О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 529

гр.Д. 20.11.2019 г.

Д.КИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на двадесети ноември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА

при секретаря ………………………............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева......Т.д.№74

от 2019г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Т.В.О. ЕГН********** *** и „Д.С.“ООД ,ЕИК **,със седалище и адрес на управление –гр.Д.,ул.“Г.К.“№94,офис №1,представлявано от М.Г.Д.. ,чрез адв.Б.И.Ж. ,Варненска адвокатска колегия,ул.“С.С.“№10,ет.1-съдебен адрес за двамата ищци срещу „Т.С.Х.“ЕООД,ЕИК ***/в несъстоятелност/,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,бул.“***,представлявано от синдика С.С. и „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,с цена на иска сумата от 724 609,04 лв. и правно основание чл.464 ал.1 от ГПК във вр.с чл.621 от ТЗ.

По делото е постъпил писмен отговор от първия ответник-С.С.,постоянен синдик на „Т.С.Х.“ЕООД,ЕИК ***/в несъстоятелност/,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,бул.“***.

В срок е постъпил писмен отговор и от втория ответник-„***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.С. ,чрез юрисконсулт Х.П..

В постъпилия отговор на „ ***“АД,ЕИК*** се оспорва допустимостта на предявения иск,със следните съображения/

Искът по чл.464 ал.1 от ГПК е уреден в част „Пета“ Изпълнително производство,дял втори“Изпълнение на парични вземания“ и касае разпределение на събраните суми при индивидуално принудително изпълнение.Специалните разпоредби на ТЗ относно правилата на универсалното принудително изпълнение изключват приложението на нормите ,уреждащи индивидуалното принудително изпълнение.Макар чл.621 от ТЗ да препраща към приложение на ГПК за неуредените въпроси,то препращането е доколкото в част 4 „Несъстоятелност „не са уредени специални правила,каквито в случая има.

Според ответника не е спазен преклузивния срок по чл.464 ал.1 от ГПК-едномесечен от разпределението.

За разлика от индивидуалното принудително изпълнение ,в което ипотекарният кредитор е присъединен по право взискател,с всички права ,произтичащи от това,производството по несъстоятелност не предвижда участието на кредитор по чл.717н от ТЗ в същинското производство.Този кредитор има единствено привилегията да получи сумата от реализиране на ипотекираното имущество.Кредиторите с приети вземания са имали друг способ за защита,а именно чрез оспорване на ипотечните права на банката в производство по реда на чл.647 и чл.649 от ТЗ.Това право не е било успешно реализирано,но чрез иска по чл.464 ал.1 от ГПК не може да се преодолее това обстоятелство.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните,приема за установено следното:

Видно от изложените в исковата молба обстоятелства двама от кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност на длъжника „***“ЕООД,в несъстоятелност, предявяват отрицателен установителен иск за установяване на обстоятелството,че ответникът „ ***“АД,ЕИК*** няма качеството на кредитор по чл.717н от ТЗ,като оспорват по реда на чл.464 ал.1 от ГПК съществуването на привилегировано вземане на ответника срещу длъжника ,обезпечено с учредяване на договорна ипотека от трети лица спрямо длъжника юридически лица,преди откриване на производството по несъстоятелност-НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №162 ,том ХVІІ,рег.№22954 ,н.д.№3104/20.12.2007г. и НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №153,том ХVІІ,рег.№22956,н.д.№3105/20.12.20017г.

Искът по чл.464 ал.1 от ГПК е предоставен на взискател в производството по индивидуално принудително изпълнение,който оспорва вземането на друг кредитор в това производство.

Споровете между кредиторите относно разпределението на постъпили суми от осребряването на активи на несъстоятелния длъжник се решават в рамките на съставянето на сметка за разпределение по чл.721 от ТЗ и възможностите за оспорването й пред въззивния съд по чл.728 и чл.729 от ТЗ.Стабилизирана по този ред сметката за разпределение подлежи на изпълнение от синдика.

Наличието на специални правила за разпределение на събрани суми в ТЗ изключва приложението на разпоредбата на чл.464 ал.1 от ГПК,касаеща индивидуалното принудително изпълнение.Макар че чл.621 от ТЗ предвижда субсидиарно приложение на нормите на ГПК ,то това се отнася само до неуредените случаи в част 4“Несъстоятелност“ по ТЗ.Това изключва възможността в рамките на производство по несъстоятелност да се предяви иска по чл.464 ал.1 от ГПК.В този смисъл е Определение №130 от 13.01.2016г. по в.гр.д.№5420/2016г.на САС,мотивите на което настоящия съдебен състав възприема.

В настоящия случай съставеното от синдика разпределение е обжалвано пред Апелативен съд гр.Варна,който е постановил Определение от 19.03.2019г.по в.ч.т.д.№665/2019г.по описа на съда ,с което е постановил сумата,получена от осребряването на ипотекираните недвижими имоти за се отдели в специална сметка и да се изплати на втория ответник по делото.Така въпросът за качеството на банката на кредитор по чл.717н от ТЗ е разрешен по предвидения в ТЗ ред за обжалване на сметката за разпределение.

С тези мотиви съдът намира за недопустим предявения по делото иск,поради което счита ,че делото подлежи на прекратяване.

Водим от изложеното Окръжният съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№74/2019г.по описа на Д.ки окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд гр.Варна.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: