела,след което е последвало преобръщане на автомобила през тавана на купето си.Вземайки предвид доказателствата по досъдебното производство вещите лица достигат до заключението,че скоростта при движението на самокатастрофиралия лек автомобил е била около 150,37 км./ч.,водачът е бил под влияние на алкохол 0,72 промила –лека степен на алкохолно опиване и на амфетамини.При това състояние опасната зона на спиране на автомобила е имала дължина 182,48м.,а автомобилът е бил на отстояние от мястото,където е излязъл от платното за движение на 85,35м.Ако водачът на автомобила се беше движил с разрешената скорост от 90 км./ч. и ако не беше под влияние на алкохол и наркотично вещество,същият би имал възможност технически да предотврати сблъсъка с мантинелата.Наближавайки мястото на Т-образното кръстовище за голф игрище „Лайтхаус“ с посочената скорост водачът навлязъл в кривата на плавен ляв завой и по движението на кривата на завоя,загубил управлението над автомобила.Колата започнала да се завърта около вертикалната си ос,в посока на часовниковата стрелка,като в състояние на въртене и постъпателно движение преминала в десния банкет,където настъпил удара с мантинелата,намираща се в дясното платно за движение.Вследствие на денивелацията по пътя и неравностите по банкета лекият автомобил започва да се преобръща през тавана на купето си и се установява в покой,преобърнат на тавана си.При извършеното освидетелстване на наследодателя на ищците М.Т.П.не са установени характерните следи при ПТП с челен удар по предната част на гърдите и корема,характерни за пътуване с поставен предпазен обезопасителен колан.Ако пострадалият беше с поставен колан,би могла да се избегне травмата в областта на шийния отдел на гръбначния стълб,довела до настъпването на летален изход,както и напускане на тялото на пътника от купето на автомобила.

Състоянието на леко алкохолно опиване 0,72 промила и употребата на амфетамин водят до еуфория,разширяване на зениците,учестяване на пулса ,повишение на кръвното налягане и температурата,които обаче не биха могли да бъдат забелязани от немедицинско лице.При комбинацията между опиата и алкохола се получава увеличаване на ефекта от амфетамина.

От съдебно медицинската експертиза на живо лице по досъдебното производство №159/ 2017г. се установява,че пострадалият *** е получил в следствие на катастрофата-травматична антеролистеза С-5 ,С-6;контузия на гръбначен мозък в шиен отдел-квадрипаретичен синдром,фрактура на дъгата на С-3 прешлен,контузия на бял дроб.Направена е операция ,състояща се в обработка и сугура на разкъсно –контузната рана в париеталната област с поставяне на субгалеален дрен и скоба на Кърчфийлд за шийна екстензия.Уврежданията в шийната област са довели до постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота,както и до невъзможност за движение на горните и долните крайници и контрол над тазовите резервоари.Контузията на бял дроб обуславя разстройство на здравето ,временно опасно за живота.Останалите увреждания са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота.След проведеното лечение в болницата пострадалият е изписан за домашно лечение.

На 22.11.2017г. ***е починал в дома си.От изготвената съдебно медицинска експертиза за аутопсия на труп се установява,че пострадалият е с тежка степен на кахексия,тежка атрофия на мускулните групи и крайниците,състояние след метална стабилизация на шийни прешлени,атеросклероза,перивазална фиброза на миокарда,липоматоза,тежка масна дегенерация на черния дроб,оток на мозъка и белите дробове.Причина за настъпване на смъртта му е възходящ оток на мозъчния ствол и главния мозък,довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност.

Според изслушаната в съдебно заседание комплексна САТМЕ уврежданията ,причинили смъртта на пострадалия са в причинно-следствена връзка с тези,настъпили при автомобилната катастрофа.

От свидетелските показания на св.***на 25.07.2017г.водачът на автомобила ***,по прякор „***“ из- пил в негово присъствие 2-3 чаши бира по 250 мл.,което се потвърждава и от св.показания на св.А.Н. е св.З.Н. по досъдебното производство,при които отишли на гости пострадалия и починалия при катастрофата водач в деня на автопроизшествието.И двамата свидетели показват ,че те били във видимо нетрезво състояние,дори свидетелят Н. препоръчал на *** да не кара колата пил.

От свидетелските показания на св.***,разпитана в съдебно заседание на 03.09.2019г. се установява,че третата ищца живеела с починалия във фактическо съжителство повече от 20 години.Когато разбрала за произшествието Д. се затичала за с.Вранино,като „викала,пищяла и ревяла“.Двамата сина на пострадалия преживели много тежко загубата на баща си-Ж. спял с тениската на баща си,а малкият Й. със снимката му.По-тежко преживял загубата на баща си малкият му син-Й..Преди катастрофата били задружно и весело семейство,живели всички в едно домакинство,бащата много помагал на децата си.След смъртта му семейството трудно се издържа –не могат да си купят дърва за зимата.Д. бере пипер заедно със свидетелката и така се издържа.Д. организирала погребението на мъжа си,редовно ходели тримата на гробищата.И до настоящия момент и тримата не са преживели загубата на съпруг и баща.

Изслушана е съдебно психиатрична експертиза,съгласно която:

Д. е психически здрава.Вследствие на съобщението за тежките наранявания на мъжа си развила остра стресова реакция,продължила повече от денонощие.Развила смесена тревожно депресивна реакция,поради обстоятелствата свързани със страданието на мъжа ,с когото дълго съжителствала,нова стресова реакция последвала при смъртта му-той починал у дома,пред нея.Последвало посттравматично стресово разстройство с давност около два месеца.Понастоящем скърби за мъжа си ,но това е естествена житейска реакция.

Й.М.,по-малкият син на починалия бил в шок от вестта за претърпяната от баща му катастрофа,впоследствие помагал на майка си при грижите за бащата,който бил на легло и напълно неподвижен.Когато видял баща си умрял, припаднал.На 14.07.2017г. състоянието му е било с характеристиките на остра стресова реакция.Стигнало се до смесена тревожно депресивна реакция ,с флуктуираща интензивност във времето.На 23.11.2017г. като узнал за смъртта на баща си отново получил стресова реакция.Последвала смесена тревожно депресивна реакция с давност около месец и половина.Понастоящем е в добро психично здраве.

Ж.М.Т. е получил вследствие на инцидента с баща му остра стресова реакция,продължила от порядъка на часове,тревожно депресивна реакция ,определена от персистиращата психотравма във времето.Понастоящем е стабилен и в добро психологично състояние.

При така установените факти,съдът намира от правна гледна точка следното:

Искът е допустим.Предявена е претенция по чл.380 ал.1 от КЗ,но в отговор застрахователят е отказал да я удовлетвори,поради липса на достатъчно доказателства за вината на дееца –писмо изх.№ НИЦ -6116 от 03.09.2018г.

Наказателното производство по делото е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.12.2018г. на ОП гр.Добрич,поради смъртта на дееца.

В постановлението е прието за установено,че Атанасов нарушил при управлението на лекия автомобил чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Не се оспорва сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество ,като произшествието е станало в срока на валидност на застраховката.Налице е пасивна материално правна и процесуална легитимация на ответното дружество да отговора по предявения иск.

От заключението на приложената по делото автотехническа експертиза се установява противоправността на деянието –деецът се е движил с несъобразена и неразрешена скорост от 150 км.ч.по междуградски път,бил е под влияние на алкохол и наркотици-нарушил е правилата на ЗДвП- чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП,относно разрешената скорост.

Това му поведение е в причинно –следствена връзка с настъпилото ПТП,от което са настъпили и причинените телесни повреди на наследодателя на ищците .Вследствие на тези свои наранявания е настъпило усложнение в здравословното му състояние и след четири месеца той е починал от остра сърдечна и дихателна недостатъчност,причинена от оток на мозъка.

Неоснователно е възражението ,че е налице случайно събитие.

Съгласно чл.15 от НК случайно събитие е налице,когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици .В случая деецът е могъл да предвиди настъпването на тези обществено опасни последици от поведението си,тъй като е бил наясно ,че е употребил алкохол и амфетамин ,което може да повлияе върху бързината на неговите реакции и се е движил с непозволена от закона скорост-многократно надвишаваща допустимата скорост от 90 км./ч.Ако той не беше повлиян от упойващи вещества и беше карал с позволената от закона скорост ,то би могъл да избегне настъпването на вредните и обществено опасни последици от действията си.

Съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД вината при деликт се предполага до доказване на противното.Тази презумпция не е оборена от ответника по делото.

Налице е съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилия вредоносен резултат-от заключението на изслушаната комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза се установява,че липсват белези,характерни за поставен предпазен колан,от което следва да се направи извода,че пострадалият е бил без предпазен обезопасителен колан.Наличието на предпазен колан би могло да предотврати травмите в областта на шията,довели до състоянието на пареза и следващите го усложнения и в крайна сметка леталния изход.

Налице е и съпричиняване от страна на пострадалия,поради това,че знаейки,че шофьорът е употребил алкохол ,той се е качил в колата и е повишил риска за здравето и живота си.Макар че признаците на употреба на амфетамин не са видни за немедицинско лице,то признаците на алкохолно опиянение са били видими.В тази насока са коментираните по –горе свидетелски показания на пострадалия и св.*** и З.Н. по досъдебното производство.Освен това от показанията на пострадалия се установява,че в негово присъствие водачът на автомобила изпил две-три бири,което не го е демотивирало да се качи в автомобила му.

При така установените действия на пострадалия съдът определя съпричиняване в размер на 50 % .

Не е доказано възражението,че с третата ищца пострадалият не е живял на съпружески начала.И от свидетелските показания на св.Л.Стефанова,изслушани по делото и от данните,съдържащи се в съдебно-психиатричната експертиза може да се заключи ,че двамата са живели дълго на съпружески начала-от раждането на децата им до момента на катастрофата.След изписването от болницата на *** Т. за него се е грижела жената,която е живяла с него на съпружески начала и нейните две деца-синовете му.Доколко грижите им са били на необходимото ниво не може да се съди от доказателствата по делото,но при всички случаи такива са полагани ,според възможностите на третата ищца.Вследствие на произшествието тя е преживяла остра стресова реакция,както и неговите синове,а по-късно всички те са развили смесен тревожно депресивен синдром,особено по-малкия му син Й.Т..

Неизбежно е смъртта на близък човек-баща и съпруг,опора на семейството да не предизвика тревога,страх,несигурност и други негативни емоции,които са продължили както по време на престоя на пострадалия у дома в много тежко състояние,така и след кончината му.

Налице са условията на чл.432 ал.1 от КЗ за предявяване на прекия иск на увредените лица срещу застрахователя –ответник по делото.

Съдът,предвид изложеното по-горе намира,че справедливо обезщетение за ищците следва да бъде определено в следния размер:

За ищеца Ж.М.Т. ,син на пострадалия,който към момента е на двадесет години следва да се присъди сумата от 110 000 лв.Съдът намира,че тази сума е обоснована от интензитета и продължителността на изпитаните от ищеца болки и страдания и съответства на икономическата конюнктура към момента на произшествието и нуждите на младия човек,който е загубил баща си-най-близкия човек в живота си ,негова опора и финансова подкрепа.Следва да се има предвид и факта,че към момента ищецът в известна степен е преодолял скръбта към загубения си родител,създал е свое семейство и е поел самостоятелен път в живота си.

За ищеца Й. М.Т. следва да се определи обезщетение в размер на 130 000 лв.Съгласно експертното заключение на психолога по делото за него стресът е бил най-силен,тъй като към момента на инцидента,той е бил в крехка юношеска възраст.Преживял е много тежко стреса от произшествието и повторно е преживял стрес при смъртта на баща си.В годините на пубертета ,в които е бил ищецът особено необходимо му е било да чувства бащината закрила и да разчита на съветите и помощта на баща си.Липсата на родителя му и то точно ,когато му е бил най-необходим, е предизвикала сериозна психотравма у детето.Не на последно място полагането на грижи наред с майката за парализирания си баща в продължение на четири месеца го е натоварило психически с неприсъщо тежки емоционални преживявания,които рефлектират върху психиката му в сериозна степен и са неприсъщи за дете на тази възраст.

За ищцата Д.Н.А. следва да се определи обезщетение в размер на 120 000 лв.Според доказателствата по делото,тя е живяла на съпружески начала с пострадалия цял живот и в последните месеци е поела грижата за него.Независимо,че са работили в различни села, двамата с пострадалия не са преустановили своите контакти,свързани със съвместните грижи по отглеждането и възпитанието на децата си.Стресът от загубата на близък човек в живота ,какъвто е пострадалия води до несигурност за бъдещето,тревоги и грижи,свързани със самостоятелното поемане на грижите и отговорностите за семейството.

От общо определеното обезщетение в размер на 360 000 лв.за тримата ищци следва да се приспадне сумата 180 000 лв.,представляваща 50 % съпричинявне от страна на пострадалия на вредоносния резултат или размерът на обезщетенията следва да бъде редуциран до 55 000 лв.-за първия ищец,65 000 лв.за втория ищец и 60 000 лв.-за третата ищца по делото.

До така определените размери исковете подлежат на уважаване,а в частта до 300 000 лв.-а за първия ищец,300 000 лв.-за втория ищец и 250 000 лв.-за третата ищца следва да се отхвърлят като неоснователни.

Върху претендираните главници се дължи законна лихва за забава,на основание чл.86 от ЗЗД,считано от 10.09.2018г.,когато е изтекъл срокът за произнасяне на застрахователя от петнадесет работни дни,съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ -до окончателното изплащане на сумите.

По разноските:

Настоява се за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на тримата ищци в размери по чл.38 ал.2 от ЗА,във вр.с чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимия ,съобразно уважената част от иска адвокатският хонорар е в размер на 5 130лв. + 20 % ДДС –общо 6 156 лв.-адвокатско възнаграждение.Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,направено от страна на ответника е неоснователно,тъй като същото се присъжда по установения в наредбата минимум.

Съобразно отхвърлената част от иска на ответника също се дължи присъждане на разноските.Прави се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар,но предвид материалния интерес на предявения иск ,той не е прекомерен.Общият размер на направения от ответника разноски е 12 000 заплатено адвокатско възнаграждение и 300лв.-депозит за вещи лица по комплексната експертиза –общо 12 300 лв.Съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъди сумата от 9 594лв.-разноски на ответника по делото.

Дължи се държавна такса ,от която ищците са освободени,съобразно уважената част от иска,а именно сумата от 7 200 лв. и разноски ,заплатени от бюджета на съда в размер на 211,76 лв.,вносими от ответника по делото по сметка на Добрички окръжен съд.

С тези мотиви Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗД“***“АД,ЕИК *** ,бул.***,гр.София,представлявано от ***да заплати на Ж.М.Т. ЕГН ********** ,адрес-*** сумата от 55 000 лв./петдесет и пет хиляди лева/-обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищеца от смъртта на баща му при ПТП от 14.07.2017г.,ведно със законна лихва,считано от 10.09.2018г.до окончателното изплащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта му до 300 000 лв.

ОСЪЖДА ЗД“***“АД,ЕИК *** ,бул.***,гр.София,представлявано от ***да заплати на Й.М.Т. ЕГН ********** ***,чрез неговата майка и законна представителка Д.Н.А. *** сумата от 65 000лв./шестдесет и пет и пет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищеца от смъртта на баща му при ПТП от 14.07.2017г.,ведно със законна лихва,считано от 10.09.2018г.до окончателното изплащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта му до 300 000 лв.

ОСЪЖДА ЗД“***“АД,ЕИК *** бул.***,гр.София,представлявано от ***да заплати на Д.Н.А. ЕГН ********** *** сумата от 60 000 лв./шестдесет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищеца от смъртта на М.Т.П.ЕГН **********,вследствие на ПТП от 14.07.2017г. ,съжителствал на съпружески начала с ищцата,ведно със законна лихва за забава,считано от 10.09.2018г.до окончателното изплащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта му до 250 000 лв.

ОСЪЖДА ЗД“***“АД,ЕИК *** ,бул.***,гр.София,представлявано от ***да заплати на Ж.М.Т. ЕГН ********** ,адрес-***, на Й.М.Т. ЕГН ********** ***,чрез неговата майка и законна представителка Д.Н.А. *** и на Д.Н.А. ЕГН ********** *** сумата от 6 156 лв./шест хиляди сто петдесет и шест лева/-сторени по делото разноски,заплатено адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА Ж.М.Т. ЕГН ********** ,адрес-***, Й.М.Т. ЕГН ********** ***,чрез неговата майка и законна представителка Д.Н.А. *** и Д.Н.А. ЕГН ********** *** да заплатят на ЗД“***“АД,ЕИК *** ,бул.***,гр.София,представлявано от ***сумата от 9 594 лв./девет хиляди петстотин деветдесет и четири лева/-сторени от ответника съдебно деловодни разноски.

ОСЪЖДА ЗД“***“АД,ЕИК *** ,бул.***,гр.София,представлявано от ***да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 211,76 лв./двеста и единадесет лева и седемдесет и шест ст./заплатени разноски от бюджета на съда и сумата от 7 200лв./седем хиляди и двеста лева/-дължима държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд в гр.Варна в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: