Р Е Ш Е Н И Е

№ 155

гр. Добрич, 20.11.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа Т. д. № 321 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 321/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба, рег. вх. № 6378/12.10.2018 г. на регистратурата на Окръжен съд-Добрич, на на Н.Р.А. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, с която срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София е предявен иск за плащане на сумата от 40 000.00 ( четиридесет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на 29.09.2017 г. от ***като водач на МПС, сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от крайната дата за произнасяне по предявената претенция - 26.04.2018 г., до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Инвокирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 29.07.2017 г., около 00.10 ч., по главен път II – 29, в посока от гр. Варна към гр. Добрич, на около на 0.5 км. след Т – образното кръстовище за с. Зорница, се е движел лек автомобил “PEUGEOT 406 2.0 HDI”, рег. № ***, управляван от ***от гр. Добрич. В същото време, по същия път, в посока от гр. Добрич към гр. Варна се е движел автобус „MERCEDES SPINTER 316 CDI“, рег. № ***, управляван от ***от гр. Добрич. В автобуса като пътници са пътували *** и Н.Р.А.. Автобусът е бил оборудван с предпазни колани за всичките 16 места, с които разполага. Скоростта на движение на лекия автомобил е била около 99.29 км/ч., а на автобуса – 90.00 км/ч. На около 05. км. след Т-образното кръстовище за с. Зорница, двата автомобила са навлезли едновременно в завоя с радиус 196.11 м., движейки се един срещу друг. Лекият автомобил се е движел е навлязъл в лентата за насрещно движение на около 0.80 м. в ляво от непрекъснатата осева линия с левите си колела, а автобусът е бил позициониран с левите си колела върху непрекъснатата осева линия. Вследствие на взаимното пресичане на траекториите на движение на автомобилите последвал удар.

В резултат на пътно-транспортното произшествие е причинена смъртта на водача на лекия автомобил и телесни повреди на съпругата му, пътуваща в автомобила.

Ищецът А. като пътник в автобуса получава следните телесни повреди: контузия на главата с разкъсно-контузна рана в окосмената й част; контузия на гръден кош; контузия в областта на таза и поясната част с развитие на радикулопатия. Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, получените травми се възстановяват в рамките на две – три седмици.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че получените от пострадалата увреждания са резултат от възникналото пътно-транспортно произшествие.

Тежестта на получените от пострадалата травми обуславят извода, че същата не е ползвала предпазен колан по време на пътуването си в автобуса. Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, предпазният колан намалява 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло при удар.

От събраните по делото гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля ***А., съпруг на ищцата, чиито показания Съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установи, че пострадалата е претърпяла и търпи ежедневни физически и психически болки и страдания.

Съдът приема за безспорно установен фактът на наличието на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена от собственика на МПС със застрахователя, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000578081, издадена на 17.02.2017г., валидна от 17.02.2017г. до 17.02.2018 г.

Ищцата в качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 КЗ и с оглед разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ е отправила към застрахователя писмена претенция, във връзка с която е образувана преписка по щета 0801-000263/2018-01, но застрахователят не се е произнесъл в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По допустимостта на иска:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на иска, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледат по същество.

По отношение на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432 КЗ:

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Основанието за възникване на прекия иск срещу застрахователя е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на уврежданията, получени при пътно – транспортно произшествие на 29.09.2017 г., за което вината е на водача на лек автомобил “PEUGEOT 406 2.0 HDI”, рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, със срок на действие 17.02.2017г. до 17.02.2018 г.

Водачът на лекия автомобил при нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1 ЗДвП по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пострадалата. Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинената на пострадалата средна телесна повреда.

В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на пострадалото лице.

Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата гражданска отговорност; 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия; 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, 470 - 475.

Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963.

Доказателствата по делото водят до извода за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Пострадалата в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 137а ЗДвП - не е ползвала предпазен колан, като по този начин е допринесла за настъпването на вредоносните последици.

В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от страна на пострадалия за основателно.

С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД при наличие на съпричиняване от страна на пострадалата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като приносът й за настъпване на вредоносния резултат съставлява 50 %.

Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” за репарация на претърпените от ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД.

Съгласно цитираната разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта е само критерий за определяне размера на неимуществените вреди. Понятието „справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства – начин на извършване, обем, характер и тежест на увреждането, степен, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения, възраст на увреденото лице, промяната в живота на пострадалия, съпричиняване на вредоносния резултат и други фактори.

Неимуществените вреди обхващат комплекс от блага на човешката личност. Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 – ОСГК.

Причиняването на средна телесна повреда при пътно – транспортно произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на пострадалия.

Пострадалата търпи пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от получените травми.

В този аспект, Съдът счита за доказано наличието на претърпени от ищцата неимуществени вреди.

От доказателствата по делото се установи, пострадалата изключително болезнено и стресиращо изживяла и изживява травмите, получени при пътно-транспортното произшествие.

Съдът, отчитайки следните обстоятелства: възрастта на пострадалата, понесените болки и страдания, психологическият тип на личността на ищцата, икономическата конюнктура в страната, преценява, че справедливият размер на претърпените от пострадалата неимуществени вреди е в размер на сумата от 20 000.00 лв.

Съдът, с оглед наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, счита че следва да редуцира обезщетението до размер на сумата от 10 000.00 лв., съобразно приноса й за настъпване на вредоносния резултат.

С оглед изложените съображения, искът следва да се уважи в размер на сумата от 10 000.00 лв., като за разликата до претендирания размер от 40 000.00 лв. следва да се отхвърли.

Върху присъдената сума следва да начисли законната лихва, считано от крайната дата за произнасяне по предявената претенция - 26.04.2018 г., до датата на окончателното изплащане на задължението.

По отношение на разноските.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска, а съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него съразмерно с отхвърлената част от иска.

Съдът, като се съобрази както със задължителната сила на Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на Европейския съюз – Люксембург, съгласно които Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, противоречи на общностното право и поради което не следва да се прилага от българския съд, и като отчете изхода от правния спор, правната и фактическа сложност на конкретното дело, счита, че следва да присъди ищеца следните суми: 400.00 лв. държавна такса; 150.00 лв. депозит за съдебните експертизи и 1 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение; а на ответника - 500.00 лв. адвокатско възнаграждение и 150.00 лв. депозит за съдебните експертизи.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София, ЖК „***“, ул. „Г. М. Д.“ № 1, ЕИК ***да заплати на Н.Р.А. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, със съд. адрес ***0-11, адв. С.Р., сумата от 10 000.00 (десет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на 29.09.2017 г. от ***като водач на МПС, сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000578081, издадена на 17.02.2017г., валидна от 17.02.2017г. до 17.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от крайната дата за произнасяне по предявената претенция - 26.04.2018 г., до датата на окончателното изплащане на задължението, 400.00 лв. държавна такса; 150.00 лв. депозит за съдебните експертизи и 1 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 10 000.00 лв. до 40 000.00 лв.

ОСЪЖДА Н.Р.А. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, да заплати ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София, ЖК „***“, ул. „Г. М. Д.“ № 1, ЕИК ***500.00 лв. адвокатско възнаграждение и 150.00 лв. депозит за съдебните експертизи.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: