Р Е Ш Е Н И Е

№ 353

гр. Добрич, 17.12.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г. ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ Г. ПАВЛОВ в. т. д. № 621/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно гражданско дело № 621/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „*** С.” ЕАД гр. С. против Решение № 665/10.06.2019 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 3287/2018 г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е отхвърлил иска за признаване за установено в отношенията между страните по делото на основание чл.422 във връзка с чл. 415 ГПК, че „С.” АД дължи на „*** С.” ЕАД, по заповед № 1138 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.05.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 01902/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич, сумата от общо 436.58 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради което му дължи връщане на онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването, от които: 310.86 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. С., бул. „С.” № **, между вх.Б и вх.Г - магазин, аб. № **, за периода от м.12.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в СРС – 13.02.2018 г. до окончателното изплащане; 92.11 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, начислена за периода от 31.01.2015 г. до 08.02.2018 г.; 26.62 лв., представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода месец декември 2014 г. до месец април 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в СРС – 13.02.2018 г. до окончателното изплащане и 6.99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, начислена за периода от 31.01.2015 г. до 08.02.2018 г.

Решението е постановено при участието на ФДР „Т. С.” ЕООД град С., ул. ”П. П.” № 3, ЕИК **.

Въззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което да се отхвърли предявената искова претенция.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за неговото потвърждаване от въззивната инстанция.

Третото лице - помагач не изразява становище по въззивната жалба.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед валидността и допустимостта на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция следва да реши спора по същество:

„С.” АД гр. Добрич е собственик на топлоснабден имот в гр. С., бул. „С.” № **, между вх. Б и вх.Г - магазин, аб. № **.

Между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди съгласно Закона за енергетиката.

Със Заповед № 1138 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1902/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич, длъжникът „С.” АД гр. Добрич е осъдено да заплати на кредитора „*** С.” ЕАД гр. С. горепосочените суми, представляващи неплатена цена по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди и мораторни лихви. В заявлението по чл.410 ГПК кредиторът е претендирал вземане срещу длъжника, произтичащо от извъндоговорен източник на облигационно отношение - неоснователно обогатяване.

Наличието на вземане на кредитора срещу длъжника, породено от договорен източник на облигационно задължение – в случая договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, изключва наличието на вземане за неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

С оглед гореизложените съображения, се налага изводът за неоснователност на исковите претенции.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 665/10.06.2019 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 3287/2018 г.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.