РЕШЕНИЕ

№ 347

12.12.2019 г., град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд - Добрич, търговско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

при участието на секретаря Билсер Мехмедова - Юсуф, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 449 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1180/20.05.2019 г. на „***“ ООД, подадена чрез процесуалния представител адвокат Е.Т..

Предмет на въззивна проверка е Решение № 49 от 23.04.2019 г. на Районен съд – Тервел по гр.д. № 552/2018 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск от „***“ ООД, с правно основание чл. 432 от КЗ, срещу ЗК „***“ АД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, в качеството му на увредено лице по смисъла на чл. 478 от КЗ, сумата от 13 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на 26.09.2016 г. застрахователно събитие – пътно транспортно произшествие, причинено от застрахованото лице по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен по застрахователна полица № **, издадена от ЗК „***“ АД, със срок на действие от 04.01.2016 г. до 03.01.2017 г.

Отхвърлил е и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 13 000 лева, считано от 17.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба - 02.04.2018 г., в размер на 1034, 84 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че съдебният акт е необоснован, тъй като районният съд е допуснал процесуални нарушения при установяване на правнорелевантните факти.

Оспорването се концентрира върху приетото заключение на съдебната автотехническа и оценъчна експертиза, по отношение на което въззивникът изтъква, че е непълно. Не е даден отговор на въпроса „Каква е стойността на разходите, необходими за ремонт на процесния автобус“, касаещ размера на застрахователното обезщетение. Вместо това в заключението е посочено, че възстановяването на автобуса е невъзможно.

Във връзка с изложеното въззивникът счита, че определянето на размера на обезщетението се предпоставя от определяне стойността на разходите за ремонт. Имайки предвид последната, ще се установи и дали е налице „тотална щета“, в който случай застрахователното обезщетение ще се равнява не на разходите за ремонт, а на пазарната стойност на процесното МПС към датата на ПТП-то. В жалбата се оспорва и посочената от вещото лице пазарна цена на процесното МПС, като се изтъква, че същата е съобразена с техническото състояние на автобуса след ПТП-то, а не към датата на застрахователното събитие.

Въз основа на изложеното се твърди, че първостепенният съд е допуснал процесуални нарушения при установяване на правнорелевантните факти и се прави искане за възлагане на допълнително заключение със задача да се определи размера на разходите, необходими за ремонт на процесното МПС, както и да се определи пазарната му стойност към дата 26.09.2016 г.

Иска се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да бъде постановено ново решение, с което ЗК „***“ АД да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 7228, 49 лева, представляваща разликата между първоначално претендираната сума от 13 000 лева и платената от въззиваемата страна, в хода на производството, сума от 5771, 51 лв., ведно със законната лихва върху последната сума за периода от 01.04.2018 г. до 01.08.2018 г., както и законната лихва върху главницата 7228, 49 лв. от 17.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

Въззивникът иска да бъде уважен и обусловения иск за обезщетение за забава в размер 1034, 84 лв. за периода от 17.06.2017 г. – 01.04.2018 г. Претендират се разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не се явява пред въззивната инстанция и не изпраща представител. Депозира писмена молба, с която иска жалбата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От застрахователна полица № ** от 04.01.2016 г. (л. 22 от гр. дело № 4834/2018 г. по описа на Районен съд – Варна) се установява, че между Г. С. А.и ЗК „***“ АД е възникнало валидно застрахователно правоотношение със срок на действие от 04.01.2016 г. – 03.01.2017 г. По силата на договора била застрахована гражданската отговорност на лицето за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с използването на МПС –„О. В.“ с рег. № **

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица (л. 8) на 26.09.2016 г., около 18, 50 часа, по общински път DOB 1197 (с. К. – с. Н. К., община Тервел) по посока с. К., е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „О. В.“, с рег. № **, собственост на Г. С. А.и автобус „В.“, с рег. № **, собственост на ищеца. Първият автомобил бил управляван от Е. Т. А., а вторият от водача И. А. А.. Става ясно също, че водачът на лекия автомобил е предприел неправилна маневра „изпреварване“, вследствие на което е навлязъл в насрещното платно и се е стигнало до сблъсък с процесния автобус.

На 26.05.2017 г. ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника за изплащане на причинените от произшествието имуществени вреди, изводимо от приложените документи към преписка № ** (уведомление на л. 55 от гр. дело № 552/2018 г. по описа на Районен съд – Тервел; документи на л. 11 до 29 от гр. дело № 4834/2018 г. по описа на Районен съд – Варна).

От приложеното преводно нареждане (л. 54 от гр. дело № 552/2018 г. по описа на Районен съд – Тервел) става ясно, че на 01.08.2018 г. ответникът е превел на ищеца сумата от 5773, 51 лева, представляваща застрахователно обезщетение по преписка № **.

Пред въззивната инстанция е изготвена съдебно автотехническа експертиза (л. 45 до 55 от в. гр. д. № 449/2019 г.), от която се установява, че вследствие на процесното ПТП на автобуса са причинени следните щети:

- силно и изцяло е деформирана предната част на купето на автобуса, челният панел, панелът под челно стъкло, предната рамка, вертикалният пояс, предната престилка, предната лява колонка, предният ляв ъглов панел, напречната греда под купето, панелът около предното ляво колело, предната част на пода на купето, стойката на резервното колело, вертикалната лява колона под купето, вертикалната стойка за теглене, капакът на резервоара. Счупени и повредени са предната броня комплект фарове - леви външен и вътрешен, десен вътрешен, мигачи - предни леви – 2 бр., челно стъкло, декоративна решетка. В купето са повредени и счупени средната част на арматурно табло, отоплителното тяло (радиатор, капак, вентилатор и тръбопроводи 3 бр.), педалите за управление (спирачен и за дроселовата клапа), спирателен кран за въздух, предната част на ел.инсталацията.

От същото заключение се извежда, че размерът на разходите, необходими за ремонт и възстановяване на горепосочените щети по автобуса, възлиза на 9370, 00 лева, а пазарната му стойност към момента на деянието е била 10 700, 00 лева.

Наличието на причинно-следствена връзка между щетите и пътнотранспортното произшествие се извлича от изготвената в първоинстанционното производство съдебна автотехническа и оценъчна експертиза (л. 31 до 49 от гр. дело № 552/2018 г. по описа на Районен съд – Тервел).

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Ищецът е предявил в една искова молба за общо разглеждане пред първоинстанционния съд обективно съединени претенции с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 от КЗ и по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. С първия иск е претендирал заплащането на сума в размер на 13 000 лева, представляваща обезщетение за причинените на автобуса имуществени вреди, подробно изброени в молба за отстраняване на нередовности (л. 37 от гр. дело № 4834/2018 г. по описа на Районен съд – Варна).

С втория иск е претендирал обезщетение за забава върху главницата, в размер на 1034, 84 лева, за периода от 17.06.2017 г. до 02.04.2018 г.

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ищецът носи доказателствена тежест за настъпването на вредите, техният размер, причинно-следствената връзка между вредите и застрахователното събитие, както и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между причинителя на вредите и ответника.

По делото не е спорно, а и от констативния протокол за ПТП се установява, че на 26.09.2016 г., при управление на автомобил „О. В.“, с рег. № **, собственост на Г. С. А., водачът Е. Т. А. е предприел неправилна маневра „изпреварване“, вследствие на което е навлязъл в насрещното платно и се е стигнало до сблъсък с автобус „В.“, с рег. № **, собственост на ищеца.

Страните не спорят, че вследствие на сблъсъка са причинени следните щети по процесния автобус: силно и изцяло е деформирана предната част на купето на автобуса, челният панел, панелът под челно стъкло, предната рамка, вертикалният пояс, предната престилка, предната лява колонка, предният ляв ъглов панел, напречната греда под купето, панелът около предното ляво колело, предната част на пода на купето, стойката на резервното колело, вертикалната лява колона под купето, вертикалната стойка за теглене, капакът на резервоара. Счупени и повредени са предната броня комплект фарове - леви външен и вътрешен, десен вътрешен, мигачи - предни леви – 2 бр., челно стъкло, декоративна решетка. В купето са повредени и счупени средната част на арматурно табло, отоплителното тяло (радиатор, капак, вентилатор и тръбопроводи 3 бр.), педалите за управление (спирачен и за дроселовата клапа), спирателен кран за въздух, предната част на ел.инсталацията. Наличието на изброените вреди се потвърждава и от изготвените в хода на първоинстанционното и въззивното производство експертизи.

Причинно – следствената връзка между щетите и застрахователното събитие се установява от заключението на изготвената пред районния съд експертиза.

Безспорно доказано е и наличието на валидно застрахователно правоотношение с покритие от 04.01.2016 г. – 03.01.2017 г., изводимо от застрахователна полица № ** от 04.01.2016 г. От договора се установява, че Г. С. А.застраховал при ЗК „***“ АД гражданската си отговорност за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с използването на МПС –„О. В.“ с рег. № **

Спорен се явява единствено въпросът за размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Настоящият състав възприема изцяло заключението на изготвената пред въззивната инстанция и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза. От експертното становище се извежда, че размерът на разходите за ремонт и възстановяване на автобус „В.“ възлиза на 9370, лева, а пазарната стойност на същия към датата на застрахователното събитие е в размер на 10 700, 00 лева. При това положение е налице хипотезата на чл. 390, ал. 2 от КЗ и размерът на обезщетението не може да надвишава действителната стойност на застрахованото имущество. Ето защо, изхождайки от посочената в заключението действителна стойност на процесния автобус, настоящата инстанция счита, че размерът на застрахователното обезщетение, което ответното дружество дължи на увреденото лице е в размер на 10 700, 00 лева.

На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Такъв факт е направеното плащане в хода на първоинстанционното производство на сумата от 5773, 51 лева – застрахователно обезщетение, от страна на ответника. Осъщественото плащане налага искът на ищеца да бъде уважен за сумата от 4926, 49 лева - разликата между общия размер на застрахователното обезщетение и платената част, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 13 000, 00 лева искът правилно е отхвърлен, като неоснователен.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сума в размер на 195, 67 лева, представляваща законна лихва върху платеното в хода на процеса обезщетение от 5773, 51 лева, за периода от подаване на исковата молба до момента на превода - 01.08.2018 г.

Ищецът е предявил и акцесорен иск, с който се претендира обезщетение за забава в размер 1034, 80 лева, за периода от 17.06.2017 г. – 01.04.2018 г. Моментът на изпадане в забава на застрахователя е определен в чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. В случай, че не е определил и заплатил застрахователното обезщетение, с изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, дължи законната лихва за забава върху размера на обезщетението.

От представените документи към застрахователна преписка № ** се установява, че на 26.05.2017 г. ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника за изплащане на причинените от произшествието имуществени вреди, като едновременно е приложил всички доказателства. Петнадесетдневният срок е изтекъл на 16.06.2017 г. Не са представени доказателства, от които да се установява, че в този период застрахователят е определил или заплатил на ищеца обезщетение. Оттук се извежда, че на следващия ден – 17.06.2017 г., застрахователят е изпаднал в забава. От този момент до подаване на исковата молба – 02.04.2018 г., дължимото обезщетение за забава е в размер на 862, 01 лева. За останалата част до пълния претендиран размер от 1034, 80 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а съдебният акт потвърден.

Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, Решение № 49 от 23.04.2019 г. на Районен съд – Тервел по гр.д. № 552/2018 г. следва да бъде отменено частично.

По отношение на разноските във въззивното производство:

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззивника се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, за двете инстанции.

Пред първата инстанция е претендирал заплащането на разноски в размер на 2410, 00 лева, от които 710, 00 лева държавна такса, 400 лева за експертиза и 1300, 00 лева адвокатско възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за прекомерност, което въззивният съд намира за неоснователно, предвид броя на проведените съдебни заседания и обема на събраните доказателства.

Ищецът е представил доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение, на депозита за изготвяне на САТЕ, както и на 620, 00 лева държавна такса.

Направил е и своевременно искане за присъждане на разноски за разглеждане на делото от въззивната инстанция. Приложил е доказателства за заплащането на депозит за САТЕ в размер на 300, 00 лева, както и на държавна такса в размер на 169, 57 лева. Доказано е плащането на разноски в размер на 2789, 57 лева за двете инстанции.

При това положение и като взе предвид направеното плащане в хода на процеса, въззивният съд счита, че на ищеца се полагат разноски в размер на 2296, 00 лева за двете инстанции.

Въззиваемата страна е претендирала разноски, но не е представила доказателства за заплащането им. Поради тази причина такива не следва да ѝ бъдат присъждани.

При тези мотиви, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 49 от 23.04.2019 г. на Районен съд – Тервел по гр.д. № 552/2018 г., в частта, с която е отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ на „***“ ООД срещу ЗК „***“ АД за сумата от 4926, 49 лева, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Т., сумата от 4926, 49 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на пътно транспортно произшествие от 26.09.2016 г., причинено от застрахованото лице по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен по застрахователна полица № **, издадена от ЗК „***“ АД, ведно със законната лихва от 02.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Т., сумата от 195, 67 лева, представляваща законна лихва върху платеното в хода на процеса обезщетение от 5773, 51 лева, за периода от подаване на исковата молба - 02.04.2018 г. до момента на превода - 01.08.2018 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49 от 23.04.2019 г. на Районен съд – Тервел по гр.д. № 552/2018 г., в частта, с която е отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ на „***“ ООД срещу ЗК „***“ АД, за сумата над 4926, 49 лева до пълния претендиран размер от 13000, 00 лева.

ОТМЕНЯ Решение № 49 от 23.04.2019 г. на Районен съд – Тервел по гр.д. № 552/2018 г., в частта, с която е отхвърлил иска по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ на „***“ ООД срещу ЗК „***“ АД за сумата от 862, 01 лева, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., да заплати, на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Т., сумата от 862, 01 лева, представляваща обезщетение за забава върху определеното застрахователно обезщетение от 10 700, 00 лева, за периода от 17.06.2017 г. до 02.04.2018 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49 от 23.04.2019 г. на Районен съд – Тервел по гр.д. № 552/2018 г., в частта, с която е отхвърлил иска по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ на „***“ ООД срещу ЗК „***“ АД, за сумата над 862, 01 лева до пълния претендиран размер от 1034, 80 лева.

ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Т., на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2296, 00 лева – разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.