Решение по Гражданско дело 597/2019г.

РЕШЕНИЕ

№318

гр.Д.,02.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и трети октомври през 2019г. в състав:

***:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

при секретаря ЕЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №597 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№15298/26.07.2019г. от „***” ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. Д., представлявано от управителя Д.К.Ш., чрез адв.Д.Ч.-АК Б., срещу решение №718/20.06.2019г. по гр.д.№2068/2018г.на ДРС, с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от дружеството срещу И.К.Ш. с ЕГН ********** *** и К.Н.И. с ЕГН ********** ***, пасивно субективно съединени искове с правна квалификация по чл.108 от ЗС за признаване за установено в отношения между страните, че ищцовото дружество е собственик на следния имот, представляващ *** и състоящ се от: *** с площ от 1126,00 кв.м., съставляваща самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на с. Ж., общ. Г.Т.; *** с площ от 1019,00 кв.м., съставляваща самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на с. Ж., общ. Г.Т. и *** с площ от 1220,00 кв.м., съставляваща самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на с. Ж., общ. Г.Т., всички изградени в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на с. Ж., общ. Г.Т., който имот е идентичен с парцел *** по Парцеларния план на *** с. Ж., общ. Г. Т., при граници на поземления имот: ПИ №***, ПИ № ***, ПИ №***, по силата на давностно владение, осъществявано от м. май 2001г. до датата на подаване на исковата молба /13.10.2017г./, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищцовото дружество владението върху процесните ***, и се осъжда за съдебни разноски.

С доводи за неправилност на решението, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие на закона, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата, се иска отмяната му с постановяване на ново по същество на спора, с която исковата претенция да бъде уважена с присъждане на разноски за двете инстанции.

Повторно се излагат обстоятелства относно предмета на спора, анализират се изводите на съда във връзка с осъществяваната фактическа власт от ищеца преди и след сключването на договора за наем от 29.08.2008г.и по правоизключващите възражения на ответниците, липсата на обсъждане на възражението за нищожност на договора от 20.05.2015г. като сключен в нарушение на императивно формулирани изисквания на закона-чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ в редакцията му ДВ бр.79/96г. Сочи се като процесуално нарушение непълно, едностранно и извадково обсъждане на събраните доказателства и се извежда извод за необоснованост на съдебния акт. Сочи се неправилно приложение на нормата на чл.81 ЗС с приемането от съда, че ищецът прекъснал владението си за срока на действие на договора за наем. Излагат се доводи за приложимостта на разпоредбата на чл.83 ЗС, анализира се института на придобивната давност, прекъсването на давностния срок и прекъсването на владението. Извежда се извод, че сключването на договор за наем с наемодател-несобственик не удостоверява преобръщането на владението в държание в случая по причина, че ищецът никога не бил изразявал субективно отношение към ответницата като към собственик или владелец на ***, че не се установявало изгубването на вадението от ищеца. Неоснователен намира извода на съда за липсата субективния елемент на владението след периода на договора за наем. Възпроизвеждат се повторно фактически твърдения и правни доводи за упражняване на фактическа власт и демонстрация на намерението за своене върху *** като неразпределено имущество на лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна с доводи за неоснователност, като считат съдът да е отговорел на искането на ищеца по чл.108 от ЗС след надлежно установяване на фактическата обстановка и въз основа на доказателствата по делото, излагайки подробни мотиви за тяхната доказателствена стойност. В отговора се възпроизвеждат фактически обстоятелства, включително относно други, съдебно разрешени спорове между страните, обсъждат се доказателствата по делото. Подробно се анализира института на придобивната давност, извежда се извод за липсата на предпоставките за уважаване на иска по чл.108 от ЗС, тъй като не се доказало наличието на юридическо основание , по силата на което ищецът да придобие *** на основание кратката петгодишна давност или общата десегодишна придобивна давност и се иска потвърждаване на решението.

При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 10.07.2019г., жалбата, изпратена по пощата на 23.07.2019г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК,от процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено по предявен с искова молба вх.№3340/13.10.2017г., молба вх.№4065/14.12.2017г. и молба по чл.214, ал.1 от ГПК вх.№4066/14.12.2017г., трите по вх.регистър на ГТРС, пред който първоначално е отнесен спора и е образувано гр.д.№427/2017г.на ГТРС/ от „***” ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. Д., представлявано от управителя Д.К.Ш., срещу И.К.Ш. с ЕГН ********** *** и К.Н.И. с ЕГН ********** *** , иск по чл.108 от ЗС за установяване, че ищецът е собственик по силата на изтекла в негова полза за времето от 01.05.2001г. до предявяване на иска /13.10.2017г./ придобивна давност, на недвижим имот, представляващ ***, състоящ се от: *** с площ от 1126,00 кв.м., съставляваща самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на с. Ж., общ. Г.Т.; *** с площ от 1019,00 кв.м., съставляваща самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на с. Ж., общ. Г.Т. и *** с площ от 1220,00 кв.м., съставляваща самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на с. Ж., общ. Г.Т., изградени в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на с. Ж., общ. Г.Т., идентичен с парцел *** по Парцеларния план на *** с. Ж., общ. Г. Т., при граници на поземления имот: ПИ №***, ПИ № ***, ПИ №***, и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху описания имот. Заявено е и искане по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на два констативни нотариални акта: нотариален акт №***г. на нотариус с рег. №*** на НК, с р-н на действие РС – Г. Т., вписан в СлВп.-гр. Г. Т. под акт №***г., вх.рег. №***г., с който в производство по обстоятелствена проверка И.К.Ш. е признат за собственик по давност на процесния имот, и нотариален акт №***г. на нотариус с рег. №*** на НК, с р-н на действие РС – Г. Т., вписан в СлВп.-гр. Г. Т. под акт №***г., с който К.Н.И. и И.К.Ш. са признати за собственици по документи.

Фактическите твърдения, обосноваващите претенциите на ищеца по чл.108 от ЗС, изложени в първоначалната искова молба и в последващите се свеждат до твърдения за упражнявано от дружеството-ищец владение от началото на дейността си през м.май 2001г. до предявяване иска, като в процесните *** съхранява, консервира и черпи фураж за животните/крави, телета/, отглеждането на каквито е предмет на дейност на търговското дружество и се осъществява в животновъден обект с рег.№*** по Регистъра на животновъдните обекти на ОДБХ гр.Д., находящ се в бившия *** на с.Ж.. *** били неразпределено имущество на ТКЗС, ползвани от кооперацията в с.Ж., от Д.К.Ш./представляващ ищеца/ като физическо лице за времето след 1997г. до м.май 2001г., от когато били във фактическата власт на дружеството. Ответникът И.Ш. не бил закупил по време на брака си с ответницата К.И. *** с фактура №343/26.05.1994г., противоречаща на протокол от 20.07.1995г. на ЛС на ТКЗС. Липсвали доказателства за извършена продажба по форма и по начин указан в наредба за търговете/отм./. Към момента на установяване на фактическа власт от дружеството като неразпределено и неосребрено имущество счита *** да са били съсобственост на лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ по силата на пар.28, ал.2 от ПЗР на ЗИЗ на ЗСПЗЗ, тъй като до този момент не е изтекъл срокът по чл.30 от ЗСПЗЗ, след който общината се счита собственик на неразпределеното имущество на ТКЗС, липсвало и предаване по смисъла на чл.30, ал.1 от ЗСПЗЗ на общината, поради което петгодишния срок изобщо не бил започнал да тече, респ. *** не били общинска или държавна собственост, поради което можели да бъдат придобити по давност. Ответниците никога не били държали или владяли процесните ***, както се легитимирали с издадени констативни нотариални актове/№***г. на нотариус с рег. №*** на НК, с р-н на действие РС – Г. Т. и №***г. на нотариус с рег. №*** на НК, с р-н на действие РС – Г. Т./. Същите констативните нотариални актове били отменени с решение по гр.д.№ 78/2011г. на ГТРС, с което било признато за установено, че И.К.Ш. и К. Н.И. не са собственици на гореописания имот, което съдебно производство по чл.124, ал.1 от ГПК било инициирано от търговското дружество с искова молба вх.рег.№552/17.02.2011г. за съдебно отричане правата на собственост по давност на ответниците по настоящото дело. С влязло в сила на 04.03.2014г. решение по в.гр.д. №124/2013г. на ДОС решението по гр.д. №78/2011г. на ГТРС било обезсилено поради липса на правен интерес за „***” ЕООД от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. От своя страна ответниците по настоящото дело инициирали съдебно производство срещу търговското дружество за обезщетяване за лишаване от ползване в периода 22.07.2010г.-22.07.2013г., приключило с отхвърляне в цялост на претенцията им с влязло в сила на 23.10.2014г. решение №129/16.07.2014г.по т.д. №166/2013г. на ДОС , поради това че И.К.Ш. и К.Н.И. не са собственици на имотите.

Макар и да липсвали обективните и субективни признаци на давностно владение, което да е осъществявано от ответниците, легитимирайки се с констативните нотариални актове, на 20.05.2015г. ответникът К.И. сключила с Министерството на ***то и горите договор за покупко-продажба на ПИ с идентификатор ***по КККР на с. Ж., общ. Г.Т. – частна държавна собственост по чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ. През първата половина на м.октомври 2017г. ответникът И.Ш. изразил пред работници на дружеството да бъде изкаран от *** съхранявания в тях силаж и предприел начални действия по поставяне на колове за ограда на ПИ с идентификатор ***в който се намират същите. След предявяване на иска ответниците отнели достъпа на дружеството до *** чрез поставяне на ограда и портал

Ответницата К.И. е оспорила иска противопоставяйки право на собственост по приращение/по силата на чл.92 от ЗС/ върху ***, изградени в собствения и ПИ с идентификатор ***по КККР на с. Ж., общ. Г.Т., придобит по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна държавна собственост по чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ, сключен на 20.05.2015г.с Министерството на ***то и горите. *** не били сгради, а съоръжения със сглобяема конструкция и без покрив, прилежаща част към собствения и ПИ с идентификатор ***. Претендира да е собственик на *** и поради обстоятелството, че другият ответник И.Ш. /***/ по време на брака им е закупил същите от ТКЗС в ликвидация, с. Ж. с фактура №343/26.05.1994г. Оспорва *** да са били неразпределено имущество на ТКЗС, след приключване на всички търгове, извършвани от Ликвидационния съвет на ТКЗС, с. Ж., а ако се приеме, че са били, са станали държавна собственост. Оспорва материалната доказателствена сила на приложения към исковата молба Протокол от 20.07.1995г. за предаване на неразпределени активи на ТКЗС в ликвидация, с. Ж.. Протоколът не бил подписан от П. Д. Н. – бивш *** на ЛС на ТКЗС. Липсвала идентичност между процесните *** и записаните в т.6 от протокола *** – 3 броя. В протокола имало дописвания с ръкописен шрифт, поради което възниквали съмнения за неговата автентичност и истинност. Оспорва ищцовото дружество да е владяло имотите в сочения в исковата молба период /от м. май 2001г. до датата на подаване на исковата молба/. Излага, че „***” ЕООД ползвало имота по силата на договор за наем от 29.08.2008г. С решение по в.т.д. №358/2011г. по описа на ДОС било потвърдено решение по гр.д. №2653/2011г. по описа на ДРС, с което ищецът бил осъден да и заплати сумата от 9126 лева – неплатена наемна цена за периода април – август 2009г. по същия договор. Ищецът никога не бил манифестирал собственически права спрямо ответницата. Същият се явявал държател на имотите, а не техен владелец.

Ответникът И.К.Ш. отрича да е легитимиран да отговаря по иска по чл.108 от ЗС по съображения, че с решение от 13.11.2013г. по гр.д. №4233/2013г. по описа на ДРС, с което бил прекратен бракът му с ответницата И., било утвърдено споразумение, по силата на което процесните *** били възложени в дял на К.И.. Излага и, че закупил същите по време на брака му с ответницата И. с фактура №343/26.05.1994г. Оспорва да са неразпределено имущество на ТКЗС, в която връзка оспорва и материалната доказателствена сила на приложения към исковата молба Протокол от 20.07.1995г. за предаване на неразпределени активи на ТКЗС в ликвидация, с. Ж.. Протоколът не бил подписан от П. Д. Н. – бивш *** на ЛС на ТКЗС. Липсвала идентичност между процесните *** и записаните в т.6 от протокола *** – 3 броя. Излага твърдения, че ищецът не е владял, а ползвал процесните имоти на основание договор за наем от 29.08.2008г.

Обсъждайки събраните и обсъдените от районния съд доказателства, настоящата инстанция приема за установени от фактическа страна следните факти и обстоятелства във връзка с пасивната и активната материално-правна легитимация на страните и относно спорните вещни права върху *** с три ***, чийто статут настоящата инстанция намира, че не го прави обект, по отношение на който не може да се прехвърля собственост, а второстепенна вещ, която следва главната. Основание за такъв извод дава установеното със заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза с вещо лице ***.А. Е., че процесният обект представлява надземно хоризонтално ***/хоризонтален надземен склад за силаж/, което се състои от три клетки, обособени от четири успоредни надлъжни стени, изградени от стоманобетонни панели върху единични стоманобетонни фундаменти, с бетонова настилка. Всяка клетка е отворена/без напречни стени/ и открита/без покрив/. Функционалното им предназначение е за складиране на зелена маса, която в резултат на биологични процеси при определени условия се превръща в силаж. Няма други обекти, които да са във функционална зависимост със ***/наименованието „ями“според експерта не е правилно/. *** попадат в парцел *** по Парцеларния план на *** с. Ж., общ. Г. Т., понастоящем в регулационните граници на населеното място, с идентификатор по КК №29444.56.7, отразени са по КККР като сгради с идентификатори съответно №29444.56.7.1, №29444.56.7.2, №29444.56.7.3.

Установените от заключението на вещото лице характеристиките на процесното *** покриват характеристиките на самостоятелен обект на строителство по смисъла на § 5, т.39 от ДР на ЗУТ- „обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение и самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. Този текст дава кумулативно характеристиките на самостоятелен обект на строителство, но тъй като нормата има тълкувателен характер, тя следва да се отнесе и за съществуващи обекти. Основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен обособеността му е и възможността за самостоятелно ползване. Извод за самостоятелния характер на обекта, който няма характеристиките на сграда, а на селскостопанско съоръжение, според заключението на вещото лице ***.А. Е. може да се обоснове и с разпоредбата на чл.27, ал.6, т.3 от ЗСПЗЗ, според която лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по §12 от ПЗР, могат да придобият собствеността върху терена, прилежащ към сградата или съоръжението, както и върху застроената част, чрез внасянето на равностойна земя в държавния поземлен фонд, и от ал.8 и ал.10 на същия член, в които е предвидено съоръженията да имат прилежащи площи към тях, както и от §1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, според който строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността, са наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп-линии и други, а също и чл.45а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според който застроените и прилежащите земи по чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗЗ се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг.

Процесното ***, състоящо се от три ***/склада/притежава характеристиките на самостоятелен обект на правото на собственост. Поради фактът, че има и характеристиките на недвижима вещ/деленето на вещите на движими и недвижими е направено в чл. 110 ЗС, като недвижими вещи са земята, растенията, сградите и другите постройки, и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката/,тъй като не е установено да е преместваемо, а трайно прекрепено към земята, прехвърлянето на собственост или учредяване на други вещни права върху него принципно следва да бъде подчинено на правилото на чл.18 от ЗС. Поради факта/безспорен между страните/, че ***то е било част от имуществото на бившето ТКЗС, прехвърлянето на собствеността върху него е било подчинено на правилата на ЗСПЗЗ, като формата за действителност за прехвърляне на правата на правоимащите по смисъла на чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно пар.29, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ/ДВ бр.45/1995г./е писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните.

Спорният между страните въпрос транслирано ли е право на собственост върху процесния имот като имущество на правоимащите /изрично с пар.28, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ обявени за собственици на имуществото на прекратените организации по пар.12, в това число бившето ТКЗС с.Ж. / в полза на ответниците, е въпрос за реалния статут на имота към момента на завладяването му от ищеца, респ. дали би могъл да бъде обект на придобивна давност.

Дейността по разпределяне и разпореждане с имущество на правоимащите се извършва от физически или юридически лица, определени от общото събрание на правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, според пар.29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чието овластяване е за определен срок /пар.29, ал.8/ , но не по-късно от 31 декември 1997г. Според пар.12 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ ДВбл.88/1998г., когато разпределението на имуществото не е приключило , областния управител е овластен да свика общо събрание на лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ при условията на ал.2 от същия. Свиканото общо събрание може да продължи дейността на определените вече лица по пар.29, ал.1, или да определи с избор нови лица с правомощия по най-общо казано осребряване на имуществото, за срок не повече от 6 месеца. При всички случаи физическите или юридически лица, които се разпореждат с имуществото на правоимащите следва да бъдат писмено упълномощени за това от Общото им събрание. Тези лица извършват дейността по осребряване на имуществото/разпределяне и разпореждане/, съгласно чл.56 от ППЗСПЗЗ, по реда на чл.52, ал.1 и 2 от същия, а съгласно ал.2 общото събрание взема решение за продажба на имуществото чрез търг или по друг начин.

В случай, че никое от правоимащите лица по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ не желае да получи собствеността на имущество и същото не може да бъде продадено, то съгласно чл.30 ЗСПЗЗ то се предава безвъзмездно на общината по местонахождението му и става общинска собственост след изтичане на пет години от предаването. В петгодишния срок от предаването на общината до придобиването на собствеността от нея, това имущество продължава да бъде съсобствено на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, които могат да се разпореждат с него и да защитават собствеността си, а общината го ползва и стопанисва, т.е. упражнява правото на владение, предоставено й по силата на закона, което може да защитава, ако някой от имотите е завладян по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС от трето лице. Когато трето лице установи без правно основание фактическа власт с намерение за своене върху имот, съсобствен на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ и щом я осъществява по начин, който дава възможност на всеки заинтересуван да научи за действията му, то владението е явно и в полза на това лице тече придобивна давност. Ако владението не бъде прекъснато до изтичане на съответния срок по чл.79 ЗС, такова трето лице може да се позове на давността и да придобие правото на собственост считано от момента на изтичане на давностния срок. Ако обаче давностният срок не е изтекъл към момента, в който общината придобива собствеността на основание чл.30, ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на такъв имот давността ще спре да тече на основание § 1 ЗД ЗС/така Решение №151/25.11.2016 по дело №1875/2016 на ВКС, ГК, II г.о./.

Твърдяното от ответниците придобиване по силата на договор за покупко-продажба на ***то като обект от имуществото на правоимащите по смисъла на чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, не е доказано. Представената като легитимиращи ги като собственици фактура № 343/26.05.1994г., съгласно която ответникът И.Ш. е закупил от ТКЗС в ликвидация с. Ж. *** с обща площ от 6040 кв.м. и три броя *** с обща площ 3365 кв.м., находящи се в стопанския двор на с. Ж., общ. Г. Т., не е годна да транслира право на собственост, което с оглед изложеното по-горе следва да се извършва с договор с нотариална заверка на подписите. Съдържанието на същата, според което съответния актив от имуществото на правоимащите е продаден на 26.05.1994г. противоречи и със съдържанието на протокол от 20.07.1995г., според който същият актив е предаден от ликвидационния съвет на бившето ТКЗС на съвета на правоимащите в изпълнение на пар.28 от ПЗР към ЗИД ЗСПЗЗ/ДВ, бр.45 от 1995г., попр.бл.46 от 1995г./ като неразпределено към 20 май 1995г. имущество, подписан от лицата, сочени като приемащи имуществото, според заключението на в.л.А.С..

Не е доказано и да са изпълнени условията на чл.30, ал.2 ат ЗСПЗЗ. Фактическият състав на придобиване от общината на неразпределено имущество, на основание чл. 30, ал. 2 от ЗСПЗЗ включва два задължителни елемента: първият е предаване на имуществото във фактическата власт на общината и вторият - изтичане на 5 години от момента на предаването. Няма данни за провеждане на общо събрание на правоимащите лица по чл.56, ал.5 ППЗСПЗЗ, за разпределяне или продаване на съответното имущество, нито пък за наличие на изрично решение на общото събрание на правоимащите лица за безвъзмездно предаване на общината като приемаща страна по смисъла на чл.30 от ЗСПЗЗ.

Ищецът -„***” ЕООД, съществува като субект на права към м.май 2001г., от когато твърди и установява да упражнява фактическа власт върху ***то /по данни от представеното удостоверение търговското дружество е регистрирано като юридическо лице в Регистъра на Търговските дружества при ДОС на 27.04.2001г./. Не се установява, към момента на завладяване по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС от търговското дружество на съсобственото на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ ***, да е станало собственост на ответниците. Дори и да са упражнявали фактическа власт с намерение за своене най-рано от датата на фактурата 26.05.1994г., доказателства, в който смисъл по делото не са събрани, то очевидно към 2001г., когато отстранявайки ги от имота, фактическа власт върху същия е установило търговското дружество-ищец, не е изтекъл минимум необходимия 10 годишен срок по чл.79 ал.1 от ЗС, при което очевидно констативните нотариални актове от 2008г. по обстоятелствана проверка /нот.акт №***г. на нотариус с рег. №*** на НК,с който И.Ш. е признат за собственик по давност върху три броя *** с обща площ 3365 кв.м., изградени в имот, собственост на Държавен поземлен фонд с площ 6,040 кв.м., имот №*** по парцеларния план на *** с. Ж.; нот.акт №***г. на нотариус с рег. №*** на НК, с който К.И. и И.Ш. са признати за собственици по давност върху същия имот/ не удостоверяват действителното правно положение. Към 2001г. имотът е имал статут на съсобствен на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ.

Въз основа на показанията на свидетелите Г. Р. И., Р. И. М. и И. Д. И., с преки впечатления от изследваното време и събития, вътрешно съгласувани и логично последователни, по категоричен начин се установява, че ищецът е в имота от 2001г. до датата на подаване на исковата молба, т.е.фактическа власт върху процесния имот е осъществявал ищецът, отнета му след предявяване на иска, спор по което обстоятелство между страните няма, същото обосновало и изменение на защитата на ищеца по реда на 214 от ГПК.

Свидетелят Г. И. твърди да е служител на ищеца/„***“ /от 1999г., без прекъсване и понастоящем. Когато започнал работа във фирмата, тя държала ***. Управител на дружеството бил Д.Ш., който свидетеля познавал от малък. В началото Д.Ш. бил единствен собственик, а през 2007г. бил съдружник с И.Ш.. След около две години И.Ш. се отделил. Основната дейност на „***“ ЕООД била *** и ***, като дружеството само си произвеждало силаж за животните, който съхранява в *** в с. Ж.. Силаж правели два пъти в година-пролет и есен. Миналата година, есента/разпитът на свидетеля е проведен на 26.11.2018г./ ищецът е бил възпрепятстван да ползва ямите два-три месеца, тъй като К.И. ги оградила с метална ограда, тогава ходели да купуват силаж. Имало пуснати жалби и полицията им осигурила достъп. Свидетелят и баща му Р. И. М., както и П., се явявали пред нотариус в гр.Г. Т. през 2007-2008г. да свидетелстват да се издаде нотариален акт на фирмата, тогава И. и Д. работели заедно В последствие, когато започнали да се съдят, разбрали, че нотариалния акт бил на името на И.Ш. и свидетелят оттеглил показанията си, дадени пред нотариуса. Д.Ш. поддържал ***. През 2001-2003г. излял бетон. Силажът се вземал с машини и бетонът се разбивал, като всяка година се отваряла дупка и тя се запълвала. От 2001г. дружеството правило няколко частични ремонта на ямите. В момента никой не ползвал ямите, имало в тях остатъци от силаж на ищеца. От 1999г. насам свидетелят не е виждал ответниците да ползват ямите, не са отглеждали животни.

Съвпадащи с показанията на св. Г. И. относно предмета на дейност на ищеца, ползването на *** за производството на силаж, за явяването пред нотариус, са показанията на св. Р. И. М., работил за ***. Споделя, че от 1997г. Д.Ш. ползвал ямите. Първоначално осъществявал дейност/***. За времето, докато е работил във фирмата не е виждал друг да ползва ямите. От 2011г. свидетелят не е посещавал ***то, но твърди да знае, защото живее в селото, че и след 2011г. ямите се ползват от Д.Ш..

Свидетелят И. И. е *** на с. Ж. от 2003г., живее постоянно в селото с прекъсване от 1996г.до 2003г. Твърди да знае, че от 2003г. Д.Ш. отглеждал животни в с. Ж., в бившия ***. Знае и, че още от преди 1996г. Д.Ш. се е занимавал с ***. Силажът за животните правел в *** – 3 на брой, като от 2003г. той се грижи за тях. Намирали се на 200-250метра от сградите, където гледа животните. Били собственост на бившето ТКЗС, свидетелят не знае как са станали собственост на ищеца. От 2003г. свидетелят не е виждал ответниците в ***. Имало период към 2008г., до преди 2010г., в който *** работили заедно. По това време, свидетелят виждал в *** работници на „***“ ЕООД. От 2003г. до миналата година /разпита на свидетеля е проведен на 26.11.2018г./ не е виждал К. и И. в ***. Те отглеждали маслени култури.Миналата година К. заградила имота. Знае за споровете между страните. Полицията го е търсила за разрешение за достъп до ямите.

Установеното от показанията на тримата свидетеля, че търговското дружество ищец е в имота от 2001г., не се опровергава от показанията на свидетелите И. М. М., М. И. М. М. и Ж. И. Ц.. Показанията на последната не дават информация относно изследваните факти, кой и от кога, как, упражнява фактическа власт върху процесния обект. Лични впечатления споделя относно факта, че имотът е бил ограден от ответницата преди две години/разпита на свидетелката е проведен на 25.02.2019г. Показанията на свидетелката М.съдържат информация за конфликт *** по повод бизнеса им , общ до 2005-2006г., когато И.Ш. излязъл от дружеството, за спор относно ***, започнал с едно дело от 2010г. във връзка с контативния нотариален акт от 2008г., за сключен през 2008г. между търговското дружество и ответницата договор за наем на ***.

По данни и от удостоверение от 05.02.2008г. по ф.д.№495/2001г. на ДОС, И.Ш. е заличен като собственик с решение №2142/20.09.2007г.

И свидетелят И. М. М., твърди да знае, че *** са били съдружници във фирма „***“ до към 2010г. От И.Ш. знае, че закупил *** с бонови книжки. Свидетелят участвал в огражденето на поземления имот със *** миналата година/разпита на свидетеля е проведен на 26.11.2018г./. След заграждането Д.Ш. имал претенции, защото имал силаж в ямите. Свидетелят твърди да знае и, че ямите са били отдавани под наем от К. и И. на „***” ЕООД.

Няма спор между страните, установява се и от представения договор за наем от 29.08.2008г., че по силата на същия между ответницата К.И. и търговското дружество-ищец е възникнало наемно правоотношение по повод процесните *** и работилница със застроена площ 912 кв.м, за срок до 01.09.2009г. Представени са по делото двустранно подписани от страните по договора за наем фактури за дължимост на наемна цена от дружеството/л.84-л.95 от делото на ДРС/ за периода м.септември 2008г.- м.август 2009г. Не се оспорва, че фактурите са подписани от Д.Ш. като представляващ дружеството. С влязло в сила на 21.12.2011г.решение №48/07.07.2011г. по гр. д. № 2653/2009 г. на ДРС, потвърдено с необжалваемо решение №236/21.12.2011г.по в.т.д.№358/2011г.на ДОС, „*** ЕООД е осъдено да заплати на К.Н.И. неплатена наемна цена за периода м.април – м.август 2009 г. по договор за наем от 29.08.2008 г. по фактура №11/07.05.2009 г./за остатък от дължимата сума за наема за месец април 2009 г., по фактура №12/01.06.2009 г. / наем за месец май 2009 г./, по фактура №14/16.07.2009 г. / наем за месец юни 2009 г./, по фактура №15/17.08.2009 г. / наем за месец юли 2009 г./ и по фактура №18/02.09.2009 г./наем за месец август 2009 г./, заедно с изтекли до исковата молба законни лихви и законни лихва от датата на подаването на исковата молба /03.08.2010 г./до окончателното плащане.

Предпоставките за постигане на целите на придобивната давност според чл. 68, ал. 1 от ЗС са упражняване на фактическа власт/владеене като фактическо състояние/ и субективно отношение на упражняваната фактическа власт, а именно намерението за своене, които следва да са налице през целия период на минимум необходимото време по чл.79 от ЗС, за да се придобие собствеността върху вещта. За да се трансформира фактическото състояние на упражняваната фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, не е достатъчно нито само владеене, нито само намерение да се свои . Намерението за своене следва да е налице при установяването на фактическата власт, и се предполага във всеки един момент до настъпване на последиците на придобивната давност/чл.69 от ЗС/, до доказване на противното. С отпадането на намерението за своене, дори и да продължава фактически да се държи имота, владението по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС/фактическа власт върху вещ, която се държи като своя/ се загубва. Фактическа власт без съзнание и намерение за своене е държане / чл. 68, ал.2 от ЗС/.

Анализа на събраните по делото доказателства обосновава извод, че процесният имот е завладян от търговското дружество-ищец през 2001г., когато е започнало да упражнява фактическа власт и да манифестира, че го счита за свой, като това поведение е било налично до към 29.08.2008г, когато дружеството е сключило договор за наем с ответницата. Сключването на договора за наем е израз на промяна в неговото намерение-дружеството е престанало да държи имота като свой. Встъпването в наемното правоотношение е акт на съзнание, че не е собственик, че държи не свой имот, а имот, който има друг собственик, без значение за който акт е обстоятелството дали наемодателката е този друг собственик, доколкото създаденото наемно правоотношение не е производно на правото на собственост. Времето от завладяването на имота през м.май 2001г., до 29.08.2008г., през което са били налице и двата елемента на владението по чл.68, ал.1 от ЗС/обективен-фактическа власт и субективен-намерение за своене/, не е достатъчно за настъпване на последиците на чл.79, ал.1 от ЗС. Обстоятелството, че никога в периода от 2001г. до есента на 2017г., когато за около три месеца след ограждането на имота, дружеството е било лишено от достъп до ***, т.е. и в периода на действие на наемния договор, през който липсва намерение за придобиване, не е преставало фактически да владее имота, и като се изхожда от презумпцията на чл. 69 ЗС, дори и да може да се обоснове извод, че след 01.09.2009г. отново владее за себе си, и времето от 01.09.2009г. до предявяване на иска на 13.10.2017г. , не е достатъчно за настъпване на последиците на чл.79, ал.1 от ЗС.

След като ищецът не е установил пряко и пълно законовите материално правни предпоставки на разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС, неоснователно претендира да е придобил собствеността на спорния недвижим имот, респ. искът по чл.108 от ЗС следва да се отхвърли. Атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено при препращане към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК .

С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция и на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на съдебно-деловодни разноски има въззиваемата страна и такива следва да и се присъдят в удостоверения размер от по 300лева платено адвокатско възнаграждение/договор за правна защита и съдействие л.25/.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ

ПОТВЪРЖДАВА решение №718/20.06.2019г. по гр.д.№2068/2018г.на Д.ки районен съд.

ОСЪЖДА „***” ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. Д., представлявано от управителя Д.К.Ш., да заплати на И.К.Ш. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „***” ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. Д., представлявано от управителя Д.К.Ш., да заплати на К.Н.И. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 от ГПК.

***: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.