Решение по Търговско дело 270/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 142

Гр.ДОБРИЧ 08.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ОКТОМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.

При участието на секретаря Билсер Мехгмедова-Юсуф като разгледа докладваното т.д.№ 270/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от АД „ Юробанк България“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София,район Витоша,ул.“ ***“ № 260, представлявано от Изпълнителните директори ***,действащи чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М. и ***“,представлявано от адв.Д.М.,искова молба,с която се претендира постановяване на решение,с което ответниците К.А.И.,ЕГН:********** и С.Д.И.,ЕГН:**********,двамата с адрес:г***,да бъдат солидарно осъдени да заплатят на ищеца ЧАСТ от общо дължимите суми по Договор за потребителски кредит № HL 33870/07.03.2008г.,ведно с прилежащите му допълнителни споразумения/анекси,в общ размер на 29 440.01 швейцарски франка,от общо дължими 118 560.34 швейцарски франка и 1 029.10лв.,представляващи,както следва:

28 724.41 швейцарски франка,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 18.09.2018г.,до окончателното й изплащане,представляваща дължимата главница за периода от 02.10.2013г. до 17.09.2018г.,част от общо дължимата главница в размер на 78 020.41 швейцарски франка за периода от 02.12.2012г. до 17.09.2018г.;

612.83 швейцарски франка- дължимите банкови такси за периода от 18.03.2016г. до 17.09.2018г.,част от общо дължимите банкови такси в общ размер на 1 375.09 швейцарски франка за периода от 01.01.2013г. до 17.09.2018г.;

102.77 швейцарски франка- дължимите застраховки за периода от 23.03.2016г. до 17.09.2018г.,част от общо дължимите застраховки в размер на 222.63 швейцарски франка за периода от 15.04.2013г. до 17.09.2018г.;

1 029.10 лв.-разноски за периода от 23.02.2018г. до 17.09.2018г.

Претендира се присъждане и на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба се установява следното:

На 07.03.2008г.между АД „ Юробанк и ЕФ Джи България“/сегашно АД „Юробанк България“/ като кредитодател и ответниците К.А.И.,ЕГН:********** и С.Д.И.,ЕГН:**********,като кредитополучатели/солидарни длъжници,е сключен Договор за потребителски кредит № HL 33 870,по силата на който Банката им предоставя потребителски кредит в швейцарски франкове,в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 лв.,както следва:равностойността на 32 350 лв. за рефинансиране на ипотечен кредит,сключен между кредитополучателите и АД „ ПИБ“; равностойността в швейцарски франкове на 67 650 лв. за текущи нужди по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на АД „ Юробанк и ЕФ Джи България“ в деня на усвояване на кредита.Кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит,заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.По силата на чл.1,ал.4 от договора,за връщането на кредита и другите задължения по договора лицата,подписали го като кредитополучатели,отговарят солидарно.За усвоения кредит кредитополучателите дължат на Банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,действащ за съответния период на начисляване на лихвата,плюс договорна лихвена надбавка от 1.65 пункта.Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5 %.Дължимите лихви се начислят от датата на първото усвояване на суми по кредита.При просрочие на дължимите погасителни вноски,както и при предсрочна изискуемост на кредита,кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от уговорената лихва за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта.Кредитополучателите дължат на Банката и договорени такси,както следва:Такса за управление в размер на 1.5% върху размера на разрешения кредит,еднократно платима при усвояване на кредита;Годишна такса за управление на кредита в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница към същата дата,платима в началото на всяка следваща година;Административна такса за обработване на документи в размер на 40 лв.,еднократно дължима при подаване на молба за кредит.Крайният срок за издължаване на всички суми по кредита,вкл.дължимите лихви,е 252 месеца,считано от откриване на заемната сметка по кредита – 18.03.2008г.Кредитополучателите погасяват кредита на равни месечни вноски,включващи главница и лихва.Издължаването на кредита се извършва във валутата,в която същият е усвоен-швейцарски франкове.Съгласно чл.18,ал.1 от договора,при непогасяване на която и да е вноска по кредита,както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите на което и да е задължение по договора,Банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.По смисъла на чл.18,ал.2 от договора за кредит,при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично,целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,считано от датата на падежа на последната вноска,като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.Съгласно чл.19 в случаите на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на основание чл.18,ал.1 и чл.18,ал.2,Банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по установения от закона ред.

С Приложение №1/07.03.2008г.страните удостоверяват датата на откриване на заемната сметка-18.03.2008г.

Договорът е променян и допълван със Допълнително споразумение от 25.06.2010г. и Допълнително споразумение от 13.01.2012г.;

С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.05.2008г. АД „ Юробанк и ЕФ Джи България“ ,сегашно АД „Юробанк България“,в качеството си на кредитор,прехвърля на АД „ Бългериън Ритейл Сървисиз“ вземанията си по процесния потребителски договор.

С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 12.06.2017г. АД „ Бългериън Ритейл Сървисиз“,в качеството си на кредитор,прехвърля обратно на АД „Юробанк България “ цедираните преди това вземания по процесния договор.

С покани,връчени на длъжниците на 30.05.2018г. по реда на чл.46 от ГПК чрез ЧСИ Л.***,рег.№ ***,с район на действие-Окръжен съд,гр.Добрич,ищецът ги уведомява,че поради неплащане на дължимите вноски по кредита обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.С поканите ищецът кани длъжниците в седемдневен срок от получаването им да погасят изцяло задълженията си към банката,като ги уведомява,че в противен случай банката ще упражни правата си по договора.

След уведомяването за предсрочната изискуемост не са постъпили никакви плащания от страна на длъжниците,като непогасените вноски са както следва:70 непогасени вноски за главница,считано от 02.12.2012г.;71 непогасени вноски за лихва,считано от 02.11.2012г.,което обосновава правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия осъдителен иск.

В депозиран по делото отговор на исковата молба,вх.рег.№ 2810/23.04.2019г.,ответниците,чрез назначения им от съда на основание чл.47,ал.6,във вр. с чл.377 от ГПК особен представител-адв.К. ***,считат,че предявените искове са недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено.

Според ответниците ищецът не е активно легитимиран да предяви исковите претенции,тъй като в нарушение разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД ответниците не са уведомени за договорите за цесия,на които се позовава ищцовото дружество.

По същество,исковете се оспорват като неоснователни и недоказани,по следните съображения:

Съгласно чл.2,ал.2 и 3 от процесния договор,разрешеният кредит се усвоява в левовата равностойност на швейцарския франк по курса на банката към момента на подписване на договора.Ответниците не са получавали франкове,а равностойността им в левове,поради което както главницата,така и лихвата,следва да се погасяват именно в левове по приетия от двете страни курс на швейцарския франк към момента на отпускане на кредита.Методологията,по която е изготвен погасителния план,страда от съществени пороци,като голямата част от измерителите,включени в него,противоречат на изискванията на ЗЗП и като такива са нищожни.Единствените измерители,които са валидни и отразяват реалната методология,са Libor за швейцарски франк/усреднените 3-месечни стойности/ и ФГВБ.БЛП на банката,приложим към договора на ответниците,се определя на базата на тези два компонента,тъй като останалите са нищожни.Затова,според ответната страна,от началото на плащане на вноските по договора е приложена нищожна методология.

На второ място,лихвеният процент на банката е увеличен едностранно през 2008г.,съответно с 0.5% и 1%,които увеличения също са нищожни и като такива не са проявили действие.В резултат на неправилната методология,прилагане променен курс на швейцарския франк и едностранно повишаване на лихвения процент,задължението на ответниците е нараснало двойно.

На следващо място,договорът за цесия от 15.05.2008г. е нищожен,тъй като към датата на подписването му задължението по договора за кредит не е станало изискуемо.Нищожен е и договорът за цесия от 12.06.2017г.

Банката не е обявила на длъжниците предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор.От наведените в исковата молба обстоятелства не става ясно кои точно три вноски не са погасени и от кой момент договорът е обявен за предсрочно изискуем.Извлечението от счетоводните книги на банката не удостоверява,че до длъжниците е достигнало волеизявлението на банката,че счита целият кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем,вкл. и за вноските с ненастъпил падеж.

Ответниците считат и че така предявените претенции са погасени по давност.

В подадена допълнителна искова молба,вх.рег.№4242/20.06.2019г., ищецът излага следното становище относно възраженията на ответниците:

Неоснователни и противоречиви са и възраженията относно уведомяването за цесиите.Ако цесиите не са породили своето правно действие,както твърди ответната страна,това означава,че вземането никога не е напускало АД „Юробанк България“ и банката е негов носител.Възражението срещу цесиите би довело до недействителност на сключените допълнителни споразумения,а оттам до утежняване на финансовото състояние на ответниците,поради увеличаване на задълженията им,както и до преждевременно отразяване в Централния Кредитен Регистър на просрочието.

Неоснователни са твърденията,че има утвърдени мерители в ЗЗП.

Сключването на договори при променлива лихва се допуска от закона.Задължението на банката е да посочи начина,по който се формира дължимата лихва.Това е БЛП плюс индивидуално договорена надбавка.Банката няма задължение да обявява самата формула и изчисленията.Специалният закон,какъвто е Законът за кредитните институции,не изключва възможността банките да определят специфични условия,при които лихвеният процент по даден договор да бъде променян.Именно за дългосрочните договори за кредит е характерно договарянето на променлива лихва като средство за разпределяне на риска във времето.Включването на право за едностранно изменение на лихвения процент,както и упражняването на това право,са трайна практика в банковия сектор.Не е налице злоупотреба с договореното право за едностранна промяна на лихвата и на размера на погасителните вноски.Безспорно ответниците са дали съгласие за правото на ищеца да промени размера на месечните вноски,отчитайки промените по отношение на приложимия БЛП,без да е необходимо допълнително споразумение,както и да извърши промяна в размера на погасителните вноски при настъпването на обективни обстоятелства,каквито са промяната на курса и извършването на превалутиране по кредита и последиците от това.От процесния договор се установява,че условията за определяне на дължимата лихва,са ясно,точно и разбираемо формулирани. Дължимата лихва се състои от два компонента-действащия за периода БЛП по кредити в швейцарски франкове,който компонент е променлив,и постоянния компонент - договорна надбавка от 1.15 пункта.Измененията в БЛП не зависят от желанието на ищеца,а са обусловени от множество пазарни фактори и пазарни лихвени мерители.На ответната страна са обявени предварително размерът и условията за промяна на БЛП,с които тя се е съгласила безусловно,поради което методологията на банката за определяне на БЛП не следва да се обсъжда.

Доколкото процесният договор за кредит е сделка,сключена с потребител,имаща за предмет финансови инструменти,чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар,които изменения са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги,то тя попада в приложното поле на изключението,визирано в чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП,поради което е безпредметно обсъждането дали договорните клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Не е налице и твърдяното неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение.Рисковете от влошаване на икономическата обстановка и неблагоприятните последици от това се поемат и от двете страни.

Неоснователни са и възраженията относно валутата на кредита.Следва да се има предвид чл.1 от процесния договор,съгласно който погасяването се извършва във валутата,в която е отпуснат кредита – швейцарски франкове.В чл.20 и 21 от договора също изрично е записано,че кредита е в швейцарски франкове,а в чл.22-че кредитополучателят носи риска от изменение на курса,което може да доведе до увеличение на вноските.С молба за усвояване на кредит кредитополучателят е поискал сметката му да бъде заверена със сума в „швейцарски франкове“.Във всички молби за предоговаряне ответниците също посочват „швейцарски франкове“.При това положение,ответниците доброволно,по свое желание и в пълно съзнание са приели обвързването на кредита със швейцарския франк.При това положение не става ясно защо ответниците считат тези клаузи за неравноправни,след като самите са избрали кредит в швейцарски франкове.Банката е действала съобразно постигнатите в процесния договор уговорки и съгласие,както и съобразявайки се с относимата нормативна база.

В чл.27 от процесния договор страните са се съгласили,че във всеки момент от действието му банката има право едностранно да прехвърли вземанията си,произтичащи от договора,на дружество или институция от групата на „ И Еф Джи Юробанк“,вкл. АД „ Бългериън Ритейл Сървисиз“,като банката остава единствено администратор на кредита за улеснение на кредитополучателя.По време на периода,в който вземането е прехвърлено,кредитополучателят продължава да погасява по първоначално разкритата сметка при ищеца,като ищецът служебно е прехвърлял сумите на АД „ БРС“.В този смисъл,неверни са твърденията,че сумите не се прехвърлени на носителя на вземането.

Уведомлението за предсрочна изискуемост не се удостоверява с извлечението от счетоводните книги,с него се удостоверява само датата. Уведомлението се удостоверява със самото уведомление и със поканите за връчването му.

Възраженията за погасени по давност суми са не само неоснователни,но и неаргументирани,още повече в светлината на частично предявения иск.

Ответниците са депозирали допълнителен отговор на допълнителната искова молба,вх.рег.№4676/09.07.201г.,в който поддържат изразените в отговора възражения,а именно:

Ответниците не са били уведомени за договорите за цесия от 15.05.2008г. и 12.07.2017г.;

Кредитът следва да се погасява в левове,а не в швейцарски франкове;

Тъй като падежът на задължението не е определен в договора,е невярно твърдението на ищеца,че на основание чл.18,ал.2 от договора задължението е станало предсрочно изискуемо на 06.03.2018г.;

При сключване на договора не е осъществено индивидуално договаряне между страните.Преговори не са водени по текста на нито една от клаузите.Всички клаузи в договора са идентични с клаузите в договорите за жилищни ипотечни кредити в швейцарски франкове,сключвани от банката с други физически лица;

Договорът за кредит не е сключен при общи условия по смисъла на чл.16 от ЗЗД и чл.289 от ТЗ,поради което всяко изменение в договора е следвало да става с писмено съгласие на страните в допълнителни споразумения.Споразумения за изменение на размера на лихвата страните не са подписвали.В процесния договор липсва защитна клауза за ответниците при едностранно увеличение от страна на банката на лихвите по кредита;

Оспорва се като невярно твърдението на ищеца,че ответниците били запознати с „всички условия по предоставяните от банката кредити“,с „условията по кредитната сделка“ и че били информирани „и по отношение компонентното съдържание на понятието БЛП“;

Оспорва се като невярно и твърдението на ищеца,че клаузата,уреждаща размера на лихвата,на основание чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП не била неравноправна и нищожна.Никъде в договора не е описано по каква методика банката определя БЛП,поради което кредитополучателите не са били наясно как става това.Към датата на сключване на процесния договор за кредит – 07.03.2008г. на официалния сайт на банката не е била изнесена информация за методологията за определяне на БЛП на АД „Юробанк и ЕФ Джи България“.Всяка методика,приета от банката след сключване на договора,е неприложима към него и не обвързва страните.В случая не е налице хипотеза,при която измененията на лихвата да са били свързани само с изменения,независещи от контрола на банката и явяващи се изцяло външни фактори.Доколкото причините за възможната промяна на БЛП не са посочени в договора,то клаузата на чл.3 води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и банката,поради което е неравноправна и попада в хипотезата на чл.10,т.10 от ЗЗП,която не се дерогира от разпоредбата на чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП;

Оспорва се като невярно и обстоятелството,че не било налице неточно и недобросъвестно изпълнение от страна на банката,тъй като съгласявайки се с начисляване на „ плаваща лихва“ по кредита,те са приели да се извършва и промяна в размерите на погасителните вноски като следствие от промените в лихвата.Неточното и недобросъвестно изпълнение на чл.6,ал.1 от договора се отнася и до начина,по който ищецът е отчитал изпълнението.Вместо да отчита плащанията според приетия погасителен план,той е прилагал друг начин на отчитане и съвсем друго съотношение на погасяване на части от главница и от лихви,което не е договаряно от страните.В резултат на увеличаването на годишната лихва/като прилагане на нищожни клаузи/ и на едностранно изменяните от банката размери на погасителните вноски и части на погасяване на главница и лихви/като нарушаване на действителни клаузи/ се е стигнало до погасяване на по-малка част от главницата и до завишаване на лихвата.Това води до неточно и недобросъвестно изпълнение на чл.4,ал.1 от договора при определяне размера на комисионната /таксата/ за управление на кредита,който банката е определяла върху по-висок и неправилно изчислен размер на непогасена главница.На основание чл.63 от ЗЗД ответниците правят възражение за неточно и недобросъвестно изпълнение от ищеца на клаузите на чл.4,ал.1 и чл.6,ал.1 от договора;

На основание чл.146,ал.1 от ЗЗП,ответната страна прави възражение за нищожност на клаузите на чл.3,ал.1 и ал.5 и чл.12,ал.1 от договора за кредит като противоречащи на чл.143,т.3,т.10,т.11,т.12 от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13/ ЕИО.

Добричкият окръжен съд,като се запозна с доказателствата по делото,наведените от страните доводи и след като съобрази закона,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.27 от процесния договор,Банката и кредитополучателите се съгласяват,че във всеки един момент от действието на договора Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си на дружество или институция от групата на „ И Еф Джи Юробанк“,вкл. на АД „ Бългериън Ритейл Сървисиз“,гр.София.В разпоредбата на чл.27,ал.2 е посочено,че след цедиране на вземанията кредитополучателите са длъжни да погасяват задълженията си по договора за кредит чрез превеждане на дължимите суми по сметка в Банката,която от своя страна се задължава да превежда същите по сметка на цесионера.

С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.05.2008г./стр.62-65/ и Приложение към него/стр.66/ АД „ Юробанк и ЕФ Джи България“,сегашно АД „Юробанк България“,в качеството си на цедент,прехвърля на АД „ Бългериън Ритейл Сървисиз“,като цесионер,всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити,които са обезпечени с ипотека,сред които е и вземането по процесния договор за потребителски кредит.

С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 12.06.2017г./стр.54-60/ и Приложение към него/стр.61/ АД „ Бългериън Ритейл Сървисиз“,в качеството си на цедент,прехвърля обратно на АД „Юробанк България “,като цесионер,цедираните преди това вземания,сред които и тези по процесния договор.

Исковата молба,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело,е заведена на 18.09.2018г.Към този момент ищцовото дружество е кредитор на ответниците за непогасените им задължения по процесния договор и като такъв е валидно оправомощен да търси изпълнение на тези задължения по съдебен ред.В този смисъл,неоснователно се явява възражението на ответната страна за недопустимост на исковете,поради това,че ищецът не бил активно легитимиран да ги предяви.

Възражението за липса на активна процесуална легитимация на ищеца ответната страна обосновава с твърдението,че в нарушение разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД ответниците не били уведомени за договорите за цесия,на които се позовава ищцовото дружество.

Разбирането на въззивника,че неуведомяването на длъжниците води до недействителност на цесията е неоснователно.Правата по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора.Съобщението по чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия,поради което не е условие за прехвърлителното действие на цесията.Единствените правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това,че до съобщаване на цесията,длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга.Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна,нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор.

В случая твърдението за липса на уведомяване на длъжниците е и недоказано.Приложените към исковата молба/стр.67-74/ и приети като доказателства по делото уведомления,нотариални покани и съпроводителни писма удостоверяват,че за извършеното прехвърляне на вземания по двата договора за цесия ответниците са редовно уведомени по реда на чл.46,ал.1 от ГПК на 30.05.2018г.

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл.79,ал.1 от ЗЗД,във вр. с чл.430,ал.1 от ТЗ.

Вземанията на ищеца се основават на сключен между страните договор за потребителски кредит,по който договор Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем.

Разгледани по същество,исковете следва да бъдат изцяло уважени,тъй като с успешно проведено главно и пълно доказване в съответствие с разпределената му в процеса доказателствена тежест ищецът установи съществуването на изискуеми вземания от ответниците на претендираното с исковата молба основание и в посочените в нея размери.

Доколкото ищецът претендира плащане на дължими по Договор за потребителски кредит № HL 33 870/07.03.2008г.главници,банкови такси,застраховки и разноски,неотносими по спора и като такива не следва да се обсъждат от съда наведените от ответната страна възражения,свързани със задължения по договора,които не са част от исковите претенции,каквито са:Възражението,че никъде в договора не е описано по каква методика банката определя БЛП;Възражението за нищожност на методологията,по която е определен БЛП;Твърдението,че лихвеният процент на банката е увеличен едностранно през 2008г.,съответно с 0.5% и 1%,които увеличения също са нищожни и като такива не са проявили действие; Възражението,че доколкото причините за възможната промяна на БЛП не са посочени в договора,то клаузата на чл.3 води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и банката,поради което е неравноправна;Възражението за нищожност на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП на клаузите на чл.3,ал.1 и ал.5 и чл.12,ал.1/в частта й относно едностранната промяна размера на лихвения процент/ от договора за кредит като противоречащи на чл.143,т.3,т.10,т.11,т.12 от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13/ ЕИО.

Възражението на ответниците,че кредитът по процесния договор следва да се погасява в левове,а не в швейцарски франкове,е относимо по спора,но е неоснователно.

По силата на раздел I,чл.1 от процесния договор Банката предоставя на ответниците потребителски кредит в швейцарски франкове,в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 лв.,както следва:равностойността на 32 350 лв. за рефинансиране на ипотечен кредит,сключен между кредитополучателите и АД „ ПИБ“; равностойността в швейцарски франкове на 67 650 лв. за текущи нужди по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на АД „ Юробанк и ЕФ Джи България“ в деня на усвояване на кредита.В чл.6,ал.2 от договора страните са постигнали съгласие погасяването на кредита да се извършва във валутата,в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове. Следователно и независимо,че се касае за парични задължения,с клаузата на чл.6,ал.2 страните се съгласяват,че отделните погасителни вноски ще са дължими в точно определена валута-швейцарски франкове.Целта е гарантиране на сигурност в отношенията помежду им,изразяваща се в това,че никоя от тях след сключване на договора няма да търси от другата нещо,различно от първоначално уговореното.Така,както длъжникът няма да може да бъде принуден да престира нещо,различно от това,за което се е задължил първоначално/чл.63,ал.1 ЗЗД/,то и кредиторът няма да може да бъде принуден да получи в изпълнение нещо,различно от първоначално дължимото/чл.65,ал.1 ЗЗД/.Съгласието за сключване на договора с това съдържание е ясно и недвусмислено изразено от страните.Ответниците доброволно,по свое желание,са приели обвързването на кредита със швейцарския франк,поради което съдът намира,че клаузата на чл.6,ал.2 от договора не е неравноправна.При така договореното отпускане и връщане на кредита във валута,различна от лева,без значение е,че договореният кредит в швейцарски франкове е преведен в левова равностойност по сметка на кредитополучателите.

Опровергава се от показанията на разпитания в съдебно заседание на 25.10.2019г. свидетел ***и твърдението на ответната страна,че при сключване на процесния договор не е осъществено индивидуално договаряне между страните,преговори не са водени по текста на нито една от клаузите му,а всички клаузи в договора са идентични с клаузите в договорите за жилищни ипотечни кредити в швейцарски франкове,сключвани от ищцовата банка с други физически лица.От тези показания става ясно,че ***,в качеството й на „старши експерт индивидуално банкиране“ в АД „ Юробанк България“,лично е преговаряла със ответниците преди сключване на процесния договор за кредит.Клиентите са потърсили услуга от банката по отпускане на ипотечен кредит,във връзка с което били разгледани вариантите на няколко валути.След направени изчисления в различни валути се установило,че вноската при кредит,отпуснат в швейцарски франкове,е най-ниска и като цяло накрая се връща най-малка сума.Заради по-изгодните условия на кредита в тази валута,договорът с ответниците бил сключен в швейцарски франкове.

Безспорно е и,че съгласно клаузите на процесния договор валутният риск се носи от кредитополучателите.Изрично в чл.22,ал.1 от договора ответниците са изразили съгласие да поемат всички рискове и вреди,вкл.пропуснатите ползи от промени на курса на франка,а съгласно чл.22,ал.2 кредитополучателите декларират,че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6,ал.2 и чл.20-22 от договора,както и че са съгласни с настъпването им.Независимо обаче дали съществува чл.22 от договора или не,при така договореното отпускане и връщане на кредита във валута,различна от лева,валутният риск се носи от ответниците.След като те са се съгласили да получат кредита във швейцарски франкове и да го върнат в същата валута,самото естество на договора предпоставя валутния риск да се носи от тях,тъй като са задължени да връщат кредита в швейцарски франкове на месечни вноски в един продължителен период,през който могат да настъпят промени във валутния курс.Същевременно,изменението на валутния курс може да доведе не само до повишаване на вноските,но и до тяхното намаляване,поради което,както и предвид това,че кредиторът не може да влияе и да определя този курс,не е налице неравновесие в насрещните права и задължения на страните,което да обоснове извод за неравноправност на клаузата на чл.6,ал.2 от процесния договор.

С оглед събраните по делото доказателства,неоснователно и недоказано е и възражението на ответниците за липса на законовите предпоставки за обявяване на кредита по процесния договор за предсрочно изискуем,съответно за това,че ищцовата банка не е упражнила надлежно това свое право.

Правото на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем е изрично регламентирано в раздел V,чл.18 от договора.Съгласно чл.18,ал.1 от договора,при непогасяване на която и да е вноска по кредита,както и при неизпълнение от кредитополучателите на което и да е задължение по договора,банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.По смисъла на чл.18,ал.2 от договора за кредит,при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,изцяло или частично,целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,считано от датата на падежа на последната вноска,като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Постигнатата от страните в чл.18,ал.2 от процесния договор уговорка,че кредита става предсрочно изискуем и без да се уведомяват длъжниците,не поражда действие предвид разрешението,дадено в т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,съгласно което,за да се обяви един кредит за предсрочно изискуем,е необходимо изрично уведомление за предсрочна изискуемост,връчено на длъжниците,т.е настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от две предпоставки:от обективният факт на неизпълнението и от субективния факт на упражняване правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.Приема се,че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.

В случая и двете предпоставки са налице.

С покани,връчени на длъжниците на 30.05.2018г. по реда на чл.46,ал.1 от ГПК чрез ЧСИ Л.***,рег.№ ***,с район на действие-Окръжен съд,гр.Добрич/стр.75-82/,ищецът ги уведомява,че поради неизпълнение условията на процесния договор,а именно- непогасяване на формирани към 06.03.2018г.просрочия в размер на 51 786.84 шв.франка на основание чл.18 от договора обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

От неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на ССЕ/стр.204-217/ се установява безспорно,че към 30.05.2018г.,датата на която предсрочната изискуемост е обявена на длъжниците и от която дата тя има действие,ответниците са преустановили плащанията по процесния договор,поради което следва,че са осъществени предвидените както в чл.18,ал.1,така и в чл.18,ал.2 обективни факти за възникване на преобразуващото право на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем,преди изтичане на крайния срок за погасяването му.

Съгласно заключението на ССЕ,по Договор за потребителски кредит № HL 33 870/07.03.2008г.и Допълнителни споразумения към него,от 25.06.2010г.и от 13.01.2012г.,е усвоен кредит в размер на 83 114.64 шв.франка.

Съгласно чл.5,ал.1 от договора,крайният срок за издължаване на всички суми по кредита е 252 месеца,считано от откриване на заемната сметка по кредита.

Видно от Приложение № 1 към договора/стр.39/,заемната сметка е открита на 18.03.2008г.

По силата на чл.1,ал.4 от договора,за връщането на кредита и другите задължения по договора лицата,подписали го като кредитополучатели,отговарят солидарно.

Съгласно чл.6,ал.1,погасяването на кредита става на месечни вноски,включващи главница и лихва,с размер на всяка вноска,съгласно погасителен план.

Видно от заключението на експертизата,съгласно Погасителния план от 13.01.2012г. са погасени 56 вноски по главници,последната с падеж 02.11.2012г.,като извършените плащания за издължаване на главницата са в общ размер на 5 094.23 шв.франка.Размерът на непогасената главница до 17.09.2018г.-крайния период,до който се претендира плащането на такава по исковата молба,възлиза на 78 020.41 шв.франка,като няма извършвани плащания за главници съгласно погасителния план от 13.01.2012г. от вноска 57,с падеж 02.12.2012г.,до вноска 132,с падеж 02.09.2018г.,или 76 броя вноски.Констатираните от вещото лице просрочия в плащането на лихви съдът не коментира в настоящото изложение,предвид това,че същите не са предмет на спора.

Освен неиздължени суми за главници,вещото лице констатира неизпълнение от страна на ответниците и на други техни парични задължения,поети с процесния договор за кредит,предмет на исковите претенции по настоящото дело.

Съгласно чл.4 от договора,кредитополучателите се задължават да заплатят на Банката и договорени такси,както следва:Такса за управление в размер на 1.5% върху размера на разрешения кредит,еднократно платима при усвояване на кредита;Годишна такса за управление на кредита в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница към същата дата,платима в началото на всяка следваща година;Административна такса за обработване на документи в размер на 40 лв.,еднократно дължима при подаване на молба за кредит.

С разпоредбата на чл.14,ал.3,кредитополучателите декларират,че дават неотменното си и безусловно съгласие,оправомощават и упълномощават банката да застрахова от тяхно име и за тяхна сметка предоставения като обезпечение по процесния договор недвижим имот,да подновява сключената имуществена застраховка на имота за срока на действие на договора,във връзка с което по силата на чл.14,ал.4 оправомощават Банката да заплаща от тяхно име и за тяхна сметка необходимата премия за сключване,както и за ежегодно подновяване на застрахователната полица.Съгласно чл.14,ал.5,в случаите по ал.4,когато към датата на плащане на съответната застрахователна премия по сметката на кредитополучателя не е осигурена необходимата сума за плащането й,кредитополучателите оправомощават Банката да преведе дължимата сума за плащане на съответната застрахователна премия,като със същата сума се увеличи задължението им по договора.

Експертизата установява,че за периода от 01.01.2013г.,до 17.09.2018г. длъжниците по процесния договор дължат банкови такси в размер на общата сума от 1 375.09 шв.франка,а за периода 15.04.2013г.-17.09.2018г. дължат застраховки в размер на общата сума от 222.63 шв.франка.Установена е дължимостта и на разноски по кредита в размер на 1 029.10 лв. за периода от 23.02.2018г. до 17.09.2018г.

Направеното от ответниците на основание чл.63 от ЗЗД възражение за неточно и недобросъвестно изпълнение от ищеца на клаузите на чл.4,ал.1 и чл.6,ал.1 от договора,е недоказано по делото,поради което е неоснователно.Не се събраха доказателства за неправилно отчитане от страна на Банката на изпълнението на кредитополучателите за главници,такси,застраховки и разноски по кредита,поради което твърдението на ответниците,че вместо да отчита плащанията според приетия погасителен план,ищецът прилагал друг начин на отчитане,каквото не било договаряно от страните,е голословно.При липса на доказателства,че Банката е определяла по-висок и неправилно изчислен размер на непогасена главница,несъстоятелно е и възражението на длъжниците за неточно и недобросъвестно изпълнение от страна на кредитора и на клаузата на чл.4,ал.1 от договора.

Съгласно заключението на ССЕ,след уведомяването за предсрочната изискуемост не са постъпили никакви плащания от страна на длъжниците,като последното извършено от тях плащане по процесния договор е на 11.02.2013г.,в размер на 188.15 шв.франка,с левова равностойност 770 лв.

Предвид гореизложеното и с оглед констатациите на вещото лице за общия размер на неизпълнените от ответниците процесни задължения,предявените по настоящото дело частични искове за осъждане на кредитополучателите по процесния договор да заплатят на ищеца част от дължимите суми,като основателни и доказани следва да бъдат изцяло уважени.

Непогасеният размер на процесните дължими парични задължения възлиза на сумата от 29 440.01 шв.франка и 1 029.10 лв.,които суми ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца,ведно със законна лихва върху глаавницата,от датата на подаване на исковата молба-18.09.2018г.,до окончателното й изплащане.

Неоснователно е направеното от ответниците възражение за погасяване на исковите претенции по давност.

Касае се за договор за банков кредит,при който престациите представляват задължение за неделимо плащане.Обстоятелството, че се извършват погасителни вноски съобразно погасителен план,не превръща този договор в такъв за периодични платежи.Касае се за разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части.Ето защо приложим по договора за банков кредит се явява общия петгодишен давностен срок,който тече считано от изтичане срока по кредита,респ. от настъпване на предсрочната изискуемост.В този смисъл е и съдебната практика – Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о.С оглед на това,че в случая предсрочната изискуемост е настъпила на 30.05.2018г.,петгодишният давностен срок не е изтекъл.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца сторените по делото разноски,в размер на сумата от 7 517.80 лв.,от която: 2150 лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото; 2 500 лв.-заплатено възнаграждение за особен представител на ответниците; 350 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице; 2517.89 лв.-заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с ДДС.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,във вр. с чл.430,ал.1 от ТЗ К.А.И.,ЕГН:********** и С.Д.И.,ЕГН:**********,двамата със последен известен адрес:гр.Добрич,ул.“ ***“ № 1,да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на АД „Юробанк България“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София,район Витоша,ул.“ ***“ № 260, представлявано от Изпълнителните директори ***,следните дължими по Договор за потребителски кредит № HL 33870/07.03.2008г. и прилежащите му Допълнителни споразумения от 25.06.2010г.и от 13.01.2012г.,суми:

28 724.41/двадесет и осем хиляди седемстотин двадесет и четири и четиридесет и един /швейцарски франка,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 18.09.2018г.,до окончателното й изплащане,която сума представлява дължима и неплатена главница за периода от 02.10.2013г. до 17.09.2018г.,ЧАСТ от общо дължима главница в размер на 78 020.41 швейцарски франка за периода от 02.12.2012г. до 17.09.2018г.;

612.83/шестстотин и дванадесет и осемдесет и три/ швейцарски франка,представляваща дължимите банкови такси за периода от 18.03.2016г. до 17.09.2018г.,ЧАСТ от общо дължими банкови такси в общ размер на 1 375.09 швейцарски франка за периода от 01.01.2013г. до 17.09.2018г.;

102.77/сто и два и седемдесет и седем/ швейцарски франка,представляваща дължимите застраховки за периода от 23.03.2016г. до 17.09.2018г.,ЧАСТ от общо дължими застраховки в размер на 222.63 швейцарски франка за периода от 15.04.2013г. до 17.09.2018г.;

1 029.10 лв./хиляда двадесет и девет лева и десет стотинки/-разноски за периода от 23.02.2018г. до 17.09.2018г.,

Както и сумата от 7 517.80 лв./седем хиляди петстотин и седемнадесет лева и осемдесет стотинки/,представляваща сторени в настоящото производство и дължими на основание чл.78,ал.1 от ГПК разноски,от която: 2150 лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото; 2 500 лв.-заплатено възнаграждение за особен представител на ответниците; 350 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице; 2517.89 лв.-заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с ДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: