Р Е Ш Е Н И Е

№_143____/ 07.11.2019 год.,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На двадесет и девети октомври 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско дело № 58 по описа за 2019 година

за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано въз основа на молба от М. Й.И. ЕГН-********** ***,срещу Застрахователно дружество »БУЛ ИНС«АД ЕИК-***,с която се иска от съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца частичен иск от 30 000 лв. от цял в размер на 90 000 лв. неимуществени вреди,виновно причинени му от водач ***И. ЕГН- при ПТП от 27.01.2018 г. и управлението на автомобил «Рено Туинго» с рег. №***, ведно с лихва за забава върху претендираното обезщетение за периода от датата на увреждането – 27.01.2018 г. до окончателното погасяване на задължението,сумата от 446,60 лв. имуществени вреди,сумата от 934,31 лв.- разлика между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за болничен престой,а така също и направените разноски по делото.

Ответникът оспорва иска,твърдяната от ищеца фактическа обстановка, твърдяната причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Събраните по делото доказателства установяват,че на 27.01.2018 год. около 16,45ч, - 16,55ч. по пътя Силистра - Добрич към Добрич,след комплекс „Ловчанско ханче”, общ. Добричка е настъпило пътно транспортно произшествие,при което е последвало удар между лек автомобил „Пежо 306” с per. № ***,управляван от *** Й. И. *** и лек автомобил „Рено Туинго” с per. № ***,управляван от ***И.,движещ се по посока гр.Силистра.

От заключението на назначената съдебно автотохническа експертиза се установява,че лек автомобил „Рено Туинго” с per. № ***,управляван от ***И. се е отклонил в ляво е навлязал насрещното платно по което се е движел автомобила,управляван от ищеца.При създалата се ситуация,поради пречисане взаимните траектории на двата автомобила е настъпил удар от който автомобила на ищеца „Пежо 306” с per. № *** се е завъртял около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка и се е установил в покой върху десния банкет.Според заключението на вещото лице,причина за произшествието е навлизането на автомобил „Рено Туинго” с per. № ***в лентата за насрещно движение.

Изследвайки скоростта,с която са се движели двата автомобила преди инцидента е отстоянието им от точката на пресичане и моментът в който вече са имали видимост един за друг ,вещото лице дава заключение,че и при предприемане на спиране от страна на ищеца,е било невъзможно да се предотврати произшествието.

От приложеното досъдебно производство 37/2018 г. по описа на Второ РУМВР-Добрич,се установява,че в резултата на силния удар между автомобилите водачът на автомобил водачът на „Рено Туинго” с per. № ***, ***И. е починал ,а ищецът е получил счупване на шест ребрени дъги.

Съгласно Постановлението,водачът ***И. е нарушил чл.20,ал.1 от ЗДвП ,в резултат на което на ищеца са причинени средни телесни повреди,а осъщественото деяние се квалифицира по чл.343,ал.3,пр. 3-то,буква „а“ от НК,но поради смъртта на дееца,наказателното производство е прекратено.

Автомобилът,управляван от виновният водач ***И. бил застрахован при ответното дружество,с полица BG/02/117003375960, със срок на валидност до 29.12.2018год.

Представената по делото медицинска документация и назначената съдебно-медицинска експертиза установяват ,че ищецът М. Й.И. ЕГН-********** е по делото е получил в резултат на станалото ПТП на 27.01.2018 г. гръдна травма-счупвания на ребра от трето до девето в ляво,контузия на бял дроб в ляво.

След инцидента ищецът М.И. *** в Хирургично отделение от 27.01. до 05.02.2018 г.,където е проведено консервативно лечение.Останалата част от лечението е проведена в домашни условия,като му са издавани болнични листове за периода от изписването му от болницата,общо около 6 месеца.

Според заключението на вещото лице,получените травми и механизма на автопроизшествието дават основание да се приеме,че по време на инцидента,ищецът е пътувал с поставен предпазен колан,защото ако не е бил с поставен такъв,обема на уврежданията би бил значително по-голям.

В заключението си вещото лице сочи,че счупването на ребрата води до затруднено движение в период от 2-2,5 месеца,но след този период е възможно при физически натоварвания и при смяна на барометричното налягане,в мястото на счупванията периодично да се усещат болки.

Видно от заключението на вещото лице,преди злополуката ищецът е страдал от артериална хипертония,левостранна пневмония,бъбречно- каменна болест и чернодробна стеатоза.

В съдебно заседание вещото лице направи уточнение по зададените му въпроси,че тези съпътстващи заболявания са оказали влияние върху продължителността на възстановителния процес.

От разпита на свидетеля *** И.,пътувал в автомобила и брат на ищеца,се установява,че в резултат на получените травми,ищецът е трябвало да спи в седнало положение,поради изписчупените си ребра,бил е в безпомощно състояние и не е можел да извършва ежедневните си дейности и хигиена,както и за изпъленние на личните и служебни задължения.

Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза установява,че разликата между получаваното трудово възнаграждение и полученото обезщетение за болничен престой,за времето през което ищецът е бил в болничен ,е в размер на 934,31 лв.

Към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на товарен автомобил „Рено Канго“ с per. № ***е била застрахована със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с номер BGI22I- 117001778993, сключена на 23.06.2017 г. с период на застрахователното покритие от 24.06.2017 г. до 23.06.2018 г. при ответното дружество.

Ищецът е предявил към застрахователя претенция по реда на чл.380 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение .Не са представени доказателства за удовлетворяването й.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Нормата на чл. 45, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 432,ал.1 от КЗ ангажира отговорността на застрахователя за репариране на имуществените и неимуществени вреди, причинени от водач на лек автомобил, за който е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат на уврежданията, получени при пътно – транспортно произшествие,тъй като отговорността за вреди на водача на лекият автомобил ***И. към момента на деянието е покрита от ответника по силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” , поради което е налице пасивна материалноправна легитимация на ответното дружество като длъжник по процесните вземания.

В настоящия казус безспорно се установи деликтната отговорност на водача на застрахования автомобил „Рено Туинго” с per. № ***,управляван от ***И. ,който е нарушил правилата за движение по пътищата,а именно чл.20,ал.1 от ЗДвП и носи вина за настъпилото произшествие.От заключението по назначената автотехническа експертиза се установява и причинно-следствената връзка между допуснатото нарушение и настъпилото ПТП. Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинените на ищеца телесни повреди.

В конкретния случай е била налице обективна невъзможност за водача на МПС да предотврати произшествието.

В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице.

Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия стопанин.

Не се събраха по делото доказателства за твърдяното от ответника съпричиняване от страна на пострадалото лице.

Ищецът има качеството на увредено лице и следва да получи обезщетение на претърпените от настъпилото по вина на застрахования водач ПТП за претърпените неимуществени и съответно доказаните имуществени вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който  се определя по справедливост съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, съдът е длъжен да се съобрази с  константната и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителна за него. Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на извършване на деликта, вида и характера на телесните увреждания, както и произтичащите от тях физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност, продължителността и интензивността  на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и страдания, възрастта на пострадалия, както и възможността за пълно възстановяване. / решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция в тази насока,отчитащи икономическата конюнктура в страната/решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и  Решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., ТК, Т. Върбанова, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

Що се отнася до възражението за съпричиняване – тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице вина на увредения и негов принос към вредите, е необходимо поведението му да нарушава предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие и тъй като такива не бяха установени и доказани , възражението на ответника за съпричиняване не може да бъде уважено.

Съгласно становището на вещото лице медик, съпътстващите заболявания на ищеца само са дали отражение върху продължителността на възстановяването му.

Не се доказа твърдението на ответника,че ищецът е съпричил вредоносния резултат,като е пътувал без предпазен колан.

Претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди съдът намира за частично доказана.

При определяне на обезщетението,съдът съобразява и показанията на разпитаният по делото свидетел, установяващи характера и интензитета на претърпените от ищеца страдания в следствие  наложителното му лечение след инцидента, както и неудобствата, свързани с това лечение,което съгласно представените доказателства,са били с продължителност около 6 месеца.

Медицинската експертиза, неоспорена от страните, сочи, че ищецът М. И. е претърпял болки и страдания вследствие на травматични увреждания, представляващи средна телесна повреда – в тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които имат преки впечатления и трайни наблюдения от процеса на възстановяване на ищеца.

Т. е. последиците могат да бъдат приети за значителни и продължителни. Съгласно заключението на вещото лице е налице пълно възстановяване на получените увреждания ,но е възможна последваща периодична проява на болковия синдром във фрактирураните области при определени обстоятелства/промяна на метеорологичните условия, активно физическо натоварване/.

Преценявайки всички горепосочени критерии в съвкупност, настоящият състав намира, че следва да определи обезщетение за претърпените и доказани от ищеца неимуществени вреди в резултат на претърпяното от него ПТП от 27.01.2018 г. в размер на 25 000 лв.,ведно със законната лихва от момента  на настъпване на застрахователното събитие , съвпадащ с момента на увреждането 27.01.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,като следва да бъде отхвърлен до предявеният размер от 30 000 лв. като неоснователен.

С оглед представените и неоспорени доказателства за извършени плащания от ищеца за болничен престой и медицински прегледи,искът за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 446,60 лв. за заплатени медицински услуги и за сумата от 934,31 лв.- разлика между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за болничен престой,следва да бъдат уважени.

Частичната основателност на предявените искове налага уважаване молбите на страните за присъждане направените по делото разноски в съответни размери.

С оглед изхода от спора,тъй като ищецът претендира адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА,ответното дружество следва да се осъди да заплати на адвокат Н.С. сумата от 1 066,66 лв. адвокатско възнаграждение, с оглед уважената част на иска и съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода от спора, ответникът следва да плати на ищеца разноски в размер на 1 108,33 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В тази насока е искането на ответника на присъждането на сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 721,84лв. / л. 136 и 137 от делото/.

Основателно е направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар от 2 721,84 лв.Съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,за дело с материален интерес от 30 000 лв.,предвиденият минимален хонорар е в размер на 1 430 лв. и настоящият състав намира,че с оглед фактическата и правна сложност на делото,претендираният такъв ,следва да се намали до минимума от 1 430 лв.

При отчитане на направените по делото разноски от ответника и така намаленото адвокатско възнаграждение,с оглед отхвърлената част от иска,ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 100 лв. за сторените по делото разноски и  238,33 лв. за адвокатски хонорар.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Застрахователно дружество »БУЛ ИНС«АД ЕИК-*** гр.София да заплати на М. Й.И. ЕГН-********** *** сумата от 25 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди,ведно със законната лихва от увреждането – 27.01.2018 г. до окончателното изплащане, ,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до предявеният размер от 30 000 лв. частичен иск от цял в размер на 90 000 лв.

          ОСЪЖДА Застрахователно дружество »БУЛ ИНС«АД ЕИК-*** гр.София да заплати на М. Й.И. ЕГН-********** *** сумата от сумата от 446,60 лв. имуществени вреди,извършени плащания и сумата от 934,31 лв.- разлика между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за болничен престой,ведно със законаната лихва от 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

          ОСЪЖДА Застрахователно дружество »БУЛ ИНС«АД ЕИК-*** гр.София да заплати на адвокат Н.С. сумата от 1 066,66 лв. адвокатски хонорар по делото.

          ОСЪЖДА Застрахователно дружество »БУЛ ИНС«АД ЕИК-*** гр.София да заплати на М. Й.И. ЕГН-********** сумата от 1 108,33 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА М. Й.И. ЕГН-********** *** да заплати на Застрахователно дружество »БУЛ ИНС«АД ЕИК-*** гр.София ,с оглед отхвърлената част от иска , сумата от 100 лв. за сторените по делото разноски и  238,33 лв. за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Окръжен съдия: