Р Е Ш Е Н И Е

№___324____/ 05.12.2019 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На дванадесети ноември 2019 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЕВА И.

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.гражданскоо дело № 497 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е образувано по въззивна жалба на Е.Е.А. ЕГН -********** *** срещу Решение № 385 от 02.04.2019 г.,постановено по гр.дело №990 по описа на ДРС,с което съдът е признал за установено ,на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че Е.Е.А. ЕГН-********** ***, дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ с рег. №*** в Търговския съд в гр. Париж, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – клон България, ЕИК- ***, гр. София, район “***” сумите :1/ 1078.92 лева , представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит от 21.12.2016 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /19.01.2018 г./ до окончателното плащане. 2/ 155.28 лева , представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.01.2017 г. до 20.12.2017 г.; 3/ 54.82 лева / представляваща законната лихва за забава за периода от 20.02.2017 г. до 11.01.2018 г.,а така също я е осъдил да заплати сумата от 528.97 лева , представляваща направените разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 74.17 лева , представляваща направените разноски по частно гр. дело №302/2018 г. по описа на ДРС, съразмерно на установените като дължими суми.

Иска се обезсилване на решението,в условията на евентуалност-отмяната му и постановяване на друго,с което да се отхвърли предявеният иск.

Излага се становище,че съдът се е произнесъл по недопустим иск. Липсвали доказателства за надлежно представителство на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ С.А.-клон България с ЕИК- ***, гр. София. Представителната власт на упълномощеният заместник-управител на клона в България ***била само по отношение дейността на клона,като съответно той можел да упълномощи юрисконсулт само с дадените му права по отношение на клона .

Клонът не можел да участва в съдебното производство нито самостоятелно , нито като пълномощник на търговеца, който го е регистрирал. Клонът не можел да бъде представител, защото е неправосубектен.

Първоинстанционния съд не разгледал и не обсъдил всички доказателства по делото.

Липсвало доказателство /подпис/, че ответницата е запозната със съдържанието на Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителските кредити, както и че същото й е предоставено ведно с договора.

Също така съдът не обсъдил направеното възражение, че Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК е предоставено ведно с договора на ответницата и същата не е запозната със съдържанието на документа, съответно може да се счете за подвеждащо разбирането по отношение даденото съгласие за посочените в него задължения и дължими лихвени проценти.

Така били ограничени правата на ответницата по Закона за потребителския кредит,тъй като тя е приела клаузи, с които не е имала възможност да се запознае преди сключването на договора и не е имала възможност да направи достатъчно информиран избор и е приела условията по договора, без да има въможност да изрази становище.

Неправилно първоинстанционния съд приел, че възражението й за прекомерност по отношение на размера на претендираната възнаградителна лихва и законова лихва за забава е необосновано.

В депозираният в срок отговор на въззивната жалба,въззиваемата страна я намира за неоснователна,като излага съображенията си за неоснователност на изложените твърдения.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Добрички районен съд е бил сезиран с искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ с рег. №*** в Търговския съд в гр. Париж, представлявано от Давид Лоран, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – клон България, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, район “***”, ж.к.”*** – 4”, Бизнес парк София, бл.14, представлявано от ***/в което „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД – гр. София се е вляло, считано от 01.02.2018 г./ срещу Е.Е.А. с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.4 от Закона за потребителския кредит и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаването за установено по отношение на ищеца, че ответницата има следните неплатени парични задължения към него: 1/ 1078.92 лева , представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит от 21.12.2016 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /19.01.2018 г./ до окончателното плащане. 2/ 155.28 лева , представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.01.2017 г. до 20.12.2017 г.; 3/ 97.79 лева , представляваща законната лихва за забава за периода от 20.02.2017 г. до 11.01.2018 г., както и за заплащане на направените в заповедното и настоящото производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, а така също че като цяло обжалваното решение е дало законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси ,поради което следва да се ползват мотивите по него съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително следните мотиви:

По наведеното възражение за липса на доказателства за представителната власт на клона: „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция /БНПН ПФ/ с номер в Търговски и фирмен регистър 542 097 902 извършва банковата си дейност на територията на Република България съгласно разпоредбите на чл. 20 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) чрез регистрирания си клон, а именно „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, вписан в списъка на Българската народна банка на лицензираните банки и клонове на чуждестранни банки в Република България. Правната форма на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е клон на чуждестранен търговец, като това обстоятелство е вписано в поле № 3 от Търговския регистър. Освен надлежно вписани обстоятелства, на страницата на Търговския регистър са качени и предхождащите ги документи в сканиран вид. Упълномощаването на управителя на клона от Принципала е поместено в документ, озаглавен „Пълномощно за овластяване на управител на клона на чуждестранен търговец с нотариална заверка на подписите“. Приложеното пълномощно е от представител на Принципала в полза на ***, касаещо най- общо представителство на Принципала във връзка с всички въпроси, отнасящи се до клона и представителство на Принципала, като ищец или ответник и право да задържа, наема и отстранява адвокатски застъпници, други професионални съветници и агенти за събиране на вземания или други агенти, които да съдействат, действат за или представляват БНПН ПФ действащо чрез клона.

Както в исковото, така и в настоящото производство от страна на БНПН ПФ са били представени доказателства за представителство на Принципала от ***като законен представител на Клона, надлежно вписан в Търговския регистър, а той от своя страна е упълномощил юрисконсулти , които са подали исковата молба.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКИ Банката се управлява и представлява съвместно най - малко от две лица, от които поне едно владее български език. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителство на банката на едно от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия. С оглед нормата на чл. 62. ал. 1от Кодекса на международното частно право (КМЧГ1) в отношенията между представлявания и третото лице съществуването и обхватът на представителната власт на представителя, както и последиците от неговите действия по действителното или претендираното осъществяване на представителната власт се уреждат от правото на държавата, в която представителят е имал основното си място на дейност към момента на извършване на действията.

Аргумент в подкрепа на допустимостта, както на исковата молба, така и на частната жалба се намира и предвид посочените правни норми, разгледани в тяхната връзка, предвид предоставените на ***права да подава всякакви жалби, да представлява или да действа от името на БНПП ПФ, като ищец или ответник, или заинтересовано лице пред всякакви и всички органи или юрисдикции, да оттегля дружеството от всякакви дела, да изразява съгласие от негово име с всички присъди и решения, да се включва във всички обжалвания и по общо да се ползват всички законови възможности за обжалване, както в Република България, така и в чужбина, да се споразумява, да отнася до арбитраж, да преустановява, да се отказва от всяко такова дело или производство, както и правата да наема и отстранява адвокати и други.Аналогична ситуация е разрешена по този начин изрично законодателно с разпоредбата на чл. 595, ал. 1 от Кодекса за застраховането, в която изрично законодателят е регламентирал участието на чуждестранни юридически лица с клон в Република България в съдебни производства.

Направеното възражение,че първоинстанционния съд не разгледал и не обсъдил всички доказателства по делото,настоящият състав намира за неоснователно.

Въззивника твърди,че липсвало доказателство /подпис/, че ответницата е запозната със съдържанието на Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителските кредити, както и че същото й е предоставено ведно с договора,а по-натътък пък твърди,че съдът не обсъдил направеното възражение, че Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК е предоставено ведно с договора на ответницата и същата не била запозната със съдържанието на документа, съответно можело да се счете за подвеждащо разбирането по отношение даденото съгласие за посочените в него задължения и дължими лихвени проценти,т.е сама опровергава твърдението си за процесуално нарушение.

Не може да бъде възприето като основателно възражението на въззивника за прекомерност по отношение на размера на претендираната възнаградителна лихва и законова лихва за забава.Съгласно чл. 240 от ЗЗД страните могат да уговорят писмено задължението на заемателя за заплащане на лихва. Размерът на тази лихва не е ограничен нормативно, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД, след отмяна на ПМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви. Към настоящия момент законът не регламентира максимум на възнаграждението , дължимо за ползването на чужд капитал - парична сума. Този максимум се налага от добрите нрави, а критерий дали тези установени в обществото норми за поведение са накърнени е законната лихва, чиито размери съгласно чл.86, ал.2 от ЗЗД се определят от МС. С Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС е определил годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. Единственото ограничение за свободата на договаряне между страните остава разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26 от ЗЗД. според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.

С разпоредбите на чл. 19, ал.4 и ал.5 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че годишният процент на разходите по договори за потребителски кредит не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи тези размери се считат за нищожни.

Предвид изложеното и клаузата от договора, предвиждаща годишен процент на разходите в размер на 28.98% не е нищожна, тъй като не надхвърля нормативно определения в чл. 19. ал. 4 и ал. 5 ЗПК размер.

След като в чл. 19, ал. 4 ЗПК изрично е определена границата на годишния процент на разходите по договорите за потребителски кредит, като при надвишение на тази граница клаузите по договора ще се считат за недействителни, то всяко договаряне между страните на годишен процент на разходите под определения в закона размер попада в рамките на свободата на страните при договаряне по чл. 9 ЗЗД и не може само по себе си да доведе до недействителност поради накърняване на добрите нрави.

С оглед направените изводи, първоинстанционното решение не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, с присъждане на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,на основание чл.78,ал.8 от ГПК.

Като се води от гореизложеното

съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 385 от 02.04.2019 г.,постановено по гр.дело №990 по описа на ДРС .

ОСЪЖДА Е.Е.А. ЕГН-********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ с рег. №*** в Търговския съд в гр. Париж, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – клон България, ЕИК- ***, гр.София,сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за насотящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.