Р Е Ш Е Н И Е

№ 140

гр. Добрич, 08.11.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ разгледа т. д. № 169 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 169/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба рег. вх. № 5364/13.08.2019 г., с дата на пощенското клеймо 09.08.2019 г., на „***“ ЕООД гр. С., с която срещу „***“ ЕООД гр. Добрич е предявен частичен иск за плащане на сумата от 50 000.00 лв., част от цялата сума в размер от 239 568.91 лв., представляваща дадена на отпаднало основание сума, претендиран на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представения документ, не е посочил доказателства или не е представил писмени доказателства.

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

1. Правен интерес. Наличието на правен интерес от предявяването на иска, предмет на т. д. № 169/2019 г. по описа на Окръжен съд-Добрич е обосновано от ищеца с правото му като поръчващ по договор за изработка да иска връщане на дадена на отпаднало основание сума по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

2. Подсъдност на делото. Съобразно правилата на разпоредбите на чл. 104, т. 4 ГПК относно родовата и на чл. 105 ГПК относно местната подсъдност, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

3. Търговскоправен характер на споровете. Делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове” на Гражданския процесуален кодекс.

Релевантен за определяне търговскоправния характер на спора, предмет на т. д. № 169/2019 г. по описа на Окръжен съд - Добрич е характерът на правоотношението между страните по делото, свързано с посредиците от прекратяването на договор за изработка, като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ – чл. 365,, т. 1 ГПК.

4. Правосубектност на страните.

Страните по делото притежават качеството търговец ( чл. 1, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ТЗ ) и търговско дружество ( чл. 63, ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ ).

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

ІІ. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

От доказателствата по делото се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 03.04.2018 г. между „***“ ЕООД като поръчващ и „***“ ЕООД като изпълнител е сключен договор за изработка, по силата на който изпълнителят се е задължил на свой риск за срок от една година да извърши разсортиране и сортиране на метални отпадъци, съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение в размер на сумата от 320 000.00 лв.

Поръчващият е изпълнил своето задължение, като в периода 03.04.2018 г. – 06.07.2018 г. е платил авансово възнаграждението на изпълнителя. Изпълнителят е издал осем броя фактури за авансово получените суми.

Изпълнителят е изпълнил частично възложената му работа. Стойността на частично изпълнената работа възлиза на сумата от 69 *1.09 лв.

До изтичане срока на договора – 03.04.2019 г., изпълнителят не е изпълнил договорните си задължения. С оглед неизпълнението на договора от страна на изпълнителя, поръчващият многократно го е канил да върне остатъка от авансово платеното възнаграждение за неизпълнената част от работата в размер на сумата от 250 568.91 лв.

На 07.06.2019 г. изпълнителят е върнал на поръчващия сумата от 11 000.00 лв., като е останал задължен със сумата от 239 568.91 лв.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на елементите от фактическия състав на вземането за връщане на дадено на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Според разбиранията на доктрината и практиката, за състава на „получено при отпаднало основание“ е характерно, че към момента на даването и получаването е налице основание, но впоследствие то е отпаднало с обратна сила - вж. Girard, Paul Frederic. История и система на римското право. Част ІІ. Облигационно право. С., 1915г., 879 – 887, Бодри – Лакантиери, Кратък курс по гражданското право. Обща теория на задълженията и договорите. С., 1920, 316 - 322; von Czyhlarz, Karl Ritter. Учебник по римско право. С., 1921, с. 201, Колен – Капитан, Елементарен курс по френско гражданско право. Том І. Книга І и ІІ. С., 1929, с. 522; Планиол, М. Елементарно ръководство по гражданско право. С., 1930, с. 318, Берон, В. Незаконно обогатяване в вреда на другиго. С., 1932, с. 96, Тице, Х. Гражданско право. Облигационно право ( обща и специална част ). С., 1933, 263 - 266; Диков, Л. Курс по гражданско право. Облигационно право. Обща част. Том ІІІ. С., 1934, 561 – 563; Василев, Л. Гражданско право на НРБ. Отделни видове облигационни отношения. С., 1958, 584 – 585; Андреев, М. Римско частно право. С., 1992, с. 389; Сукарева, Зл. Извъндоговорни източници на облигационни отношения. С., 1998, с. 60, Големинов, Ч. Неоснователно обогатяване. Гражданскоправни аспекти. С., 2011, 49-57, Големинов, Ч. Гражданскоправни източници на задължения. С., 2011, с. 146, Митев, Кр. Неоснователно обогатяване. С., 2014, с. 82..

Съставът обхваща случаите, в които последиците на осъществен юридически факт се заличават с обратна сила, като например престиране по договор, който по-късно е унищожен ( чл. 27 - 33 ЗЗД ), развален ( чл. 87 ЗЗД ), сбъдване на уговорено прекратително условие ( чл. 25 ЗЗД ), сделки, впоследствие атакувани чрез отменителни искове за попълване масата на несъстоятелността ( чл. 647 ТЗ ) или упражняване на право на отказ от сключен договор по чл. 47, ал 1, чл. 55, чл. 154 ЗЗП.

Във всяка от горните хипотези към момента на даване има основание, разбирано като валиден юридически факт или правоотношение, оправдаващи даването, респ. получаването на благото.

Даването и получаването на нещо ( разбирано като действие, насочено към изпълнение на задължение, с което solvens предоставя благо, което има имуществена стойност на accipiens ) поражда реституционно задължение, когато е основанието отпада с обратна сила.

Липсата на основание се дефинира от доктрината и практиката като отсъствие на валиден юридически факт или правоотношение, оправдаващи даването, респ. получаването на благото - Вж. Василев, Л. Цит. съч., с. 578, Сукарева, Зл. Цит. съч., с. 57, Митев, Кр. Цит. съч., с. 113.

Изводът за липса на основание се прави post factum поради това, че законът е придал обратно действие на дадени юридически факти.

При осъществяване на този състав се поражда облигационно отношение, чието съдържание е задължението на accipiens да върне полученото на solvens.

В разглеждания случай, поръчващият, като изправна страна, с искането си за връщане на авансово платеното възнаграждение, съответно на неизпълнената част от договора, е развалил договора при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД – извънсъдебно разваляне без предупреждение в хипотезата на безполезност на изпълнението за кредитора и на забавено изпълнение на фикс - сделка. Основанието за даването, респ. получаването на процесната сума, отпада с обратна сила и поражда кондикционно облигационно отношение, по силата на което изпълнителят като accipiens е длъжен да върне полученото на поръчващия като solvens.

С оглед изложените съображения се налага изводът за основателност на исковата претенция на поръчващия като solvens към изпълнителя като accipiens за връщане на процесната сума като дадена на отпаднало основание.

Искът като основателен и доказан следва да се уважи, като на ищеца на основание чл. 80 ГПК се присъдят сторените по делото разноски в размер на сумата от 2 000.00 лв., представляваща държавна такса.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „***“ ЕООД гр. Добрич, ул. „П.Р.I=“ № *, ЕИК ** да заплати на „***“ ЕООД гр. С., ул. „П. Й. Т.№ 4, ЕИК **сумата от 50 000.00 лв., част от цялото вземане от 239 568.91 лв., представляваща дадена на отпаднало основание сума, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – 09.08.2019 г., до окончателното й плащане, както и сумата от 2 000.00 лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ :