Р Е Ш Е Н И Е

№ 345 12.12.2019 год. гр.Д.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На единадесети ноември 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДИАНА ДЯКОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа гражданско дело № 534 по описа за 2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано,след като с определение № 2663/12.11.2018 год. е прекратено гр.д.№ 1593/2018 год. на Д.кия районен съд и делото изпратено по компетентност за разглеждане от Д.кия окръжен съд по правилото на чл.104 т.4 от ГПК с оглед заявената цена на иска в размер от 49 880.20 лв.Претенцията е заявена с искова молба рег.№7914/19.04.2018 год. ,допълнително уточнена в съдебно заседание от дата 14.01.2019 год. относно броя на исковете,предмет на разглеждане по делото. Ответникът е упражнил редовно и в срок правото си по чл.131 от ГПК като е подал отговор рег.№ 18323/28.09.2018 год.Заявил е искането по чл.87 ал.3 изр.2-ро от ЗЗД за трансформиране на задълженията му по алеаторен договор в парични,от което се е отказал в съдебното заседание от дата 21.10.2019 год.

Предявените от З.С.И., ЕГН **********,*** срещу Д.С.И., ЕГН **********,от гр.Т.искове са за разваляне на договор от 07.12.1990 год., с който е прехвърлила на своите син и внук С. И.И. и Д.С.И. собствеността върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Д.срещу задължение да бъде поета цялостната й издръжка до края на живота й, като й осигурят заедно или поотделно една стая в същия апартамент по нейн личен избор, отопление, осветление, храна, почистване при немощ и болест, както и грижи, а така също и чрез останалите членове на семействата им. Синът С. И. починал през 2007 год., като негов единствен наследник бил внукът й Д.С.И.. Ответникът не изпълнявал задълженията, поети с договора за издръжка и гледане, а всички грижи и разходи, необходими на ищцата били поети изцяло от дъщеря й, при която живеела в момента. През летните месеци се прибирала в град Д.и живеела в процесния имот, като така разбрала, че е обявен за продажба.

С оглед напредналата възраст на ищцата и влошеното й здравословно състояние, неизпълнение на задълженията от ответника за времето след 2007 год. - значително по обем, се настоява договорът да бъде развален, а като последица от уважаването му е заявена и осъдителната претенция, имота предмет на разваления договор да бъде върнат в нейния патримониум.

Ответникът Д.С.И. счита претенцията за неоснователна, тъй като страните не били обвързани с договор за издръжка и гледане. Договорът от 07.12.1990 год., документиран в нотариален акт № **/1990 год. бил симулативно сключен и прикривал такъв за дарение като част от извършена приживе от ищцата делба на недвижимото й имущество. Още през 1985 год. и впоследствие между ищцата и нейните деца били осъществени поредица от прехвърляне на идеални части с цел придобиване на притежаван от нейните родители апартамент и разпределяне на жилищен и виден имот от ищцата на децата й, съобразно многократното деклариране от нея, че това е волята й. По настояване на ищцата, другият приобретател - негов баща, заплатил на сестра си сума, съставляваща половината от стойността на имота, предмет на договора за издръжка и гледане. Ищцата се преместила да живее в град С. през 1988 год. за да подпомага дъщеря си в отглеждане на детето, която била родила наскоро, станала жител на столицата и се регистрирала на адреса на дъщеря си. Продължавала да ползва жилището и вилата си в КК «А.», повреда на която от свлачищен процес през 2016 год. породила недоволство и претенции на дъщерята на ищцата. До 1998 год. в процесният апартамент живеел ответникът с родителите. След 1998 год. ответникът живеел в град С., от 1999 г. и неговата майка, а от 2007 год. и другия приобретател по договора, починал през същата година. През 2006 год. ответникът станал изключителен собственик на апартамента, тъй като С. И. – негов баща му дарил придобитата по алеаторния договор ½ идеална част. С цел обезпечаване на договори за кредит за закупуване на жилище в град С., ответникът ипотекирал двукратно апартамента, а ищцата се отказала от правото си на ползване. Не възразявала на плановете му да продаде апартамента, тъй като всички живеели в град С.. В продължение на 30 год. след сключване на договора, никога ищцата не била търсила от двамата приобретатели помощ или средства, тъй като както тя, така и семейството му били със съзнанието, че сключения между тях договор е такъв за дарение. Не била отправила и покана за изпълнение или разваляне на договора.

С оглед на горното заявява възражение за нищожност на алеаторния договор, като настоява съдът да отхвърли иска, като последица от недействителността .

От събраните по делото доказателства,съдът намира за установено следното:

С договор от дата 07.12.1990 год.,сключен с нотариален акт № ** т.***д.№ ****/1990 год. на Д.кия районен съд (п.1) ищцата З.С.И. е прехвърлила на нейния син С.Д.И. и нейния внук и ответник Д.С.И.,чрез неговата майка и законен представител св.Н.Д.В.,собствения си недвижим жилищен имот : апартамент ,находящ се в гр.Д.,ул.“К.М.“ № * вх.* ет.* ап.*,построен върху площ от 108.86 кв.м.,състоящ се от две спални, дневна, кухня, антре,баня,тоалетна,ведно с избено помещение с площ от 9.87 кв.м.,както и 0.92877 процента идеални части на сградата и същия процент идеални части от дворното място,за което има отстъпено право на строеж,срещу задължението синът и внукът й да поемат цялостната й издръжка до края на живота й,като й осигурят заедно или поотделно една стая в същия апартамент по нейн избор,отопление,осветление,храна,почистване при немощ и болест,както и грижи,а така също й свидетелстват почит и уважение за един спокоен живот,лично и чрез останалите членове на семействата им сега и в бъдеще.Купувачите С.Д.И. и Д.С.И. са заявили ( п.2) ,че са съгласни да им бъде прехвърлен така описания недвижим имот по п.1 и при условията подробно описани там и че приемат това прехвърляне,което е безвъзмездно,с благодарност и признателност,като се задължават да изпълняват поетите насрещни задължения за гледане на тяхната майка и баба до края на нейния живот.

С договор от дата 05.06.2006 год.,сключен с нотариален акт № *т.* рег.№*н.д.№ */2006 год. на К.КV,нотариус с район на действие РС-Д.,вписан под № *** в регистъра на НК,вх.рег.№ ***/05.09.2006 год.,АКТ №*т.*** д.№ **** на Службата по вписванията Д., С.Д.И. е дарил на Д.С.И. ½ идеална част от недвижим имот,находящ се в гр.Д.,бул.“...С.№ ** вх.* ет.*,апартамент № **, състоящ се от две спални, дневна, кухня, антре, баня, тоалетна,ведно с избено помещение с площ от 9.87 кв.м. ,както и 0.92877 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото,представляващ самостоятелен обект № ***. З.С.И. се е отказала от запазеното право на ползване по нотариален акт № ** т.***д.№ ****/1990 год. на Д.кия районен съд на недвижим имот ,находящ се в гр.Д.,бул.“...С.№ * вх.* ет.*,апартамент № *, състоящ се от две спални,дневна,кухня,антре,баня,тоалетна,ведно с избено помещение с площ от 9.87 кв.м. ,както и 0.92877 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото,представляващ самостоятелен обект № ***-така декларация с нотариална заверка на подписа й,вписана с вх.рег.№ ****/05.09.2006 год.,АКТ № ** Т.****на Службата по вписванията Д..

Видно от приложената справка за имот,изготвена от Службата по вписвания гр.Д.за периода от 13.10.1997 год. до 27.09.2018 год. върху недвижимия имот,предмет на сключения договор за издръжка и гледане са били учредявани договорни ипотеки от Д.С.И. в полза на “П.Б.Б.“ и “Ю.Е.Д.Б.“ /Б.П.Б./.

С.Д.И. е починал на дата 05.12.2007 год. в гр.С., като негов единствен наследник е ответникът Д.С.И..

Съгласно извършена справка в Националната база данни “Население“, адресът по исковата молба на ищцата :гр.С.,ЖК “Б.“бл.* вх.* ет.* ап.** е регистриран като нейн настоящ адрес ,считано от 19.08.1998 год. ,а като постоянен адрес считано от 28.02.2000 год. В нотариалния акт,документиращ договора за дарението от 05.06.2006 год. е посочен адрес на С.Д.И.,идентичен с този на ищцата по делото, така също и в съставен акт за неговата смърт.

На ищцата е била поставена диагноза “Исхемичен мозъчен инсулт /тромботичен/ в басейна на базиларната артерия. Хронична недостатъчност на мозъчното кръвообращение-декемпенсирана. Дискоординационен палеоцеребеларен синдром.Пирамидна симптоматика двустранно.Артериална хепертония ІІІ степен с придружаващо заболяване-лумбална остеохондроза,наложила болничен престой в периода 04.02.2016 год.-09.02.2016 год. в УМБАЛ“Света Анна“АД,гр.С. ,Клиника по неврология.С разпореждане от 01.04.2013 год. на ТП на НОИ гр.Д.и е определен размер от 267.06 лв. на месечна сума за изплащане /лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка/.

По делото не са представени писмени доказателства, легитимиращи ищцата З.С.И. като носител на вещни права върху вилен имот в КК“А.“-отстъпено право на строеж ,респ.придобито право на собственост върху терен и/или сграда,респ.документи за горното не са били съставяни.В тази насока са дадени обяснения от пълномощника на ответника в съдебното заседание от дата 17.09.2019 год., че ищцата и нейния съпруг са издействали получаването на такива права,документално оформени на името на тяхната дъщеря,а в построяването на сградата със средства и труд са участвали ищцата,нейния съпруг и техния син С. И..Горното сочело намеренията на ищцата ,предварително да разпредели преди смъртта си притежаваното от нея имущество ,като с оглед предоставеното вече на дъщеря й,с договор да предостави останалото такова на семейството на своя син.

По повод изграждането на вилната сграда и сключването на договора за издръжка и гледане като част от уреждане на имуществени отношения в семейството са събрани гласни доказателства,както следва: Св.Р.К.К., З.С. Г. (близка приятелка и кръщелница на ищцата ) дават показания,че вилата в А. е изградена от дъщерята на ищцата и за нея нито сина, нито внука на баба З. са давали пари.Мястото било предоставено на баба З. и нейна колежка, а строежът осъществен със заемни средства от дъщерята,на която било отстъпено и правото на строеж. Въпреки голямата близост между свидетелите и ищцата,тя никога не била споделяла с тях намерения за делба на имуществото между децата си,като остави имота в А. на дъщеря си,а този в Д.на своя син.На свидетелите не е известно и С. И. да е предоставял сума на майка си по повод прехвърлянето на имота и уреждане на имуществени отношения в семейството , тъй като най-малкото е щяло да има някакъв подписан документ. Св. Н.Д.В. (бивша съпруга на С. И. и майка на ответника) свидетелства,че още при започване на строежа ищцата е споделяла ,че построената вила ще остане на дъщеря й ,а апартамента на сина й. Когато ходила да вземе виза за строежа с изненада видяла,че вилното място се води на зълва й и тогава разбрала,че са били лъгани от ищцата,че мястото е нейно.Срещу прехвърлянето на апартамента,ищцата настояла сина й да изплати дяла от същия на своята сестра.Адвоката по прехвърлянето я уведомил,че след като съпруга й е дал средства за построяване на вилата,то следва да се счете,че е изплатил дяла от апартамента. По този повод била съставена декларация/несъхранена/ ,в която З.И. декларира, че синът й С. И. й е дал 200 000 лева. Декларацията била предоставена от свидетелката на ищцата за подпис,която не казала,че синът не е давал пари ,а отговорът й бил възклицанието “ мха“.

Не е спорно между страните,че З.С.И. от дълги години е установила начин на живот в две населени места:през зимата пребивава в гр.С.,в дома на своята дъщеря,през пролетните месеци април-май и в началото на есента до около месец октомври в жилището в гр.Д.,предмет на договора за издръжка и гледане ,а през лятото във вилата на своята дъщеря,в близост до КК“А..Този начин е установен в продължение на повече от 30 години,считано от 1988 год.-така твърденията на ответника, показанията на св. Р.К.,З.С. Г. , Д.Д.П. ,като този период е свързан с раждането на внука Хр.,син на дъщерята на ищцата,понастоящем около 32-33 годишен.След срутване на вилата от свлачище,ищцата живеела вече изцяло в апартамента в Д.през лятото или във вилата на близки приятели на семейството.При пътуванията си от С. до Д.и обратно,ищцата била придружавана от дъщеря си или нейния син-другия й внук Хр..Изнасят данни,че в някои периоди,ищцата не е разполагала с ключ от апартамента в гр.Д..

Свидетелите също така сочат,че след като ответникът завършил гимназия ,отишъл да учи в гр.С.,като известно време живял в дома на леля си,където живеела и ищцата.След време цялото семейство на ответника-неговите майка и баща се преместили в С.,като за известно време баща му също живял в дома на В.И.,дъщеря на ищцата и заедно с нея.Там непрекъснато пребивавала даже майката на ответника-св.Н.Д. ,въпреки развода си.

Св.Р.К.К. дава показания,че ищцата не е в добро здравословно състояние,от дълго време е на памперси,пие много лекарства, витамини.Наскоро е навършила 91 години и има нужда от ежедневни грижи,каквито освен дъщеря й никой друг не полага. При нужда,дъщерята на ищцата се обръща към съседи да я нагледат, звъни на сина си, оставя й храна.Категорично не са й предлагали нито сина й, докато е бил жив,нито и внука й пари за лекарства, за храна, нито пък се били грижили за нея. Знае,че ищцата е прехвърлила имота ,но има една стая от това жилище, в което може да живее. Освен тази стая е очаквала сина и внука си нещо повече като грижи, но де-факто не е получавала нищо от тях, нито издръжка, нито внимание.Чувствала се обидена и разочарована,че при посещение от внука в жилището в гр.Д.,не получила от него даже кутия бонбони . През лятото баба З. стои в Д.около 3 месеца и повече, но през това време дъщеря й непрекъснато идва да я види, да й донесе храна, да се грижи за нея. Ищцата се обаждала на свидетелката, когато има нужда от помощ, тя й купувала лекарства. Когато ищцата била в болница, дъщеря й помолила ответника да я вземе от болницата, но той отказал, като й казал, че не е таксиметров шофьор, да си вземат такси. Влошените отношения между страните било от около 5-6 години.

Св.З.С. Г. също сочи,че не знае за предоставени грижи и издръжка на ищцата от нейните син и внук. Цялата издръжка на З.И. била от дъщеря й В.. Синът й имал големи неудачи и не той,а ищцата го издържала цял живот. Казвала й била леля З., че имат уговорка със Св. и Д. да я гледат, да я издържат, една стая ще й дадат. Чертали били някакви скици от разпределението на апартамента, обаче на практика абсолютно нищо не е станало. Баба З. била заведена два пъти при нотариус, за да ипотекира имота. Тя не е знаела, че прехвърля имота. Това чертаене на имота било за това, че каквото и да стане, тя ще стои в тази стая и че те ще се грижат за нея. Някакъв нотариален акт има, че те поемат грижите за нея, но в следващия нотариален акт тази клауза изчезва. Баба З. го разбрала късно, след като М. въобще не се интересувал от нея. Той бил младо момче, под влияние на майка си. През лятото, когато е ходил на вилата на гости, дори една кутия бонбони не й е носил.В С. М. не е ходил в апартамента на В. да види баба си. Даже ищцата споделила,когато е била в болница с много масиран инсулт,дъщеря й му се обадила да отиде с колата да вземе баба си, той казал „аз да не съм таксиметров шофьор, ще си вземете такси“. Ищцата се движела с бастунче. Когато е била в Д., свидетелката ходила да й пазари, тъй като не можела сама да се движи. Сама можела да се обслужва в апартамента, извън него не била във възможност сама да се оправя, даже не можела и да готви.След изписването й от болницата се налагало ,дъщеря й да се връща на обяд за да я храни,тъй като не можела сама. Дъщерята на ищцата не препятствала срещите й с ответника,напротив налагало се да му се обажда за да напомни да поздрави баба си за рождения й ден. Пенсията на ищцата била малка и за да може да си плаща сметките, й се налагало да шие гоблени.

Св.Д.Д.П. сочи,че отношението на внука към ищцата било пренебрежително.Той и съпругата му често й помагали,когато била в града,тъй като след инсулта била безпомощна и не можела да се грижи за себе си.

Св.Н.Д.В. дава показания,че еднократно тя и ответника са извършили освежаващ ремонт почистване на апартамента в гр.Д.,който бил в ужасно занемарено състояние,при което се наложило да смени ключалката,но оставила ключ и за ищцата при съседката.Ответникът не бил предоставял парични средства на баба си.Ищцата не била казвала,че иска пари,иначе синът й не би отказал.Когато се разболяла, зълва й се обадила и наредила , ответника да вземе сина й ,за да отидат в болницата. В болницата,зълвата заявила,че нито тя ,нито майка й имат пари,сина й си бил забравил картата,заради това се наложило ответникът да плати и купи всичко нужно за да приемат ищцата в болницата. Свекърва й изобщо не се била разболявала, единствения път бил тогава преди 2 или 3 години.Отново зълва й наредила и свидетелката и ответникът отишли в болницата за да вземат ищцата и я заведат до дома й,където и я оставили. Отношенията на ответника с баба му през всичките тези години били добри, не ходел често при нея,тъй като работел в направената от него фирма 7 дни в седмицата, 30 дни в месеца, 365 дни в годината. Знаел за поетия ангажимент спрямо баба му.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Претенцията е за разваляне на договор с предмет прехвърляне собствеността върху недвижим имот поради неизпълнение на поетото насрещно задължение за издръжка и гледане,черпеща правното си основание в разпоредбата на чл. 87 ал.3 от ЗЗД.Упражнено е и искане за връщане на даденото чрез осъдителния иск по чл.88 ал.1,във връзка с чл.55 ал.1 пр.3-то от ЗЗД. Противопоставено е възражение за нищожност на алеаторният договор ,черпещо правното си основание в разпоредбата на чл. 26 ал.2 предл. 5, във връзка с чл.17 от ЗЗД.

Симулативен е договорът,от който страните,които са го сключили ,не желаят да бъдат обвързани.Симулативният договор е нищожен,независимо от това,че не прикрива никаква друга сделка/абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка и каква/относителна симулация/.

Налице е спор между страните дали прехвърлянето собствеността на недвижимия имот е безвъзмездно или срещу задължение за издръжка и гледане

При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му.На тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици. Тълкуването се извършва за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Прилагането на правната норма на чл. 20 ЗЗД означава, че при тълкуване на уговорените клаузи, следва да се преценява дали волеизявленията на страните се покриват за съществените елементи от съдържанието на договора.

Алеаторният договор е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението е едностранна безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви задължения да издържа или да помага

(гледа) дарителя си.И при двата договора,спазването на особените изисквания на закона и нотариалната форма гарантират сериозността на изявленията на участващите лица в нотариалното производство.

Съдът намира,че действителната воля на страните е такава,каквато е отразена в сключения между тях договор и не е привидна.

Нотариалния акт е озаглавен “Нотариален акт за прехвърляне на недвижим жилищен имот на низходящи срещу задължение за гледане“. Недвусмислена е изразената от ищцата З.И. воля в п.1 от нотариален акт № ** т.***д.№ ****/1990 год. на Д.кия районен съд да прехвърли правото на собственост върху притежавания от нея жилищен имот на нейни най-близки роднини -син и внук,срещу задължението им да поемат цялостната й издръжка до края на живота й. Документираните в п.2 от нотариалния акт волеизявления на С. и Д. И.,несъмнено обективират постигнато между страните съгласие да настъпят последиците на алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.Изрично е посочено,че син и внук са съгласни да им бъде прехвърлен имота при условията по п.1,т.е. срещу задължение за издръжка и гледане.Изрично е вписано и ,че се задължават да изпълняват поетите насрещни задължения за гледане на тяхната майка и баба до края на живота й.Спор между страните поражда волеизявленията им,че приемат с благодарност и признателност прехвърлянето ,което е безвъзмездно. Систематично волеизявлението е поставено между първите две посочени по-горе и в които е посочено,че им известно при какви условия се извършва прехвърлянето,както и е потвърдено,че задълженията за издръжка и гледане ще бъдат изпълнявани от тях.В случая не се касае до противоречие относно начина,по който приобретателите желаят да се обвържат с определени права и задължения и тяхното съдържание.Алеаторния договор е подвид на договора за продажба на недвижим имот, който има за цел прехвърляне правото на собственост срещу определена цена,респ. алеаторния договор може да е със смесен характер,като включва уговорки за заплащане на определена парична сума и за гледане и издръжка в бъдеще време. Касае се до обективирано едновременно с изразеното съгласие за поемане на определени задължения, знание че не е дължима и парична сума за придобиване на собствеността върху апартамента.

Ето защо с оглед начина,по който са обективирани волеизявленията на страните по нотариалната сделка-съвпадащи по съществените условия на договора , няма съмнение, че одобряването и подписването на нотариалния акт е израз на постигнато между тях съгласие да настъпят последиците на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.В тази насока са и свидетелските показания,вкл. тези на майката на ответника,че му е известно за поетия ангажимент към неговата баба.Договорът е сключен по време,когато ищцата е била на 62 години и в добро здравословно състояние ,т.е. все още във възможност да води активен живот и да е полезна на близките си,както и дълги години след това не е имала нужда от подкрепа и помощ. Моментното състояние на ищцата не води до извод,че този договор е безполезен за нея , което да го прави привиден.Сключването му е израз на предвидливост и своевременно уреждане на нуждите,които ще възникнат с тежестите на старостта,т.е. прехвърлителят може да не иска да бъде издържан и гледан веднага и непрекъснато,а при възникване на съответните нужди.Каквито и да са отношенията в семейството във връзка с имуществото на ищцата,не се установява безвъзмездност на договора от 07.12.1990 год.,респ. такъв извод не следва от обстоятелството,че договора не е бил изпълняван.

Налице е неизпълнение на договора от приобретателя Д.И. след смъртта на приобретателя С. И. и за сочения период,считано от 2007 год. и понастоящем.

Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона (договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.В случая задължението е в известна степен детайлизирано до осигуряване на една стая в прехвърления апартамент , отопление,осветление,храна,почистване при немощ и болест,както и грижи,а така също да й бъде свидетелствано почит и уважение. Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно .В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил по договора. Прехвърлителят не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение.В случая горното не е сторено по делото –нито като е установено предоставяне на конкретни грижи ,до завеждане на делото не е била осигурена заместваща престация, а периодът на неизпълнение е толкова значителен, че не може да остави съмнение възникнало ли е правото на разваляне на договора с оглед разпоредбата на чл.87 ал.4 от ЗЗД. Касае се до жена на 90 години,в тежко здравословно състояние след прекаран инсулт,със затруднения в ежедневното обслужване в дома си и в невъзможност за самостоятелно функциониране от него. Безспорно е установено наличието на нужда на прехвърлителката от средства за съществуване и грижи,която не може да остане неудовлетворена. Такива не са й предоставяни от ответника,което не се отрича от него по делото.Задължението е трайно и неотлагаемо,а полагани са частични, непълни и непостоянни грижи:еднократно заплащане на разходи за лечение и транспорт до болнично заведение,както и еднократно освежаващ ремонт и почистване на жилището, които не са от характер да осигурят спокойното и нормално съществуване на прехвърлителката.Помощ при болест,за почистване,храна и пр. същата получава от своята дъщеря ,съседи и близки приятели. Неоснователен е и доводът с оглед посоченото по-горе,че задълженията на приобретателя са само морални,а не договорни. Кредиторът изпада в забава само при неоправдано неприемане или несъдействие ,но не и в случай ,че не е уведомил изрично приобретателя,че се нуждае от грижи и издръжка,респективно не е поканил приобретателя да му дава нужната издръжка и грижи,доколкото не се касае на хипотезата на чл.227 б.“в“ от ЗЗД,а на чл.87 ал.3 от ЗЗД.

Развалянето на договора се претендира за неизпълнение от страна на приобретателя Д.С.И. и за времето след смъртта на приобретателя С.Д.И. през 2007 год.

Съгласно посоченото в т.3 и 4 от Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 год. на ОСГК на ВС, прекратителното действие на договора с начално прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане настъпва със смъртта на прехвърлителя(ите) и/или смъртта на третото ползващо се от него лице, а не поради смъртта на приобретателя-длъжник. При специфичността на правата и задълженията, при смърт на приобретателя не настъпва, а и не може да настъпи прекратяването на договор по право. Съгласно чл. 60 ЗН наследниците му ще отговарят пред прехвърлителя(ите) до размера на наследствения им дял и под страх от евентуалното прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници следва да обезпечават издръжката и грижите, толкова повече че заради наследяването вещните права и собствеността са станали тяхно притежание. В тази насока са и решение № 165 /01.03.2010 год. по гр. д. № 71/2009 г. на ВКС, III г. о. ,съгласно което със смъртта на титуляра на задължението по договора, задълженията му преминават върху неговите наследници през цялото време на действие на договора, до когато задължението следва да бъде изпълнявано в натура и решение № 622 /25.10.2010 год. по гр. д. № 212/2010 год. на ВКС, III г. о.,съгласно което при смърт на приобретателя на основание чл. 60 ЗН наследниците му ще отговарят пред прехвърлителя до размера на наследствения им дял и под страх от евентуално прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници, следва да обезпечат издръжката и грижите.При съобразяване,че ответникът е единствен наследник на починалия приобретател, искът за разваляне на договора следва да бъде уважен в пълен размер.

Действието на съдебното решение, с което договорът се разваля поради неизпълнение се изчерпва с прекратяване на правната връзка между страните по него. При договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане развалянето е винаги с обратно действие и поражда задължение за реституция на даденото по него. С оглед на горното и като последица от развалянето на договора,следва да бъде уважена претенцията по чл.88 ал.1,във връзка с чл.55 ал.1 пр.3-то от ЗЗД. за връщане на невижимия имот от приобретателя на прехвърлителката .

С оглед изхода по спора на ищцата се следват сторените съдебно-деловодни разноски ,съобразно доказателствата на направата на такива за държавни такси по водене на производството и снабдяване с удостоверения и преписи и съдебни книжа в общ размер от 1 022 лв.

По тия съображения,съдът

Р Е Ш И :

РАЗВАЛЯ на основание чл.87 ал.3 от ЗЗС договор от дата 07.12.1990 год.,сключен с нотариален акт № ** т.***д.№ ****/1990 год. на Д.кия районен съд ,с който З.С.И. е прехвърлила на нейния син С.Д.И. и нейния внук и ответник Д.С.И.,чрез неговата майка и законен представител св.Н.Д.В.,собствения си недвижим жилищен имот : апартамент ,находящ се в гр.Д.,ул.“К.М.“ № * вх.* ет.* ап.*,построен върху площ от 108.86 кв.м.,състоящ се от две спални,дневна,кухня,антре,баня,тоалетна,ведно с избено помещение с площ от 09.87 кв.м. ,както и 0.92877 процента идеални части на сградата и същия процент идеални части от дворното място,за което има отстъпено право на строеж,срещу задължението синът и внукът й да поемат цялостната й издръжка до края на живота й,като й осигурят заедно или поотделно, отопление,осветление,храна,почистване при немощ и болест,както и грижи,а така също й свидетелстват почит и уважение за един спокоен живот,лично и чрез останалите членове на семействата им сега и в бъдеще, поради неизпълнение на поетото задължение от Д.С.И..

На основание чл. чл. 88, ал.1, във вр. с чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН **********,от гр.Т.ДА ПРЕДАДЕ на З.С.И., ЕГН **********,*** ВЛАДЕНИЕТО на недвижим имот,находящ се в гр.Д.,бул.“...С.№ ** вх.* ет.*,апартамент № **, състоящ се от две спални,дневна,кухня,антре,баня,тоалетна,ведно с избено помещение с площ от 9.87 кв.м. ,както и 0.92877 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото,представляващ самостоятелен обект № ***.

ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН **********,от гр.Т.ДА ЗАПЛАТИ на З.С.И., ЕГН **********,*** сумата от 1 022 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

На основание чл.115 ал.2 от ЗС ДАВА на З.С.И., ЕГН **********,*** 6-месечен срок ДА ОТБЕЛЕЖИ влязлото в сила решение , постановено по вписана в Служба по вписванията гр.Д.искова молба вх.рег.№****/09.05.2018 год.,АКТ № *** т.** .

Решението подлежи на обжалване в пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: