Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Д.
06.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На шести ноември
2019 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №589 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Д.А.И.
*** срещу решение №822/*.07.2019 г. по гр.д.№4072/2018 г. на Д.кия районен съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу Д.Р.И. *** иск за прекратяване на
гражданския брак между страните с развод поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на съпруга,като въззивницата
е осъдена да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 25 лв.Изложено
е,че първоинстанционното решение в обжалваната му
част е неправилно и необосновано.Страните заявили в хода на първоинстанционното
производство,че не желаят продължаване на брака,който загубил своята
доброволност.Били налице факти от живота на съпрузите,причиняващи дълбоко
разстройство на брака /***/.Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение в атакуваната част и за прекратяване на брака между страните с развод
по вина на съпруга,за предоставяне упражняването на родителските права спрямо
двете родени от брака деца Р.и Е.на майката;за осъждане на бащата да им заплаща
издръжка в размер на по 250 лв месечно;за
предоставяне ползването на семейното жилище на съпругата и възстановяване предбрачното фамилно име на последната Г..
В писмен отговор въззиваемият
Д.Р.И. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение.Сочи,че
липсват доказателства за сочената изневяра и че винаги е бил отговорен съпруг и
родител,грижещ се за семейството си.Ако брачният иск се приемел за
основателен,се настоява за прекратяване на брака по вина на съпругата,респ. за
предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на
бащата,осъждане на майката да заплаща издръжка,определяне по-разширен режим на
лични контакти между децата и майката,предоставяне семейното жилище на
съпруга.Претендират се разноските за настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен
съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното
решение на 17.07.2019 г.,а жалбата е подадена на 30.07.2019 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 31.07.2019 г./.Първоначално
жалбата е насочена срещу цялото първоинстанционно
решение,като с влязло в сила определение №772/13.09.2019 г. на ДОС въззивното производство е прекратено в частта по горната
жалба срещу решението на ДРС в частта,с която е отхвърлен предявеният от Д.Р.И.
срещу Д.А.И. насрещен иск за прекратяване на гражданския брак между
страните,сключен на *** г. в гр.Д.,поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на съпругата,респ. Д.Р.И. е осъден да заплати
по сметка на Районен съд-гр.Д. държавна такса в размер на 25 лв,поради недопустимост на жалбата в посочената част.В
останалата си част-предмет на разглеждане в рамките на настоящото въззивно производство-жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок и като изхождаща от активно
легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в неизгодната за него
част.Разгледана по същество,жалбата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав
на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и
разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявения
допустим иск.По същество обаче е неправилно в атакуваната част и следва да бъде
отменено,като съображенията за този извод са следните:
Предмет на разглеждане от въззивния съд са предявени от Д.А.И. *** срещу Д.Р.И. ***
обективно кумулативно съединени искове,а именно брачен иск на основание чл.49
ал.1 от СК за прекратяване на брака между страните с развод по вина на съпруга
и небрачни искове по чл.53,56 и 59 ал.2 от СК за предоставяне упражняването на
родителските права спрямо двете родени от брака ненавършили пълнолетие деца Р.и
Е.на майката;за осъждане на бащата да заплаща на двете деца месечна издръжка в
размер на по 250 лв за всяко дете;за определяне режим
на лични отношения между децата и бащата;за предоставяне ползването на
семейното жилище в гр.Д.,*** на съпругата;за възстановяване след развода на предбрачното фамилно име на съпругата Г..Изложени са в
исковата молба няколко основания за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака,сочещи на изключителна вина на съпруга.Твърди се от ищцата,че в началото
на брака отношенията между съпрузите се развивали добре,докато същите живели в
жилището на майката на ищцата в гр.Д.,***.През 2012 г. същите закупили дворно
място с къща в *** и се пренесли да живеят там.Сочи се,че за разлика от ищцата
съпругът никога не бил работил на постоянен трудов или граждански
договор.Грижите за двете деца винаги били полагани изключително и само от
ищцата с помощ от семейството на родителите й.Единствено ищцата имала шофьорска
книжка и водела децата със семейния автомобил на училище.Само тя се грижела за
домакинството.Четири години преди предявяване на иска за развод отношенията между съпрузите се изострили ***.Започнали
постоянни скандали в семейството,на които децата ставали свидетели.Ответникът И.
***.Ответникът работел като *** на частна практика и получавал доходи в размер
над *** лв месечно,но тези средства не постъпвали в
дома.Всички отговорности тежали върху ищцата.Децата вече не възприемали баща си
като родител.
В отговор на исковата молба съпругът Д.Р.И. изразява
становище,че брачният иск за прекратяване на брака с развод е неоснователен.Същият
твърди,че страните продължават да съжителстват заедно в семейното жилище,***.Ответникът
бил напълно изненадан при първоначалното получаване на препис от молбата за
привременни мерки.Същият оспорва всички изложени от ищцата негови противобрачни прояви.Твърди,че съпругата му до 2013 г. не е
работила активно,а само епизодично за по 2-3 месеца като ***.До момента,в който
тя тръгнала за постоянно на работа,отношенията им били прекрасни,а проблемите
започнали поради вмешателство на трети лица.Същият ***.Твърди,че винаги е
работил като *** и всички доходи влагал в ремонт на семейното жилище,също
пазарувал за домакинството.Грижел се за децата,които били изключително
привързани към него.Исканията на ищцата били продиктувани от нейни неясни
представи за семейството-заявила му да се разведат,за да живеят като модерно
семейство;подтиквала го да извърши ремонта в дома им и да излезе от семейното
жилище с неясни обещания,че може пак да живеят заедно,но да са
разведени.Ответникът настоява за отхвърляне на брачния иск за прекратяване на
брака,но в случай на уважаването му претендира разводът да се постанови по вина
на съпругата,родителските права спрямо децата да се предоставят на него,а за
майката да бъде определен по-разширен режим на лични контакти,респ. същата да
бъде осъдена да заплаща на двете деца минимален размер месечна издръжка.Същият
се е позовал на брачни провинения на съпругата си-***.
Районният съд е счел,че липсват
доказателства за дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения и е
отхвърлил предявения от ищцата брачен иск.
По
брачния иск:
В хода на въззивното
производство и двамата съпрузи заявяват,че не желаят запазване на брака и
становищата им в тази насока са вече категорични.Като се има предвид,че бракът
е доброволен съюз между мъж и жена,непоколебимото желание на двамата да бъде
прекратен бракът между тях е достатъчно основание за уважаване на брачния иск.Искането
на ищцата за развод по вина на съпруга включва в предмета на спора въпроса за
вината и съдът е длъжен да го разгледа съгласно разпоредбата на чл.49 ал.3 от
СК.Според съда прекратяването следва да бъде постановено по вина на двамата
съпрузи,тъй като и двамата са допринесли за дълбокото и непоправимо
разстройство на брачните отношения.
Според свидетелката М. П.,*** на ищцата
от първия брак,живяла в семейството на страните около 13-14 години до
времето,когато започнала да следва в гр.Р.,т.е. пряк очевидец на отношенията
между брачните партньори през годините,между съпрузите се е случвало да има
скандали по няколко пъти в месеца,при които ***.Като цяло по характер
ответникът не бил конфликтен,но понякога много бързо избухвал и това бил
основният му недостатък.***,за закупувани в дома хранителни продукти /напр.
защо не бил купен черен,а бял хляб/.Свидетелката не отрича,че ответникът
основно осигурява финансово семейството,както и че полага грижи за
децата,когато майка им е възпрепятствана.Скандалите започнали след
преместването им в къщата в ***,като били основно по повод на къщата и заради
недостиг на пари.Когато делото за развод започнало,свидетелката чувала
ответника да заплашва съпругата си,че ще я изкара психично болна,за да й вземе
децата,а през годините често си позволявал обиди към нея,*** и пр.От горното
следва,че ответникът е участвал в семейните конфликти наравно с ищцата,че не е
успявал да контролира емоциите си,позволявал си е вербална агресия и обиди към
нея.Със започване на брачния процес не е положил нужните усилия да успокои
отношенията и да се преодолеят противоречията с цел запазване на брака,а ги е
нагнетявал с отправяне на горните заплахи към съпругата си.***.Твърденията за
негови брачни изневери,за пълна липса на грижи за дома и семейството не са
подкрепени с доказателства.Напротив установява се от горните свидетелски
показания,че същият е внасял повече парични средства от работата си като ***,полагал
е при нужда и преки грижи за децата.В производството пред въззивния
съд съпругата признава,че „финансовата част е поемал съпругът й“,като от
началото на брачния процес основно той пазарува и заплаща половината от
сметките,а другата половина се поема от нея.Вината на съпруга се изразява и в
липсата на ежедневна пряка грижа за децата и домакинството /напр.
пазаруване,плащане на сметки/,доколкото същият очевидно не е съумял да съчетава
служебните си ангажименти с домашните,а стоварването на повечето ежедневни
грижи за децата и домакинството на съпругата му е способствало за разрива в
отношенията им.
От друга страна се установява от
показанията на всички разпитани свидетели,вкл. на посочените от ответника М. И.И. /близка родственица на ответника/,А. Д. И. /майка на
ответника/ и М. С. П. /без родство,приятел на семейството/,че ищцата винаги е
била отговорен родител /наравно с бащата/,че същата от няколко години /4-5/ е
постоянно на работа като ***,а преди това е полагала основно грижи за
домакинството и децата.Посочените от ответника свидетели недоумяват защо е
настъпил разривът в семейството,което са считали за „идеално“ преди-никога не
са ставали свидетели на скандали и обиди между съпрузите,последните се обичали
и уважавали.Според тях признаците на влошаване на отношенията между съпрузите
били от края на 2018 г. / септември 2018 г. според А.И./,но никой от тях не е
наясно с точните причини за това.Според свидетеля М. П. обаче ищцата внезапно
променила отношението си към него от момента,в който започнала
работа-прекъснала без видима причина всякакви контакти.Свидетелката А.И.
споделя,че преди 3-4 години ищцата й споделила,че се съмнява за извънбрачна
връзка на съпруга си с негова клиентка.Доколкото такава извънбрачна връзка не е
доказана по делото,а очевидно съмненията на ищцата за такава са в основата на
желанието й за развод или са станали основна причина за постепенно
задълбочаващия се разрив в отношенията между съпрузите през последните години,съдът
намира,че вина за разстройството на брачните отношения има и съпругата,която не
е положила нужните усилия за запазване на брака,фиксирала се е в съмненията си
за изневяра на съпруга и е позволила тези съмнения да получат приоритет пред
нуждата от запазване на брака заради добруването на родените от него
деца,запазване душевното спокойствие на децата и целостта на
семейството.Добрите брачни отношения се градят на взаимни компромиси и на
прошката за брачни провинения,доколкото съвършени хора няма,но очевидно
съпругата не е съумяла да направи компромис в името на семейството.За горното й
поведение свидетелства А.И.,която попитала ищцата какви са проблемите в
семейството,а последната само мълчала,излязла да пуши,а когато свидетелката и
съпругът й я повикали,се развикала и не дала никакви обяснения.Проблемите в
семейството се разрешават чрез активен диалог и компромиси,но диалог ищцата не
е пожелала да води със съпруга си и неговите близки,респ. е предприела целенасочено
поведение на конфронтация,вкл. подавайки исковата молба за развод.
Поради изложеното съдът намира,че следва
да допусне развода по вина на двамата съпрузи.
По
небрачните искове:
От брака са родени две ненавършили пълнолетие
деца-Р.,на * години,и Е.,на * години,поради което съдът дължи произнасяне по
въпроса за тяхното местоживеене,родителските права след развода,режима на лични
контакти с другия родители и тяхната издръжка.
От показанията на всички свидетели
еднопосочно се установява,че и двамата съпрузи са добри и отговорни
родители,като основните ежедневни грижи за децата се полагат от майката,а
бащата осигурява финансовата издръжка на семейството и при нужда също поема
грижите за децата.Двете деца били привързани към двамата си родители,като в
известна степен Р.бил по-привързан към майка си,а малкият Е.повече към баща си
/така показанията на М. П.,М. И.,А.И./.Голямото дете Р.бе изслушано от ДОС в
съдебно заседание на 06.11.2019 г. по реда на чл.* ал.1 от ЗЗкД.При
изслушването същото категорично заяви,че предпочита да живее с майка си,с която
общува и се разбира повече и прекарва по принцип повече време.Детето не
отрича,че и баща му се грижи за него,но емоционалната му връзка с майката
очевидно е по-силна.Този факт е установен и от *** при ДСП-Д. Р. С.,присъствала
при изслушването,и е отразен и в депозирания по делото социален доклад на ДСП-Д.
вх.№3*0/14.02.2019 г. /на лист 62 от делото на ДРС/.В социалния доклад са
констатирани същите факти,а именно,че двамата родители полагат грижи за
децата,че децата са пълноценно обгрижвани,че са им
осигурени от родителите добри жилищни условия и са задоволени образователните
им потребности,че са физически здрави,добре отгледани и възпитани.Всеки от
двамата родители се включва в отглеждането и възпитанието на децата,като
допреди 4 години майката е поемала основната тежест,а след това е подпомагана
от двете баби на децата по майчина и бащина линия,респ. бащата също е
помагал-пазарувал,плащал сметки,водел и вземал малкото дете от училище,играел с
децата в свободното време и пр.Децата заявили привързаност и към двамата си
родители,като Р.е потвърдил,че би се чувствал по-сигурен с майка си.Според ***
и двамата родители притежават необходимите качества за отглеждане на децата.По
делото е допусната и съдебно-психологическа експертиза,от заключението на
вещото лице Б. Г. /***/ по която също се потвърждава,че децата са привързани
към двамата родители,като се наблюдава в известна степен по-голяма привързаност
на Р.към майката,а на Е.към бащата.Няма данни за упражнявано физическо или
психическо насилие над децата от родителите.Не е налице и синдром на родителско
отчуждение.И двамата родители са пригодни да упражняват родителските права.
При тези констатации съдът следва да се
съобрази с факта,че се касае за две деца от един и същи пол,които са
емоционално силно привързани едно към друго /в тази насока и констатациите на
психолога,показанията на свидетелите и данните в социалния доклад/,поради което
същите не следва да бъдат разделяни.Вземайки предвид по-силната емоционална
привързаност на детето Р.към майката и изявлението му,че би се чувствало
по-сигурно с нея,и нуждата на малкото дете Е.,на * години,чиято все още ниска
възраст изисква по-задълбочените ежедневни грижи на майката относно
хранене,обличане,хигиена,подготовка за училище,грижа за здравето и пр.,съдът
намира,че следва да предостави упражняването на родителските права спрямо двете
деца на майката.
За бащата следва да се определи режим на
лични контакти с децата,за който майката е съгласна да е по-разширен от обикновено,а
именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа в събота до
18,00 часа в неделя;по 20 дни през лятото,когато майката не е в платен годишен
отпуск;в почивните дни на Нова година и Великден,респ. през цялата пролетна ученическа
ваканция,през нечетни години;в почивните дни на Коледа и през цялата коледна
ученическа ваканция през четни години,както и по всяко друго време по желание
на децата и по взаимно съгласие между родителите.
Бащата следва да бъде осъден да заплаща
издръжка на двете деца.Не е спорно,че същият е родителят с по-високи по размер
месечни доходи-около *** лв месечно като *** /така
данните в социалния доклад на ДСП-Д./.Не се установява да притежава по-голямо
по обем имущество от майката.Двамата съпрузи притежават в режим на СИО,а след
развода в съсобственост,семейното жилище в гр.Д.,*** /нотариален акт *** г. на пом.нотариус по заместване при нотариуса *** с район на
действие ДРС/ и лек автомобил,който се ползва основно от съпругата за
обслужване на децата и домакинството и от който съпругът по тези причини не
може да реализира доходи /същият няма и шофьорска книжка/.Пред ДОС бащата И.
обясни,че притежава и 1/6 ид.ч. от наследствен
апартамент в гр.Д.,***,в който живеят майка му,брат му и съпругата на брат
му,т.е. от този имот той също не може да реализира доходи.
Майката Д.А. работи като *** със средно
месечно брутно трудово възнаграждение през периода октомври 2017 г.-септември
2018 г. в размер на *** лв /в тази насока
удостоверението,издадено от ***-гр.Д.,на лист 89 от делото на ДРС и трудов
договор на лист 91/.Според отразеното в социалния доклад на ДСП-Д. към февруари
2019 г. заплатата на ищцата е в размер на около *** лв
месечно,т.е. доходът й е в рамките на минималната работна заплата за
страната.Този доход очевидно би бил крайно недостатъчен за осигуряване
издръжката на ищцата и на двете деца.Бащата следва да се включи с по-голям дял
в паричната издръжка,като се има предвид и участието на майката в ежедневното
непосредствено обгрижване на децата.
За детето Р.,на * години,с оглед
специфичните изисквания на тийнейджърската му възраст,нуждата от повече
средства за храна,облекло,учебни пособия и извънкласни занимания,са нужни
месечно около 400 лв,от които бащата следва да
заплаща 250 лв,а разликата следва да се допълва от
доходите на майката и семейните помощи за деца по чл.7 от ЗСПД.
За детето Е.,на * години,което е в по-ниска
възраст,респ. са необходими по-малко средства за ежедневното му обгрижване,са нужни около 300 лв
месечно,от които бащата следва да заплаща 200 лв,а
разликата да се допълва от доходите на майката и семейните помощи за деца.Искът
за присъждане на месечна издръжка за детето Е.следва да бъде отхвърлен за
горницата от 200 лв до 250 лв.
Всеки от съпрузите е претендирал за
ползване на семейното жилище,като безспорно е установено по делото,че това е
жилището в гр.Д.,***,***,което съпрузите са обитавали до момента като семейство
заедно с двете деца.Семейно жилище по смисъла на §1 от ДР на СК от
В случая е невъзможно съвместно ползване
на семейното жилище от двамата съпрузи.Последното според непротиворечивите
обяснения на страните се състои от едно сервизно помещение /баня и тоалетна в
едно/,кухня,две спални и хол.Към жилището има едно складово
помещение-мазе.Достъпът до жилището се осъществява през един единствен вход.Съвместно
ползване на жилището от двамата съпрузи е невъзможно предвид изострените
отношения между тях-постоянните скандали в последно време.Освен това жилището
не разполага с достатъчно помещения,от които би могло да се обособят две
самостоятелни жилища /всяко от поне една стая,кухня или кухненски бокс,баня-тоалетна
и складово помещение със самостоятелен вход за всяко жилище/,отговарящи на
изискванията на чл.40 ал.1 от ЗУТ.Според константната съдебна практика
възможността за разпределяне ползването на семейното жилище съвместно от
двамата съпрузи се преценява в зависимост от броя и вида на помещенията
съобразно законоустановените нормативи за
самостоятелно жилище и то във вида,в който се намира жилището към момента на
раздялата или развода,без съобразяване на евентуални преустройства,изменения и
промяна на предназначението на помещенията.Очевидно в случая такова съвместно
ползване при завареното предназначение и брой на помещенията в жилището е
невъзможно.
Няма мотиви за обратното и следва да се
уважи искът на съпругата след развода да носи предбрачното
си фамилно име Г..
Решението на ДРС следва да бъде отменено
в частта,с която брачният иск на Д.И. е отхвърлен,като вместо това се постанови
прекратяване на брака с развод по вина на двамата съпрузи,родителските права
спрямо децата се предоставят на майката при определен режим на лични контакти
на децата с бащата,в полза на децата се присъди издръжка,семейното жилище се
предостави за ползване на съпругата,която след развода да носи фамилното си име
преди брака Г..
По смисъла на чл.329 ал.1 изр.2 от ГПК
при установена вина и на двамата съпрузи за прекратяване на брака разноските в
производството остават в тежест на всеки от тях,както са ги направили.Поради
това в полза на страните не следва да се присъждат разноски за двете
инстанции,каквито изрично са претендирани.
И двете страни са внесли при образуване
на делото държавна такса по сметка на ДРС по чл.6 т.1 от ТДТКССГПК в размер на
25 лв.Съгласно чл.6 т.2 от Тарифата и чл.329 ал.1 изр.2 от ГПК при развод по
вина на двамата същите дължат поравно държавна такса и при решаване на делото в
размер до 50 лв,но не по-малко от 20 лв.В случая
според съда е резонно да довнесат държавна такса от по 25 лв
всеки.Ответникът Д.Р.И. вече е осъден от ДРС да внесе 25 лв
ДТ и в тази част първоинстанционното решение не е
обжалвано,респ. е влязло в сила.В частта,с която въззивницата
Д.А.И. е осъдена също да заплати 25 лв ДТ,решението е
обжалвано,като същото следва да бъде потвърдено по изложените съображения.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №822/*.07.2019 г. по
гр.д.№4072/2018 г. на Д.кия районен съд в частта,с
която е отхвърлен предявеният от Д.А.И. с ЕГН ********** *** срещу Д.Р.И. с ЕГН
********** *** иск за прекратяване на гражданския брак между страните,сключен
на *** г. в гр.Д.,поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство
по вина на съпруга,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на *** г.
граждански брак пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община-гр.Д.
между Д.А.И. с ЕГН ********** *** и Д.Р.И. с ЕГН ********** *** поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата
съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на децата Р.Д.И. с ЕГН ********** и Е.Д.И. с ЕГН **********
на майката Д.А.И. с ЕГН **********,и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата при
майката в гр.Д.,***,***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между
децата Р.Д.И. с ЕГН ********** и Е.Д.И. с ЕГН ********** и бащата Д.Р.И. с ЕГН **********
***,както следва:всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа в
събота до 18,00 часа в неделя;по 20 дни през лятото,когато майката не е в
платен годишен отпуск;в почивните дни на Нова година и Великден,респ. през
цялата пролетна ученическа ваканция,през нечетни години;в почивните дни на
Коледа и през цялата коледна ученическа ваканция през четни години,както и по
всяко друго време по желание на децата и по взаимно съгласие между родителите.
ОСЪЖДА Д.Р.И. с ЕГН ********** *** да
заплаща на малолетното си дете Е.Д.И. с ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Д.А.И. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на
200 лв,начиная от датата на
влизане в сила на настоящото решение в частта относно родителските права,режима
на лични контакти и издръжката,ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска,до настъпване на законни причини за нейното изменяване
или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.А.И. срещу Д.Р.И. за
присъждане на издръжка в полза на детето Е.Д.И. в частта за горницата от 200 лв до 250 лв.
ОСЪЖДА Д.Р.И. с ЕГН ********** *** да
заплаща на непълнолетното си дете Р.Д.И. с ЕГН ********** със съгласието на
неговата майка Д.А.И. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 250 лв,начиная от датата на влизане в
сила на настоящото решение в частта относно родителските права,режима на лични
контакти и издръжката,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,до
настъпване на законни причини за нейното изменяване
или прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ в гр.Д.,***,*** на съпругата Д.А.И..
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Д.А.И.
да носи предбрачното си фамилно име Г..
ПОТВЪРЖДАВА решение №822/*.07.2019 г. по
гр.д.№4072/2018 г. на Д.кия районен съд в частта,с
която Д.А.И. с ЕГН ********** *** е осъдена да заплати по сметка на Д.кия районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
В останалата част решението на ДРС не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно в частта на произнасянето по брачния иск за
прекратяване на брака с развод,а в останалата част подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.