РЕШЕНИЕ
№340
гр.Добрич,09.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на шести ноември през 2019г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-Ю. в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №389
по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по реда на глава ХХ
от ГПК по въззивна жалба вх.№123/17.01.2019г. от ЕТ“***“, ЕИК ***, с адрес с.К., общ.Н. К., обл.Ш., чрез адв.П.А., срещу
решение №164/12.12.2018г. по гр.д.№211/2018г.на ТРС,
с което са отхвърлени предявените от ЕТ „ *** “ село К., общ. Н. К. , обл.
Ш. , представлявано от И. С. Ф. , срещу
Б. М.Ю. с ЕГН ********** ***, искове
с правно основание чл. 50 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД за
сумата от 1520,00 лева, представляващи обезщетение за причинени на
едноличния търговец имуществени
вреди - стойността на 4 броя водни крана с муфа ф 160 ,част от
системата за напояване на имотите №*** , № ***и имот № ***по земеразделителния план на
землището на село З., общ. Т.в местността „ М.“, стопанисван
от ищеца с обща площ от *** дка. ,
унищожени на 12.12.2017 година , от
стадо овце собствени на ответника
, преминало на паша през имотите , което стадо към момента на деликта
е било под надзор на ответника; за сума
от 8600,00 лева,
представляваща пропуснати ползи -
нереализирана печалба на земеделска култура – люцерна, засята в имоти с номера : №*** , № ***и имот № ***по
земеразделителния план на землището на село З., общ. Т.в мастността „ М.“ стопанисван от
ищеца с обща площ от *** дка. , поради
стъпкване на дата 12.12.2017
година на посева от люцерна
от собствени на ответника стадо овце , които животни са оставени под контрол на ответника и невъзможността ищеца да реализира доходи от
непроизведени 1240 бали люцерна,
за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. №26/2018 година по описа на Т.ски
районен съд, и осъден едноличния търговец за разноски .
Намира
решението за неправилно и необосновано. Изводите на съда противоречали на
събраните доказателства, анализирани при това частично и само в посока
отхвърляне на иска. В жалбата се изразява несъгласие с извода на съда за липса
на причинна връзка между приетото за доказано деяние и вредите. Оплаква се, че
не били взети в предвид обясненията на ответника по преписка №591/2017г.на РП-Т.,
съдържащи неизгодни за него факти и анализира същите. Коментира събраните
доказателства, чрез разпита на свиделите М.и О., и
чрез съдебно-оценъчната експертиза, които счита да не са анализирани от съда .
Изразява несъгласие с извода на съда , че при липса на протокол по чл.20 от
ЗОСИ/Закон за опазване на селскостопанското имущество/ не можело да се направи
извод за причините да се заменят посевите люцерна с царевица. Подробно се
обсъждат като установени със съответните доказателства и обстоятелствата във
връзка с повредените кранове. Изразява несъгласие с извода на съда за липсата
на доказаност от ищеца на обстоятелството, че до процесната дата те са били изправни, в която връзка и се
позовава на процесуално нарушение от страна на съда при разпределяне на доказателствената тежест и липсата на надлежни указания
относно нуждаещите се от доказване факти, с искане за отстраняване на тези
нарушения от въззивната инстанция чрез допускане на
гласни доказателства.
В срока
по чл263, ал.1 от ГПК писмен отговор е подаден от Б. М.Ю. чрез упълномощения адвокат. Излага се
становище за правилност на обжалваното решение предвид липсата на установяване
по безспорен и категоричен начин извършването на деянието –навлизането на
животните на 12.12.2017г. в имотите, обработването на
последните от ищеца, претърпяната от него вреда и причинната връзка между нея и
твърдяното деяние. Нелогично намира твърдението, че 100бр. овче могат да
отъпчат посевите от люцерна на площ от над 300дка с каквато бил имот №*** без
да отъпчат съседния с №***, но същевременно да счупят крановете разположени в
него. Липсвали доказателства отъпканата площ да е в размер на 1/5 част от общо ***дка,
нито да е отъпкана до степен, налагаща изораването на целия парцел с площ от ***дка.
Коментират се събрание по делото писмени и гласни доказателства, анализират се
факти и обстоятелства, които счита да са установени с тях и извежда извод за
липсата на причинно -следствена връзка между соченото деяние и вредите. Иска
потвърждаване на решението с присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК,
изтичащ на 16.01.2019г. при данни решението да е връчено на обжалващия на
02.01.2019г., чрез изпращането и по пощата в последния ден от срока
-16.01.2019г.,отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК/изправени са
констатираните нередовности във връзка с внасяне в
пълен размер на дължимата държавна такса/ и е допустима..
Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността
на иска, като приема за установено следното:
Гр.д.№211/2018г.. на Т.ски районен съд е образувано по искова молба на ЕТ „ *** “ с ЕИК ***, с.
К., общ. Н. К., обл. Ш., представлявано от И.
С. Ф., срещу Б. М.Ю. с ЕГН ********** ***,
за установяване, че ищеца има вземане срещу ответника за сумата от 1520лева, представляваща стойността на 4
броя водни крана с муфа ф 160, част от системата за напояване на имотите №*** ,
№ ***и № ***по план за земеразделяне на
землището на с.З., общ. Т., счупени от навлязлото в тях на 12.12.2017г. собствено на ответника стадо овце, и за сумата от 8600лева представляваща
нереализирана печалба от земеделска култура – люцерна, в резултат на
унищожаване на 1/5 от посевите в имотите №***, № ***и № ***по план за
земеразделяне на землището на с.З., общ.
Т.с обща площ от *** дка., от навлязлото
в тях на 12.12.2017г. собствено на ответника стадо
овце, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №22/23.01.2018г. по
ч.гр.дело №26/2018г. по описа на ТРС .
Изложените в исковата молба фактически твърдения са за осъществявана от ищеца селскостопанска
дейност във връзка с която стопанисва имотите №***, № ***и № ***по план за
земеразделяне на землището на с.З., общ.
Т., с обща площ от ***дка, които към 12.12.2017г. са
били засяти с люцерна. На 12.12.2017г.ответникът
Б.М.Ю. пуснал своето голямо стадо овце в имотите, в резултат на което животните
са повредили до степен да са напълно негодни за употреба четири водни крана
с муфа ф 160, част от напоителната система за
напояване и обогатяване на почвата, всеки на стойност ***лева, отъпкали
посевите като 1/5 от тях, равняваща се на 76дка, били напълно унищожение
при което ищецът не можал да реализира продукция от 1240бали люцерна и при цена 7лв./балата
пропуснал полза от 8600лева. Обстоятелството по пускане на животните в имотите
ответникът признал в хода на извършените следствени действия по преписка №591/2017г.
на РП-Т..
За описаните вземания ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №22/23.01.2018г. по ч.гр.дело №26/2018г. по описа на ТРС . Предвид
постъпилото възражение от ответника за недължимост на
вземането, иска установяването му, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока
по чл. 131 ,ал1 от ГПК, ответникът Б.М.Ю.
противопоставя възражение за недължимост по причина,
че ищецът не бил собственик на водните кранове, собственик или ползвател на
имотите, липсата на виновно поведение от негова страна-действия или
бездействие, което да е причина за претендираните
вреди, липсата на доказателства да е пуснал овцете в имотите на посечената
дата, да са счупили крановете, да е очаквал ищеца през м.декември да реализира
печалба. Нямало как овцете да са повредили
крановете с цел водопой, тъй като на датата 12.12.2017г.
от тях не течала питейна, а отпадна вода от животновъдните обекти на ищеца. Не
отговаряло на истината, че направил признания в хода на извършените следствени
действия, тъй като такива не били извършвани, а рутинна процедура в обсега на
действие на ЗМВР по предупреждаване да не пуска овцете в имотите.
Правната квалификация на разгледаните
искове като такива по чл.415 от ГПК вр. чл.422 от ГПК във вр.с чл.
50, вр.чл. 45 и чл.86 от ЗЗД
изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи
интереса от установителен иск и заявения установителен петитум, и данните
по делото, че въз основа на подадено от
ищеца на 19.01.2018г. заявление е
образувано ч.гр.д.№26/2018г.на ТРС, производството по което е приключило с
издаване в полза на заявителя на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК
№22/23.01.2018г. за сумата от общо 10
120лева обезщетение за непозволено увреждане, от които 1520лева за унищожените
четири крана и 8600лева пропуснат добив
от земеделска продукция- люцерна, в резултат на навлизане на 12.12.2017г. на стадото на длъжника в нива с площ от ***дка,
ведно със законната лихва от
19.01.2018г. до окончателното плащане.
Съдът, пред който е предявен иск за
съществуване на вземането на основание чл. 422 от ГПК следи служебно за
едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/
издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено от длъжника в двуседмичен срок от
връчването на заповедта възражение по чл.414 от ГПК; 3/спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на
вземането по чл. 415 ал.1 от ГПК. В случая заповедта е връчена на длъжника на
25.01.2018г., същия е подал възражение на 02.02.2018г.,
т.е.в срока по чл.414 от ГПК. Заявителят е получил съобщение за депозираното
възражение срещу заповедта и за указанията на заповедния съд, дадени с
разпореждане №120/05.02.2018г. за
предявяване на иска в едномесечен срок, на
15.03.2018 г. Исковата молба е заведена в съда на 19.04.2018г. при данни, съгласно
приложен към исковата молба формуляр на куриер “Интерлогистика“,
указващ изпращача/ от ЕТ „ *** “/, съдържание
на пратка 3968164/искова молба срещу Б. М.Ю.
по повод възражение по ч.гр.д.№26/2018г.на РС-Т./ и датата на предаване на
пратката на куриера на 17.04.2018г., при което следва да се приеме, че е
депозирана в срока по чл.415 от ГПК, броим по правилото на чл.60, ал.3 и при условията на чл.62, ал.2 от
ГПК/отм.ДВ бр.64 от 2018г., в сила от 01.09.2018г./ в редакцията и към този
момент. Исковете са предявени от активно легитимирано лице /заявителя в
заповедното производство/ и за установяване съществуването на вземанията
за обезщетение за причинени от селскостопански
животни имуществени вреди- претърпени
загуби на стойност 1520лева и пропуснати ползи на стойност 8600лева, предмет на
заповедното производство.
Отговорността
по чл. 50 ЗЗД не е отговорност за лично
деяние, нито е такава за чужди действия. Тя е обективна и безвиновна.
При нея отговорността е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто
надзор тя се намира според икономическата логика комуто ползите, нему и
тежестите. Основанието на отговорността
за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава
при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо
трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда. За
да възникне тази отговорност е необходимо: наличие на вреди - имуществени
/претърпени загуби или пропуснати ползи/ или неимуществени; вредите да са
произтекли от животно; животното да е собственост на лицето, от което се търси
отговорност или да се намирали под негов надзор; бездействие от страна на
собственика или лицето, упражняващо надзор върху животното; причинна връзка
между бездействието и настъпването на вредите - вредите трябва да са пряка и
непосредствена последица от това, че собственикът или онзи, който е бил длъжен
да упражнява надзор, са бездействали и не са препятствали възможността
животното да причини вредите. Поради това, отговорността по чл.50 ЗЗД за
собственика и лицето, под надзора на което са се намирали животните, не
възниква ако липсва, който и да е от тези елементи на фактическия състав на
чл.50 ЗЗД.
Според показанията
на св. Я. Б. М., служител при ищеца, на 12.12.2017г.
по телефона му се обадил работодателя му
С. Ф. и му наредил да провери какви уреждания има по люцерната и крановете,
защото заварил в люцерната *** Б.с овцете. Свидетелят не е видял ответника и
овцете в нивата. Видял само дирите от овцете и стъпканото. Свидетелят
констатирал, че поставените четири крана били счупени, а люцерната отъпкана. По
късно сменили крановете. През март месец люцерната много малко „позеленяла“,
изорали я и засяли царевица.
Свидетелят Р.Е. М., също служител при ищеца, твърди,
че отговаря за крановете и същият ден сутринта ги проверил дали не са отворени,
защото по това време пускали вода за поливане на овощната градина. Крановете
сутринта били здрави. По късно същия ден шефът му казал, че четирите крана са
счупени и той ги подменил с нови, които имали на склад.
Свидетеля С.
Б. О. твърди да знае, че процесните имоти през
миналата година/св.е разпитан на 01.10.2018г./били засяти с люцерна ,
част от тях през 2018 година с царевица.
В тези имоти имало поставени кранове на около 300 метра
от пътя навътре. Крановете служили
да се оттичат в нивите отпадните води от *** на ищеца, намиращ се
над имотите по посока крайната част на село З.. Според
свидетеля последния откос от
люцерна може да се прибере най-
късно началото на месец октомври, новият
разтеж на куртурата следва
да е
пролетта на следващата година. Свидетелят твърди да знае, че ответникът притежава стадо от около 100-120 броя овце,
което изкарвал на паша, минавайки
по асфалта. И другите стопани изкарвали животните си на паша
по асфалта. Не минавали по черния път,
защото целия имот на ищеца бил ограден с оборска тор. Коресподиращи
с показанията на св.О. са показанията на св А. Б. Х. относно
наличието на кранове навътре в имота на ищеца, относно отглеждането от
ответника на стадо овце, които изкарва на паша, минавайки по асфалта, невъзможността да мине покрай
люцерната на ищеца заради наличието на оборска тор по границите му.
Показанията и
на двамата/св.О. и св.Х./ не съдържат информация относно случилото се на 12.12.2017г., респ.не са годни да опровергаят установеното от
показанията на първите двама, съвпадащо с обясненията на страните по преписки
на други държавни органи/ жалба на И. С. Ф. рег.№ 591/19.12.2017г. до РП-Т., обяснения на Б.М.Ю. по преписка вх.№ 591/2017г.на
ГП-Т.от дата 21.12.2017г./. Така според твърденията в жалбата на 12.12.2017г. около 15.30часа , при обход на обработваното от
него поле в местността „М.“, засято с люцерна, забелязал в посевите стадо овце
с техния овчар, ответника, провел разговор с него, забелязал, че от най близкия
кран тече вода, опитал се да го затвори и констатирал, че е счупен, претъпкан
от добитъка, за което съдел от полу заровените дръжки
в пръста и биологичните следи от животните наоколо, по-късно направил оглед и
установил, че всички четири крана са счупени по същия начин-претъпкани и полузаровени в пръста, а около всеки имало биологични следи
от животните, цялото поле от около ***декара било отъпкано. В обясненията си
пред служител от РУ на МВР-Т., на когото е възложена проверката по жалбата,
дадени на 21.12.2017г. Б. Ю. признава,
че на 12.12.2017г.
е извел отглежданото от него стадо овце на паша
в местността „М.“. При пашата стадото навлязло в
нивата, засята с люцерна, собственост на
И. С.. Изтървал стадото неумишлено. Докато се опитвал да изведе овцете дошъл
собственика И. С., казал му да изведе овцете, питал го той ли е повредил крана,
който се намирал в близост до мястото където се намирали. Не бил повреждал
крана и нямал представа кой го е повреждал.
Тези обяснения, съдържащи неизгодни за ответника факти,
ценени съвкупно с останалите гласни и
писмени доказателства, тъй като са обективирани в
протокол, подписан от ответника, т.е.имащ характер на документ притежаващ доказателствена сила за фактите, неизгодни за неговия
издател, дават основание да се приеме наличието
на основание за ангажиране на отговорност
му при нанесена от собствените му животни вреда .
Със
заключението на вещото лице П. П. по
назначената от съда съдебно- оценъчна експертиза е установено местоположението на процесните
кранове/скица-приложение към заклюцението на л.67 от
делото на ТРС/- два в по границата на имот №***с имоти №*** и ***, и два по
границата на имот №*** с имот №029015, и степента на увреждане- счупване на
дръжките, което ги прави неизползваеми. Констатирана е подмяната им с нови с
единична цена от 198.20лева, респ. стойността на повредените четири крана
възлиза на общо 792.80лева.
От заключението на
вещото лице П.П.
по назначената от съда съдебно- агротехническа
експертиза, се установява, че имот №*** с площ от ***дка към дата на
огледа от вещото лице 07.11.2018г. е засята през м.март на 2018г. с царевица,
след изораването на 3-годишни насаждения
от люцерна. Вещото лице не е имало обективна възможност да установи степента на
увреждане на насажденията от люцерна, на знанията му в областта и констатациите му относно възрастта на
изораните насажденията, обосновават
извод, че изораването може да бъде мотивирано само от силно увреждане на
посевите, тъй като през третата си година
обичайно люцерната дава максимални добиви, от друга страна късното засяване на
царевица не осигурява необходимия добив. Според вещото лице другите два имота
от обработваното от ищеца поле, а именно имот №*** на площ от ***дка и имот №***с
площ от ***дка са засети люцерна. Данните по делото относно местоположението на
трите имота сочат и, че имот №*** на площ от ***дка не е съседен на другите
два, при което очевидно и посевите в него се са били обект на вредоносното
въздействие. При положение, че ищецът не претендира пропуснати ползи като
разлика между добитото и това което би могъл да добие, ако насажденията не бяха
отъпкани от стадото на ответника, а от липсата на реализация на добив, то претенцията
му за възмездяване на пропуснати ползи от добива от 1/5 от насажденията от люцерна в полето от
трите имота, се явява основателна и доказана до размера от 1/5 част от насажденията
от люцерна само в имот №*** с площ от ***дка. При среден добив от 60дка /1/5част
от ***дка/ равняващ се на 2 100бали по16кг/балата при средна стойност от
2.50лева/бала, пропуснатата от ищеца полза се равнява на сумата от
5 250лева.
Претендираните суми са доказани по основание и до установените
размери- претърпени загуби на стойност 792.80лева и пропуснати ползи на стойност 5250лева, като
до тези размери исковете следва да се уважат и отхвърлят за горницата до сумата
от 1520лева претърпени загуби и 8600лева пропуснати ползи.
Дължимостта на главниците в горните размери води до дължимост и
на обезщетението за забава, считано от 19.01.2018г./датата на подаване на
заявление/, до окончателното плащане.
Обжалваното решение е частично неправилно и следва да
бъде отменено в тези части, като бъде постановено ново съобразно установеното .
Ищецът
претендира присъждане на разноските в производството във всичките му части. В
заповедното производство е заплатил държавна такса от 202.40лева, от които
съобразно постигнатия резултат му се дължат 120.86лева. В първоинстанционното
производство е заплатил държавна такса от 202.40лева, от които съобразно постигнатия резултат му се дължат
120.86лева, сторил разноски и за
възнаграждение за вещи лица от общо 600лева, от които съобразно постигнатия
резултат му се дължат 358.27лева, или общо за първоинстанционното
производство му се дължат съдебни разноски от 479.13лева. Във въззивното производство ищецът е заплатил държавна такса от
202.40лева, от които съобразно постигнатия резултат му се дължат 120.86лева, и адвокатско възнаграждение от 840лева, от
които му се дължат 501.58лева, при преценка на въззивният
съд за неоснователност на възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК
предвид на фактическата и правна сложност на делото и минималния размер на
адвокатското възнаграждение при интерес от 10 120лева съобразно чл.7,
ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлизащ на 836.60лева., или за въззивната
инстанция му се дължат общо 622.44лева. Следователно на ищеца следва да бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски за цялото производство в общ размер от
1 192.73лева/120.86лева държавна такса за заповедното производство,
120.86лева държавна за първоинстанционното
производство, 358.27лева разноски за вещи лица, 120.86лева държавна такса за въззивното производство и 501.58лева адвокатско
възнаграждение за въззивното производство/.
Ответникът е сторил разходи в първоинстанционното
производство за плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600лева, и за въззивното производство-600лева адвокатско възнаграждение, от
които съразмерно на постигнатия резултат/частично отхъвърляне
на претенциите/ му се следват 241.74лева за всяка от двете инстанции или общо
за прозводството 483.48лева адвокатско
възнаграждение.
По тия съображения ,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №164/12.12.2018г.
по гр.д.№211/2018г.на ТРС, в ЧАСТТА в която са отхвърлени предявените
от ЕТ „ *** “ с.К., общ. Н. К. , обл. Ш. ,
представлявано от И. С. Ф. , срещу Б. М.Ю. с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 50, вр. с чл.
45 от ЗЗД за
сумата от 792.80лева ,
представляваща стойността на 4 броя водни крана с муфа ф 160, част от
системата за напояване на имотите №*** , № ***и № ***по план за земеразделяне
на землището на с.З., общ. Т., счупени
от навлязлото в тях на 12.12.2017г. собствено на
ответника стадо овце, и за сумата от 5 250лева
представляваща нереализирана
печалба от земеделска култура – люцерна, в резултат на унищожаване на 1/5 от
посевите в имотите №*** по план за земеразделяне на землището на с.З., общ. Т., от навлязлото в
тях на 12.12.2017г. собствено на ответника стадо
овце, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №22/23.01.2018г. по
ч.гр.дело №26/2018г. по описа на ТРС, и в частта на присъдените разноски, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЕТ „ *** “ с.К., общ. Н. К., обл.
Ш. , представлявано от И. С. Ф., и Б. М.Ю.
с ЕГН ********** ***, ЧЕ Б. М.Ю. с ЕГН **********, ДЪЛЖИ на ЕТ „*** “ с.К.,
общ. Н. К., обл. Ш., представлявано от И. С. Ф., сумата
от 792.80лева , представляваща стойността на 4
броя водни крана с муфа ф 160, част от системата за напояване на имотите №*** и
№***по план за земеразделяне на
землището на с.З., общ. Т., счупени от навлязлото в тях на 12.12.2017г. собствено на ответника стадо овце, и сумата от 5
250лева представляваща нереализирана печалба от земеделска култура –
люцерна, в резултат на унищожаване на 1/5 от посевите в имот №*** по план за
земеразделяне на землището на с.З., общ.
Т., от навлязлото на 12.12.2017г. собствено на
ответника стадо овце, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №22/23.01.2018г. по ч.гр.дело №26/2018г. по описа на ТРС,
ведно със законната лихва върху главниците от 792.80лева и 5250лева от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК -19.01.2018г.,до окончателното изплащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решение №164/12.12.2018г.
по гр.д.№211/2018г.на ТРС, в ЧАСТТА в която са отхвърлени предявените
от ЕТ „ *** “ с. К., общ. Н. К. , обл. Ш. ,
представлявано от И. С. Ф. , срещу Б. М.Ю. с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 50 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД за горницата
от 792.80лева до 1520лева, представляваща стойността на 4
броя водни крана с муфа ф 160, част от системата за напояване на имотите №*** ,
№ ***и имот № ***по план за земеразделяне на
землището на с.З., общ. Т., счупени от навлязлото в тях на 12.12.2017г. собствено на ответника стадо овце, и за горницата
от 5 250лева до 8600лева, представляваща нереализирана печалба от земеделска култура –
люцерна, в резултат на унищожаване на 1/5 от посевите в имотите №***, № ***и
имот № ***по план за земеразделяне на
землището на с.З., общ. Т., от навлязлото в тях на 12.12.2017г. собствено на ответника стадо овце, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №22/23.01.2018г. по
ч.гр.дело №26/2018г. по описа на ТРС, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б. М.Ю.
с ЕГН ********** ***, да заплати на ЕТ „ *** “ село К., общ. Н. К. , обл.
Ш. , представлявано от И. С. Ф., съдебно-деловодни разноски от общо 1192.73лева, от които 120.86лева
държавна такса за заповедното производство, 120.86лева държавна за първоинстанционното производство, 358.27лева разноски за
вещи лица, 120.86лева държавна такса за въззивното
производство и 501.58лева адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА ЕТ „ *** “ село
К., общ. Н. К. , обл. Ш. , представлявано от И.
С. Ф., да заплати на Б. М.Ю. с ЕГН **********
***, съдебно-деловодни разноски от общо 483.48лева
адвокатско възнаграждение, от които 241.74лева за първоинстанционното
производство и 241.74лева за въззивното производство.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните САМО в частта на установителната претенция за сумата от
8600лева пропуснати ползи. В останалата част решението е окончателно съобразно
разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.