Р Е Ш Е Н И Е

№ 148

гр. Добрич, 12.11.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа Т. д. № 75 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 75/2019 г. по описа на Д.кия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 2678/17.04.2019 г. на регистратурата на Окръжен съд - Д., на Г.И.К. с наст. и пост. адрес ***, с която срещу З. К.„л.и.“ АД гр. С., бул. „Ч.В.“ № *, е при условията на обективно съединяване са предявени следните искове:

частичен иск за плащане на сумата от 50 000.00 ( петдесет хиляди ) лв., част от 70 000.00 ( седемдесет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от счупване на пубисна кост в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от водача на л.а. „А.“ модел А3, ДК № **– Р.А.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„л.и.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/***срок на действие до 09.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 24.10.2017 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

частичен иск за плащане на сумата от 15 000.00 ( петнадесет хиляди ) лв., част от 30 000.00 ( тридесет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от травма на нервните коренчета шиен сегмент на гръбначен стълб, в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от водача на л.а. „А.“ модел А3, ДК № **– Р.А.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„л.и.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/***срок на действие до 09.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 24.10.2017 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

частичен иск за плащане на сумата от 7 000.00 ( седем хиляди ) лв., част от 10 000.00 (десет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от луксация дясна раменна става, в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от водача на л.а. „А.“ модел А3, ДК № **– Р.А.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„л.и.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/***срок на действие до 09.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 24.10.2017 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

иск за плащане на сумата от 5 000.00 ( пет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от мозъчно сътресение и разкъсно контузна рана на меките черепни обвивки, в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от водача на л.а. „А.“ модел А3, ДК № **– Р.А.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„л.и.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/***срок на действие до 09.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 24.10.2017 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

иск за плащане на сумата от 136.80 ( сто тридесет и шест лева и осемдесет стотинки ) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – стойността на закупените от ищеца лекарства и медикаменти, в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от водача на л.а. „А.“ модел А3, ДК № **– Р.А.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„л.и.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/***срок на действие до 09.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 24.10.2017 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.

С разпореждане № 441/18.04.2019 г., Съдът, на основание чл. 367, ал. 1 ГПК е разпоредил изпращането на препис от исковата молба заедно с приложенията на ответника, с указание за подаване на отговор в двуседмичен срок. Съобщението е връчено на ответника на 15.05.2019 г.

В законоустановения срок, ответникът е подал отговор на исковата молба вх. рег. № 3760/03.06.2019 г., с дата на пощенското клеймо 29.05.2019 г. В отговора на исковата молба ответникът е изразил становище по иска и е направил доказателствени искания. Ответникът е релевирал възражение за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат.

С разпореждане № 625/03.06.2019 г., Съдът, на основание чл. 372, ал. 1 ГПК е разпоредил изпращането на препис от отговора на исковата молба на ищците, с указание за подаване на допълнителна искова молба в двуседмичен срок. Съобщението е връчено на процесуалният представител на ищеца на 10.06.2019 г.

В законоустановения срок, ищецът е подал допълнителна искова молба вх. рег. № 4267/21.06.2019 г., в която е пояснил и допълнил първоначалната.

С разпореждане № 715/24.06.2019 г., Съдът на основание чл. 373, ал. 1 ГПК е разпоредил изпращането на препис от допълнителната искова молба на ответника, с указание за подаване на допълнителен отговор. Съобщението е връчено на ответника на 05.07.2019 г.

В законоустановения срок ответникът е подал допълнителен отговор рег. вх. № 4945/23.07.2019 г., с дата на пощенското клеймо 11.07.2019 г. , с която е отговорил на допълнителната искова молба.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 24.10.2017 г., около 20.15 ч. – 20.30 ч., в тъмната част на денонощието, при силен дъжд и вятър, в гр. Д., по ул. „О.П.“, по посока Кооперативен пазар – Клуб „Б.“ се е движел л. а. „**“, управляван от Д. Д.. Пътната настилка е асфалтова, мокра, запазена, без повреди по нея, хоризонтална. В района липсва улично осветление. Автомобилите се движели с включени къси светлини. При достигане на пешеходната пътека по ул. „О.П.“ в близост до ФСГ „В. Л.“, водачът на МПС Д. е възприела пешеходец, пресичащ платното за движение по пешеходната пътека в посока ФСГ „В. Л.“, поради което спряла управлявания от нея автомобил преди пешеходната пътека. Когато пешеходецът достигнал до отсрещния край на платното за движене, в същата посока, зад него, пешеходецът К. предприела пресичане на платното за движение по ул. „О.П.“.

В същото време, по ул. „О.П.“, в посока Клуб Б. – Кооперативен пазар, се движел л. а. „А.“ модел А3, ДК № **, управляван от Р.А.Р., със скорост около 30 км./ч.

При създалата се ситуация, в резултат на взаимно пресичане на траекторията на движение на л. а. „А.“ модел А3, ДК № ** и пешеходеца К., настъпва удар между предна лява част на автомобила в областта на лявата част на предната броня, левият фар и предният ляв калник с дясната половина на тялото на пешеходеца К.. Вследствие на удара, тялото на пешеходеца е изхвърлено на разстояние около 6.50 м. в посока на движение на лекия автомобил.

Видно от експертното мнение на вещите лица по комплексната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, водачът на л. а. „А.“ модел А3, ДК № ** е имал техническа възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара.

Пострадалата К. е получила следните травми: изкълчване на дясна раменна става, довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник за период до два месеца; счупване на срамната кост, на таза в ляво, довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник за период от три месеца, като през този период пострадалата е била обездвижена; травма на нервните коренчета в шийния сегмент на гръбначния стълб, сътресение на мозъка и разкъсно - контузна рана на меки черепни обвивки.

Според заключението на комплексната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, установените увреждания се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие.

След ПТП пострадалата К. била транспортирана до болницата, където била оставена за наблюдение в периода 24.10.2017 г. – 27.10.2017 г., след което била изписана за домашно лечение до 11.01.2018 г.

След изписването си от болницата, пострадалата К. продължила лечението си в домашни условия, като провела курсове по лечение с нискочестотно магнитно поле, лечение със СЧТ и аналитична ЛФК. Оздравителния процес е продължил около четири месеца, като през този период пострадалата е чувствала болки и страдания, като придвижването й е било затруднено и ограничено с помощни средства. Пострадалата К. изпитвала затруднения в обслужването с дясната ръка. Във връзка с травмата на нервните коренчета, водеща до болки и страдания в шийния отдел на гръбначния стълб, пострадалата била принудена да използва и имобилизираща шийна яка.

По време на възстановителния процес пострадалата се нуждаела от ежедневна помощ от страна на членовете на семейството си.

Според гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Валентин Калчев Киров, съпруг на пострадалата, ( ценени от Съда съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК ) изпитвала негативни емоции от невъзможността да води пълноценен живот, ограничаван от продължителното лечение.

За лечението си пострадалата е извършила разходи в размер на сумата от 136.80 лв. за закупуване на лекарства и медикаменти.

С влязло в законна сила определение № 276/29.11.2018 г. по НОХД № 1312/2018 г. Районен съд – Д., на основание чл. 382, ал. 7 НПК е одобрил постигнатото между Районна прокуратура – Д. и Р.А.Р. споразумение за прекратяване на наказателното производство, по силата на което Р.А.Р. се признава за виновен в това, че на 24.10.2017 г. в гр. Д., при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 116 ЗДвП, чл. 119, ал. 1 ЗДвП, чл. 121 ЗДвП, и по непредпазливост причинил на Г.И.К. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на раменна става на дясната ръка, което довело до трайно затруднение движението на горен десен крайник за период от около 30-45 дни и до счупване на срамната кост на формиране на сегмент, което е довело до трайно затруднение на ляв долен крайник за период от около 2 – 3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“ във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“ във р. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага за срок от три години, като на основание чл. 343г във вр. с чл. 343, ал. 3, б.“а“ във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК му определил наказание „лишаване от право да управлява МПС„ за срок от четири месеца.

Не е спорно по делото, че виновният за пътно-транспортното произшествие водач на моторното превозно средство е имал сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с З. К.„л.и.“ АД гр. С., валидна към датата на произшествието.

На 11.12.2018 г. пострадалата К. е отправила към застрахователя застрахователна претенция по чл. 380 КЗ за плащане на сумата от 70 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинените й болки и страдания от пътно-транспортното произшествие, ведно със законната лихва, начиная от датата на ПТП – 24.10.2017 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 172.80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени й от ПТП.

На 12.03.2019 г. застрахователят е изпратил по електронната поща съобщение до пострадалата К., че по подадената претенция за изплащане на обезщетение е определила сумата от 20 000.00 лв. за неимуществени вреди и 136.80 лв. за имуществени вреди.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковите претенции:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Д. като първа инстанция.

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

Исковете са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледат по същество.

По отношение на преките искове срещу застрахователя по чл. 432 КЗ:

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования.

Всички промени в правото на обезщетение като увеличаване, намаляване на размера му или прекратяването му водят до съответните промени и в прякото право.

Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат на уврежданията, получени при пътно – транспортно произшествие на 24.10.2017 г., за което вината е на водача на МПС Р.А.Р., чиято гражданска отговорност е застрахована при ЗК „Б. И.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, със срок на действие 08.05.2017 г. – 09.05.2018 г.

Водачът на МПС Р.А.Р. при нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пострадалата Г.И.К..

Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинената на пешеходеца К. средна телесна повреда.

В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на пострадалото лице.

Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, 470 - 475.

Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента.

Когато вредите се намират в причинно – следствена връзка и с поведението на самия увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.

Причинно – следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици.

Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.

Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963.

Доказателствата по делото не водят до извода за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата К..

В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от страна на пострадалия за неоснователно.

С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” за репарация на претърпените от ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД.

Съгласно цитираната разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория.

Справедливостта е само критерий за определяне размера на неимуществените вреди.

При прилагането на критерия на справедливостта следва да се отчитат въведените още от Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието, което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна справедливост“ (лат. iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират, т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи.

В хипотезата на чл. 52 ЗЗД посочените два принципа действат паралелно – еднаквите по вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на действително преживените страдания.

Понятието „справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства – начин на извършване, обем, характер и тежест на увреждането, степен, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения, възраст на увреденото лице, промяната в живота на на пострадалия и други фактори.

Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват обективно.

Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна функция.

Вземането за обезщетяване на неимуществени вреди има своите корени в римския деликт iniuria.

Сравнителното право познава две системи за обезщетяване на неимуществените вреди, които се различават в зависимост от кръга на случаите, за които може да се присъжда обезщетение.

Първата от тях е на френското право, което в чл. 1240 ФГК урежда обща клауза за поправяне на всяка морална вреда, независимо от вида на нарушението на засегнатото право.

Втората система е възприета от германското и италианското право ( параграф 847 ГГЗ и чл. 2059 ИтГК ). Тя допуска обезщетяване на неимуществените вреди само в предвидените от закона случаи.

В България развитието на института е противоречиво.

Въпросът за обезщетението на неимуществени вреди от смърт на близък е бил уреден за пръв път в чл. 262, ал. 2 от Наказателния закон от 1896 г. в първоначалната му редакция, която е предвиждала, че право на обезщетение при смърт имат възходящи, низходящите и съпругата.

Член 56 ЗЗД ( отм. ) не е съдържал легална дефиниция на понятието „вреда” и не е разграничавал имуществените и неимуществените вреди. Тълкуването на чл. 56 ЗЗД ( отм. ) е било правено във връзка с наказателния закон, като през различни периоди се е приемало, че се дължи обезщетение за всички вреди или само за вредите, изрично предвидени в закона.

С приемането на чл. 52 ЗЗД българското законодателство категорично се присъедини към системата за обезщетяване на всички неимуществени вреди.

Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 – ОСГК.

Неимуществените вреди обхващат комплекс от блага на човешката личност.

В преамбюла на Конституцията на Република България правата на личността, нейното достойнство и сигурност са обявени върховен принцип.

В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността, права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. Цит. съч., с. 434.

Причиняването на средна телесна повреда при пътно – транспортно произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на пострадалия.

Пострадалата К. търпи пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от получените травми.

В този аспект, Съдът счита за доказано наличието на претърпени от ищцата неимуществени вреди.

Настоящият състав на Съда споделя напълно становището на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, изразено в мотивите по делата „Йовчев срещу България“ ( 2006 ), „Радков срещу България“ ( 2011 ) и „Шахътов срещу България“ ( 2012 ), че наложената практика за доказване на неимуществените вреди единствено с формални и външни доказателства е формалистична и крайно неприемлива. Според Европейския съд по правата на човека в Страсбург е недопустимо доказването на вътрешни преживявания посредством външни прояви, тъй като не се отчита психологическия тип на личността на ищеца по иск по чл. 52 ЗЗД.

От доказателствата по делото се установи, пострадалата К. изключително болезнено и стресиращо изживяла и изживява травмите, получени при пътно-транспортното произшествие.

а на своя брачен партньор, като трепърпените болки и страдания сочат на данни за изразена депресивност и разстройство. Ищците Д. Г. В.и В. Г.В. са изживели болезнено и стресиращо загубата на своя баща, като са съумяли с оглед своята възраст и социален статус да поддържат емоционална стабилност.

Съдът, отчитайки следните обстоятелства: възрастта на пострадалата, понесените болки, психологическият тип на личността, икономическата конюнктура в страната, преценява, че справедливият размер на претърпените от ищцата К. неимуществени вреди следва да се определи както следва: 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от счупване на пубисна кост; 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от травма на нервните коренчета шиен сегмент на гръбначен стълб; 3 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от луксация дясна раменна става, 2 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от мозъчно сътресение и разкъсно контузна рана на меките черепни обвивки,

С оглед изложените съображения, предявеният като частичен иск за плащане на сумата от 50 000.00 лв., част от 70 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от счупване на пубисна кост в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от водача на л.а. „А.“ модел А3, ДК № **– Р.А.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„л.и.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/***срок на действие до 09.05.2018 г., следва да се уважи до размер на сумата от 20 000.00 лв., като за разликата от 20 000.00 лв. до претендирания размер от 50 000.00 лв. следва се отхвърли като неоснователен и недоказан; предявеният като частичен иск за плащане на сумата от 15 000.00 лв., част от 30 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от травма на нервните коренчета шиен сегмент на гръбначен стълб, в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от водача на л.а. „А.“ модел А3, ДК № **– Р.А.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„л.и.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/***срок на действие до 09.05.2018 г., следва да се уважи до размер на сумата от 5 000.00 лв., като за разликата от 5 000.00 лв. до претендирания размер от 15 000.00 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан; предявеният като частичен иск за плащане на сумата от 7 000.00 лв., част от 10 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от луксация дясна раменна става, в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от водача на л.а. „А.“ модел А3, ДК № **– Р.А.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„л.и.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/***срок на действие до 09.05.2018 г., следва да се уважи до размер на сумата от 3 000.00 лв., като за разликата от 3 000.00 лв. до 7 000.00 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан; предявеният иск за плащане на сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от мозъчно сътресение и разкъсно контузна рана на меките черепни обвивки, в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от водача на л.а. „А.“ модел А3, ДК № **– Р.А.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„л.и.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/***срок на действие до 09.05.2018 г., следва да се уважи до размер на сумата от 2 000.00 лв., като за разликата от 2 000.00 лв. до претендирания размер от 5 000.00 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед доказателствата по делото, искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да се уважи в пълен размер на сумата от 136.80 лв.

Върху присъдените суми следва да начисли законната лихва, начиная от датата по увреждането – 24.10.2017 г. до датата на окончателното изплащане на задължението.

3. По отношение на разноските.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да плати дължимите държавни такси съразмерно с уважената част на иска в размер на сумата от 1 200.00 лв.

Процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Съдът, като се съобрази както със задължителната сила на Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на Европейския съюз – Люксембург, съгласно които Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 38, ал. 2 ЗА противоречи на общностното право и поради което не следва да се прилага от българския съд, и като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, счита, че следва да присъди на процесуалния представител на ищеца сумата от 2 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за.

С оглед изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА З. К.„л.и.“ АД гр. С., бул. „Ч.В.“ № *, ЕИК **, да заплати на Г.И.К. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес *** сумата от 20 000.00 ( двадесет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от счупване на пубисна кост в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от водача на л.а. „А.“ модел А3, ДК № **– Р.А.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„л.и.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/***срок на действие до 09.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 24.10.2017 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 20 000.00 ( двадесет хиляди ) лв. до претендираните 50 000.00 ( петдесет хиляди ) лв., част от 70 000.00 ( седемдесет хиляди ) лв.

ОСЪЖДА З. К.„л.и.“ АД гр. С., бул. „Ч.В.“ № *, ЕИК **, да заплати на Г.И.К. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес *** сумата от 5 000.00 ( пет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от травма на нервните коренчета шиен сегмент на гръбначен стълб, в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от водача на л.а. „А.“ модел А3, ДК № **– Р.А.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„л.и.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/***срок на действие до 09.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 24.10.2017 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 5 000 ( пет хиляди ) лв. до претендираните 15 000.00 ( петнадесет хиляди ) лв., част от 30 000.00 ( тридесет хиляди ) лв.

ОСЪЖДА З. К.„л.и.“ АД гр. С., бул. „Ч.В.“ № *, ЕИК **, да заплати на Г.И.К. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес *** сумата от 3 000.00 лв. ( три хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от луксация дясна раменна става, в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от водача на л.а. „А.“ модел А3, ДК № **– Р.А.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„л.и.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/***срок на действие до 09.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 24.10.2017 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3 000.00 ( три хиляди ) лв. до претендираните 7 000.00 ( седем хиляди ) лв., част от 10 000.00 (десет хиляди ) лв.

ОСЪЖДА З. К.„л.и.“ АД гр. С., бул. „Ч.В.“ № *, ЕИК **, да заплати на Г.И.К. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес *** сумата от 2 000.00 ( две хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от мозъчно сътресение и разкъсно контузна рана на меките черепни обвивки, в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от водача на л.а. „А.“ модел А3, ДК № **– Р.А.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„л.и.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/***срок на действие до 09.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 24.10.2017 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2 000.00 ( две хиляди ) лв. до претендираните 5 000.00 ( пет хиляди ) лв.

ОСЪЖДА З. К.„л.и.“ АД гр. С., бул. „Ч.В.“ № *, ЕИК **, да заплати на Г.И.К. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес *** сумата от 136.80 ( сто тридесет и шест лева и осемдесет стотинки ) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – стойността на закупените от ищеца лекарства и медикаменти, в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от водача на л.а. „А.“ модел А3, ДК № **– Р.А.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„л.и.“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/***срок на действие до 09.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 24.10.2017 г. до датата на окончателното изплащане на задължението,.

ОСЪЖДА З. К.„л.и.“ АД гр. С., бул. „Ч.В.“ № *, ЕИК **, да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – Д. сумата от 1 200 ( хиляда и двеста ) лв. представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА З. К.„л.и.“ АД гр. С., бул. „Ч.В.“ № *, ЕИК **, да заплати адвокат Н.С.В. ***, със съд. адрес ***, офис 13, сумата от 2 000.00 ( две хиляди ) лв. представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна адвокатска помощ.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: