Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №147

                       В ИМЕТО НА НАРОДА    

                        гр.ДОБРИЧ 12.11.2019 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито заседание на осемнадесети октомври             

през две хиляди и деветнадесета           година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                                                                                              

при  секретаря .БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ.......................      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева...........т.д.№106

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

      Постъпила е искова молба от „***„ЕАД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от С. Д. Д. –изп.директор,чрез пълномощник С.С.П. –юрисконуслт,с адрес за връчване на книжа-гр.В.срещу „*** Д.“АД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от Т.И.Г.–изпълнителен директор ,с цена на иска сумата от 158 203,11лв. и правно основание чл.422 от ГПК.

    Исковата молба е допустима и редовна,родово и местно подсъдна на Д.ки окръжен съд.

    В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

    Между „***“ЕАД,клон Ч. М.,ЕИК ******,в качеството му на доставчик и ответника по делото-водоползвател ,е сключен Договор за доставка на условно чиста вода№Д -111 от 01.08.2016г.,с предмет-доставка на вода от дълбок сондаж Р -57,с.М.,общ.Б.,чрез съоръжения на доставчика за обект на водоползвателя ,като доставената вода ще бъде използване на питейно –битови нужди.

   Съгласно чл.7 от Договора за ответника по делото е възникнало задължение да заплаща на ищеца ,чрез клона му възнаграждение за доставка на условно чиста вода по договорена между страните цена в размер на 0,10 лв./куб.м.,без ДДС.В цената на услугата е включена такса водовземане,която се заплаща от доставчика,съгласно чл.7 ал.1,изр.2-ро от договора.В чл.8 ал.2 между страните е постигнато съгласие за падежа на плащане на възнаграждението по чл.7-в срок до 30 дни от издаване на надлежно оформена фактура.

   Доставчикът твърди,че е изрядна страна по договора.Доставяното количество вода се замерва и отчита  един път месечно чрез засичане на данните по водомерно съоръжение,монтирано от водоползвателя в началото на довеждащ тръбопровод,негова собственост ,започващ непосредствено от водомерната шахта при дълбок сондаж Р-57 с.М.,общ.Б..Установяването на ползваните водни количества се извършва с подписване на двустранен протокол в последния работен ден от отчетния период,договорен между страните като един календарен месец.Водомерното съоръжение за отчитане е собственост на водоползвателя.

   За периода от  месец 09.2016г. до месец 04.2017г.са съставени описаните в исковата молба двустранни констативни протоколи, подписани от упълномощени представители на страните.

    На 28.02.2017г. с цел извънсъдебно уреждане на част от задълженията  на ответника е подписана Спогодба №6 от  28.02.2017г. за разсрочено заплащане на девет вноски,считано от  30.03.2017г.до 30.11.2017г.,платими в срок до 30-то число на всеки месец на дължимата вноска.На основание подписаната спогодба са постъпили две плащания от ответника –на 17.03.2017г. и на 19.05.2017г.,след което плащанията по цитираната спогодба са преустановени от страна на ответника.

    Ищецът продължил доставките на условно чиста вода,независимо от неизпълнението на задълженията по спогодбата и на текущите задължения за извършените доставки на вода.

    На 19.04.2017г. е сключен нов Договор за доставка на условно чиста вода-Договор 28  от 19.04.2017г.Съгласно чл.7 ал.1 от договора доставената вода се заплаща от ответника по цена 0,201 лв./куб.м. без ДДС,определена с Решение Ц-21/30.06.2016г.на КЕВР ,считано от 01.07.2016г.Падежът на всяко задължение,според договорките е до 30 дни след  от издаване на надлежно оформена фактура.Клаузите за реда на извършване на доставката,измерването и отчитането на водата са идентични с тези по предходния договор.

   За м.04.2017г. са съставени два констативни протокола  и е издадена ф-ра №**от  28.04.2017г.

   За отчетни периоди м.05.2017г. и м.10 2017г.са съставени описаните два констативни протокола.

   Ответното дружество не е изпълнило задължението си да заплати на падежа доставената му условно чиста вода по издадените фактури.

   Начислена е неустойка за забава,съгласно чл.16 от договора,при ограничението от 10 % от стойността на главниците по издадените фактури.

   Поради незаплащането на задълженията от страна на ответното дружество е образувано заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК,образувано е ч.гр.д.№310/2019г.по описа на ДРС.Срещу издадената Заповед за изпълнение №150 от 04.02.2019г. длъжникът е възразил,поради което в законоустановения срок е подадена настоящата искова молба,с правно основание чл.422 от ГПК.

   Настоява се да бъде признато в отношенията между страните на задълженията на ответника към ищеца в посочения в исковата молба размер и представената справка по чл.366 от ГПК ,както и да се присъдят сторените разноски в настоящото и заповедното производство

  В срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор ,в който се оспорва основателността на предявения иск.

  Според ответника с писмо изх.№ВИК 5923/05.12.2017г.на ответника,отправено до ищеца по делото,относно цената на водата,добита от СК Р 57с помпа,ел.оборудване и съоръжения,поставени от ВИК Д. АД, същият е  поканен да преразгледа стойността на доставяната вода за периода от 2016г.до декември 2017г.

  Това ответникът счита,че е било необходимо,поради следното:

  През 2016г. ,съгласно договорката с ръководството на „***“ЕАД,клон Ч. М.,е била пусната в Р 57 нова помпа ,както и изцяло нов захранващ кабел,комутационна и нова пускова апаратура,както и комбинирана защита по тока.Споразумението за това не е било оформено в писмен вид.Съгласно методологията на изчисление на себестойността и цената на услугата“доставка на вода“ се включват  такса водоползване,цена на ел.енергия,цена на водовземното съоръжение,цена на помпения агрегат /хидравлика и ел.двигател/,ел.оборудване,кабел ,автоматика,защити и т.н.,експлоатационни разходи по поддръжката и др.В цената по сключения между страните договор е включена себестойността на цялото съоръжение,като се е предполагало ,че то е собственост на ищеца по делото,съгласно постигнатата устна уговорка между страните.След като ищецът няма нужда от предоставеното съобразно постигнатата устна договорка оборудване и то остава собственост на ВИК,цената на доставената вода следва да бъде преразгледана,като се анулират вече издадените фактури за процесния период и се преизчислят стойностите на водата,съобразно вложените от ответното дружество инвестиции за помпа,кабел ,автоматика и защити.ВИК не отказва да подпише протокол за прихващане,но желае той да отразява реално дължимото..

    Не се спори,че е налице задължение към ищцовото дружество,но не с посочените параметри.Би следвало да се договори нова цена на доставената условно чиста вода за битови и питейни нужди,като се префактурира вече дължимото,след което да се постигне ново споразумение за изплащане на задълженията между страните.

   Не се оспорва получаването и осчетоводяването на представените по делото фактури,съставянето на представените констативни протоколи,отразяването на задълженията в дневниците за покупки на ответника и в справки-декларации.Оспорва се само цената на фактурираната услуга.

  С  допълнителна искова молба ищецът оспорва твърденията в подадения от ответното дружество писмен отговор.

   Възраженията на ответника са счетени за неконкретизирани и недоказани.

   Не се отрича ,че между страните е разменена кореспонденция за извънсъдебно уреждане на отношенията по повод неизплатените задължения.

   Още в края на 2017г.с писма,изходящи  от ищеца по делото и посочени в допълнителната искова молба ,ответникът е бил уведомен за становището по повдигнатите въпроси,а именно,че няма основание за префактуриране на доставките,предвид постигнатото съгласие за цената  в двата договора,както и че ответникът се е задължил да извърши за своя сметка монтажа на новата помпа в съоръжението на ищеца с цел-ползване на по-големи количества и по-добра ефективност на помпата.Извън предмета на настоящия договор ищцовото дружество няма нужда от монтираната помпа,няма претенции за придобиването й ,няма задължения за заплащането й.

   Ищецът е на становище,че с неконкретизираните си възражения ответникът затруднява защитата му.

   Освен изложеното възражението се оспорва и с мотива,че и двете дружества са регистрирани В и К оператори и отношенията между тях се регулират от Закона за  регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и относимата към спора подзаконова нормативна уредба-Наредба за регулиране на цените на  водоснабдителните и канализационни услуги.

   По смисъла на чл.3  от ЗКРВУ  конкретната В и К услуга попада в  кръга на дейностите от обществен интерес за задоволяване на основна жизнена потребност.Регулирането на В и К услугите се осъществява от КЕВР –чл.5 от ЗКРВУ.

   Считано от 01.07.2016 г.с Решение №Ц-21/30.06.2016г. на КЕВР е утвърдена цена от 0,201 лв./куб.м.,без ДДС за услугите доставяне на вода от водоснабдителните системи на „***“ЕАД

   Договорите между страните са сключени  по утвърдената с горното решение на КЕВР цена ,действаща от 01.07.2016г.до 01.08.2017г.В уговорената цена не са включени амортизационни отчисления  за потопяема помпа SRI-10 210/05,захранващ кабел 3Х90 кв.мм,с приблизителна дължина от 120 м.,монтирани в съоръжението на ищеца от водоползвателя.Съоръжението

не е заведено като ДМА на ищеца.Не се оспорва ,че помпата е монтирана,за нуждите на водоползвателя.Оспорва се наличието на устни уговорки между страните по повод собствеността на помпата.

    На 14.08.2018г. помпата е извадена,ведно със захранващия кабел и съоръжението е предадено на представители на ответника,видно от двустранно подписан приемателно-предавателен протокол.

   С нарочно писмо от 12.02.2018г.ответникът е уведомен,че договорената цена от 0,10 лв./куб.м. съдържа два компонента –разход за изразходвана ел .енергия и разход такса водовземане.Предложено е подписване на споразумение за прихващане и спогодба за разсрочено плащане.

   Спори се относно изразената в писмения отговор позиция на ответника,че е било възможно постигане на споразумение за цената на услугата.Всички условия,включително цената на услугата са договорени в процесните договори,подписани между страните.

   Поискано е потвърждение на задължението на ответника към ищеца ,като от одита са потвърдени задължения в размер на  167 754,95 лв.

   Окръжният съд ,като се запозна с доказателствата по делото и заключението на допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

   Между страните по делото е сключен Договор №57 от 05.08.2016г. за доставка на условно чиста вода с предмет доставка на условно чиста вода от дълбок сондаж  Р-57,с.М.,общ.Б. чрез съоръженията на доставчика за обект на водоползувателя.Съгласно чл.4 ал.1 от договора отчитането на доставената вода ще се извършва един път месечно чрез засичане на данните по водомерното съоръжение,монтирано от водоползувателя в началото на довеждащ тръбопровод,собственост на водоползувателя,започващ непосредствено от водомерната шахта при дълбок сондаж Р-57.Установяването на ползваните водни количества ще се извършва чрез  подписване на двустранен протокол,в последния работен ден на  отчетния период от един календарен месец.Чл.7 от договора предвижда цена за ползваните услуги  в размер на 0,10 лв./куб. м.,без ДДС.Доставчикът предоставя на водоползувателя надлежно оформена фактура за съответния период.Водоползувателят заплаща възнаграждението по договора в срок до 30 дни от издаване на фактурата,по банкова сметка ***.При закъснение в срока на плащане водоползувателят дължи неустойка в размер на 0,1 % на ден за периода на закъснение върху стойността на дължимото плащане ,но не повече от 10 %-чл.16 от договора.

    Сключена е спогодба №6 от 28.02.2017г.,съгласно която  ответникът дължи на ищеца по делото по Договор за доставка на условно чиста вода от 05.08.2016г. сумата от 87 463,80лв.с ДДС,представляваща сбор от задълженията от описаните в спогодбата фактури за периода от 30.09.2016г.до 31.01.2017г.Задължението ще бъде платено от ответното дружество в срок до 30.11.2017г. на девет месечни вноски от по 10 000 лв.всяка,като са уговорени падежи на вноските,съответно от 30.03.2017г.до 30.10.2017г.,като последната вноска е в размер на  7 463,80 лв.

   От ищеца се твърди,а от ответника не се оспорва факта        ,че по процесната спогодба са заплатени само две вноски в размер на по 10 000 лв.

   Независимо от това доставките на условно чиста вода са продължили.

   На 19.04.2017г.е сключен между страните Договор за доставка на условно чиста вода №Д-12/19.04.2017г.,със същия предмет като този по първоначално сключения договор,с цена на доставената вода,определена с Решение №Ц-21/30.06.2016г.на КЕВР,считано от 01.07.2016г.По стойността на договорената цена не се спори от страните по делото.Спорът се свежда до това,налице ли са били договорености за префактуриране на услугите на цена ,различна от договорената,поради наличието на инвестиция ,извършена от ответника по делото през 2016г.,а именно нова помпа,както и изцяло нов захранващ кабел,комутационна и пускова апаратура и комбинирана защита по тока.Договорната неустойка за забава в плащането е уредена в чл.14  от втория сключен между страните договори.Отчитането и фактурирането на доставената условно чиста вода и падежите за плащане са уредени в чл.7-чл.9 от процесния втори договор.

   Не се спори между страните,че издадените фактури са надлежно осчетоводени от ответното дружество,не се оспорват съдържанието и подписите върху представените по делото констативни протоколи.Така косвено се признава съществуването на задължението към ищеца.Според ответника в обекта на ищеца е монтирана нова помпа и съоръжения по нея по устни уговорки между страните,но до писмено споразумение така и не се е стигнало. Изпратено е писмо до ищеца изх.№ВИК -5923/05.12.2017г.,в себестойността на услугата е включена и стойността на монтираното съоръжение,което налага да бъде преразгледана цената на  водата,добита и доставена през 2016г.-2017г.,която да се преизчисли съобразно стойността на вложената помпа,кабел,автоматика и защити.Следва да се анулират издадените фактури и да се подпише ново споразумение за изплащане на коректно преизчислената дължима сума.В същия смисъл е и писмо от  23.08.2018г.В писмо изх.№182/02.02.2018г. ищецът по делото  заявява,че  няма основание за каквито и да е действия,свързани с промяна на цената на водата,договорена между страните,в която са включени двата основни компонента –разход за изразходване на електрическа енергия и разход за такса водовземане.Предлага се подписване на протокол за прихващане на насрещни задължения и споразумение за разсрочено плащане.

    От така представените писмени доказателства не се установява постигнато взаимно съгласие за намаляване на цената на доставената по двата договора условно чиста вода.

   Такова споразумение би противоречало на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,в чл.5 от който е предвидено ,че регулирането на В и К услугите се осъществява от КЕВР,включително цените на услугите ,осъществявани от В и К операторите ,независимо от формите на собственост и управление на В и К системите.Така с Решение №Ц-21 /30.06.2016г.на КЕВР са приети цени на доставяне на вода от водоснабдителните системи на „*** „ЕАД за В и К Д. в размер на 0,201 лв./куб.м.без ДДС.Като  В и К оператори ,включени под №15 за ответника и №56 за ищеца по делото,двете дружества са обвързани от цените,определени от КЕВР за услугите ,които се извършват ,съответно получават ,свързани с В и К услуги,които представляват дейности в обществен интерес.

   Съоръжението,монтирано от ответника по делото не е  включено в ДМА на ищеца по делото.С протокол от  14.08.2018г. същото е демонтирано и предадено на ответното дружество,като негова собственост.

   От представената и прието по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,че задължението не е заплатено към датата на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№0310/2019г.на ДРС-31.01.2019г.,а общата стойност на задължението по двата договора е в размер на 143 821,02лв.,от които по договор от 01.08.2016г.-121 937,44 лв. и по договор от 19.04.2017г. 21 883,58лв.

   Неустойката за забава,считано от падежа на всяко от фактурираните задължения до завеждане на заповедното производство е 14 382,09лв.

   При така събраните писмени доказателства и неоспорено експертно заключение съдът намира иска за допустим и основателен по следните съображения:

   На 31.01.2019г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПКРС гр.Д. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 150 от 04.02.2019г. за сумата 143 821,02лв.-главница –неплатено възнаграждение по Договор за доставка на условно чиста вода№Д- 111/01.08.2016г. и Договор за доставка на условно чиста вода№Д-12 /19.04.2019г.,както и за сумата 14 382,09 лв.-неустойка  е сумата от 3 164,06 лв.разноски в заповедното производство.На

11 .02.2019г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК от ответното дружество ,при което с Разпореждане №310 от 14.02.2019г. по ч.гр.д.№310/2019г. районният съд е определил едномесечен срок на ищеца по делото за предявяване на иск относно вземането си.Разпореждането е връчено на ищеца на 11.04.2019г.,а исковата молба е заведена в срок на 05.04.2019г.Предвид идентитета на вземането по заповедното и това по исковото производство искът се явява допустим и предявен в срок.

   Разгледан по същество искът е основателен.

   Доказа се изпълнение на предмета на двата сключени между страните договора за доставка на условно чиста вода от дълбок сондаж  Р -57,с.М.,общ.Б., обл.Д.ка от страна на ищеца по делото.Представените фактури и двустранни констативни протоколи са редовно оформени и двустранно подписани т.е. изпълнението е прието от ответника по делото,който е осчетоводил фактурите.На основание чл.327 от ТЗ купувачът има задължението да заплати цената на стоката,при предаване на документите,които му дават право да я получи,освен ако не е уговорено друго.В случая е уговорен падеж на задължението тридесет дни от издаването на надлежно оформената фактура.Не е спорно по делото,а и от изслушаната съдебно икономическа експертиза по делото се установява,че цената на доставената условно чиста вода не е заплатена от ответното дружество в срока по договора.Предвид разпоредбата на чл.16 от договора,сключен на 05.08.2016г. и чл.14 от договора,сключен на 19.04.2017г.се дължи неустойка за забава в размер на 10 % върху стойността на дължимото плащане,така както е изчислена от вещото лице по делото.

    От ответника не се доказа наличие на двустранно споразумение за промяна в цената на водата,нито за разсрочване на задължението за плащане.Водените между страните преговори в тази насока са завършили неуспешно.

    Следва да се приеме за установено съществуването на задължение на ответното към ищцовото дружество по делото за сумата от 143 821,02лв.главница,представляваща цена на доставена условно чиста вода по представените два договора и издадените към тях фактури и сумата от 14 382,09лв.-дължима неустойка по договора,считано от падежа на всяко вземане до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-31.01.2019г.

   Ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените разноски в заповедното производство в размер на  3 164,06лв.-държавна такса,както и разноските в настоящото производство-3 164,06 лв.държавна такса,200лв.-депозит за вещо лице и 300лв.-юрисконсултско възнаграждение.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

         Р  Е  Ш  И:

   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между   „***„ЕАД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от С. Д. Д. –изп.директор,чрез пълномощник С.С.П. –юрисконуслт,с адрес за връчване на книжа-гр.В.и „*** Д.“АД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от С. Х. К.,че „*** Д.“АД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от С. Х. К.дължи на „***„ЕАД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от С. Д. Д. –изп.директор,чрез пълномощник С.С.П. –юрисконуслт,с адрес за връчване на книжа-гр.В.сумата от 143 821,02лв./сто четиридесет и три хиляди осемстотин двадесет и един лева и две ст./ -главница ,по Договор за доставка на условно чиста вода №Д-111 от 01.08.2016г.за периода м.септември на 2016г.до м.април на 2017г.,включително по ф-ри №0210003528/30.09.2016г.;ф-ра №0210003552/31.10.2016г.;ф-ра №0210003580/30.11.2016г.;ф-ра №0210003606/30.12.2016г.;ф-ра № 0210003628/31.01.2017г.;ф-ра №0210003651/28.02.2017г.;ф-ра №0210003688/31.03.2017г.и ф-ра №0210003716/28.04.2017г. и по Договор за доставка на условно чиста вода №Д-12/19.04.2017г. за периода месец май на 2017г.до м.октомври на 2017г.,включително ф-ри №0210003744/31.05.2017г.;ф-ра №0210003907/31.10.2017г.,ведно със законна лихва за забава ,считано от 31.01.2019г.до окончателно изплащане на главницата и сумата от 14 382,09лв./четиринадесет хиляди триста осемдесет и два лева и девет ст./-неустойка за забава,от падежа на вземането по всяка фактура до 31.01.2019г.,ведно със законна лихва върху неустойката ,считано от 31.01.2019г.до окончателното изплащане на вземането,за които по ч.гр.д.№0310/2019г.е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №150 от 04.02.2019г.по описа на Д.ки районен съд.

    ОСЪЖДА „*** Д.“АД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от С. Х. К.да заплати на „***„ЕАД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от С. Д. Д. –изп.директор сумата от 3 164,06 лв./три хиляди сто шестдесет и четири лева и шест ст./-съдебно деловодни разноски в заповедното производство .

      ОСЪЖДА „*** Д.“АД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от С. Х. К.да заплати на „***„ЕАД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от С. Д. Д. –изп.директор сумата от 3 164,06 лв./три хиляди сто шестдесет и четири лева и шест ст./-държавна такса в настоящото производство,сумата от 200лв.:двеста лев/-депозит за вещо лице и сумата от 300лв./триста лева/-юрисконсултско възнаграждение.

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: