Р Е Ш Е Н И Е

№349

гр.Добрич 13.12.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и осми октомври 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:П. ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №575 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „***“ ЕООД-гр.Варна срещу решение №60/25.04.2019 г. по гр.д.№91/2018 г. на Каварненския районен съд,с което е обявен за окончателен сключеният на 11.11.2008 г. между К.В.П. с ЕГН ********** и Ц.К.П. с ЕГН **********,двамата от гр.Б.,в качеството им на продавачи и дружеството-въззивник в качеството му на купувач предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот:336,50 кв.м в идеални части от поземлен имот-дворно място с площ от 495 кв.м.,находящо се на административен адрес:гр. Б.,представляващо имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Б.,за сума в размер на 10599,75 лв;дружеството-въззивник е осъдено да заплати на К.В.П. и Ц.К.П. сумата от 10 449,75 лв,представляваща остатъка от дължимата съгласно договора продажна цена на продаваните идеални части от поземления имот;К.В.П. и Ц.К.П. са овластени да заплатят по сметка на Каварненски районен съд сумата от 165,29 лв,представляваща такса за прехвърляне на недвижимия имот,и сумата от 275,59 лв,представляваща местен данък,респ. дружеството-въззивник е осъдено да заплати на Петрови горните две суми,както и сума от 1007,* лв-разноски по делото за платени държавни такси и адвокатско възнаграждение.Изложени са доводи,че изводите на районния съд за наличие на валидно сключен предварителен договор,подлежащ на обявяване за окончателен,и че дворното място не е обща част на сградата,били незаконосъобразни.Развити са съображения,че договорът нямал изискуемите реквизити-липсвали предмет,страни и цена по сделката,както и в насока,че дворното място е придобило статут на обща част,поради което клаузата на чл.14.1 от договора за строителство била нищожна поради противоречие с чл.38 ал.3 от ЗС и поради невъзможен предмет,доколкото се касаело до разпореждане с дворно място-обща част на сградата.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на предявения иск.Претендират се сторените от въззивника разноски.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите К.В.П. и Ц.К.П. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на обжалваното решение.Претендират сторените от тях разноски в настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 10.05.2019 г.,а жалбата е подадена по пощата на 27.05.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 27.05.2019 г.,тъй като 24,25 и 26 май са неприсъствени дни/.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е частично основателна и частично неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е недопустимо само в частта,с която въззивникът „***“ ЕООД-гр.Варна е осъден да заплати на ищците по делото сумата от 10 449,75 лв-остатък от дължимата продажна цена по процесния предварителен договор,като постановено по непредявен иск,за което ще се изложат по-подробни съображения по-нататък в мотивите,а в останалата част атакуваното първоинстанционно решение е допустимо като постановено по предявения допустим иск.

Гр.д.№91/2018 г. на Каварненския районен съд е образувано по повод искова молба,с която са предявени активно субективно съединени искове на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД от съпрузите К.В.П. и Ц.К.П.,двамата от гр.Б.,срещу „***“ ЕООД-гр.Варна,с които се настоява за обявяване за окончателен на сключен между К.В.П. и Ц.К.П. от гр.Б. в качеството им на продавачи и дружеството-ответник в качеството му на купувач предварителен договор от 11.11.2008 г.,обективиран в чл.14.1 от сключен на същата дата между страните договор за изграждане на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор ***,находящ се в гр.Б.,ул.“***“ №17,който предварителен договор е за покупко-продажба на следния недвижим имот:336,50 кв.м в идеални части от поземлен имот-дворно място с площ от 495 кв.м.,находящо се на административен адрес:гр.Б.,ул.„***” №17,представляващо имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Б..

Изложено е в исковата молба,че ищците са притежавали придобито по наследство и в режим на СИО дворно място с площ 495 кв.м,находящо се в гр.Б.,ул.„***” №17,представляващо имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. Б..Същите продали на ответника с договор,обективиран в нотариален акт №*/11.11.2008 г.,10 кв.м в идеални части от описаното дворно място.След възникналата съсобственост върху дворното място между страните с договор,обективиран в нотариален акт №*/11.11.2008 г.,съсобствениците взаимно си учредили право на строеж на всеки един от тях за построяване на обекти,подробно описани в нотариалния акт,съгласно предвижданията на ПУП-ПРЗ за имота,скица-виза за проектиране №678/19.08.2008 г. и идеен архитектурен проект за масивна жилищна сграда със застроена площ от 287 кв.м и РЗП от 1 175,12 кв.м.В т.V от горния акт за учредяване право на строеж ищците се задължили в срок до 7 работни дни от въвеждане на сградата в експлоатация да прехвърлят на ответника правото на собственост върху 336,50 кв.м в ид.ч. от урегулирания поземлен имот,в който ще се изгради сградата.Страните сключили също и договор с рег.№6119 от 11.11.2008 г. за изграждане на посочената масивна жилищна сграда,като изпълнителят се задължил да извърши за своя сметка всички необходими действия от проектирането до въвеждането на сградата в експлоатация в сроковете и при условията на договора.В чл.14.1 от договора,имащ характер на предварителен договор по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗЗД,страните поели взаимно задължения в срок от седем работни дни,считано от въвеждането на сградата в експлоатация,да сключат окончателен договор за покупко-продажба на земя,като възложителите-ищци по делото се задължили да прехвърлят на изпълнителя-ответник правото на собственост върху 336,50 кв.м в идеални части от поземления имот,в който ще бъде изградена сградата,за която са си учредили право на строеж,за сума в размер на данъчната оценка на продаваните идеални части от поземления имот,която следвало да се изплати,както следва:150 лв,представляващи задатък по смисъла на чл.93 от ЗЗД при подписване на договора,а оставащата част от цената-при нотариалното изповядване на договора за покупко-продажба.На 14.07.2016 г. от главния архитект на Община-Б. било издадено удостоверение №40 за въвеждане в експлоатация на строежа.Въпреки наличието на всички основания за сключване на окончателния договор и проведените многократни срещи и разговори между страните,респ. отправените покани от ищците до ответното дружество за сключване на окончателен договор,такъв не бил сключен.По тази причина ищците настояват за обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред.Същите са отправили и искане за осъждане на ответника да им заплати остатъка от дължимата продажна цена в размер на 10 499,75 лв,като са посочили,че последната претенция не е самостоятелен осъдителен иск,а искане да се възпроизведат в съдебното решение клаузите на предварителния договор.

В писмен отговор ответното дружество изразява становище за неоснователност на исковете.Сочи,че предварителният договор не можело да бъде обявен за окончателен,тъй като не съдържал изискуемите минимални реквизити-липсвали предмет,страни и цена по сделката.Договорката по чл.14.1 била нищожна поради противоречие на закона-чл.38 ал.3 от ЗС,както и поради невъзможен предмет на договора за покупко-продажба,доколкото се касаело до разпореждане с дворно място-обща част на сградата.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото,че към 11.11.2008 г. ищците-съпрузи К.В.П. и Ц.К.П. се легитимират като собственици на дворно място с площ 495 кв.м,находящо се в гр.Б.,ул.„***” №17,представляващо поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. Б..Не е спорно,че К.В.П. е притежавал по наследяване 3/16 ид.ч. от имота.По силата на договор за издръжка и гледане,обективиран в нотариален акт №*,т.І,д.№*/1998 г. на БРС /на лист 12 от делото на КРС/,майката на К.-Д.Г.М.прехвърля на сина си по време на брака му с Ц.П. собствените си 5/8 ид.ч. /10/16 ид.ч./ от дворното място,т.е. тези ид.части се придобиват от съпрузите в режим на СИО.По силата на договор за покупко-продажба от 29.07.2002 г.,обективиран в нотариален акт №*,т.ІІ,вх.рег.№1*6,д.№*/2002 г. на нотариуса С.И.с район на действие БРС /на лист 13 от делото на КРС/,С.В.П. продава на съсобственика си К.В.П. също по време на брака му с Ц.П. и своите 3/16 ид.ч. от процесното дворно място,т.е. и тези ид.части са придобити от съпрузите в режим на СИО.Следователно ищците по делото се легитимират към 11.11.2008 г. като собственици на имота по наследяване /3/16 ид.ч. на К./ и в режим на СИО вследствие на двете цитирани възмездни сделки /13/16 ид.ч. на двамата съпрузи/.

На 11.11.2008 г. двамата съпрузи-ищци продават на ответника „***“ ЕООД 10 кв.м в идеални части от процесното дворно място /нотариален акт №*,т.V,рег.№*,д.№*/2008 г. на нотариуса С.И.на лист 14 от делото на КРС/,т.е. страните стават съсобственици на последното.На същата дата е сключен между тях последващ договор за учредяване право на строеж,обективиран в нотариален акт №*,т.V,рег.№*,д.№*/2008 г. на нотариуса Св.И.на лист 15 от делото на КРС,по силата на който страните взаимно си учредяват право на строеж върху съсобственото дворно място за построяване на обекти,подробно описани в нотариалния акт,в предстоящата за изграждане в съсобствения им имот съгласно предвижданията на ПУП-ПРЗ за имота,скица-виза за проектиране №678/19.08.2008 г.,издадена от Община Б.,и идеен архитектурен проект масивна жилищна сграда със застроена площ от 287,60 кв.м и разгърната застроена площ от 1 175,12 кв.м,състояща се от сутеренен,два жилищни етажа и един тавански етаж,като по отношение на ответното дружество правото на строеж е учредено срещу задължението да извърши за своя сметка всички необходими правни и фактически действия за цялостно проектиране,съгласуване и одобряване на инвестиционен проект на предстоящата за изграждане жилищна сграда пред съответната администрация и разрешаване на строителството,да построи със собствени средства всички обекти от предстоящата за изграждане жилищна сграда и да въведе сградата в експлоатация по предвидения в закона ред.В т.V от нотариалния акт собствениците К. и Ц. Петрови поемат задължение в срок до 7 работни дни от въвеждането на сградата в експлоатация по установения от закона ред да прехвърлят на ответното дружество правото на собственост върху 336,50 кв.м в идеални части от урегулирания поземлен имот,в който ще се изгради сградата,подробно описан в пункт I от договора.

Във връзка с изпълнение на задълженията по горния договор в същия ден страните-ищците в качеството на възложители и ответникът в качеството на изпълнител-сключват и договор за изграждане на жилищна сграда в ПИ с идентификатор ***по кадастрална карта на гр. Б. с нотариална заверка на подписите рег.№6119/11.11.2008 г. на нотариуса С.И./на листи 19-22 от делото на КРС/.В чл.14.1 от договора страните поемат взаимно задължения в срок до 7 работни дни,считано от въвеждането на сградата в експлоатация,да сключат окончателен договор за покупко-продажба на земя,като възложителите се задължават да прехвърлят на изпълнителя правото на собственост върху 336,50 кв.м в идеални части от поземления имот,в който ще бъде изградена сградата,за сума в размер,съответстващ на данъчната оценка на продаваните идеални части от поземления имот,която да се изплати,както следва:150 лева-задатък при подписване на договора,а оставащата част от цената до пълната сума,представляваща данъчната оценка на продаваните идеални части от земята,да се заплати при нотариалното изповядване на договора за покупко-продажба.Вписано е още,че в тази си част договорът има характер на разписка за платена и получена сума.

Не е спорно по делото,че уговорената масивна жилищна сграда е построена от изпълнителя „***“ ЕООД,като с Удостоверение №40/14.07.2016 г.,издадено от гл. архитект на Община-Б. /на лист 24 от делото на КРС/,строежът е въведен в експлоатация.Същият е заснет и нанесен в кадастралната карта на гр.Б.,видно от приложените по делото скици на листи 25 и 26 от делото на КРС.

Не е спорно,че в уговорения в чл.14.1 от договора за строителство срок от въвеждане на сградата в експлоатация и до момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция между страните не е сключен окончателен договор за покупко-продажба на 336,50 кв.м в ид.ч. от процесното дворно място,поради което за ищците се е породил правен интерес от упражняване на потестативното им право по чл.19 ал.3 от ЗЗД да поискат обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред.

Безспорно клаузата на чл.14.1 от договора за строителство от 11.11.2008 г. има съдържанието на предварителен договор за покупко-продажба,който е сключен в изискуемата писмена форма за действителност по чл.19 ал.1 от ЗЗД.Не е основателно възражението на ответника,че договорът не съдържал уговорки относно съществените условия на окончателния договор.Ясни са страните по него-прехвърлители /продавачи/ са възложителите по договора за строителство,от който е част горната клауза,а именно К.В.П. и Ц.К.П.,а купувач е изпълнителят „***“ ЕООД.Напълно ясен е и предметът на договора-правото на собственост върху 336,50 кв.м в идеални части от поземления имот,в който е изградена сградата,за чието изграждане е сключен договорът за строителство,а именно ПИ,описан в заглавната част на договора и в чл.1 от договора-ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Б..Не е вярно,че липсва уговорена продажна цена.Такава действително не е посочена като конкретна сума,но според начина на уговарянето й е напълно определяема.Същата включва 150 лв задатък,платен при подписване на предварителния договор,и остатък като разлика между данъчната оценка на продаваните идеални части от поземления имот и платения задатък,платим при сключване на окончателния договор,което означава,че се има предвид от страните данъчната оценка на земята към уговорения момент за нотариално изповядване на окончателната сделка,а това е моментът на изтичане на 7 работни дни от въвеждане на строежа в експлоатация.Тъй като строежът е въведен в експлоатация на 14.07.2016 г.,то очевидно за база следва да се вземе данъчна оценка,актуална към юли 2016 г.Представено е по делото удостоверение за данъчна оценка от 12.10.2016 г. /на лист 27 от делото на КРС/,като не е спорно,че това е данъчната оценка на процесния ПИ за цялата 2016 г.Без промяна е размерът на данъчната оценка и за следващата 2017 г. /удостоверение на лист 29 от делото на КРС/.В подкрепа на факта,че продажната цена е абсолютно определяема,следва да се посочи и поведението на самия ответник по делото,който не е изложил никакви възражения срещу посочената от първоинстанционния съд в диспозитива на решението му цена на 336,50 кв.м от ПИ в размер на 10 599,75 лв,изчислена въз основа на представеното удостоверение за данъчна оценка изх.№ДО 000237/01.03.2017 г.,идентична с данъчната оценка по удостоверението от 12.10.2016 г.

На следващо място предварителният договор не е нищожен нито като противоречащ на закона-на императивната норма на чл.38 ал.3 от ЗС,повеляваща в най-общ смисъл,че общите части на етажна собственост не могат да се делят и да бъдат предмет на разпоредителна сделка,нито поради невъзможен предмет с оглед твърдяното от ответника изключване на общите части от гражданския оборот.Това е така,защото в случая процесното дворно място няма статут на обща част на етажната собственост.По правило /чл.38 ал.1 от ЗС/ дворното място е обща част на етажната собственост,а такава в случая е възникнала с построяване на процесната масивна жилищна сграда,с което взаимно отстъпените между страните права на строеж са реализирани и всяка от страните е станала собственик на обектите от сградата,за които й е било отстъпено право на строеж.Доводът на ищците,че етажна собственост щяла да възникне едва с изпълнение на задълженията по т.І.3 от нотариален акт №*/11.11.2008 г.,а именно да уточнят в писмена форма с нотариална заверка на подписите окончателните площи на обектите в сградата и припадащите им се ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж,не е основателен.Касае се за уточняване на второстепенни за индивидуализацията на обектите от етажната собственост белези като площ на обектите и припадащи се ид.ч. от общите части за всеки обект,като това уточнение е ирелевантно за възникване на етажната собственост.За възникването й е от значение дали и кога взаимно отстъпените права на строеж са реализирани,т.е. кога сградата и обектите в нея са построени,като с изграждането им правото на строеж на всяка от страните се трансформира в право на собственост върху построеното.При наличие на право на собственост на всяка от страните върху отделни обекти в сградата е налице безспорно етажна собственост.Не е и необходимо,както смятат ищците,отделните обекти на етажната собственост да са заснети като самостоятелни по кадастралната карта.Заснеманията по кадастралната карта не пораждат права,т.е. нямат конститутивно действие,а само обективират фактическото положение на имотите и констатират техния статут,т.е. това,че отделните обекти не са все още заснети,не означава,че не съществуват реално като самостоятелни такива.

Дворното място обаче невинаги се явява обща част на етажната собственост,защото последната може да съществува и без дворното място,каквато е хипотезата на чл.63 от ЗС-при отстъпено право на строеж от собственика на терена на трети лица,при което последните стават собственици на построеното,но нямат право на собственост върху земята,респ. при прехвърляне от собственика на земята на право на собственост върху вече съществуваща върху нея постройка или върху обособени обекти в последната на трети лица,без да се прехвърля земята.Когато е обща част,дворното място не е такава по естеството си,а по предназначение при наличие на изрично постигнато съгласие между етажните собственици,които имат права и върху терена,че дворното място ще има такъв статут.Ако етажните собственици изразят воля дворното място,на което са съсобственици,да бъде обща част,то тогава правата върху него се определят по правилото на чл.40 от ЗС,т.е. с възникване на етажната собственост по право правата на собственост върху терена,върху който е изградена сградата-етажна собственост,се трансформират в обем,определен по правилото на чл.40 от ЗС /решение №661/02.11.2010 г. по гр.д.№1437/2009 г. на І г.о.,ГК на ВКС,решение №35/06.03.2018 г. по гр.д.№3057/2017 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС,решение №28/01.02.2012 г. по гр.д.№331/2011 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС,решение №181/07.07.2011 г. по гр.д.№1159/2010 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС/.В случая обаче в нито един от сключените между страните договори от 11.11.2008 г.,изброени и обсъдени по-горе,не се съдържат клаузи,според които бъдещите етажни собственици да са уговорили,че дворното място ще е обща част на сградата в режим на етажна собственост.Всъщност съдържанието на договорите,вкл. на процесния предварителен договор,сочи,че те са уговорили дворното място да не става обща част,а да остане съсобствено между тях,като в резултат на извършената сделка по нотариален акт №*/2008 г. и на уговорената бъдеща окончателна сделка с настоящия предварителен договор същите са целяли правата на съсобственост върху терена да са в обем-346,50 кв.м /10 кв.м+336,50 кв.м/ в ид.ч. за „***“ ЕООД и 148,50 кв.м /495 кв.м-346,50 кв.м/ в ид.ч. за съпрузите К. и Ц. Петрови при режим на обикновена съсобственост.Ако са целяли дворното място да стане обща част,то тогава не е логично те да предприемат постигане на горните договорки.Достатъчно е да се уговорят,че то ще бъде обща част на сградата-етажна собственост,при което дяловете им в ид.ч. от терена щяха да бъдат определени при възникване на етажната собственост по реда на чл.40 от ЗС,т.е. съразмерно на съотношението между стойностите на отделните им обекти в сградата при учредяване на етажната собственост.Очевидно страните не са целяли последното,а са искали дворното място да остане съсобствено при посочените квоти.След като дворното място не е обща част на ЕС,то тогава няма законова забрана същото,респ. ид.части от него да бъдат предмет на сделки на разпореждане.

Предвид изложеното съдът намира,че исковете по чл.19 ал.3 от ЗЗД са основателни и правилно са уважени от районния съд,който е обявил процесния предварителен договор за окончателен.В тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

В частта,с която ответникът „***“ ЕООД е осъден да заплати на двамата ищци дължимия им остатък от уговорената продажна цена в размер на 10 449,75 лв,първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено,тъй като е постановено по непредявен иск.В исковата молба ищците изрично подчертават,че нямат предявена самостоятелна искова претенция за заплащане на горната сума.Същите считат,че при настоящата хипотеза на предявени искове по чл.19 ал.3 от ЗЗД от продавачите по предварителния договор постановяването на обявяването на предварителния договор за окончателен под условие купувачът „***“ ЕООД да заплати на продавачите дължимия остатък от продажната цена ще обрече неблагоприятния изход от производството,доколкото купувачът в случая няма интерес да заплати цената в срока по чл.362 ал.1 от ГПК,а това ще доведе до прилагане на последиците по чл.362 ал.2 от ГПК-обезсилване на решението.В този случай ищците са счели,че е удачно да се постанови осъдителен диспозитив за цената,като по този начин щяло да се постигне възпроизвеждане на клаузата на чл.14.1 от договора за строителство.

Осъдителен диспозитив за продажната цена по предварителния договор може да бъде постановен от съда само при наличие на надлежно предявен с редовна искова молба осъдителен иск.В случая ищците сами са настояли,че такава самостоятелна искова претенция нямат предявена,поради което решението на КРС в тази част е недопустимо и следва да се обезсили.Ищците могат да реализират правото си купувачът „***“ ЕООД да им заплати продажната цена само чрез предявяване с редовна искова молба на бъдещ самостоятелен осъдителен иск за неплатената им цена по сделката.В случая неправилно е интерпретирана разпоредбата на чл.362 ал.1 от ГПК,според която,ако по предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключване на окончателния договор,съдът постановява решение,заместващо окончателния договор,при условие ищецът да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане в сила на решението.Разпоредбата изрично сочи,че става въпрос за насрещно задължение на ищеца.Ако ищец е купувачът по предварителния договор,обикновено неговото насрещно задължение е заплащане на уговорената продажна цена,като същият безспорно има интерес да изпълни това задължение в указания срок,за да не бъде обезсилено постановеното в негова полза решение.Тогава съдът обявява предварителния договор за окончателен при условие,че купувачът-ищец заплати цената.Когато обаче ищецът е продавач по предварителния договор,същият няма такова насрещно задължение за заплащане на цена /негово задължение е единствено да прехвърли имота на купувача,което се постига с обявяване на предварителния договор за окончателен/,поради което в тази хипотеза,каквато е настоящата,съдът следва да постанови единствено решение за обявяване на предварителния договор за окончателен безусловно,защото няма друго насрещно задължение на продавача,което да се постави като условие за сключване на окончателния договор.Горното е постигнато с първия диспозитив от първоинстанционното решение на КРС.Както вече бе посочено,за да може при настоящата хипотеза продавачите-ищци да си получат от купувача дължимия остатък от продажната цена,следва или купувачът да им я плати доброволно,или да се предяви нарочен иск срещу него за осъждането му да я плати,респ. цената да се събере въз основа на последното решение по принудителен ред.

Неправилно е и следва да се отмени решението на КРС в частта,с която ищците К.В.П. и Ц.К.П. са овластени да заплатят по сметка на Каварненски районен съд сумата от 165,29 лв,представляваща такса за прехвърляне на недвижимия имот,и сумата от 275,59 лв,представляваща местен данък,респ. дружеството-въззивник е осъдено реципрочно да заплати на Петрови горните две суми.Според разпоредбата на чл.364 ал.1 от ГПК именно в тежест на ищците следва да се възложи заплащането на следващите се разноски по прехвърлянето на имота,поради което именно ищците е следвало да бъдат директно осъдени да ги заплатят,а не е законосъобразно те да бъдат „овластявани“ да ги платят,а ответникът да бъде осъден да им ги възстанови.Предвид горното въззивният съд следва да постанови осъждане на ищците да заплатят дължимите разноски по прехвърлянето на имота.

Поради уважаване на исковете по чл.19 ал.3 от ЗЗД правилно на основание чл.78 ал.1 от ГПК районният съд е присъдил в полза на ищците сторените от тях съдебно-деловодни разноски в първата инстанция,поради което в тази част решението на КРС следва да бъде потвърдено.Ответникът по делото няма право на разноски поради уважаване на предявените срещу него искове.

И двете страни са претендирали разноски за въззивната инстанция.Такива следва да се присъдят само в полза на ищците по делото-въззиваеми в размер на 850 лв адвокатско възнаграждение,изплатено от тях съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 31 от делото на ДОС,защото като краен резултат от въззивното производство исковете им по чл.19 ал.3 от ЗЗД са уважени,респ. въззивната жалба срещу решението на ответника е оставена без уважение по отношение на резултата от предявените искове-предмет на делото.Обезсилването на осъдителния диспозитив относно присъдената продажна цена не е по вина на ищците-въззиваеми,тъй като се касае за произнасяне на районния съд по иск,с който не е сезиран от ищците.Отмяната на първоинстанционното решение в частта относно разноските за прехвърляне на имота също не обосновава присъждане на разноски в полза на ответника по делото-въззивник,защото посоченият диспозитив не касае съществото на спора,а неправилно прилагане от районния съд на норма от процесуалния закон.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №60/25.04.2019 г. по гр.д.№91/2018 г. на Каварненския районен съд в частта,с която е обявен за окончателен сключеният на 11.11.2008 г. между К.В.П. с ЕГН ********** и Ц.К.П. с ЕГН **********,***,в качеството им на продавачи и „***“ ЕООД-гр.Варна в качеството му на купувач предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот:336,50 кв.м в идеални части от поземлен имот-дворно място с площ от 495 кв.м.,находящо се на административен адрес:гр. Б.,ул.„***” №17,представляващо имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Б.,за сума /продажна цена/ в размер на 10 599,75 лв /десет хиляди петстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/,и в частта,с която „***“ ЕООД-гр.Варна е осъдено да заплати на К.В.П. с ЕГН ********** и Ц.К.П. с ЕГН **********,двамата от гр.Б.,сумата от 1 007,* лв /хиляда и седем лева и * стотинки/ разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение.

ОБЕЗСИЛВА решение №60/25.04.2019 г. по гр.д.№91/2018 г. на Каварненския районен съд в частта,с която „***“ ЕООД-гр.Варна е осъдено да заплати на К.В.П. и Ц.К.П. сумата от 10 449,75 лв /десет хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и 75 стотинки/,представляваща остатъка от дължимата съгласно договора продажна цена на продаваните идеални части от поземления имот.

ОТМЕНЯ решение №60/25.04.2019 г. по гр.д.№91/2018 г. на Каварненския районен съд в частта,с която К.В.П. с ЕГН ********** и Ц.К.П. с ЕГН ********** са овластени да заплатят по сметка на Каварненски районен съд сумата от 165,29 лв /сто шестдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/,представляваща такса за прехвърляне на недвижимия имот по чл.8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД,както и да заплатят по сметка на Община Б. сумата от 275,59 лв /двеста седемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/,представляваща местен данък по чл.44 ал.1 от ЗМДТ,вр. с чл.35 ал.2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община-Б.,респ. в частта,с която „***“ ЕООД-гр.Варна е осъдено да заплати на К.В.П. и Ц.К.П. сумата от 165,29 лв /сто шестдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/,представляваща такса за прехвърляне на недвижимия имот по чл.8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД,както и сумата от 275,59 лв /двеста седемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/,представляваща местен данък по чл.44 ал.1 от ЗМДТ,вр. с чл.35 ал.2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община-Б.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА К.В.П. с ЕГН ********** и Ц.К.П. с ЕГН **********,***,да заплатят по сметка на Каварненския районен съд сумата от 165,29 лв /сто шестдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/,представляваща такса за прехвърляне на недвижимия имот по чл.8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД,както и да заплатят по сметка на Община-Б. сумата от 275,59 лв /двеста седемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/,представляваща местен данък по чл.44 ал.1 от ЗМДТ,вр. с чл.35 ал.2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община-Б..

ОСЪЖДА „***“ ЕООД-гр.Варна да заплати на К.В.П. с ЕГН ********** и Ц.К.П. с ЕГН **********,***,сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 850 лв /осемстотин и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.