РЕШЕНИЕ

№360

гр.Добрич,20.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесети ноември през 2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.Маргенова в.гр.дело №573 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№5365/13.08.2019г. от ЕТ „ Н.П.“ с ЕИК *** , представляван от Н.Х.П., със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д. , обл. С., бл.“ Ч.“ № *, ет. *, ап. *, чрез процесуалния си представител – адвокат Д.К.-***, срещу решение №66/04.06.2019г. по гр.д.№469/2018г.на Т.ски районен съд, с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от едноличния търговец срещу Н.Х.Н.с ЕГН ********** ***, и С.Н.Р. с ЕГН ********** ***, искове за прогласяване нищожността на Договор за аренда на земеделски земи, сключен на *** година , с нотариална заверка на подписите от *** година от нотариус Д. Б. – РС Добрич, ре. № *** , вписан при службата по вписванията гр. Т. под № * , том 1 , вх.рег. № * от *** год., за имоти в землището на село Г. , общ. Т. - НИВА с площ от *** дка., имот № *** и НИВА с площ от *** дка., имот № *** - с правно основание по чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗДД - сключен поради липса на съгласие и иск с правно основание чл. 26, ал.2 предл. 4 от ЗЗД , сключен като противоречащ на закона- при липса на основание – кауза, както и иска с правно основание чл. 135 ал. 3 от ЗЗД да се обяви за недействителен по отношение на ищеца Договор за аренда на земеделски земи, сключен на *** год..

Оплакванията са за произнасяне по непредявен иск за нищожност на договор за аренда поради липса на основание и липса на произнасяне по предявения иск за нищожност на същия договор поради противоречие със закона, произнасяне по иска за нищожност на същия договор поради липса на съгласие, за който било заявено, че не се поддържа. Изразява се несъгласие с изводите на съда относно действителността на договора за аренда поради липса на посочена цена. Искът по чл.135 от ЗЗД съдът отхвърлил поради липса на увреждане, тъй като получавал рента от имота в противоречие със собствения си извод, че е кредитор на непарично вземане за предаване на имотите. Иска отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от Н. Х., чрез адв.Г.Д. с доводи за неоснователност на жалбата, по съображения, че съдът разгледал предявените искове, обсъдил събраните доказателства и мотивирал изводите си. Излага доводи по същество относно цената на договора за аренда на плоскостта на разпоредбата на чл.8 от ЗАЗ. Излага твърдения за недопустимост и неоснователност на иска по чл.135 от ЗЗД.Иска потвърждаване на решението.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК чрез изпращане по пощата на 24.06.2019г. след връчването на решението на обжалващата страна на 10.06.2019г.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Гр.д.№469/2018г.на ТРС е образувано по искова молба вх.№2218/16.08.2018г. на ЕТ „ Н.П.“ с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., бл.“ Ч.“ № *, ет. 5, ап. 15, представляван от Н. Х. П., с която срещу Н.Х.Н.с ЕГН ********** от гр. Т., и С.Н.Р. с ЕГН ********** от гр. Т., са предявени кумулативно съединени искове за недействителност на договор за аренда на земеделски земи, сключен между С.Н.Р. от една страна като арендодател и Н.Х.Н.от друга страна като арендатор, с нотариална заверка на подписите на *** г., вписан с вх. рег. №*, том І, вх. №* от *** год. в СлВп-Т., с предмет на договора - временно и възмездно ползване на земеделски земи, находящи се в землището на с.Г., общ.Т., представляващи НИВА с площ от *** дка., имот № *** и НИВА с площ от *** дка., имот № ***, за срок от 11 години, поради липса на съгласие и противоречие със закона, и евентуален иск за недействителност на същия договор като сключен с цел да бъде увреден ищеца като кредитора с непарично вземане по силата на договор за покупко – продажба на същите имоти, сключен на ***г. с нот. акт *** по описа на нотарус с рег.№*** на НК, вписан в СлВп-Т. с вх. рег. №*** от *** година , акт № * ***.

Обосноваващите претенциите на ищеца обстоятелства се свеждат до твърдения за право на собственост върху 59/60ид.части от НИВА с площ от *** дка., имот № *** и НИВА с площ от *** дка., имот № ***, находящи се в землището на с.Г., общ.Т., по силата на два договора за покупко продажба, сключени с нотариални актове, вписани в СлВп-Т. с №***, с вх.рег.№***/***г. и №*, с вх. рег. №*** от *** година, установяване след вписване на сделките, че два месеца преди тях ответниците са сключили договор за аренда за същите имоти, отправяне на покана до първата ответница за предаване владението на имотите, тъй като ги закупил за да ги обработва и да реализира добиви от тях, получена от нея на 15.09.2015г.

Излага и, че договорът за аренда е подписан от първия ответник като пълномощник на втория при липса на надлежно учредена представителна власт по причина, че в пълномощното липсва правомощие за сключване на договор за аренда и същото е заверено от не оправомощено лице, с които обстоятелства обосновава нищожността на сделката поради липса на съгласие.

Излага и, че договорът за аренда като противоречи на закона, а именно на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗД , тъй като не е договорена определена цена, нито конкретен критерий за нейното определяне.

Ответницата С.Н.Р. като продавач по договора за покупко-продажба , сключен с него с нот.акт №*, с вх. рег. №*** от *** г.на СлВп-Т., се задължила да му предаде владението върху двата имота, като изрично декларирала, че те не са обременени с тежести и по отношение на тях няма договори за наем. Сключеният договор за аренда препятствал възможността да ползва имотите и да се разпорежда с тях безпрепятствено, поради което счита, че действията по сключване на договора за аренда го увреждат като кредитор и иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него.

Ответниците са оспорили исковете. Първата е изразила твърдения, че не е уведомяване за промяната в собствеността, че е разбрала за това през м.декември 2015г. по повод предприети действия за плащане на рента, че сключването на договор за аренда е действие на управление и можело да се извърши от всеки съсобственик за времето до влизане в сила на 07.02.2017г. на ЗИД на ЗАЗ/обн.ДВбр.13 от 2017г./, че пълномощното съдържа правомощие за сключване на договора, с апостила е удостоверено качеството на лицето, заверило подписите, уговорената рента е определяема и за стопанските години след придобиване на собствеността ищеца е получавал рента съобразно договореното. Втората, чрез назначения от съда особен представител, е изразила становище, че не е имало пречка да сключи договора за аренда в който било уговорено обичайно арендно плащане за съответното землище през съответната стопанска година, че декларираното от нея и другите съсобственици-продавачи за липсата на тежести и сключени договори за наем не правело договора недействителен.

При тези обосноваващи обстоятелства и формулираното искане за прогласяване нищожността на договора за аренда поради липса на съгласие и поради противоречие на закона, евентуално относителната му недействителност като сключен с цел увреждане на ищеца като кредитор на непарично вземане, районният съд, подвеждайки ги под нормите на чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД /нищожност поради липса на съгласие/, на чл. 26, ал.2 предл. 4 от ЗЗД /нищожност поради липса на основание/ и на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД /относителна недействителност на договора за аренда като увреждащи ищеца-кредитор на арендодателя/ е отхвърлил и трите иска.

Решението се обжалва в цялост от ищеца.

Обстоятелствата, на които ищецът основава претенциите си сочат недвусмислено на главен иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на договора като сключен чрез лице без надлежна представителна власт, което е точната правна квалификация на първия иск, а не посочената от ищеца в исковата молба и дадената от съда правна квалификации по чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД-„липса на съгласие”/така ТР №5/2014г.на ОСГТК на ВКС -договор, сключен от пълномощник без представителна власт, е недействителен на основание чл. 42 ал.2 от ЗЗД, а не на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД/. Нещо повече, липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представител и представляван, правен интерес да се позове на недействителността има представлявания и такъв не е налице за трети за договора лица, каквото трето лице в случая се явява ищеца.

При твърденията на ищеца договорът да е сключен в отклонение от правилото на чл.8, ал.4 от ЗАЗ при договаряне на арендното възнаграждение, точната правна квалификация на втория главен иск е по чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД- за обявяване нищожност на договора като сключен в противоречие със закона, а евентуалния е с правна квалификация по чл.135 ал.3 от ЗЗД- за обявяване на относителната недействителност на договора за аренда като с сключен с цел да бъде увреден ищеца като кредитор на арендодателя за предаване на имотите.

Приемането обаче на различна правна квалификация от настоящата въззивна инстанция /което е допустимо, тъй като съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция/ не води до недопустимост на обжалваното решение в частта на главните искове, тъй като първоинстанционният съд, макар да е дал неправилна правна квалификация се е произнесъл по предявените факти, т.е. не се касае до произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон и въззивният съд следва да реши спора по същество, изключая спора по чл.42 ал.2 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на договора като сключен чрез лице без надлежна представителна власт, тъй като с молба вх.№6004/19.09.2019г., в хода на въззивното производство ищецът, чрез процесуалния си представител е заявил отказ от иска с грешната правна квалификация по чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД-„липса на съгласие“ на основание чл.233 от ГПК. В хода на първоинстанционното производство ищецът действително е заявил, че не поддържа основанието по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД“липса на съгласие, но не е предприел действия по разпореждане по реда на чл.232 или чл.233 от ГПК. Отказът от иск по чл. 233 ГПК представлява процесуално действие по разпореждане с правото на иск - едностранно волеизявление на ищеца към съда, което не се нуждае от приемане или неприемане от ответника. Разпореждането с правото на иск е в правомощието на процесуалния представител на ищеца с оглед обема на представителната му власт съгласно представеното пълномощно/л.17 от делото на ТРС/. Изявлението по чл.233 от ГПК лишава съда от право и задължение да се произнесе по спора при което постановеното по него първоинстанционно решение, предмет на обжалване следва да бъде обезсилено и производството по този иск прекратено, какъвто е крайният резултат и в хипотезата на недопустимост на иска съобразно изложеното по-горе.

В този смисъл в предмета на въззивното производство по същество е иска по чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД за обявяване нищожност на договора за аренда като сключен в противоречие с нормата на чл.8, ал.4 от ЗАЗ при договаряне на арендното възнаграждение, евентуално иска по чл.135 ал.3 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на договора като с сключен с цел да бъде увреден ищеца като кредитор на арендодателя.

Няма спор по фактите, че от ***г.ищецът се легитимира като собственик на два земеделски имота, находящи се в землището на с.Г., общ.Т., представляващи НИВА с площ от *** дка., имот № *** и НИВА с площ от *** дка., имот № ***, по силата на два договора – за дарение на 1/60ид.част, сключен с нот. акт № *** по описа на нотарус с рег.№*** на НК, вписан в СлВп-Т. с вх. рег. №*** от *** година , акт № *** том IV , дело *** година, и за покупко-продажба на останалите идеални части, сключен с нот. акт ***по описа на нотарус с рег.№*** на НК, вписан в СлВп-Т. с вх. рег. №*** от *** год, акт № * ***.

Не е спорно и, че два месеца преди разпоредителните сделки от ***г., а именно на *** г., една от продавачите-съсобственици, С.Н.Р., от една страна като арендодател, чрез пълномощника си Н. Х. Н., е сключила с Н. Х. договор за аренда с нотариална заверка на подписите, вписан с вх. рег. №*, том І, вх. №* от *** год. в СлВп-Т..

Предмет на договора за аренда е временно и възмездно ползване на двата земеделски имота за срок от 11 години. Договорено е /т.2 от договора/ задължение на арендатора за ползването на двете ниви да заплаща „след приключване на стопанската година и реализацията на продукцията в пари обичайното арендно плащане за съответното землище, категория и масив“.

Страните по едно арендно правоотношение, каквото е процесното, според чл. 9 от ЗЗД, могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона. Постигнатата в чл.2 от договора договорка не в отклонение от императивните правила, установени в ЗАЗ, в частност с нормата на чл.8, ал.4 от ЗАЗ изрично релевирана от ищеца, уреждаща възможност арендното плащане да се договори в пари и/или в земеделска продукция. В случая е налице договорена парична престация, а размерът и е определяем. Принципно за да възникне задължението не е нужно то да бъде определено до тази степен, която е необходима за изпълнението му. Достатъчно е престацията /съдържанието на задължението/ да бъде определена по начин, който позволява по-късното и пълно конкретизиране към момента на изпълнението. Т.е. за да бъде изпълнено едно задължение, то трябва да бъде определено, но за да възникне е достатъчно да бъде определяемо. Да бъде едно задължение определяемо означава то да бъде "определено" с такива белези, които допускат по-нататъшното му "доопределяне" и се знае как да бъдат добавени тези липсващи белези, така че в един по късен момент да стане напълно "определено". Вън от това, по смисъла на чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД противоречието със закона представлява отклонение само от императивни правни норми, какъвто характер няма нормата на чл.8, ал.4 от ГПК.. Аргумент за липсата на повелителен/забранителен/характер на нормата на чл.8, ал.4 от ГПК е предвидената в чл. 16, ал. 1 ЗАЗ възможност след сключването на договора за аренда всяка от страните да поиска изменение на договора/изключая срока му/, ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения.

Предявеният иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Макар и правилно като краен резултат, поради грешната правна квалификация, първоинстанционното решение в тази част следва да се отмени и постанови ново съобразно установеното,т.е. за отхвърляне на иска.

Безспорно действието на договора за аренда е започнало на ***г., преди арендодателят С.Н.Р. да прехвърли с договор за продажба от ***г. на ищеца правата си в съсобствените между нея и трети лица имоти. При това положение договорът за аренда е продължил своето действие, съгласно чл. 17, ал. 2 ЗАЗ, т.е.ищецът като приобретател на арендуваните обекти е заместил арендодателя като страна в договора за аренда/в случая за целия срок на договора, тъй като е вписан/, а арендодателя държи имотите вече за ищеца, нему дължи и арендно възнаграждение, каквото данните по делото сочат ищецът да е получавал за стопанските 2015/2016г. и 2016/2017г.. Действително, придобивайки право на собственост върху двата земеделски имота, предмет на валидно облигационно/арендно/ правоотношение, ищецът ще бъде лишен за срока на договора да упражнява правото си на собственост в пълен обем /да владее, да получава добиви и да се разпорежда с тях безпрепятствено/ поради наличието на противопоставимо му облигационно право на ползване, чийто титуляр е арендатора. За да бъде променено това действително правно положение по реда на чл.135 от ЗЗД ищецът следва да докаже не само качеството си на кредитор за предаване на имотите, предмет на продажбата, в състояние, позволяващо упражняването на правото на собственост в пълен обем, увреждането като обективен факт, който не зависи нито от субективното отношение на страните по договора, нито от преценката на ищеца като кредитор, но и специалната цел по чл.135, ал.3 от ЗЗД – да бъде увреден като купувач. Разпитаната по делото свидетелка М. А. Б., без родство със страните, посредничила на ищеца при сделки със земеделски земи, твърди в началото на 2014г. двата имота да са и били предлагани за продажба от „някакви хора от с.Г.“, конкретно от лице с името И. от Т./лице с такова фигурира като страна-дарител по договора за дарение и в договора за покупко-продажба като съсобственик и пълномощник на останалите съсобственици, вкл.на ответницата С.Р./. Свидетелката попитала при кого е земята и получила отговор, че е при Н., дъщеря на Х., от нея получавали рента, както и, че предложили на същата да я закупи, но не се споразумели за цената, затова я предлагали на свидетелката. Свидетелката имала пълномощно да купува за ищеца/по данни от нотариалните актове, същата е снабдена с представителна власт с пълномощно от 18.01.2013г./. Разбрали се с И. да си подготвят документите, пълномощни и декларации на другите наследници. Преди сделката свидетелката не проверила за тежести, разбрала за договора за аренда когато отишла да подава декларация в Общинската служба. Само въз основа на показанията на свидетелката, при липса на други доказателства във връзка със субективното отношение на ответниците като страни по договора за аренда, не може да се обоснове извод, че е осъществен фактическия състав на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, т.е., че договорът за аренда е сключен преди договора за продажба с цел да се лиши ищеца-купувач от възможността да владее, да получава добиви и да се разпорежда с имотите безпрепятствено. Обстоятелството, че на 21.03.2014г. ответницата С.Р. е снабдила ответницата Н. Н. с пълномощно/представеното с отговора на исковата молба/ за управление, делба, разпореждане, отдаване под аренда, включително с право да договаря сама със себе си, и, че след това, на 10.04.2014г./по данни от нотариалния акт №63/е снабдила друго лице с пълномощно да се разпорежда с правата и, не е достатъчно да обоснове извод за преднамереност на действията на страните по договора за аренда за сключването му с цел увреждане на ищеца –купувач. Според показанията на св.Б. офертата до ищеца за продажбата на земите е направена от друго лице-съсобственика И., и преди да бъде упълномощен от съсъобствениците, вкл.ответницата Р. ,/ за разпореждане с правата и. Очевидно договорът за аренда е бил сключен преди изобщо за собствениците да е било ясно кой ще е бъдещия купувач, ще се извърши ли продажба на земите.

При така установеното настоящата инстанция намира предявеният евентуален иск за неоснователен и като такъв подлежащ на отхвърляне. В тази връзка атакуваното съдебно решение въззивната инстанция следва да потвърди в тази част.

При този изход от спора във въззивното производство право на съдебни разноски има само въззиваемата Н.Н., удостоверила извършване на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лева, които следва да и се присъдят в цялост, предвид неоснователността на възражението на въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК. При преценката за прекомерност /дали размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е адекватен на естеството на извършените процесуални действия/ настоящата инстанция намира, че степента на фактическа и правна сложност, преценена съобразно изследваните факти, събраните за установяването им доказателства, осъществяването на защита по общо три облигационни иска, при което и при липса на указание каква част от общо платеното възнаграждение за защита по кой иск е платена, следва да се приеме, че е платено поравно за защита по всеки от трите, т.е.възнаграждение от по 333лева по всеки, при минимално такова по чл.7, ал.2 , т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 466.27лева по иска по чл.135 от ЗЗД с цена, посочена от ищеца в размер на 2 375.27лева , и при минимално такова по чл.7, ал.2 , т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от по 585.50лева по всеки от исковете по чл.42, ал.2 от ЗЗД и по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, всеки с цена от 5110лева, не дават основание за намаляване на адвокатското възнаграждение.

С оглед гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №66/04.06.2019г. по гр.д.№469/2018г.на Т.ски районен съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от ЕТ „ Н.П.“ с ЕИК *** , представляван от Н.Х.П., със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д. , обл. С. , бл.“ Ч.“ № *, ет. *, ап. *, срещу Н.Х.Н.с ЕГН ********** ***, и С.Н.Р. с ЕГН ********** ***, за обявяване нищожността на договор за аренда на земеделски земи, сключен на *** година , с нотариална заверка на подписите от *** година от нотариус Д. Б. – РС Добрич, рег. № *** , вписан при Службата по вписванията гр. Т. под № * , том 1 , вх.рег. № * от *** година, за имоти в землището на село Г. , общ. Т. - НИВА с площ от *** дка. представляващ имот № *** и НИВА с площ от *** дка. – четвърта категория на земята за двата имота , представляваща имот № ***, иск с правно основание – иск по чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗДД - сключен поради липса на съгласие, и

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.233 от ГПК производството по предявения от ЕТ „ Н.П.“ с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., бл.“ Ч.“ № *, ет. *, ап. *, представляван от Н. Х. П., срещу Н.Х.Н.с ЕГН ********** от гр. Т., и С.Н.Р. с ЕГН ********** от гр. Т., иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договор за аренда на земеделски земи, сключен на *** г. между С.Н.Р. от една страна като арендодател, чрез пълномощника и Н. Х. Н., и Н.Х.Н.от друга страна като арендатор, с нотариална заверка на подписите, вписан с вх. рег. №*, том І, вх. №* от *** год. в СлВп-Т., за временно и възмездно ползване на земеделски земи, находящи се в землището на с.Г., общ.Т., представляващи НИВА с площ от *** дка., имот № *** и НИВА с площ от *** дка., имот № ***.

ОТМЕНЯ решение №66/04.06.2019г. по гр.д.№469/2018г.на Т.ски районен съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от ЕТ „ Н.П.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д. , обл. С. , бл.“ Ч.“ № *, ет. *, ап. *, представляван от Н. Х. П., срещу Н.Х.Н.с ЕГН ********** ***, и С.Н.Р. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 26, ал.2 предл. 4 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за аренда на земеделски земи, сключен на *** година , с нотариална заверка на подписите от *** година от нотариус Д. Б. – РС Добрич, рег. № *** , вписан при Службата по вписванията гр. Т. под № * , том 1 , вх.рег. № * от *** година, за имоти в землището на село Г. , общ. Т. - НИВА с площ от *** дка. представляващ имот № *** и НИВА с площ от *** дка. – четвърта категория на земята за двата имота , представляваща имот № ***, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „ Н.П.“ с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., бл.“ Ч.“ № *, ет. *, ап. *, представляван от Н. Х. П., срещу Н.Х.Н.с ЕГН ********** от гр. Т., и С.Н.Р. с ЕГН ********** от гр. Т., иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за обявяване нищожност на договор за аренда на земеделски земи, сключен на *** г. между С.Н.Р. от една страна като арендодател, чрез пълномощника и Н. Х. Н., и Н.Х.Н.от друга страна като арендатор, с нотариална заверка на подписите, вписан с вх. рег. №*, том І, вх. №* от *** год. в СлВп-Т., за временно и възмездно ползване на земеделски земи, находящи се в землището на с.Г., общ.Т., представляващи НИВА с площ от *** дка., имот № *** и НИВА с площ от *** дка., имот № ***, в противоречие на чл.8, ал.4 от ЗАЗ.

ПОТВЪРЖДАВА решение №66/04.06.2019г. по гр.д.№469/2018г.на Т.ски районен съд, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „ Н.П.“ с ЕИК *** , представляван от Н.Х.П., със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д. , обл. С. , бл.“ Ч.“ № *, ет. *, ап. *, срещу Н.Х.Н.с ЕГН ********** ***, и С.Н.Р. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 135 ал. 3 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за аренда на земеделски земи, сключен между С.Н.Р. от една страна като арендодател, чрез пълномощника и Н. Х. Н., и Н.Х.Н.от друга страна като арендатор, на *** година , с нотариална заверка на подписите, вписан при службата по вписванията гр. Т. под № * , том 1 , вх.рег. № * от *** година, за временно и възмездно ползване на земеделски земи, находящи се в землището на с.Г., общ.Т., представляващи НИВА с площ от *** дка., имот № *** и НИВА с площ от *** дка., имот № ***, както и в ЧАСТТА на разноските.

ОСЪЖДА ЕТ „ Н.П.“ с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д. , обл. С. , бл.“ Ч.“ № *, ет. *, ап. *, представляван от Н. Х. П., да заплати на Н.Х.Н.с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1000лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните в частта на произнасянето по иска по чл.42, ал.2 от ЗЗД и по иска по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В останалата част-по иска по чл.135 ал.3 от ЗЗД, на основание чл.280 ал.3 от ГПК, съобразно цената на този иск от 2 375.27лева и облигационния му характер, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.