Р Е Ш Е Н И Е

№161

Гр.ДОБРИЧ 28.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НОЕМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното т.д.№ 245/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър.

Образувано е по подадена от адв.В.Р.,САК,в качеството му на пълномощник на ЕООД „ ***“,ЕИК***,жалба против отказ

№20191114165811/14.11.2019г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията.Като релевира доводи за незаконосъобразност на отказа,жалбоподателят моли за отмяната му и даване на задължителни указания на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,с право на жалба и правен интерес от обжалване на подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията,в срока по чл.25,ал.1 от ЗТР,жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е основателна,по следните съображения:

От приложената към жалбата преписка на Агенция по вписванията-Търговски регистър е видно,че жалбоподателят,чрез пълномощника си- адв. В.Р.,САК,е подал заявление Б7,с вх.рег.№ 20191025100022/25.10.2019г.,с което е заявил за вписване по партидата си в поле 550 – „ Действителни собственици –физически лица,участващи пряко или косвено в дружеството“- „Неприложимо“,както и вписване в поле 550а на „ Лице за контакт“ с подробно посочени лични данни и адрес.Към заявлението са приложени нотариално заверена декларация по чл.63,ал.4 от ЗМИП,нотариално заверено съгласие на лицето,посочено като физическо лице за контакт,декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове,документ за внесена държавна такса.

По така подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията е дало указания №20191025100022/12.11.2019г.,с които е приело,че със заявлението не се заявяват за вписване лица-действителни собственици,определени по критериите на §2 от ЗМИП,поради което заявителят следва да посочи като действителни собственици - физически лица.Във връзка с посоченото в представената декларация ,че липсват лица,които притежават 25% или повече от капитала на дружеството,длъжностното лице е указало на заявителя,че следва да има предвид разпоредбата на §2,ал.5 от ДР на ЗМИП.

Във връзка с дадените му указания,със заявление образец Ж1,вх.№20191114165811/14.11.2019г.заявителят е представил обяснителна записка,в която подробно е изложил аргументи за липсата на нормативно изискване да подава декларация по чл.63,ал.4 от ЗМИП с посочен „действителен собственик-физическо лице,участващо пряко или косвено в дружеството“,както и доказателства в подкрепа на тези аргументи.

С обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело,че представените от заявителя документи не удостоверяват изпълнение на дадените указания,с оглед на което следва да се постанови отказ.

Така постановеният отказ е незаконосъобразен.

Нормата на чл.24,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ въвежда задължение за длъжностното лице по регистрацията,когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания,да постанови мотивиран отказ.

В случая такъв не е налице,което е самостоятелно и достатъчно основание за уважаване на жалбата.

Без какъвто и да било анализ на представените от заявителя документи и на наведените от същия обяснения и възражения,длъжностното лице е постановило бланкетен отказ,като е посочило единствено,че дадените указания не били изпълнени.При това положение,както за страната,така и за съда,липсва яснота относно конкретните причини,поради които е постановен процесния отказ.

Извън гореизложеното,анализът на представените от заявителя доказателства сочи на неправилност на дадените указания,съответно на отказа,постановен поради тяхното неизпълнение.

От приложените от заявителя обяснителна записка и документи се установява,че едноличен собственик на капитала на ЕООД „ ***“ е Международна инвестиционна банка(МИБ),която е международна публично-правна организация,учредена в съответствие с международен договор- „Споразумение за основаване на Международна инвестиционна банка“.Членки на МИБ са държави,сред които и РБългария,със статут на държава-учредител и дялово участие от уставния капитал 123 млн. евро.

В разпоредбата на §2,ал.1,т.1 от ДР на ЗМИП е дадена легална дефиниция на „ действителен собственик“ по отношение на корпоративните юридически лица,която изключва случаите на дружество,чийто едноличен собственик е международна институция с членове държави.Целта на оповестяване на действителния собственик е прозрачност на собствеността и съобразно тази цел,разпоредбите на ЗМИП са неприложими когато държава,а не физическо лице е собственик.Доколкото в случая собствеността на ЕООД „ ***“ не се разкрива чрез понятието „действителен собственик“ по смисъла на §2,ал.1,т.1 от ДР на ЗМИП,то и заявителят не може да бъде задължен да заяви действителни собственици-физически лица по смисъла на §2,ал.1,т.1 от ДР на ЗМИП,поради което даденото в този смисъл указание е неправилно.

В конкретния случай е неприложимо и изключението,регламентирано в §2,ал.5 от ДР на ЗМИП и посочено от длъжностното лице по регистрацията в дадените на заявителя указания,тъй като крайният собственик е установим и ясен- държавите членки,като не съществува съмнение относно този факт.Да се изпълни указанието на ДЛР за прилагане на тази хипотеза,означава да се декларират неправилни и неверни данни,което също не е целта на закона.

За ЕООД „ ***“ е налице единствено задължение на основание чл.63,ал.4,т.3 от ЗМИП,поради липса на вписани данни за постоянно пребиваващ представител на дружеството на територията на РБългария,да посочи лице за контакт на територията на РБългария и да представи нотариално заверено съгласие на това лице.Именно в изпълнение на това законово изискване в подаденото заявление №20191025100022/25.10.2019г.заявителят е посочил в поле 550а като лице за контакт В.И.П.като е представил и нотариално заверено съгласие на това лице.

Предвид гореизложеното и това,че със заявлението са представени редовни от външна страна документи,установяващи подлежащите на вписване обстоятелства,съдът намира,че постановеният отказ е неправилен,като такъв следва да бъде отменен,като на основание чл.25,ал.5 от ЗТР да се дадат задължителни указания на АВ да извърши заявеното вписване.

Мотивиран от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на адв.В.Р.,САК,в качеството му на пълномощник на ЕООД „ ***“,ЕИК***,ОТКАЗ №20191114165811/14.11.2019г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията.

УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши заявените със заявление Б7,с вх.рег.№ 20191025100022/25.10.2019г. и заявление Ж1,вх.№20191114165811/14.11.2019г.обстоятелства.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенция по вписванията-Търговски регистър за изпълнение.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: