Р Е Ш Е Н И Е

№___144__/ 08.11.2019 год.,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На двадесет и девети октомври 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско дело № 51 по описа за 2019 година

за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано въз основа на молба от К.Й.И. ЕГН-********** ***,срещу Застрахователно дружество »***«АД ЕИК-***,с която се иска от съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца по частичен иск от 50 000 лв./ от цял в размер на 70 000 лв./ за неимуществени вреди,виновно причинени му от водач И. П.И. ЕГН- при ПТП от 27.01.2018 г. и управлението на автомобил «Рено Туинго» с рег. №**и 446,60 лв. имуществени вреди,ведно с лихва за забава върху претендираното обезщетение за периода от датата на увреждането – 27.01.2018 г. до окончателното погасяване на задължението,а така също и направените разноски по делото.

Ответникът оспорва иска,твърдяната от ищеца фактическа обстановка, твърдяната причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Събраните по делото доказателства установяват,че на 27.01.2018 год. около 16,45ч, - 16,55ч. по пътя Силистра - Добрич към Добрич,след комплекс „Л. Х.”, общ. Добричка е настъпило пътно транспортно произшествие,при което е последвало удар между лек автомобил „Пежо 306” с per. № **,управляван от ищеца,движещ се по посока гр.Добрич и лек автомобил „Рено Туинго” с per. № **,управляван от И. П.И.,движещ се по посока гр.Силистра.

От заключението на назначената съдебно автотохническа експертиза се установява,че лек автомобил „Рено Туинго” с per. № **,управляван от И. П.И. се е отклонил в ляво е навлязал насрещното платно по което се е движел автомобила,управляван от ищеца.При създалата се ситуация,поради пресичане не взаимните траектории на двата автомобила е настъпил удар от който автомобила на ищеца „Пежо 306” с per. № ** се е завъртял около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка и се е установил в покой върху десния банкет.Според заключението на вещото лице,причина за произшествието е навлизането на автомобил „Рено Туинго” с per. № **в лентата за насрещно движение.

Изследвайки скоростта,с която са се движели двата автомобила преди инцидента и отстоянието им от точката на пресичане и моментът ,в който вече са имали видимост един за друг ,вещото лице дава заключение,че и при предприемане на спиране от страна на ищеца,е било невъзможно да се предотврати произшествието.

От приложеното досъдебно производство 37/2018 г. по описа на Второ РУМВР-Добрич,се установява,че в резултат на силния удар между автомобилите водачът на автомобил водачът на „Рено Туинго” с per. № **, И. П.И. е починал ,а ищецът е получил счупване на шест ребрени дъги.

Съгласно Постановлението,водачът И. И. е нарушил чл.20,ал.1 от ЗДвП ,в резултат на което на ищеца са причинени средни телесни повреди,а осъщественото деяние се квалифицира по чл.343,ал.3,пр. 3-то,беква „а“ от НК,но поради смъртта на дееца,наказателното производство е прекратено.

Автомобилът,управляван от виновният водач И. П.И. бил застрахован при ответното дружество,с полица BG/02/117003375960, със срок на валидност до 29.12.2018год.

Представената по делото медицинска документация и назначената съдебно-медицинска експертиза установяват ,че ищецът е по делото е получил в резултат на станалото ПТП на 27.01.2018 г. контузия на главата,сътресение на мозъка;счупване на дясна ключична кост и счупване на лъчевата/радиус/кост на дясната ръка.

След инцидента ищецът К.И. ***,Неврологично отделение от 27.01. до 31.01.2018 г.,където е проведено консервативно лечение.От 08.02. до 11.02.2018 г. е бил на лечение в МБАЛ „Софиямед“ в ортопедична клиника,където е проведено оперативно лечение на счупената дясна ръка с наместване на счупените кости и метална фикция.

Според заключението на вещото лице,счупването на ключицата и лъчевата кост на дясната ръка са довели до затруднение в движението на дясната ръка.След проведеното лечение,тя се е възстановила за период от 3-4 месеца за възстановяване на функциите,а 6-8 месеца са били необходими за рехабилитация и възстановяване.

В заключението си вещото лице сочи,че и занапред,при физически натоварвания и при смяна на барометричното налягане,в мястото на счупванията периодично ще се усещат болки.

Видно от заключението на вещото лице,преди злополуката ищецът е страдал от артериална хипертония-втора степен,бъбречно каменна болест и генерализирана остеопороза.

В съдебно заседание вещото лице направи уточнение по зададените му въпроси,че остеопорозата на ищеца е установена след злополуката,но тъй като развитието й е бавен процес,се налага извода,че към датата на събитието ищецът е страдал от нея и наличието й е улеснило причинените счупвания.

От разпита на свидетеля М. И.,пътувал в автомобила и брат на ищеца,се установява,че в резултат на получените травми,ищецът е бил затруднен в извършването на ежедневните си дейности и хигиена,както и за изпъленние на личните и служебни задължения.Според свидетеля,ищецът още се оплаква,че го боли ръката.

Представени са доказателства за извършени плащания от ищеца за болничен престой и медицински прегледи в размер на 446,60 лв.

Към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на товарен автомобил „Рено Канго“ с per. № **е била застрахована със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с номер **, сключена на 23.06.2017 г. с период на застрахователното покритие от 24.06.2017 г. до 23.06.2018 г. при ответното дружество.

Ищецът е предявил към застрахователя претенция по реда на чл.380 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение .Не са представени доказателства за удовлетворяването й.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Нормата на чл. 45, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 432,ал.1 от КЗ ангажира отговорността на застрахователя за репариране на имуществените и неимуществени вреди, причинени от водач на лек автомобил, за който е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат на уврежданията, получени при пътно – транспортно произшествие,тъй като отговорността за вреди на водача на лекият автомобил И. И. към момента на деянието е покрита от ответника по силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” , поради което е налице пасивна материалноправна легитимация на ответното дружество като длъжник по процесните вземания.

В настоящия казус безспорно се установи деликтната отговорност на водача на застрахования автомобил „Рено Туинго” с per. № **,управляван от И. П.И. ,който е нарушил правилата за движение по пътищата,а именно чл.20,ал.1 от ЗДвП и носи вина за настъпилото произшествие.От заключението по назначената автотехническа експертиза се установява и причинно-следствената връзка между допуснатото нарушение и настъпилото ПТП. Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинените на ищеца телесни повреди.

В конкретния случай е била налице обективна невъзможност за водача на МПС да предотврати произшествието.

В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице.

Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия стопанин.

Не се събраха по делото доказателства за твърдяното от ответника съпричиняване от страна на пострадалото лице.

Ищецът има качеството на увредено лице и следва да получи обезщетение на претърпените от настъпилото по вина на застрахования водач ПТП за претърпените неимуществени и съответно доказаните имуществени вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който  се определя по справедливост съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, съдът е длъжен да се съобрази с  константната и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителна за него. Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на извършване на деликта, вида и характера на телесните увреждания, както и произтичащите от тях физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност, продължителността и интензивността  на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и страдания, възрастта на пострадалия, както и възможността за пълно възстановяване. / решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В. А.и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В. А., постановени по реда на чл.290 ГПК/.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция в тази насока,отчитащи икономическата конюнктура в страната/решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и  Решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., ТК, Т. Върбанова, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

Що се отнася до възражението за съпричиняване – тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице вина на увредения и негов принос към вредите, е необходимо поведението му да нарушава предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие и тъй като такива не бяха установени и доказани , възражението на ответника за съпричиняване не може да бъде уважено.

Съгласно становището на вещото лице медик, заболяването на ищеца остеопороза е улеснило причинените счупвания,но не се доказа,че то е причина за настъпването им.

Претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди съдът намира за частично доказана.

При определяне на обезщетението,съдът съобразява и показанията на разпитаният по делото свидетел, установяващи характера и интензитета на претърпените от ищеца страдания в следствие  наложителното му лечение след инцидента, както и неудобствата, свързани с това лечение,което съгласно представените доказателства,са били с продължителност около 8 месеца.

Медицинската експертиза, неоспорена от страните, сочи, че ищецът К.И. е претърпял болки и страдания вследствие на травматични увреждания, представляващи средна телесна повреда – в тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които имат преки впечатления и трайни наблюдения от процеса на възстановяване на ищеца.

Т. е. последиците могат да бъдат приети за значителни и продължителни. Съгласно заключението на вещото лице е налице пълно възстановяване на получените увреждания ,но е възможна последваща периодична проява на болковия синдром във фрактирураните области при определени обстоятелства/промяна на метеорологичните условия, активно физическо натоварване/.

Преценявайки всички горепосочени критерии в съвкупност, настоящият състав намира, че следва да определи обезщетение за претърпените и доказани от ищеца неимуществени вреди в резултат на претърпяното от него ПТП от 27.01.2018 г. в размер на 20 000 лв.,ведно със законната лихва от момента  на настъпване на застрахователното събитие , съвпадащ с момента на увреждането 27.01.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,като следва да бъде отхвърлен до предявеният размер от 50 000 лв. като неоснователен.

С оглед представените и неоспорени доказателства за извършени плащания от ищеца за болничен престой и медицински прегледи,искът за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 446,60 лв.,следва да бъде уважен.

Частичната основателност на предявените искове налага уважаване молбите на страните за присъждане направените по делото разноски в съответни размери.

С оглед изхода от спора,тъй като ищецът претендира адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА,ответното дружество следва да се осъди да заплати на адвокат Н.С. сумата от 830 лв. адвокатско възнаграждение, с оглед уважената част на иска и съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и с оглед изхода от спора, ответникът следва да плати дължимите държавни такси, съразмерно с уважената част на иска в размер на сумата от 800.00 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В тази насока е искането на ответника на присъждането на сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3 156 лв. / л. 125 и 126 от делото/.

Основателно е направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар от 3 156 лв.Съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,за дело с материален интерес от 50 000 лв.,предвиденият минимален хонорар е в размер на 2 030 лв. и настоящият състав намира,че с оглед фактическата и правна сложност на делото,претендираният такъв ,следва да се намали до минимума от 2 030 лв.

При отчитане на направените по делото разноски от ответника и така намаленото адвокатско възнаграждение,с оглед отхвърлената част от иска,ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 570 лв. за сторените по делото разноски и 1 218 лв. за адвокатски хонорар.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

          ОСЪЖДА Застрахователно дружество »***«АД ЕИК-*** гр.София да заплати на К.Й.И. ЕГН-********** *** сумата от 20 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди,ведно със законната лихва от 21.09.2017 г. до окончателното изплащане, ,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до предявеният размер от 50 000 лв. частичен иск от цял в размер на 70 000 лв.

 ОСЪЖДА Застрахователно дружество »***«АД ЕИК-*** гр.София да заплати на К.Й.И. ЕГН-********** *** сумата от 446 лв. обезщетение за причинени имуществени,ведно със законната лихва от 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество »***«АД ЕИК-*** гр.София да заплати да заплати държавна такса по сметка на ДОС в размер на 800 лв.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество »***«АД ЕИК-*** гр.София да заплати на адвокат Н.С. сумата от 830 лв. адвокатски хонорар по делото.

ОСЪЖДА К.Й.И. ЕГН-********** *** да заплати на Застрахователно дружество »***«АД ЕИК-*** гр.София сумата от сумата от 570 лв. за сторените по делото разноски и 1 218 лв. за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Окръжен съдия: