Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

                                                             №156

                                       Гр.ДОБРИЧ  25.11.2019г.

                                          В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на  ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ НОЕМВРИ 2019г.в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.

 

  Като разгледа докладваното т.д.№ 237/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър.

  Образувано е по подадена от адв.И.И.,***,в качеството й на пълномощник на АД „ ***“,ЕИК ***,гр.Ш.,жалба против отказ № 20191010111804/11.11.2019г.на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията.Като релевира доводи за незаконосъобразност на отказа,жалбоподателят моли за отмяната му и даване на задължителни указания на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване.

  Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,с право на жалба и правен интерес от обжалване на подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията,в срока по чл.25,ал.1 от ЗТР,жалбата се явява процесуално допустима.

  Разгледана по същество,жалбата е основателна,по следните съображения:

  От приложената към жалбата преписка на Агенция по вписванията-Търговски регистър е видно,че жалбоподателят,чрез пълномощника си- адв.И.И.,***,е подал заявление образец Б7,с вх.рег.№ 20191010111804/10.10.2019г.,с което е заявил за вписване на основание чл.63,ал.1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари,като действителен собственик на АД „ ***“,ЕИК ***,гр.Ш.- АД „ П.“,ЕИК ***.

  За да постанови обжалвания отказ,длъжностното лице по регистрацията е счело,че при подаването на заявлението не се заявяват за вписване лица-действителни собственици,определени по критериите на § 2 от ЗМИП,като следва да се приложи разпоредбата на §2,ал.5 от ДР на ЗМИП.

  В разпоредбата на §2,ал.1,т.1 от ДР на ЗМИП е дадена легална дефиниция на „ действителен собственик“ по отношение на корпоративните юридически лица,която изключва случаите на дружество,чиито акции се търгуват на регулиран пазар,което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.Така дадената дефиниция и цитираното изключение,съдържащо се в нея,са напълно идентични с тези,дадени в чл.3,ал.6,б.“а“,т.“i“ от Директива (ЕС) 2015/849.

  В конкретния случай изключението,регламентирано в закона,е приложимо към процесното заявление.

  С подаване към заявлението на нотариално заверена декларация по чл.63,ал.4 от ЗМИП е декларирано,че заявителят се притежава 64.99 % от АД „ П.“,ЕИК ***-публично дружество.Останалите 35.01% от капитала на АД „ ***“,ЕИК ***,гр.Ш.,са притежание на Община Ш..

  Акциите на публичното дружество „ П.“ се търгуват на регулиран пазар АД „ Българска фондова борса“ и като такова за него и за дружествата,които то контролира пряко или непряко,е предвидено изключение за деклариране на действителен собственик съгласно §2,ал.1,т.1 от ДР на ЗМИП. Предвиденото в ЗМИП изключение по отношение на публичните дружества е с оглед специалния ред на ЗППЦК и  подзаконовите актове по прилагането му,по който се оповестява информация за акционерите в този вид търговски дружества.В подкрепа на този извод е и предвиденото в чл.59,ал.4 от ЗМИП относно извършването на идентифициране за клиентите-юридически лица,чиито акции се търгуват на регулиран пазар,като е предвидено да се събира информация за дяловото участие,подлежаща на разкриване по реда на Глава Единадесета,раздел I от ЗППЦК.

  Доколкото в случая собствеността на АД „ Проучване и добив на нефт и аз“,не се разкрива чрез понятието„ действителен собственик“ по смисъла на §2,ал.1,т.1 от ДР на ЗМИП,а при условията на специален закон и предвидения в него ред за публични дружества,то и заявителят не може да бъде задължен да заяви действителни собственици-физически лица по смисъла на §2,ал.1,т.1 от ДР на ЗМИП,а е достатъчно да посочи,че собственик е публично дружество.Действителните собственици на публичното дружество,упражняващи пряк или непряк контрол върху дружеството,имащо задължение да обяви действителните си собственици,ще бъдат обявени по специалния ред за това.В случая,заявителят е посочил именно наличието на публично дружество,което упражнява контрол върху него,което е достатъчно,за да се  приеме,че е изпълнил задължението си  по отношение разкриването на действителните си собственици.

  По гореизложените съображения,не е налице и твърдяната от длъжностното лице по регистрацията хипотеза на §2,ал.5 от ДР на ЗМИП.Да се изпълни указанието на ДЛР за прилагане на тази хипотеза,означава да се декларират неправилни и неверни данни,което не е целта на закона.  

 

  Предвид гореизложеното  и това,че със заявлението са представени редовни от външна страна документи,установяващи подлежащите на вписване обстоятелства,съдът намира,че постановеният отказ е  неправилен,като такъв следва да бъде отменен,като на основание чл.25,ал.5 от ЗТР да се дадат задължителни указания на АВ да извърши заявеното вписване.   

  Мотивиран от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                              Р         Е         Ш       И :

 

  ОТМЕНЯ по жалба на адв.И.И.,***,в качеството й на пълномощник на АД „ ***“,ЕИК ***,гр.Ш.,ОТКАЗ №  20191010111804/11.11.2019г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията,постановен по заявление с вх.№ 20191010111804/10.10.2019г.

  УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши поисканото със заявление с вх.№ 20191010111804/10.10.2019г.вписване.

  РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

  ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенция по вписванията-Търговски регистър за изпълнение.  

 

                                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: