Р Е Ш Е Н И Е №1*

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 15.11.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на първи ноември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА

при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева......Т.д.№48

от 2019г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от И.Г.Г. ЕГН ********** ***,чрез Адвокатско дружество „Я. И С.“,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,бул.“**“№*,ет.2,офис *,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.З. срещу Г. Ф. 1000,гр.С.,ул.“Г. И.“№2,ет.4 ,представляван от изпълнителния директор и Председател на УС Б. И. М. ,с цена на иска сумата от 60 000 лв. и правно основание чл.45 и чл.51 от ЗЗД,във вр.с чл.519 ал.1 т.1 и чл.557 ал.1 т.2 ,б.“а“ от КЗ и чл.86 от ЗЗД. С молба от 21.03.2019г.размерът на предявения иск е намален от 60 000лв.на 30 000 лв./тридесет хиляди лева/,представляващи неимуществени вреди претърпени от ищеца по делото вследствие на уврежданията,получени при ПТП от 05.12.2-16г.в гр.Добрич.

Искът е родово и местно подсъден на Добрички окръжен съд.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

При ПТП,настъпило на 05.12.2016г. в гр.Добрич са нанесени тежки телесни повреди на ищеца по делото,състоящи се в частичен пневмоторакс в дясно,посттравматична пневмония в дясно,счупване на дясна лопатка,счупване на двете пластини на фронталната кост в ляво в областта на веждата и ляв максиларен синус,две контузионни огнища на паренхима на черния дроб,счупване на двете кости на лявата предмишница,разкъсно контузна рана на лявата вежда,девиация на носната преграда,обезобразяване в областта на лицето.Счупването на дясната лопатка води до трайно затруднение на движението на дясната ръка,за период повече от два месеца,счупването на двете кости на лявата предмишница води до трайно затруднение на горен,ляв крайник за период от около 2-3 месеца, счупването на двете пластини на челната кост представлява проникване в черепната кухина ,установените частичен пневмоторакс и травматична пневмония в дясно и контузионните огнища в черния дроб представляват разстройство,временно опасно за живота.

Обстоятелствата,при които е настъпило събитието са следните:

На 05.12.2016г. около 14,50 ч.,управлявайки л.а.“**“,с рег.№**в гр.Добрич по ул.“Й.Й.“ по посока на кръстовището с ул.“В.Л.“се движел лек автомобил .“**“,с рег.№**,управляван от водача Т.А.Т. ***,който пътувал сам в автомобила си.Пътната настилка била асфалтова,суха ,запазена в добро състояние в района на местопроизшествието.Времето е било ясно и слънчево,с много добра метеорологична видимост.Наближавайки мястото на произшествието,преди да навлезе в платното за движение по ул.“В.Л.“,лекият автомобил спрял пред знак „Стоп“ с намерението да продължи с маневра завой в ляво и да продължи движението си по ул.“В.Л.“в западна посока.В същото време по ул.“В.Л.“ в посока център на града се движел мотоциклета „**“,с рег.№**.Мотоциклетът бил управляван от И.Г.Г. ,също сам.Водачът възприел навлизащия в платното за движение по ул“В.Л.“ л.а. **“,с рег.№**,поради което предприел спиране,но при тази маневра загубил контрол над управлението на мотоциклета и паднал в лявата страна на тялото си и мотоциклета си към платното за движение,като е продължил движението си плъзгайки се по асфалтовата настилка в това положение.След като лекият автомобил ** е потеглил от знака „Стоп“ и е навлязъл в платното за движение по ул.“В.Л.“,водачът Т.Т. е възприел падналия вече върху платното за движение мотоциклетист ,поради което е предприел спиране преди да започне маневра завой в ляво.При създалата се ситуация,в резултат на взаимно пресичане на траекториите на мотоциклетиста и лекия автомобил е настъпил удар между пострадалия със средната лява странична част на купети на лекия автомобил.При така настъпилото произшествие са причинени телесни увреждания на водача на мотоциклета „**“,с рег.№** ищец по делото.

За събитието е образувано наказателно производство №**г. на Първо РУ“Полиция“гр.Добрич.Въз основа на постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 16.05.2017г. е образувано НАХД №**/2017г. по описа на РС гр.Добрич.С протоколно определение от 30.11.2018г.по НАХД №**/2018г.на ДРС,влязло в сила на 04.01.2019г.производството по наказателното дело е било прекратено.

Ищецът счита,че причината за настъпване на ПТП се корени в субективните действия на водача на лекия автомобил ** –Т.А.Т..Същият допуска нарушение на правилата за движение по пътищата,визирани в чл.6 от ЗДвП,чл.50 ал.1 от ЗДвП ,чл.45 ал.2 от ППЗДвП,чл.46 ал.2 от ППЗДвП.Вследствие на това водачът на лекия автомобил е предизвикал процесното ПТП,от което ищецът търпи описаните в исковата молба вреди.

Вследствие на настъпилото ПТП пострадалият е търпял и все още търпи интензивни и продължителни физически и психически болки и страдания.Непосредствено след произшествието ,той е бил приет в МБАЛ Добрич в интензивното отделение в тежко общо състояние,където след оказаната му спешна медицинска помощ състоянието му било стабилизирано.След извършени медицински прегледи са установени описаните в исковата молба увреждания.Получената травма –счупване на двете кости на предмишница е обусловила необходимост от извършване на оперативна интервенция,посредством респозиция и поставяне на заключващи метални плаки с по осем отвора.На 19.12.2016г. е преведен в Ортопедично отделение.Вследствие на получените при ПТП контузии на черния дроб,И. Г. развил двустранна пневмония,което наложило двуседмичен болничен престой.В първите месеци след изписването му от болницата пострадалият е бил на легло ,в невъзможност да се обслужва сам,поради получените травми по двете ръце.Изпитвал нетърпими болки,в резултат на счупването на фронталната кост и левия максиларен синус.Счупването на синуса причинило девиация на носната преграда,вследствие на което Г. има главоболие и затруднено дишане през носа,което пречи на съня му.Предвид невъзможността на пострадалия да се обслужва сам,грижите и за най-елементарните му житейски нужди били поети от близките му,предимно от неговата майка.Лечението е възстановителния процес изисквали значителни разходи за медицински изделия,болничен престой,медикаменти и посещаване на рехабилитация,които предвид финансовото положение на семейството създават изключителни трудности.

Семейството е заплатило сумата от 2 *0 лв.-за болничен престой и сумата от 584 лв.-за медикаменти и рехабилитация.

Към настоящия момент ищецът все още не се е възстановил,изпитва болка при движение на горните крайници.Получената девиацията на носната преграда обуславя необходимост от допълнително оперативно лечение,с оглед избягване на допълнителни усложнения-хронични синузити,ларингити и пр.Вследствие на получените травми ищецът е получил и обезобразяване в областта на лицето от остатъчните дълбоки белези.Това обстоятелство сериозно е повлияло на психическото състояние на ищеца,който се срамува от външния си вид,ограничи е социалните си контакти и прекарва времето си предимно у дома.И досега не може да спи спокойно,станал е раздразнителен ,нервен и мрачен.

Лекият автомобил,с който е причинено произшествието няма застраховка „ГО“ към датата на настъпването му,поради което претенцията е отправена към настоящия ответник.

Съгласно установеното задължение в чл.380 ал.1 от КЗ е отправена застрахователна претенция към Г. Ф. за изплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди .Ответното дружество е образувало преписка по щета №210372/2017г.,разгледало е претенцията и е приело искането за основателно,но е определило обезщетение в занижен размер,несъобразено с изискването на закона за справедливост,а именно * 000 лв.-да неимуществени вреди и 3 083 лв.-имуществени вреди.

Това мотивира ищеца да заведе настоящия иск.

В срок от ответното дружество е постъпил писмен отговор,в който се оспорва компетентността на Добрички окръжен съд да разгледа делото,с мотиви подробно изложени в отговора.

Съдът намира,че на основание чл.115 ал.2 от ГПК,в сила от 07.08.2018г. е компетентен да разгледа спора.Текстът има непосредствено действие и е в сила към момента на подаване на исковата молба.

Що се отнася до възражението за разглеждане на спора по общия съдопроизводствен ред,съдът намира,че с провеждане на двойна размяна на книжа,която е предвидена за производството по търговски спорове не са накърнени права на страните.

Според ответното дружество ,то е заплатило на ищеца по делото сумата от 55 083,05лв.,при преглед на същите доказателства представени от ищеца с исковата молба.Претенция за 60 000 лв.не отговаря на принципа на справедливостта,уреден в чл.* от ЗЗД.Оценката за справедливия размер на обезщетението винаги включва конкретни факти и обстоятелства,сочещи на тежестта на увреждането,начина и обстоятелствата ,при които то е получено,настъпилите вредоносни последици,тяхната продължителност и интензитет,възрастта на увредения,неговото обществено и социално положение.

Налице е допринасяне на пострадалия за настъпилите увреди,предвид липсата на предпазна каска.Претенцията ,която е удовлетворена от страна на ответника изцяло покрива справедливия размер на вредите,а претенцията на ищеца е прекомерно завишена.Отчетено е 50 % съпричиняване от страна на ищеца по делото,а именно нарушението на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП

Прави се искане на основание чл.219 ал.1 от ГПК за привличане на трето лице-помагач по делото на страната на ответника,а именно посоченият за виновен за процесното ПТП водач на МПС-Т.А.Т..

Искането е уважено като основателно.Налице е правен интерес от привличането с оглед регресните права на ответника срещу прекия причинител на щетата.

Не се оспорва механизма на настъпилото ПТП и уврежданията,както и причинно следствената връзка между тях,поради което се възразява срещу допускане на КСМАТЕ.

В допълнителна искова молба се уточнява следното:

Счита се,че размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде съобразен в достатъчна степен с последователната практика на съдилищата за определяне на критерия за справедливост и икономическата конюнктура в страната.Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснато нарастване и осъвременяване на нивата на застрахователно покритие на неимуществени вреди,причинени на застрахования от трети лица.Налице е тенденция към непрестанно нарастване на застрахователните премии с оглед пълното компенсиране на вредите.Това оказва въздействие върху размера на обезщетенията ,присъждани от съдилищата,които са в нарастващ размер.След като към момента на настъпване на застрахователното събитие-05.12.2016 г.лимитът на застрахователната отговорност за неимуществени вреди от застрахователно събитие на едно лице е 2 000 000 лв.,а при две или повече лица е 10 000 000лв.,то претендираното с исковата молба обезщетение е очевидно съразмерно с тях и напълно справедливо.

Оспорва се твърдението за съпричиняване.Ответникът неправилно е определил съпричиняване в размер на 50 %По делото са ангажирани доказателства,че към момента на настъпване на застрахователното събитие ищецът е бил с поставена предпазна каска,която е била иззета от органите на МВР като веществено доказателство и върната на пострадалия при приключване на разследването.Доказателствената тежест за наличие на съпричиняване е на ответника по делото.

В постъпил в срок допълнителен отговор ответникът поддържа всички възражения и доказателствени искания.

Счита се,че ищецът е бил без поставена предпазна каска

Не се възразява механизмът на ПТП и причинно следствената връзка между произшествието и настъпването на вредите да бъде обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване факт.

От третото лице помагач по делото-Т.А.Т. ЕГН ********** *** чрез адв.Д.Д. оспорва механизма на ПТП,като твърди,че пострадалият е форсирал управлявания от него мотоциклет,като чрез подаване на газ е достигнал до скорост,значително по-висока от тази ,установена в досъдебното производство,тъй като при движение с 50 км.ч. се изминават 14м.в секунда,а съгласно събраните доказателства в досъдебното производство мотоциклетът се е намирал на 58,92 м.от автомобила и ако се е движел с 50 км./ч.водачът на мотоциклета би могъл да спре като измине разстояние от 35 м.,т.е. значително преди да стигне намиращия се пред него лек автомобил.Виждайки автомобила на третото лице –помагач ,водачът на мотоциклета съвсем умишлено е наклонил управлявания мотоциклет,така че той е паднал на лявата си страна,като физически контакт между мотоциклета и автомобила не е осъществен.В подаденото становище се счита,че получените телесни повреди на водача на мотоциклета с вследствие не от удара с автомобила ,а в следствие на контакта на тялото му с пътното платно и настъпилото простъргване с асфалта,като Г. е бил притиснат от падналия върху него мотоциклет.При това положение третото лице помагач счита ,че поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с причинените телесни повреди,поради което настоява претенцията изцяло да бъде отхвърлена като неоснователна.Така изразеното становище по същество представлява възражение за липса на вина от страна на водача евентуално за съпричиняване в голяма степен на резултата и от ищеца по делото.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си в разменените между тях книжа .

След като се запозна със становището на третото лице-помагач по делото,съдът счита,че механизмът на настъпилото произшествие не може да се приеме за безспорно установен по делото.

Във връзка с възраженията за съпричиняване от страна на ответното дружество и тези на третото лице помагач се назначи комплексна автотехническа,трасологична,видеотехническа и медицинска експертиза,която след преглед на доказателствата по делото,тези по НАХД №**/2019г.на Добрички районен съд,ДП№**г.по описа на Първо РУ Добрич,включително и представения по делото видео запис,дава следното заключение:

Механизмът на настъпване на ПТП е следният:

На 05.06.2016г. около 14,50 -15,00ч.в гр.Добрич,по ул.“Й.Й.“по посока на кръстовището с ул.“В.Л.“се е движел л.а. .“**“,с рег.№**,управляван от водача Т.А.Т. ***,който пътувал сам в автомобила си.Пътната настилка била асфалтова,суха ,запазена в добро състояние в района на местопроизшествието.Времето е било ясно и слънчево,с много добра метеорологична видимост.Наближавайки мястото на произшествието,преди да навлезе в платното за движение по ул.“В.Л.“,лекият автомобил спрял пред знак „Стоп“ с намерението да продължи с маневра завой в ляво и да продължи движението си по ул.“В.Л.“в западна посока.Водачът се огледал първо на ляво,след това на дясно,от която страна идвали два-три автомобила,които той е изчакал да преминат и след това е потеглил.

В същото време по ул.“В.Л.“ в посока център на града се движел мотоциклета „**“,с рег.№**.Мотоциклетът бил управляван от И.Г.Г. ,също сам.Водачът възприел навлизащия в платното за движение по ул“В.Л.“ л.а. **“,с рег.№**,поради което предприел спиране,но при тази маневра загубил контрол над управлението на мотоциклета и паднал в лявата страна на тялото си и мотоциклета си към платното за движение,като е продължил движението си плъзгайки се по асфалтовата настилка в това положение.

След като лекият автомобил ** е потеглил от знака „Стоп“ и е навлязъл в платното за движение по ул.“В.Л.“,водачът Т.Т. е възприел падналия вече върху платното за движение мотоциклетист ,поради което е предприел спиране преди да започне маневра завой в ляво.При създалата се ситуация,в резултат на взаимно пресичане на траекториите на мотоциклетиста и лекия автомобил е настъпил удар между пострадалия със средната лява странична част на купето на лекия автомобил.Мястото на удара между лекия автомобил и мотоциклета се намира на около 3,95 м.от ОР1 и в лентата за движение по посока центъра на града.

При настъпилото ПТП е осъществен удар между лекия автомобил и мотоциклета,за което говорят уврежданията по лекия автомобил и нараняванията в областта на главата и гръдния кош на пострадалия.Принципно при определени условия е възможно гумите на мотоциклета да не оставят спирачни следи по пътното платно.

По магнитен носител,съдържащ видеозапис по НАХД №**/2018г.по описа на ДРС няма извършвани манипулации.

По данните от видеозаписа се установява,че от момента на навлизане на мотоциклета в кадър до момента на удара му в автомобила средната скорост на движение на мотоциклетиста в последните 25,55 м.преди удара с лекия автомобил е била в границите на 61,32 км./ч. до 91,98 км./ч.

При скорост на движение 61,32 км./ч.опасната зона на спиране на мотоциклета е имала дължина около 47,42 м.,а при движение със скорост 91,98 км./ч.,тя е имала дължина около 90,11 м.Отстоянието на мотоциклета от автомобила,преди мястото на удара в момента на първоначалното навлизане на лекия автомобил “**“,с рег.№**е било около 76,82 м.до около 115,23 м.

При това положение,ако водачът на мотоциклета е реагирал своевременно и е предприел интензивно спиране при навлизане на лекия автомобил в платното му за движение по ул.“В.Л.“,той е имал техническата възможност да предотврати произшествието,спирайки мотоциклета си преди мястото на удара с лекия автомобил в зоната на дясната лента за движение на платното.Причина за падането на мотоциклета преди удара с лекия автомобил е резултат от действията,предприети от водача му И.Г.Г..Ако той е предприел маневра заобикаляне на намиращия се пред него лек автомобил,в момента на навлизането му в платното за движение,той е имал техническата възможност да избегне удара и да предотврати произшествието.

Счупването на костите на предмишницата на лява ръка е възможно да се получи по време на падане на Г. от мотоциклета и подпиране на ръката в асфалта.Уврежданията на ищеца в областта на гръден кош в дясно,дясна лопатка и черен дроб е възможно да се получат при удар в части от лекия автомобил.Уврежданията в областта на лявата вежда,счупване на челна кост в ляво и ляв горночелюстен синус е резултат от директна травма в областта на лицето в ляво и е възможно да се получат както при поставена каска на главата ,така и при липсата й ,при удара на главата в асфалтовата настилка или в процесния автомобил.

От своя страна лекият автомобил,след преминаването си на знака „Стоп“ е навлязъл в платното за движение от ул.“Н.Л.“на разстояние 2 м.от десния му край,установил се е в покой,след което е продължил движението си напред и е достигнал до 4,50 м. от десния край на платното,като се е установил в покой и при това негово положение е настъпил удара с мотоциклета.

Водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати удара с мотоциклета ,ако преди да навлезе в платното за движение бе изчакал преминаването на мотоциклета през кръстовище с ул.“Й.Й.“.

Така депозираното заключение се възприема от съда като обективно и документално обосновано.Оспорването му от страна на ищеца по делото не почива на конкретни доводи,а само на оспорване на констатациите на скоростта на водача на мотоциклета.Налице били и по-точни методи за установяването й.

Скоростта на мотоциклета е изчислена на основа на заснетите кадри от видеокамерата,чрез отчитане на показанията на часовника на записващото устройство,което гарантира в достатъчна степен достоверността на получените данни.

От приетата по делото медицинска документация и заключението на назначената съдебно медицинска експертиза се установява,че вследствие на произшествието ищецът получили съчетана травма на глава,гърди и корем,изразяваща се посттравматичен пневмоторакс в дясно,посттравматична пневмония в дясно,счупване на дясната лопатка,счупване на двете пластини на фронталната кост в областта на веждата и ляв максиларен синус,две контузионни огнища на паренхима на черния дроб ,счупване на двете кости на лявата предмишница,разкъсно контузна рана на лявата вежда,девиация /изкривяване/ на носната преграда.

Счупването на дясната лопатка води до трайно затруднение на движението на дясната ръка за период от два месеца,счупването на двете кости на лявата предмишница води до трайно затруднение на движението на горен ляв крайник за период около 2-3 месеца,счупването на двете пластини на челната кост представлява проникване в черепната кухина,установените частичен пневмоторакс и травматична пневмония в дясно и контузионните огнища на черния дроб представляват разстройство на здравето ,временно опасно за живота.Получената травма –счупване на двете кости на предмишницата е обусловила наобходимостта от оперативна интервенция,посредством репозиция и поставяне на заключващи метални плакис по осем отвора.На 09.12.2016г.,след четиридневен престой в интензивно отделение,пострадалият е преведен в ортопедично отделение.Вследствие на получените контузии на черния дроб Г. е развил двустранна пневмония,което състояние наложило двуседмичен престой в болница.Изпитвал е силни болки в областта на главата ,вследствие на счупването на фронталната кост и левия максиларен синус.Настъпила е девиация на носната преграда,вследствие на което ищецът има затруднено дишане през носа,което пречи на съня му.Към момента на изписването си от болницата пострадалият не е бил в състояние ,в резултат на получените травми да се обслужва сам,дори по отношение на елементарните си битови нуждае,което наложило да се поемат грижите за него от неговите роднини и предимно от неговата майка.Към настоящия момент пострадалият все още не се е възстановил,изпитва болки при движение на горните крайници,а изкривяването на носната преграда обуславя необходимостта от допълнително оперативно лечение,с оглед избягване на усложнения в здравословното му състояние-хронични синузити,ларингити и пр.Вследствие на травмите ищецът е получил и обезобразяване в областта на лицето,вследствие на остатъчните дълбоки белези.Това е повлияло на психическото му състояние,тъй като Г. се срамува от външния си вид,ограничил е социалните контакти и прекарва времето си предимно у дома.И досега сънува инцидента,станал е раздразнителен ,нервен и мрачен.

Получените физически увреждания с в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.

В момента освидетелстваният е в добро общо състояние,всички засегнати основни функции след инцидента са възстановени.

В бъдеще е добре да се премахнат оперативно металните фиксатори на предмишницата на лявата ръка.По желание на пациента е възможно да се извърши пластична операция на кожата на лицето с цел премахване на травматичния белег.

По делото няма категорични данни,дали пострадалият е бил със или без поставена предпазна каска.

Съдът приема,че пострадалият е бил с предпазна каска въз основа на показанията на св.К. К.,депозирани на 18.06.2018г.по ДП,а именно той показва следното:“Добре ,че моториста беше с каска“.В тази насока е и Постановление от 29.03.2017г. на РП гр.Добрич за връщане на веществени доказателства по ДП№**г.по описа на първо РУ на МВР,съгласно което на майката на ищеца са върнати мотоциклет и каска.В тази насока са и показанията на св.М.А.-майка на ищеца и обясненията на самия ищец.

Според свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели св.С.,без родство и св.А.-майка на ищеца ,след инцидента пострадалият е постъпил в Бърза помощ,бил е в съзнание,но е изпитвал силни болки.След това бил преведен в интензивното отделение на болницата.Възстановил се за година,година и половина.Майката била дълго време в отпуск по болест за да се грижи за сина си,тъй като той не можел сам да се справи с елементарни действия ,по отношение на хигиена.Предстоят му операции за отстраняване на имплантите в ръката.Има видими деформации в областта над окото,белег от раната,която е получена при ПТП.Все още пострадалият има проблем с паметта си,несигурен е в себе си и страда от депресия.Майката на ищеца потвърждава невъзможността му сам да се обслужва,заради което до януари на следващата година тя го е къпела и хранела.До месец май следващата година е бил под наблюдение заради черния дроб.Има израстък над лявото око,за което следвало да се направи оперативна интервенция,за да не ослепее.Предстои му и операция на ръката за махане на имплантите.Заради катастрофата не можал да се дипломира.Работел на бензиностанция.Бил е с каска на главата,тъй като имал прорезни рани от каската.През месец март-април й върнали каската му.

След отправената претенция до Г. Ф. му са изплатени 3 083,05 лв.-имуществени вреди-стационарен престой в болницата и импланти за оперативно лечение,прегледи и лекарства.След приспадане на заплатените суми за имуществени вреди,за неимушествени вреди са му заплатени * 000лв.

Застрахователят е приел,че е налице 50% съпричиняване,тъй като в нарушение на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП е бил без поставена предпазна каска-така писмо изх.№24-01-743/14.01.2019г.

При така установеното съдът намира следното:

Искът е допустим.Спазена е процедурата по 380 ал.1 от КЗ.

Не се оспорва пасивната легитимация на ответника по делото.

Ищецът намира,че заплатената сума от * 000лв.-за причинени от произшествието вреди не отговаря на критерия за справедливост и пълно възмездяване на действително настъпилите вреди.

Осъществени са всички елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.

Налице е противоправно деяние от страна на третото –лице помагач по делото- Т.А.Т. ЕГН ********** *** .Същият неправомерно е навлязъл в лентата за движение на мотоциклетиста,която се явява път с предимство ,без да изчака преминаването на задаващия се от ляво мотоциклет,който явно не е могъл своевременно да забележи.Нарушени са разпоредбите на чл.6 от ЗДвП –отнето е предимството на движещия се по ул.“В.Л.“ мотоциклет.При проявяване на нужната осторожност водачът на лекия автомобил би забелязал задаващия се по пътя мотоциклет и не би предприел маневрата,станала причина за автотранспортното произшествие.Нарушена е разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП,както и разпоредбите на чл.45 ал.2 и чл.46 ал.2 от ППЗДвП.Макар да е спрял на знака „Стоп“,водачът на лекия автомобил отново е продължил и е навлязъл на около 3,95 м.в лентата на пътя с предимство,без да види задаващия се по пътя моторист,когото при наличните метеорологични условия,видимост и липса на препятствия е бил е могъл и е бил длъжен да забележи.

Вината на делинквента се предполага до доказване на противното-чл.45 ал.2 от ЗЗД.Тази законова презумпция не беше оборена по делото от страна на третото лице помагач.

Налице е безспорна причинно следствена връзка между настъпилите физически увреждания у ищеца и настъпилото пътно-транспортно произшествие.Дори част от нараняванията на пострадалия да са предизвикани от падането на мотора на пътното платно и затискането с него на водача му,то те са в причинно-следствена връзка с правонарушението,осъшествено от водача на лекия автомобил.Не е изяснено по категоричен начин дали падането на мотоциклета е в следствие на опита да спре чрез рязко натискане на спирачката или водачът му сам е решил да събори мотора,за да избегне директен удар в автомобила,но във всички случаи падането на мотоциклета е следствие от обстоятелството,че водачът му е забелязал излизащия в пътното му платно лек автомобил и се е опитал да предотврати катастрофата.

Вредите са настъпили отчасти от събарянето и влаченето на мотоциклета по пътното платно.За част от нараняванията в ляво вещите лица са на становище,че може да са настъпили от притискането на тялото на мотоциклетиста с мотора ,а за друга част от тях твърдят ,че може да са следствие от удара в автомобила или от двете групи обстоятелства.В крайна сметка ако водачът на автомобила беше забелязал мотоциклета и зачел предимството му на движещо се превозно средство по път с предимство не би се стигнало до процесните наранявания.

Що се отнася до възражението за съпричиняване ,направено от ответното дружество.Не се доказа по несъмнен начин,че при управлението на мотоциклета водачът му е бил без предпазна каска.В тежест на ответното дружество е провеждането на пълно и главно доказване за наличието на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.От събраните по делото доказателства може да се направи извода,че мотоциклетистът е бил с поставена предпазна каска.

Възражението за съпричиняване,направено със становището на третото лице –помагач в процеса ,съдът намира за доказано по следните съображения:

Възражението е своеврвеменно заявено-преди даване на хода на делото,в писменото становище от 14.06.2019г.по делото.

Видно от заключението на тройната автотехническа,трасологична и медицинска експертиза ,в автотехническата й част,скоростта на движение на мотоциклетиста след навлизането му в обсега на камерата,заснела инцидента , преди удара ,тя е била над допустимата скорост за движение в населени места-в интервала между 61,32 км./ч. и 91,98 км.ч.Съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП водачът на този тип превозно средство ,движейки се в населено място ,не може да превишава скоростта от 50 км.ч.

За съпричиняването определящо е пострадалият да е причинил със своите действия вредоносния резултат.В случая е налице обективно съществуваща причинно следствена връзка между завишената скорост,с която се е движел пострадалия и невъзможността му да реагира адекватно ,за да избегне сблъсъка с лекия автомобил.При скорост на движение от 61,32 км.ч.опасната зона за спиране на мотоциклета е около 47,42 м.Отстоянието между двете превозни средства е между 76,82м. и 115,23м.или при най-ниската установена от вещите лица скорост на движение мотоциклетистът е имал възможност да спре преди мястото на сблъсъка,още повече ако се е движел с разрешената скорост от 50км./ч.Превишаването на скоростта следва да се отчете като съпричиняване от 20 % на настъпилия резултат.

По размера на обезщетението:

Съдът намира,че предвид множеството сериозни наранявания на главата-проникване в черепната кухина,девиация на носната преграда и последвалото от това затруднение на дишането и обезобразяване и счупването на лопатката и крайниците,както и контузиите на белия и черния дроб,справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на 80 000 лв.Преобладаващата съдебна практика за процесния период определя обезщетение около този размер.На пострадалия е заплатено обезщетение за неимушествени вреди в размер на * 000 лв.от страна на ответника по делото.Необезщетени остават вреди в размер на 28 000 лв.След приспадане на 20 % съпричиняване на ищеца по делото следва да се присъди сумата от 22 400 лв.,като за разликата до 30 000 лв. искът като неоснователен не следва да бъде уважен.Дължи се лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът претендира разноски в размер на 2 800лв.адвокатско възнаграждение.Предвид това,че размерът на иска е намален до 30 000 лв.по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният хонорар на адвоката на ищеца следва да се определи на сумата от 1 430лв.Съгласно исковата молба се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение ,на основание чл.38 от ЗА.Съдът определя възнаграждение по минимума от наредбата –чл.38 ал.2 от ЗА.Направени са разноски в размер на 300 лв.-за СМЕ и 460 лв.за тройната автотехническа и медицинска експертиза .Внесена е държавна такса от 1 200 лв.

Пропорционално на уважената част от иска в полза на ищеца по делото следва да се присъди сумата от 2 542,50лв..

Пропорционално на отхвърлената част от иска на ответника се дължат 100,00 лв./100лв.депозит за вещо лице и 300 лв.-юрисконсултско възнаграждение -400лв./,а съобразно отхвърлената част от иска 7600 лв.-100лв.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Г. Ф.“ 1000,гр.С.,ул.“Г. И.“№2,ет.4 ,представляван от изпълнителния директор и Председател на УС Б. И. М. да заплати на И.Г.Г. ЕГН ********** ***,чрез Адвокатско дружество „Я. И С.“,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,бул.“**“№*,ет.2,офис *,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.З. сумата от 22 400 лв./двадесет и две хиляди и четиристотин лева/,представляващи неимуществени вреди,причинени на ищеца при пътно-транспортно произшествие от 05.12.2016г.в гр.Добрич,ведно със законната лихва,считано от 25.02.2019г.до окончателното изплащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му до 30 000 лв.

ОСЪЖДА „Г. Ф.“ 1000,гр.С.,ул.“Г. И.“№2,ет.4 ,представляван от изпълнителния директор и Председател на УС Б. И. М. да заплати на И.Г.Г. ЕГН ********** ***,чрез Адвокатско дружество „Я. И С.“,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,бул.“**“№*,ет.2,офис *,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.З. сумата от 2 542,50 лв./две хиляди петстотин четиридесет и два лв. и петдесет ст./сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА И.Г.Г. ЕГН ********** *** да заплати на „Г. Ф.“ 1000,гр.С.,ул.“Г. И.“№2,ет.4 ,представляван от изпълнителния директор и Председател на УС Б. И. М. сумата от 100 лв./сто лева/съдебно деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на третото лице –помагач Т.А.Т. ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: