Решение по Гражданско дело 549/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 314

гр.Д. 02.12.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На шестнадесети октомври 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Г. ПАШАЛИЕВ

Секретар:ПАВЛИНА П.

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №549 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от М.П.А. и С.П.М.,***,срещу решение №608/23.05.2019 г. по гр.д.№3186/2018 г. на Д.кия районен съд,с което е отхвърлен предявен от въззивниците срещу ЕТ „Г.Г.“*** иск за осъждане на ответника да заплати на двамата ищци сума от 2 128,20 лв-обезщетение за ползване без правно основание на собствената им 1/3 ид.ч. от нива с площ от 20,500 дка-имот №*** по плана на землището на гр.Д.,за стопанските 2013/2014 г.,2014/2015 г.,2015/2016 г. и 2016/2017 г.,ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане,като всеки от въззивниците е осъден да заплати на горния ЕТ разноски в размер на по 200 лв,а ЕТ е осъден да заплати на третото лице-помагач и ответник по предявен обратен иск С.И.Т. разноски в размер на 400 лв.Сочи се,че обжалваното решение било необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон.Не се споделя изводът на районния съд,че процесните договори за наем имат характер на договори за аренда и следва да се тълкуват като такива.Развити са подробни доводи за приликите и разликите между двата договора,като се изтъкват основно различия относно сроковете на действие на договорите,формата за действителност,нуждата от вписване.Не се споделят и изводите на съда за липса на предпоставките по чл.59 от ЗЗД за уважаване на иска.Незаконосъобразно било становището на съда,че ответникът-ЕТ е ползвал земеделския имот на годно правно основание,доколкото сключените от един от съсобствениците договори за наем не били противопоставими на ищците.Настоява се за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск,респ. за присъждане на сторените от въззивниците разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият ЕТ „Г.Г.“*** изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.При преценка,че главният иск е основателен,настоява да се разгледа и уважи предявеният от ЕТ обратен иск срещу третото лице-помагач С.И.Т..Претендират се от въззиваемия и сторените от него разноски.

Третото лице-помагач на страната на ЕТ-ответник С.И.Т. не е депозирало писмено становище по жалбата.В хода на въззивното производство изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.При преценка,че главният иск е основателен,настоява да се отхвърли предявеният от ЕТ обратен иск срещу третото лице-помагач.Претендира сторените по повод обратния иск разноски в двете инстанции.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на 04.06.2019 г.,а жалбата е подадена чрез пощенски оператор-куриер на 18.06.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 18.06.2019 г./.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирани лица-страна по делото-с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях първоинстанционно решение жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество обаче е неправилно и следва да бъде отменено поради следните съображения:

Гр.д.№3186/2018 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно кумулативно съединени при условията на чл.213 от ГПК искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД от М.П. *** и С.П.М. *** Г.“***,представляван от Г.К.Г.,за осъждане на ответника да заплати на двамата ищци сума в размер на 2 733,20 лв,представляваща обезщетение за лишаването им без основание от ползването на собствената им 1/3 ид.ч. от нива с площ от 20,500 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на землището на гр.Д.-през 2013/2014 г.,2014/2015 г.,2015/2016 г.,2016/2017 г. и 2017/2018 стопански години,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното й изплащане.Доколкото друго не е посочено в исковата молба и предвид твърдението за равни права на двамата ищци в процесния земеделски имот в рамките на общата им квота от 1/3 ид.ч. от съсобствеността,следва да се приеме,че всеки от ищците претендира присъждане в негова полза на половината от горната сума в размер на 1 366,60 лв.В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на размера на исковите претенции,а именно същите са намалени на обща сума от 2 128,20 лв,т.е. по 1 064,10 лв на всеки от двамата ищци,която сума е претендирана като обезщетение за стопанските 2013/2014 г.,2014/2015 г.,2015/2016 г. и 2016/2017 г. с оглед извършено от ЕТ-ответник плащане на ищците за стопанската 2017/2018 г. в хода на делото.

В отговора на исковата молба ответникът-ЕТ оспорва основателността на горните искове,като твърди,че през посочените стопански години е обработвал посочената нива на годно правно основание-договори за наем,сключени с единия от съсобствениците на имота С.И.Т..Същият сочи,че е изплатил на наемодателката Т. цялото дължимо наемно възнаграждение за всяка една от процесните стопански години.Отправено е искане за конституиране на С.И.Т. като трето лице-помагач на страната на ответника.Последното искане е уважено с определение №2239/08.10.2018 г. на ДРС.Ответникът по главните искове ЕТ „Г.Г.“*** е предявил срещу третото лице-помагач С.И.Т. при условие на евентуалност,т.е. подлежащ на разглеждане при уважаване на главните искове срещу ЕТ,обратен иск на плоскостта на неоснователно обогатяване за осъждане на Т. да заплати на ЕТ сума в размер на 2 186,66 лв,представляваща получено от същата без правно основание наемно възнаграждение за частта от процесната нива,притежавана от двамата ищци по главните искове,за стопанските 2013/2014 г.,2014/2015 г.,2015/2016 г. и 2016/2017 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на обратния иск,до окончателното й изплащане.

С атакуваното решение ДРС е разгледал и отхвърлил главните искове,поради което не е било изпълнено условието за разглеждане на евентуалния обратен иск и произнасяне по последния не е налице.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

По силата на договор за доброволна делба от 03.12.1997 г. /на лист 5 от делото на ДРС/ Б. М. Т. с ЕГН ********** от гр.С.получава в дял и става едноличен собственик на процесната нива с площ от 20,500 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на землището на гр.Д..Съгласно удостоверение за наследници изх.№428/05.02.2018 г.,издадено от Община-С.,район „Л.“ /на лист 7 от делото на ДРС/,собственикът Б. М. Т. е починал на 15.12.2007 г. и след смъртта си е оставил наследници по закон,както следва:С.И.Т.-съпруга;Д. Б. Н.-дъщеря и П.Б. М.-син.Низходящият П.Б. М. е починал на 17.01.2013 г. и е оставил за свои наследници двамата ищци по делото-негови низходящи М.П.А. и С.П.М..По силата на наследяването по правилата на чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН процесната нива след смъртта на Б. М.Т. става съсобствена между съпругата на наследодателя С.И.Т. и двамата низходящи Д. Б.Н. и П.Б.М. при равни квоти в съсобствеността-по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.След смъртта на низходящия П.Б.М. през 2013 г. /виж удостоверение за наследници на лист 9 от делото на ДРС/ неговата 1/3 ид.ч. от съсобствеността преминава по наследствено правоприемство в патримониума на ищците-негови низходящи М. и С. при равни части за последните двама,т.е. всеки от тях се легитимира от 17.01.2013 г. и към настоящия момент като съсобственик в имота с квота от по 1/6 ид.ч. /респ. С.Т. има дял в размер на 2/6 ид.ч.,низходящата на първоначалния собственик Д. Н. също е съсобственик с 2/6 ид.ч. от съсобствеността/.

Не е спорно по делото,че през процесните стопански години 2013/2014 г.,2014/2015 г.,2015/2016 г. и 2016/2017 г,обхванати от исковите претенции,ответникът ЕТ „Г.Г.“*** е обработвал наследствената нива в землището на гр.Д. по силата на договори за наем /на листи 18-21 от делото на ДРС/ със срок на действие всеки от една стопанска година,сключени между него в качеството на наемател и сънаследницата на ищците С.И.Т. в качеството на наемодател.Не е спорно също така,че през процесния период наемателят-ЕТ е изплащал годишна наемна цена по договорите в размер на 80 лв на декар и че наемните възнаграждения за цялата съсобствена нива за процесните стопански години са изплатени от ЕТ в полза на наемодателката С.И.Т. /в тази насока и неоспорените платежни нареждания на листи 23-25 от делото на ДРС/.

Необосновано е становището на първоинстанционния съд,че договорите за наем имали характер на договори за аренда на земеделска земя.Процесните договори не са с нотариална заверка на подписите и не са вписани в СВп,каквото е изискването за арендния договор по чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗАЗ.Същите са сключени в обикновена писмена форма за срок от една стопанска година,което е допустимо при наемните договори,докато при арендните има законова забрана за сключването им за срок по-кратък от 5 години по сегашната редакция на чл.4 ал.1 от ЗАЗ /ДВ,бр.14/2015 г./,респ. по-кратък от 4 години по предходната редакция.Договорите за наем на земеделски земи са действителни независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на земеделски земи по ЗАЗ /т.2 от ТР №2/20.07.2017 г. по тълк.д.№2/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.

Процесните договори за наем са валидни в отношенията между наемателя-ЕТ и наемодателя С.И.Т.,но не са противопоставими на останалите съсобственици на земеделския имот,защото са сключени от един от съсобствениците,който не притежава повече от половината от общия имот.Наемодателката С. Ив.Т. е с дял от 2/6 ид.ч. в съсобствеността,т.е. притежава по-малко от половината от вещта.Съгласно разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците,притежаващи повече от половината от вещта.Доколкото отдаването на съсобствена вещ под наем представлява действие на управление,решението за това следва да бъде взето при съблюдаване на горната разпоредба.Поради това когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече съсобственици,които не притежават повече от половината от имота,договорът за наем не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имота заедно или поотделно.Следователно С. Ив.Т. не е имала правомощието да сключи процесните договори за наем.Последните са валидни в отношенията между наемател и наемодател,но не обвързват останалите съсобственици и не са им противопоставими.В този случай следва да се приеме,че ответникът-ЕТ е ползвал процесната нива на основание,което е непротивопоставимо на ищците-съсобственици,т.е. спрямо ищците той я е ползвал без правно основание,поради което дължи на последните претендираното обезщетение по чл.59 ал.1 от ЗЗД /в горната насока решение №314/17.02.2012 г. по гр.д.№1548/2010 г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №179/23.07.2015 г. по гр.д.№3104/2014 г.,ІV г.о.,ГК на ВКС;определение №222/23.03.2012 г.по гр.д.№122/2012 г.,І г.о.,ГК на ВКС/.

При дялове на всеки от ищците от по 1/6 ид.ч. от процесната нива,равняващи се на 3,417 дка,обезщетение по чл.59 ал.1 от ЗЗД,изчислено на база годишна наемна цена от 80 лв/дка,се равнява на 273,36 лв за всеки един от ищците за една стопанска година,а за процесните четири стопански години се равнява на обща сума от 1 093,44 лв на ищец /общо за двамата ищци 2 186,88 лв/.При това положение предявените искове от всеки от ищците за сума от по 1 064,10 лв на ищец или общо за двамата в размер на 2 128,20 лв са основателни и следва да бъдат уважени.Първоинстанционното решение следва да бъде отменено,като се постанови горният резултат по главните искове.Главниците следва да се присъдят ведно с обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД за забавено плащане в размер на законната лихва,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното плащане.

При уважаване на главните искове въззивният съд дължи произнасяне и по евентуалния обратен иск на ЕТ срещу третото лице-помагач С.И.Т..Искът е на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД и се настоява с него за осъждане на ответницата Т. да заплати на ищеца ЕТ сума в размер на 2 186,66 лв,представляваща получено от същата без правно основание наемно възнаграждение за частта от процесната нива,притежавана от двамата ищци по главните искове,за стопанските 2013/2014 г.,2014/2015 г.,2015/2016 г. и 2016/2017 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на обратния иск,до окончателното й изплащане.

Горният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Не е налице в случая фактическият състав на неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД,на чиято база се претендира връщане на дадено без основание.Както вече бе посочено,през всички процесни стопански години ищецът по обратния иск ЕТ „Г.Г.“*** и ответницата С.И.Т. са били обвързани в отношенията помежду си от валидни договори за наем с предмет цялата процесна нива.Извършеното от наемателя-ЕТ заплащане на уговорената наемна цена за нивата през четирите стопански години в полза на наемодателката С.Т. е в изпълнение на уговореното задължение на наемателя да заплаща на наемодателя посочената наемна цена,т.е. плащането е на договорно основание-в изпълнение на валидни наемни договори,сключени между страните.Не се касае за плащане при първоначална липса на основание,поради което и така предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.

В случая наемателят ЕТ „Г.Г.“ може да защити правата си чрез предявяване срещу наемодателката С.Т. на иск по чл.79 и сл. от ЗЗД за търсене на обезщетение за частично неизпълнение /за вреди от неизпълнение/ на наемните договори между тях,доколкото установените по делото обстоятелства сочат на неизпълнение от наемодателката на задължението й по договорите да осигури на наемателя спокойно,несмущавано ползване на наетия имот в широк смисъл в частта относно процесната 1/3 ид.ч. от него-собственост на ищците по главните искове.Претенциите биха били основателни на договорно основание /неизпълнен договор/.

При този изход от спора по главните и обратния искове следва да се разпредели и отговорността за сторените от страните разноски в двете инстанции.На основание чл.78 ал.1 от ГПК право на разноски за двете инстанции,сторени по повод уважените главни искове,имат двамата ищци по последните М.А. и С.М.,които изрично са ги претендирали.Представени са доказателства за сторени разноски в двете инстанции единствено от ищцата М.А. /за първата инстанция:450 лв адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на лист 10 от делото на ДРС;115 лв държавна такса по исковете и 5 лв банкова такса-преводно нареждане на лист 12 от делото на ДРС;за втората инстанция-42,56 лв държавна такса по обжалването и 5 лв банкова такса-платежно нареждане на лист 4 от делото на ДОС/,поради което такива следва да се присъдят само в нейна полза.В полза на ищеца С.М. не следва да се присъждат разноски.Ответникът по уважените главни искове ЕТ „Г.Г.“ няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат.По отхвърления обратен иск на основание чл.78 ал.3 от ГПК право на разноски за двете инстанции има ответницата по него С.И.Т.,която изрично е претендирала такива и е сторила в първата инстанция в размер на 400 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора на лист 58 от делото на ДРС,и във въззивната инстанция-в размер на 400 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора на лист 29 от делото на ДОС.По този иск ищецът-ЕТ също няма право на разноски.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №608/23.05.2019 г. по гр.д.№3186/2018 г. на Д.кия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЕТ „Г.Г.“***,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“Т.“ №*,вх.*,ап.*,представляван от Г.К.Г. с ЕГН ********** ***,да заплати на М.П.А. с ЕГН ********** *** сума в размер на 1 064,10 лв и на С.П.М. с ЕГН ********** *** сума в размер на 1 064,10 лв,т.е. на двамата ищци сума в общ размер на 2 128,20 лв /две хиляди сто двадесет и осем лева и двадесет стотинки/,представляваща обезщетение за лишаването им без основание от ползването на собствената им 1/3 ид.ч. /по 1/6 ид.ч. на всеки ищец/ от нива с площ от 20,500 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на землището на гр.Д.-през 2013/2014 г.,2014/2015 г.,2015/2016 г. и 2016/2017 г. стопански години,ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата на предявяване на исковете-30.07.2018 г.,до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ обратния иск,предявен от ЕТ „Г.Г.“***,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“Т.“ №*,вх.*,ап.*,представляван от Г.К.Г. с ЕГН ********** ***,срещу третото лице-помагач С.И.Т. с ЕГН ********** *** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 2 186,66 лв,представляваща получено от същата без правно основание наемно възнаграждение за 6,833 дка,равняващи се на 1/3 ид.ч.,от нива с площ от 20,500 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на землището на гр.Д. през 2013/2014 г.,2014/2015 г.,2015/2016 г. и 2016/2017 г. стопански години,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на обратния иск-12.09.2018 г.,до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЕТ „Г.Г.“***,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“Т.“ №*,вх.*,ап.*,представляван от Г.К.Г. с ЕГН ********** ***,да заплати на М.П.А. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 570 лв /петстотин и седемдесет лева/ за уважените главни искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЕТ „Г.Г.“***,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“Т.“ №*,вх.*,ап.*,представляван от Г.К.Г. с ЕГН ********** ***,да заплати на М.П.А. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 47,56 лв /четиридесет и седем лева и 56 стотинки/ за уважените главни искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЕТ „Г.Г.“***,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“Т.“ №*,вх.*,ап.*,представляван от Г.К.Г. с ЕГН ********** ***,да заплати на С.И.Т. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв /четиристотин лева/ за отхвърления обратен иск по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЕТ „Г.Г.“***,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“Т.“ №*,вх.*,ап.*,представляван от Г.К.Г. с ЕГН ********** ***,да заплати на С.И.Т. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв /четиристотин лева/ за отхвърления обратен иск по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ЕТ „Г.Г.“*** в качеството му на ответник по главните искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД-С.И.Т. с ЕГН ********** ***.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.