РЕШЕНИЕ
№316
гр.Д.,02.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на тридесети октомври през 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря ЕЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА,
в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА
в.гр.дело № 624 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№9253/10.05.2019г. подадена от М.Т.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.Д., срещу решение №407/08.04.2019 по гр.д.№726/2017г. на
Д.ки районен съд, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯТ предявените от него срещу Д.Н.Д. с ЕГН ********** ***,
кумулативно обективно съединени искове за осъждане на основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от
4000 лева
обезщетение за неимуществени вреди /дискомфорт,
изнервеност и несигурност/, причинени
от поведението на ответника, възпрепятстващ
достъпа на ищеца до собствения
му имот – *** в кв. * по плА. на
с. А., общ. К., с площ от *** дка,
в който се намира открит навес
със застроена площ от 806 кв.м.,
ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба
до окончателното плащане, и за осъждане
на основание чл. 109 от ЗС да
премахне изградения портал, намиращ се в западната част на улица
ПОС - *** – *** - ***, както и складираните
на улицата вещи и земеделска техника, както и в частта, в която се ОСЪЖДА на основание
чл. 109 от ЗС да преустанови неоснователните действия, с които пречи на
Д.Н.Д. с ЕГН **********
*** да упражнява правото си на
собственост по отношение на площ от 305 кв.м. от УПИ, парцел *
в кв. * по плА. на
с. А., целият с площ от *** дка, която
е хоризонтална с коти на терена по
дължина от 155,549 м. до 155,00 м. /отразена в жълт цвят на
Приложение №6 към СТЕ, изготвена от ***. К. Б. – л.218 от делото/,
изразяващи се в навлизане в имота, подкопаване, настилане на чакъл и преминаване
с ПС през него, и на основание чл.45 от ЗЗД, да заплати
на Д.Н.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 190 лева, обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от реализацията
на продукция от земеделска култура/люцерна/
в периода 2013г. – 2017г. от горепосочената площ от 305 кв.м.,
ведно със
законната лихва от подаване на
насрещната искова молба – 19.06.2017г. до
окончателното плащане.
Решението
намира за неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Конкретните оплакванията са за допуснати процесуални
нарушения – допуснати на страните различен
брой свидетели, допускане на насрещен
иск за съсобствен
имот без конституиране на задължителен другар. Излагат се и оплаквания,
относими към друго производство-по чл.248 от ГПК /присъждане разноски без представен
списък по чл.80 от ГПК и при липса
на яснота присъден ли е адвокатски
хонорар и на кой адвокат на
насрещната стрА., тъй като първият
не бил взел
участие в делото, а вторият не бил
посочил възнаграждение/ проведено и приключило с определение от 07.08.2019г., жалба срещу което
не е подадена. Счита, че съдът разместил
доказателствената тежест на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, неправилно кредитирал гласни доказателства. В жалбата се А.лизират доказателствата по делото, възпроизвеждат
се показания на свидетели. Извежда се извод
за извършени от насрещната стрА.-ответник по предявените
от него искове,
на неоснователни действия по ограничаване
на достъпа през улицата до
имота му и препятстващи
го да упражнява
правото си на собственост – поставен незаконно портал на улица,
публична общинска собственост. Счита и да липсват доказателства , че той подкопал
имота на ответника, че ползвал
и ползва част от него. След като
с действия или бездействия не бил причинил вреда,
не дължал и присъденото обезщетение. Имотът се ползвал и за
отглеждане на животни, а не на
земеделска култура-люцерна.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор
по жалбата е подаден от въззиваемата
стрА. - Д.Н.Д. , с доводи за нейната
неоснователност,
предвид липсата на допуснати от
съда процесуални нарушения, липсата на неправилно кредитиране
на свидетелски показания, подробното обсъждане на фактическите
обстоятелства, обосновано мотивиране на съдебния
акт въз основа
на комплексна оценка на всички
доказателства.
При данни атакуваното решение да е връчено на въззивника
на 30.04.2019г., депозирА.та в деловодството на съда
на 10.05.2019г. въззивна жалба се явява подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, при наличие на интерес у обжалващия от
обжалването, отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК
правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото
решение, по допустимостта в обжалвА.та част, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна
точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната стрА. и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността
на иска, като приема за установено следното:
Решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Предмет на
гр.д.№726/2017г.на ДРС се предявените от
М.Т.М. с ЕГН ********** ***, срещу Д.Н.Д. с ЕГН ********** ***, кумулативно обективно
съединени искове по чл. 45 от ЗЗД за
сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
(причинен дискомфорт, изнервеност
и несигурност), причинени от действията на ответника по възпрепятстване достъпа
му до собствения му имот – *** в кв. *
по плА. на с. А., общ. К., с площ от *** дка, в който
се намира открит навес със застроена площ от 806 кв.м., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба/02.03.2017г./ до окончателното
плащане, и по чл. 109 от ЗС за
осъждане на Д.Д. да премахне изградения портал,
намиращ се в западната част на улица ПОС - *** – *** - ***, както и складираните
на улицата вещи и земеделска техника, с които възпрепятства достъпа до
собствения му имот *** в кв. *, както и предявените в срока по чл.131 от ГПК от Д.Н.Д. с ЕГН ********** ***, срещу М.Т.М. с ЕГН ********** от гр. Д.обективно
кумулативно съединени искове по чл. 109
от ЗС за осъждането на М.М. да преустанови
действията, с които му пречи да упражнява правото си на собственост по
отношение на около 520 кв.м. от УПИ с
площ от *** дка, парцел * в кв. * по плА. на с. А.,
изразяващи се в навлизане в имота, подкопаване на имота, настилане на чакъл в
имота и преминаване с ПС през него, и по
чл. 45 от ЗЗД за сумата от 500 лв., обезщетение за вреди, изразяващи се в
пропусната полза от реализацията на земеделска продукция /люцерна/ през периода
2013г. – 2017г., ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова
молба /19.06.2017г./ до окончателното плащане.
Производството
по предявения от Д.Д. насрещен иск по чл. 109а от ЗС
за определяне на граници между УПИ * в кв. * и *** в кв. * по плА. на с. А. е прекратено с протоколно определение от
10.12.2018г., което не е обжалвано.
Обосноваващите
нуждата от негаторна защита обстоятелства, изложени
от М.Т.М. се свеждат да твърдения за
право на собственост върху *** в кв. * по плА. на с. А.,
общ. К., с площ от *** дка, ведно с построения в него открит навес със
застроена площ от 806 кв.м, право на собственост на ответника Д.Д. върху УПИ * в кв.
* и УПИ * в кв. * по плА. на с. А., общ. К., за
осъществяване на достъпа до собствения му имот през общинска улица *** – ***.
Твърди се и, че в началото на улицата ответникът поставил портал, а на улицата паркирал
земеделска техника и складирал груби фуражи и отпадъци. По този начин възпрепятствал
достъпа му до имота. Излагат се и обстоятелства за провеждани административни
производство във връзка с действията на ответника - със заповед №РД-08-247 от
10.05.2013г. кметът на община К. разпоредил да бъде премахнат портала, който
възпрепятствал достъпа до улица *** – *** – ***, която била изпълнена, но
ответникът отново поставил врати на портала. Излага се и, че ответникът
инициирал проверка на Община К. за законността на построения в имота на ищеца
открит навес, по повод на която била издадена заповед №РД-08-417 от 15.07.2015г.
за премахване на строежа, отменена от съда с влязло в сила решение. По искане
на ответника община К. одобрила проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ * и * в
кв. * по плА. на *** в с. А., общ. К., предвиждащо
частично затваряне на улица *** – ***, но издадената в тази връзка заповед била
отменена с решение на АС-Д.. В резултат на фактически и правни действия на
ответника от последните шест години/поставяне и заключване на портал на
улицата, складиране на улицата на вещи и земеделска техника, подаване на жалби
до общинската администрация и съда,
ищецът претърпял неимуществени вреди - дискомфорт,
изнервеност и несигурност за бизнеса си като
земеделски производител, не можел да предприеме действия за разширяване на
базата си и за участие в проекти.
В писмен отговор
на исковата молба Д.Д. оспорва предявените срещу него искове с твърдения,
свеждащи се до липсата от негона стрА.
на действия и поведение, пречещи на М.М. да упражнява
правото си на собственост.Конкретно излага, че е собственик на УПИ *, *, * в
кв. * и на УПИ *, * и * в кв. * по ПУП на с. А., община К., всички част от „***”
на *** с. А., общ. К.. Порталът, чието премахване се искало, представлявал два
броя стоманобетонни колони, които в миналото са оформяли портал за транспортни
средства. Същите били изградени преди 1990г. и били продължение на съществуваща
ограда, намираща се в собствените на ответника имоти: УПИ * в кв. * и УПИ * в
кв. *. В собствените си имоти ответникът отглеждал животни. Сочената в исковата
молба улица била проектна, а не действителна, като била необходима във връзка с
нормативните изисквания за отглеждане на животни. Действащият ПУП за кв.* и кв.
* с. А., ***, бил одобрен със Заповед №
57/02.09.1994г. Според посочената заповед било одобрено изменението на
дворищната и уличната регулация в кв.* по регулационния план на с. А., като
теренът от общ се парцелирал на осем парцела и се създавал нов кв. *** с четири
парцела за отреждане на терена към прилежащите сгради и съоръжения във връзка с
изпълнение на разпоредбата на чл. 54, ал.3 от ППЗСПЗЗ и ПМС 161 от 12.08.1993г.
Заповедта от 1994г. предвиждала единствено изменение на дворищната регулация,
като се парцелирал един имот на осем парцела и се създавал нов квартал, но
заповедта не предвиждала нищо по отношение на уличната регулация. Кметът на Община К. издал Заповед № РД -08-56
от 30.01.2013г. за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП ПРЗ
за УПИ * II в кв. *, като се затвори частично улична регулация между *** и ***.
Срещу издадената Заповед ищецът М.Т.М.
подал жалба до АС - Д.. С Определение от 27.02.201Зг., постановено по адм.д. № 121/2013г. на ДАС/, жалбата била оставена без
разглеждане. Въз основа на жалби, подадени от М.М.,***
със Заповед № РД -08-56/30.01.2013г., отменил своя Заповед №
РД-08-84/14.02.2013г. С Решение № 165/18.12.2013г., постановено по адм.д. № 377/2013г. на АС - Д.е обявена за нищожна Заповед
№ РД - 08- 84/14.02.2013г. на Кмета на Община К.. Към настоящия момент било висящо адм.д. №348/2015г. на АС – Д., образувано по жалба
на ищеца срещу Заповед № РД - 08-302 от 02.06.2015г. на Кмета на Община К.. Всички
фактически и правни действия били предприети от ответника не за да пречи на
ищеца, а за да организира отглеждането на животни в имота си.
Нуждата от негаторна защита на своето право на собственост върху УПИ
парцел * в кв.* Д.Д. обоснова с твърдения за
извършени от М.Т.М. реконструкции в собствения си имот – УПИ парцел * в кв. *,
превръщайки намиращия се в него открит навес в закрит склад, изграждайки стени
между съществуващите бетонни колони и облицовки, поставяйки плъзгащи врати,
панели и чакъл, при което навлязъл в собствения на Д.Д.
УПИ парцел * в кв.*, който имот бил по-високо от собствения на М.м. УПИ парцел *** в кв. *, като 520кв.м. били изкопани. В
тази част от имота М.М. настлал чакъл, преминавал
през нея с превозни средства. Д.Д. сложил колчета,
обозначаващи границата между УПИ парцел *** в кв. * и УПИ парцел * в кв.*,
които обаче били премахнати. Поради
изкопаването на част от имота му ищецът по насрещния иск не можел да ползва
същия пълноценно – незастроената площ обичайно засявал с люцерна. Поради това
търпял имуществени вреди – пропуснати ползи да засади и реализира земеделска
продукция в описаните 520 кв.м. в
периода 2013. – 2017г. в размер на 500 лева. за периода.
По делото не е спорна
легитимацията на М.Т.М. като собственик на ***, кв. * по КРП на с. А., както и
легитимацията на Д.Н.Д. като собственик на УПИ *, * и *, кв. * и УПИ *, * и ***, кв. *** по КРП на с. А.. Правата на
страните се установяват и от представените договор дарение от 07.12.2009г. в
полза на М.Т.М. и Договор за замяна №А0-05-ДБ-01-065 от
26.09.2008г., сключен от Д.Н.Д. с Министерството на земеделието и горите.
Вещото лице по приетото от
районния съд заключение по съдебно-техническа експертиза вх.№2142/31.01.2019г. К.Б.
е констатирало, че имотите на страните се намират в бившия *** на *** с.А.. Гранични
са УПИ * и *, кв. *, собственост на Д.Н.Д.,
с ***, кв.*, собственост на М.Т.М., като границата между УПИ * с *** е материализирА. на
място с лека телена ограда, а границата УПИ
* с *** не е, крайните и точки са
указани с две стари дървени колчета. Такова
местоположение на имотите установява и вещото лице А.Е. по приетото заключение
по съдебно-техническа експертиза вх.№41/77/27.02.2019г./. Според експерта А.Е. стопанският
двор е бил в строителните граници на селото, в кв.*, ограден от улици с ОК №№ ***,
урегулиран в един парцел към 1994г., когато със Заповед № 57/ 02.09.1994г. на
Кмета на Община К. е одобрено изменение на регулационния план от 1949г.,
засягащо кв.*. С изменението на плА. за *** се отреждат
осем парцела и се създава нов кв.*** с
четири от тях. Върху вътрешен път в бившия *** е проектирА.
и процесната улица, определена с *** –***-***, публична
общинска собственост. Улично-регулационните линии са частично материализирани
само към УПИ * в кв.*** и към *** и * в кв. *. Улицата има
силно амортизирА. асфалтова настилка. Обслужва УПИ *,
*, ***/от юг/, */от юг и изток/ в кв. ***, и УПИ *, *, ***, */от север/ и */от запад/ в
кв. *, като УПИ *, ***, * в кв.* имат достъп само от тази улица. От всички тях
собствени на Д. са УПИ *, *, *** в кв. *** и УПИ *, * и * в кв. *, собствен на М.
*** в кв. *, като само УПИ * в кв.* е собственост на трети лица. Констатирано,
че собствените си имоти Д. ползва основно за стопанска дейност/животновъдство/,
като сградата в УПИ *, кв.* ползва за отглеждане на животни/крави/, сградата в УПИ*, кв.*** ползва за складиране на слама, сградата в УПИ * в кв.*** за складиране на зърнен фураж, а мястото пред
нея за паркиране на селскостопанска техника,
сградата в *** в кв. *** - за обитаване на персонал, а сградите в УПИ * и УПИ **/ в кв.* не се
ползват. Изграденият открит навес/по документи/ в имота на М. М., ***, кв.*, е затворен и се
ползва за склад. Уличната регулация е
проведена и реализирА.. Порталът на бившия *** е
запазен. Вещото лице А. Е. е констатирало и отразило предприети във времето от Д.Н.Д.
действия за изменение на действащия ПУП тъй като с изменението на регулационния
план през 1994г. и наличието на улица между отделните имоти, в които са
разположени стопанските му помещения, е нарушена функционалните връзка между тях, не може да бъде спазено основното изискване за ограждане
на животновъдния обект, обособяването на един контролиран вход, предписание за
което му е дадено от Регионалната ветеринарно-медицинска служба-Д.. Писмени
доказателства за тези действия /документите, приложени по административни
преписки и дела/ са и събрани по делото. Така със заявление
№УТ-01-2864/11.06.2012г. Д. е поискал допускане на изменение на действащия
план: от УПИ *, *, и част от уличната регулация в кв.* да се образуват два нови
УПИ, единият от които да е за отреждане ***, а вторият - за ПСД с устр. показатели. С решение № 13/120 на Общински съвет – К.
е дадено съгласие да се изготви и процедира изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ *и *,
кв.* по плА. на *** с.А.. Със Заповед
№РД-08-56/30.01.2013г. на кмета на
Община К. е дадено разрешение за изработването на проект за изменение на
ПУП-ПРЗ за УПИ * и *, кв.* по плА. на *** с.А., като
се разшири УПИ * и *и от кв.* на север
до границата с УПИ * и * от кв. ***, като се затвори частично улична регулация
между *** и ***, като за новообразувания УПИ * да се установи предназначение “***
”, а за УПИ X - предназначение „за ПСД. Предвидено е отпадане на кв.***. Посочената Заповед
№РД-08-56/30.01.2013г. на кмета на Община
К. е, отменена с последваща негова заповед №РД-08-84/14.02.2013г./по
тази причина и жалбата на М.М. срещу заповед№РД-08-56/30.01.2013г,
по която е образувано адм.д.№121/2013г.на ДАС е
оставена без разглеждане/. Със Заповед №РД-08-247/10.05.2013г. на кмета на
Община К. е разпоредено премахването на портала на
бившия ***, а към настоящия момент —улица, публична общинска собственост, ***, ***,
която заповед е била отменена с Решение по адм.д.№511/2103г.
на ДАС по жалба на Д.Д.. С решение по адм.д.№377/201Зг. на ДАС, образувано по жалба на Д.Н.Д., е
обявява за нищожна горепосочената №РД-08-84/14.02.2013г. на кмета на Община К..
След това решение остава в сила Заповед № РД-08-56 от 30.01.2013г. за
изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ * и *, кв.*, въз основа
на която през 2014г. е изработен проект за изменение на действащия ПУП. Със
Заповед №РД-08-302/02.06.2015г. на кмета на Община К. е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на
УПИ * и УПИ * в кв.* и част от улична регулация между *** и *** по плА. на с. А. - ***, изготвен в съответствие със Заповед
РД-№08-56/ 30.01.2013г. По жалба на М.М. с влязло в
сила на 24.01.2018г., т.е. входа на настоящото производство, решение №143 по адм.д.№348/ 2015г. на ДАС е обявена за нищожна Заповед
№РД-08-302/02.06.2015г. в частта, с
която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР, предвиждащ частично затваряне на
улица между *** и *** и оформяне на тупик с дължина
над 100м и с обръщач пред ***-на жалбоподателя и УПИ ***
— нов, както и в частта, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ
*, кв.* /нов Х за „ПСД”/. С решение № 3/40 от 30.03.2017г. на Общински съвет с.К.
е започнала втора процедура за изменение на ПУП, като е дадено съгласие да се
изготви и процедира изменение на ПУП-ПР за УПИ ** в кв.*, УПИ* в кв.***, част
от уличната регулация южно от * и част от уличната регулация между *** и *** по
плА. на *** с. А.. По заявление на Д.Д. със Заповед №
РД-08-516/06.11.2018г. на Кмета на
община К. е дадено разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР
за УПИ *, УПИ * в кв.*. УПИ * в кв.*, част от улична регулация южно от ***и
част от уличната регулация между *** и *** по плА. на
*** с. А., която процедура към датата на приключване на съдебно дирене не е
приключила.
Понастоящем, при оглед на място,
вещото лице ***.А. Е. е установила, че до улицата има свободен достъп от запад,
и от север, като в началото на улицата от запад, срещу *** има портал с две
колони, изграден от бившето *** през 60-те или 70-те години на миналия век,
заварен при ликвидацията на ***та на ***. В западния й край, срещу ***,
ответникът Д. е изградил дезинфекционна
яма. Порталът има двукрила решетъчна врата от метални тръби, която при отворено
положение не възпрепятства достъпа до имотите в кв.*** и кв.*, в т.ч. и до
имота на М.Т.М. /*** в кв.*/. Констатирано е, че на процесната
улица, пред източната част на *** в кв.***, в деня на огледа е имало паркиран
трактор, собственост на Д.. Според ***.А. Е.,
ако транспортно средство на ищеца М. Т. М. влиза по улицата от запад,
тракторът няма да пречи на достъпа до неговия имот, но ако транспортно средство с големи габарити
влиза по улицата от изток, тракторът ще възпрепятства достъпа до *** в кв.*.
Констатациите
на вещото лице относно състоянието на портала, достъпа до улицата и до имота на
М.М. понастоящем, корспондират
със събраните гласни доказателства чрез разпита на посочените от същия
свидетели К. И. К. и Ж. Д. Д., двамата
без родство със страните, К. Т.М., негов
***, както и с установеното чрез разпита на посочените от Д. свидетели- И. Д.М.
и Ш. С. Ч., двамата без родство със страните, В. И. Н.,*** на Д..
Свидетелят К. К., *** на с.А., твърди
да знае, че страните спорят за портала в ***, в който имали имоти, отдавна,
цялата община знаела за техните спорове. Единият затварял портала, а другият го
отварял. По заповед на кмета порталът бил премахнат, впоследствие отново бил
сложен. Порталът бил от времето преди около 50 години, когато там било ***,
направен от желязо, с две врати, които се отварят настрани. Бил за цялото ***.
Свидетелят твърди всеки ден
да минава от там, порталът бил затворен, но не се заключвал. Свидетелят не е
виждал катинар, бил вързан със сезал, който искал да мине през него, трябвало да отвърже сезала, който прикрепял вратите. Свидетелят не е виждал и
до портала да има складирано нещо. Достъпът през него не бил ограничен. Всеки
ден през портала влизал камион, който взема млякото от *** на Д.Д., поради което до портала не можело и да има нищо
складирано. Не е чувал хората, които
изкупуват млякото на Д.Д., който бил *** от 15 години,
да са възпрепяствани да влизат през портала. Не знае
някой друг, освен М.М. и *** му, да се е оплаквал, че
достъпът му през портала е ограничен. М.М. можел да
стигне до имотите си освен през портала и по други пътища, но те били черни и
по-неудобни.
Свидетелят
Ж. Д.знае от М.М.,
че достъпът до имота му в с. А. бил възпрепятстван, защото порталът, през който
минавал, се затварял от Д.Д.. Самият свидетел посещавал имота през периода 2013г. - 2014г.,
когато е виждал порталът затворен, но не си спомня как точно е бил затворен.
Катинар не е виждал. През този период е имало умрели животни и паркиран трактор
на самата улица. Не знае чия собственост е бил тракторът, но той пречел за
маневриране на машините на М.. След 2014г. веднъж е виждал портала, тогава бил
отворен. Не си спомня дали тогава до портала е имало земеделска техника или
нещо друго. През периода 2013г. – 2014г. М. влизал в имота си през портала..
Според
св.К. М. порталът е с бетонни колони и метални врати от времето на ***, бил
затворен от Д.Д. с катинар и верига преди около 4-5 години през лятото, по-време на
жътва. Защото го заключвал, подали жалба и бил премахнат, но впоследствие бил
монтиран отново. Порталът се ползвал от М. всеки ден в продължение на два-три
месеца в година. Лятото на 2018г. нямало проблеми с достъпа през него, Д. обаче
складирал техника и фуражи на пътя и по този начин затруднявал влизането.
Разглобен от преди две години от Д.Д. трактор още
стоял на улицата и затруднявал маневрирането. Освен през портала М.М. имал достъп до имота си и през черен път, но когато
валяло, той не можел да се ползва. Към настоящия момент пред портала имало
изграден легнал полицай, който затруднявал достъпа на леки коли, за
земеделските машини нямало проблеми да минат през него.
Съвпадащи са показанията на свидетелите
И. М. и Ш. Ч. , *** в ***с.Ж., че от 4 години
изкупуват мляко от Д.Д., който е *** и има *** в ***
на с. А.. Всеки ден някой от двамата посещавал млекопункта
в с. А.. За да стигнат до него, трябвало да минат през портал, който се намирал
на около 5-6 м. от пункта. Порталът никога не се заключвал, а се завързвал със сезал. Той бил стар, съществувал от времето на комунизма.
Свидетелите спирали пред портала, развързвали въжето и спокойно влизали в имота
на Д.Д., дори и последният да го няма. Всеки можел да
влезе. Никога не е имало нещо до портала, което да възпрепятства достъпа им до ***та.
След портала имало бабунка, която била изградена за
санитарни цели и през която според свиделите можело
да се мине и с лека кола. М. и Ч. не са виждали паркирА.
техника или умрели животни в близост до портала.
И
според свидетелката В. Н. за да се влезе в ***, се минавало през портал, който
бил още от времето на комунизма. Достъпът през портала бил свободен. Порталът
не се заключвал, връзвал се със сезал. Трябвало само
някой да слезе и да отвърже сезала. След портала
имало дезинфекционна шахта, през която свидетелката и съпругът й минавали без
проблем с лека кола.
При така установеното от
събраните и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно правилото на
чл.172 от ГПК относно показанията на св.К. М. и В. Н., гласни и писмени
доказателства, настоящата инстанция намира за установено, че понастоящем липсват
действия, респ.създадено и поддържано от Д. състояние /заключване на портал в
западната част на улица ПОС - *** – *** - ***, и складиране на улицата на вещи
и земеделска техник/, с които възпрепятства достъпа на М. до собствения му
имот, респ.пречи му да упражнява
пълноценно правото си на собственост. Дори и да се приеме въз основа на
показанията на св.К. М. и данните от постановление от 16.06.2009г.по преписка
вх.№975/2009г.на ДРП за снети обяснения на Д., че заключвал портала в
съответствие с изискванията на ДВСК/самите писмени обяснения не са приложено по
делото/, че някога, назад във времето, т.е. преди 16.06.2009г., е било извършено
от Д. неправомерно действие-заключване на съществуващия портал, то не е налично
към настоящия момент. За да бъде уважен искът по
чл. 109 от ЗС, действието на ответника по
възпрепятстване правото на собственост следва да продължава
и към момента на приключване на съдебното дирене
по спора. В този смисъл е
и Решение № 5 от 12.06.2017
г. на ВКС по гр. д. № 2844/2016 г., II г. о., според
мотивите на което граматическото тълкуване на употребената
глаголна форма в разпоредбата на чл.109 от ЗС, сочеща на резултат в „сегашно” време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия
процес, както и наличието на връзката
между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване
упражняване правото на собственост на ищеца от
тези действия. Д. не следва да носи отговорност и за поставяне на портал, тъй като се
установява, че порталът не е поставен от него/изграден е от бившото
*** през 60-те и 70-те години на миналия век/, а и самото съществуване на
портала не е източник на пречки за упражняване от М. на право на собственост в
пълен обем. Не се установява и на улицата
да има складирани/съхранявани/ от Д. вещи и земеделска техника, които да възпрепятстват достъпа на М. до имота му. Извършването на
правни действия /подаването на молби за изменение на ПУП и жалби до общинска
администрация и до съда/ от стрА. на Д. в случая
следва да се приеме като акт на упражняване на граждански права, а не
неоснователно, противоправно и неправомерно действие
по смисъла на чл.109 ЗС.
Искът по чл. 109 от ЗС на М.
срещу Д. като неоснователен следва да се
отхвърли.
Следва да се отхвърли и предявеният
от М. срещу Д. иск по чл. 45 от ЗЗД .
Отговорността по чл.45 от
ЗЗД в случая се претендира за лични виновни противоправни
фактически и правни действия на
ответника от последните шест години/поставяне и заключване на портал на
улицата, складиране на улицата на вещи и земеделска техника, подаване на жалби
до общинската администрация и съда/, поради което и неоснователността на иска в
случая следва само от липсата на установено увреждащо поведение от стрА. на ответника. Липсата на противоправно
поведение изключва причинно следствена връзка между такова поведение и
твърдяното негативно изживяване-дискомфорт, изнервеност, несигурност за бизнеса му, което и не е
установено по категоричен начин.
Решението в частта на предявените
от М. срещу Д. искове по чл.109 от ЗС и по чл.45 от ЗЗД следва да бъде
потвърдено. Следва да бъде потвърдено първоинстанционното
решение и в другата обжалвА. част – по предявените от
Д. срещу М. искове по чл.109 от ЗС и по чл.45 от ЗЗД по следните съображения:
Както беше посочено по-горе,
собствените на Д. УПИ * и *, кв. *, са гранични със собствения на М. ***, кв./. Според твърденията на Д.,
превръщайки намиращия се в имота му открит навес в закрит склад, изграждайки
стени между съществуващите бетонни колони и облицовки, поставяйки плъзгащи
врати, панели и чакъл, М. навлязъл в собствения на Д.Д.
УПИ парцел * в кв.* с 520м..
След оглед на място вещото лице ***.К.Б. /СТЕ
вх.№2142/31.01.2019г./ е констатирало, че границата между *** и УПИ * в кв. * е
нарушена, като има навлизане в УПИ * на площ от 305 кв.метра /отразена в жълто
на Приложение №6 към СТЕ вх.№2142/31.01.2019г./, която площ е хоризонтална с
коти на терена по дължина от 155.549 м. до 155.00 м.. Тази площ е покрита с макадамова настилка и според експерта би могла да се ползва
при евентуална поддръжка или ремонт на основА.та
сграда в ***, която е с портални врати от западната /протиположната
на УПИ * стрА./, където има достатъчно място за движение
на техника. Отразено е, че между *** и УПИ * в кв. * съществува скат /отразен в
светлокафяво на Приложение №6 към СТЕ вх.№2142/31.01.2019г. /, с площ 307
кв.м., който поради денивелация в порядъка 2,50 – 3 м. не би могъл да се ползва. Според ***.К. Б.
площ от 99 кв.м. от УПИ * /отразена в тъмнокафяво на Приложение №6 към СТЕ
вх.№2142/31.01.2019г. /, в която няма навлизане и която е на нивото на УПИ *,
би могла да се ползва и обработва от Д.Д.. Експерта е заключил и, че навлизането в УПИ * фактически е стА.ло преди м. август 2008 г.,
от когато датира най-старата сателитна снимка на границата на двата имота /Приложение
№5 към СТЕ вх.№2142/31.01.2019г./.
Кореспондиращо на установеното от
вещото лице е установеното фактическо положение и с показанията св.А. К..
Последният твърди да е бил нает от Д. да замери границите на имота му/ УПИ */ преди около три години. Собственикът на съседния *** го нямало.
Между имотите нямало ограда. Извършил замерване, налагане с парцеларния
план, и установил, че от УПИ * имало отнета площ от около 520 кв.м. Според
свидетеля става въпрос за отнемане, а не за свличане на земна маса. Част от
отнетата площ била засипА. с чакъл.Замерванията си отразил
в скица / скицата на л. 71 от делото на
ДРС/.
При така установеното, при липса
и на опровергаващи го доказателства,
следва да се приеме за установено извършването от М. на неоснователно навлизане в собствения на Д. УПИ *,
подкопаване, настилане на чакъл, препятстващо пълноценното упражняване правото
на собственост .
Според констатациите на вещото
лице ***.К.Б., в който смисъл и показанията на св.К. М., в остА.лата част на УПИ * има засята люцерна. Обезщетението за непозволено увреждане включва всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Такъв характер имат не само вредите,
изразяващи се в намаление имуществото на пострадалия, но и тези, които се
изразяват в това, че в резултат от увреждането, увредения не е могъл да
реализира реални доходи. Възможността да се реализира продукция от земеделска
култура, която възможност е отнета в резултат на неоснователни действие –
засипване с чакъл, сочи на реално настъпила вреда за собственика в резултат на
увреждането. Според заключението на вещото
лице М. К., ***, ако засегнатата площ от 305кв.м. беше засята с люцерна, за процесния период 2013 – 2017г. Д. би реализирал добив от люцерна в размер на 834кг. на
стойност 190 лева при средната цена на
една бала люцерна от 5 лева. Искът на Д. срещу М. по чл. 45 от ЗЗД се явява основателен и
следва да се уважи до този размер, а за горницата до 500 лв. следва да се
отхвърли.
Обжалваното решение следва да се
потвърди с
препращане на основание чл.272 от ГПК
към мотивите на същото.
При този изход от спора във въззивното производство
право на съдебни разноски има само въззиваемата стрА. –Д.Д., удостоверил
извършване на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1400лева, които
следва да му се присъдят в цялост, предвид неоснователността на възражението на
въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК. При преценката за
прекомерност /дали размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е
адекватен на естеството на извършените
процесуални действия/ настоящата инстанция намира, че степента на
фактическа и правна сложност, преценена съобразно изследваните факти, събраните
за установяването им доказателства
/голям обем писмени доказателства, три съдебни експертизи/, осъществяването на
защита по общо четири иска, т.е. по предявените от Д. искове по чл.109 от ЗС и
по чл.45 от ЗЗД, но и по предявените срещу него искове по чл.109 от ЗС и чл.45
от ЗЗД, при което и при липса на указание каква част от общо платеното
възнаграждение за защита по кой иск е платена, следва да се приеме, че е
платено възнаграждение от по 350лева по всеки, обосновават усилия на защитата
над обичайните, респ. не дават основание за намаляване на адвокатското
възнаграждение.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение
№407/08.04.2019 по гр.д.№726/2017г.
на Д.ки
районен съд в частта, в която
се ОТХВЪРЛЯТ предявените от М.Т.М. с ЕГН ********** ***, срещу Д.Н.Д. с ЕГН ********** ***, искове по чл.45 от ЗЗД за
сумата от 4000 лв., обезщетение за неимуществени вреди- дискомфорт,
изнервеност и несигурност, причинени от фактически и
правни действия на ответника от последните шест години/поставяне и заключване
на портал на улицата, складиране на улицата на вещи и земеделска техника,
подаване на жалби до общинската администрация и съда/, възпрепятстващи достъпа до собствения му имот
– *** в кв. * по плА. на с. А., общ. К., с площ от ***
дка, в който се намира открит навес със застроена площ от 806 кв.м., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, и по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне
изградения портал, намиращ се в западната част на улица ПОС - *** – *** - ***,
както и складираните на улицата вещи и земеделска техника, както и в частта, в
която М.Т.М. с ЕГН ********** ***, се ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС да
преустанови неоснователните действия, с
които пречи на Д.Н.Д. с ЕГН ********** ***,
да упражнява правото си на собственост по отношение на площ от 305 кв.м. от УПИ, парцел * в кв. * по
плА. на с. А.,
целият с площ от *** дка, която е хоризонтална с коти на терена по дължина
от 155,549 м. до 155,00 м./отразена в жълт цвят на Приложение №6 към СТЕ
вх.№2142/31.01.2019г./, изразяващи се в навлизане в имота, подкопаване,
настилане на чакъл, и на основание чл.45 от ЗЗД, да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 190 лева –
обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от реализацията на продукция
от земеделска култура/люцерна/ в периода
2013г. – 2017г. от горепосочената площ от 305 кв.м., ведно със законната лихва
от подаване на насрещната искова молба – 19.06.2017г. до окончателното плащане,
както и за разноски..
ОСЪЖДА М.Т.М. с
ЕГН ********** ***, да заплати на Д.Н.Д.
с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски в
размер на 1400лева адвокатско
възнаграждение .
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните САМО в частта на исковете по чл.109 от ЗС. В останалата
част/на исковете по чл.45 от ЗЗД/ решението е окончателно съобразно
разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.