Р Е Ш Е Н И Е

№ 343

гр.Д. 11.12.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На четвърти ноември 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело №632 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от А.А.Б. *** срещу решение №69/18.06.2019 г. по гр.д.№505/2018 г. на Т.ския районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу А. *** иск за установяване правото на собственост на ищцата по силата на наследяване върху 5/8 ид.ч.,равняващи се на 22,500 дка,от недвижим имот в землището на с.О.,общ.Т.,представляващ поземлен имот с площ от 36 дка и с идентификатор ***по кадастралната карта на селото,като е отхвърлено и искането за отмяна на нотариален акт **,т.ІІ,рег.№****,д.№***/2013 г. на нотариуса Д.П.с район на действие ТРС до размера на 5/8 ид.ч. от констатираното с акта право на собственост,респ. А.Б. е осъдена да заплати на А.А.А. 570 лв разноски по делото.Изложено е,че изводите на районния съд за осъществено предаване на владението върху процесния имот от ищцата в полза на ответника въз основа на депозирания по делото предварителен договор и за придобиване на имота по давност от страна на ответника били необосновани и незаконосъобразни.В предварителния договор не се съдържала изрична уговорка за предаване на владението.Ответникът не доказал,че през процесния период е владял имота спокойно,непрекъснато и необезпокоявано и е мА.стирал владението си пред ищцата,респ. отблъснал нейното владение.В последната насока са коментирани действията по снабдяване на ответника с констативен нотариален акт през 2013 г.-съставянето му по писмени доказателства,а не въз основа на изтекла придобивна давност;използването на удостоверение за наследници с невярно съдържание.Неправилно било прието,че ищцата знаела за предварителния договор,тъй като последният не бил подписан от нея и липсвали доказателства тя да е упълномощила баща си да го сключи,респ. да е получила продажната цена по договора.Необосновано районният съд не кредитирал показанията на посочените от ищцата свидетели по делото по въпроса получавала ли е същата рента за имота и интересувала ли се е от получаването на такава.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на иска.Претендират се от въззивницата разноските за двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият А.А.А. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Претендира разноски за настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

При данни,че въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 01.07.2019 г. /съобщение на лист 102 от делото на ТРС/,въззивна жалба вх.№1718/16.07.2019 г.,подадена чрез пощенски оператор-куриер на 15.07.2019 г. според клеймото върху плика на лист 11 от делото на ДОС,е депозирана по смисъла на чл.62 ал.2 от ГПК в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК,изтекъл за въззивницата на 15.07.2019 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск за собственост.Установителният иск е допустим поради наличието на правен интерес за ищцата от защита на правото й на собственост,което се оспорва от ответника,заявяващ свое насрещно право на собственост върху процесния недвижим имот.Атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено,като съображенията за горния извод са следните:

Гр.д.№505/2018 г. на ТРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от А.А.Б. *** срещу А. *** за установяване правото на собственост на ищцата по силата на реституция по реда на ЗСПЗЗ и по наследяване от О.С.Б.,б.ж. на с.О.,общ.Т.,върху 5/12 ид.ч. от недвижим имот в землището на с.О.,общ.Т.,представляващ нива с площ от 36,003 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на землището на с.О.,общ.Т.,идентичен на поземлен имот с площ от 36 006 кв.м с идентификатор ***по кадастралната карта на с.О. /в тази насока скица на ПИ от 01.11.2018 г. на лист 34 от делото на ТРС/,като на основание чл.537 ал.2 от ГПК ищцата настоява за отмяна на констативен нотариален акт **,т.ІІ,рег.№****,д.№***/2013 г. на нотариуса Д.П. с район на действие ТРС до размер на 5/12 ид.ч. от установеното с него право на собственост върху описания по-горе имот.В хода на производството по делото с определение на ТРС,постановено в открито съдебно заседание на 22.05.2019 г.,искът е изменен,като е увеличен претендираният размер на квотата на ищцата в съсобствеността от 5/12 ид.ч. на 5/8 ид.ч. от процесния недвижим имот при наведеното с исковата молба първоначално придобивно основание-реституция и наследяване от О.С.Б.,б.ж. на с.О.,общ.Т..

Изложено е в исковата молба,че ищцата и ответникът са наследници по закон на визирания техен общ наследодател.С решение на ОСЗ-гр.Т. била възстановена на наследници на О.С.Б. собствеността върху процесния недвижим имот.По наследяване ищцата се легитимирала като съсобственик с дял от 5/12 ид.ч.,впоследствие увеличен на 5/8 ид.ч.,от наследствената нива.Ответникът се снабдил с констативен нотариален акт **,т.ІІ,рег.№****,д.№***/2013 г. на нотариуса Д.П.с район на действие ТРС за право на собственост върху цялата нива,придобито по писмени доказателства и наследство,с което оспорил правата на ищцата.Последното мотивира ищцата да предяви настоящия установителен иск.

В писмения отговор на исковата молба ответникът А.А.А. оспорва иска,като навежда,че се легитимира като собственик на процесния имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.Същият твърди,че е закупил имота от ищцата А.А.Б. /А.А.М./ по силата на предварителен договор с нотариална заверка на подписите,вписан под №26,т.І,вх.рег.№203/20.09.1995 г. на нотариалната служба на ТРС,за който имот ищцата се била снабдила преди това с нотариален акт №***,т.І,д.№824/1995 г. на ТРС.Ответникът владял лично и обработвал имота повече от 26 години,поради което се легитимирал като негов собственик.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

С решение №27/15.02.1993 г. на ПК-гр.Т. е възстановено по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост на наследници на О.С.Б.,б.ж. на с.О.,общ.Т.,върху нива с площ от 36,003 дка,втора категория,в местността „Ю.“,съставляваща имот №28012 по плана за земеразделяне на землището на с.О.,общ.Т..По силата на конститутивното действие на горното решение наследниците на посочения наследодател са придобили правото на собственост върху процесната нива.

Първоначално е представено удостоверение за наследници на О. С.Б.,починал на 24.02.1965 г. /на листи 10-11 от делото на ТРС/,според което след смъртта си горният наследодател е оставил наследници,както следва:1./съпруга А.Ю.Б.а,за която не е спорно между страните,че е втора съпруга на наследодателя;2./по право на заместване /чл.10 ал.1 от ЗН/ низходящата на починала преди наследодателя на 24.04.1964 г. негова дъщеря Е.А.М.,а именно ищцата по делото А.А.Б. /забел. преживелият съпруг на Е. и баща на А.-А.М.А.,починал след съпругата си на 17.01.1996 г.,не е наследник по закон на О. С.Б. по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗН/;3./син М. О. С..Преди наследодателя през 1950 г. е починал и негов син С. О. С. от негов първи брак,който не е оставил низходящи.Преживялата съпруга на О. Б.-А.Ю.Б.а е починала на 06.06.1968 г. и според удостоверението за наследници на листи 7-9 от делото на ТРС е оставила наследници по закон,както следва:деца от първи брак-дъщеря Ю.Е.С.и дъщеря Ф.М.А.,респ. низходящи от втория й брак с О. Б.-по право на заместване низходящата на починалата преди нея нейна и на О. дъщеря Е.А.М.-ищцата А.Б. и син М. О. С..Горните удостоверения за наследници не са били оспорени от страните.В хода на първоинстанционното производство ищцата е изложила твърдение,което също не е оспорено от ответника,че лицето М. О.ов С. не е син на наследодателя О.С.Б.,а е син на неговата втора съпруга А. от първия й брак.За удостоверяване на горното обстоятелство са представени нови удостоверения за наследници на О. и А. /на листи 80-85 от делото на ТРС/,в които вече е отразено,че М. не е син на общия наследодател,а е син на А.,като в удостоверението за наследници на А. същият е вписан като неин син с имената М. М.А..Вторите удостоверения за наследници и твърдението на ищцата относно кръга от наследници не са оспорени от ответника,поради което съдът възприема като меродавно и отговарящо на действителността отразеното в удостоверенията за наследници на листи 80-85 от делото на ТРС.Според последните към момента на реституцията на процесната нива през 1993 г. живи наследници по закон на наследодателя О.С.Б. са:ищцата А.А.Б. /низходяща на починалата преди наследодателя негова дъщеря Е.А.М./;А.Х.Ю.-дъщеря на Ю.Е.С./низходяща от първи брак на починалата след общия наследодател негова съпруга А./,Р.Е.С.-син на Ю.Е.С.,К.Е.С.-син на Ю.,Ф.А.М.-дъщеря на Ю.;Ф.М.А.-дъщеря на съпругата на наследодателя А. от първи брак;М. М.А.-син на съпругата на наследодателя А. от първи брак.Спрямо низходящите на съпругата А.Ю.Б.а от първия й брак не важи забраната за наследяване по чл.9а от ЗН,защото в случая не е приложима,доколкото А. няма качеството на „последваща съпруга“ на наследодателя О. Б. по смисъла на т.1 от ТР №1/04.11.1998 г. по тълк.д.№1/1998 г. на ОСГК на ВКС,а именно бракът й с наследодателя очевидно датира отпреди одържавяване на земеделските му имоти или преди включването им в ТКЗС,доколкото според удостоверението за наследници О. и А. имат родена обща дъщеря Е. още през 1934 г.Включването на имотите в ТКЗС е след 09.09.1944 г.От друга страна,дори и А. да беше последваща съпруга,забраната по чл.9а от ЗН също нямаше да важи,тъй като от брака й с наследодателя О. има родено дете-Е..

Така към момента на реституцията на процесната нива ищцата А.А.Б. не е единствен наследник по закон на О.С.Б. и същата не се легитимира като единствен собственик на реституирания земеделски имот по наследяване.Същата се е снабдила въз основа на решението на ПК-гр.Т. №27/15.02.1993 г. с констативен нотариален акт за собственост №***,т.І,д.№824/1995 г. на ТРС /на лист 47 от делото на ТРС/,с който е призната за едноличен собственик на процесната нива /забел. не е спорно по делото,че А.А.Б. и Х.К.,А.А.М. по горния нотариален акт са едно и също лице-така и удостоверение за идентичност на лице с различни имена на лист 49 от делото на ТРС/.Констативният нотариален акт има само установително,декларативно действие,т.е. същият няма конститутивен ефект и не създава права.След като актът не удостоверява вярно кои са титуляри на правото на собственост върху процесния имот,респ. удостовереното с него не отговаря на действителността относно принадлежността на правото на собственост,същият не може да бъде зачетен като годен титул за правото на собственост на ищцата А.Б. върху процесната нива към 20.09.1995 г.-датата на съставяне на акта.Нотариалният акт за признаване право на собственост по реда на чл.587 от ГПК не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост /в тази насока ТР №11/21.03.2013 г. по тълк.д.№11/2012 г. на ОСГК на ВКС/.Към момента на съставяне на цитирания нотариален акт собственици на нивата са всички наследници на О. С.Б.,сред които е и ищцата А.Б. със съответен дял по закон в съсобствеността.Последната сама опровергава по настоящото дело доказателствената сила на горния акт,като сочи и представя доказателства,че не е едноличен собственик на процесния имот,респ. същата не се позовава за удостоверяване на правата си върху нивата на този акт.

На 14.09.1995 г.,т.е. преди съставяне на нотариален акт №***/1995 г.,между ищцата А.А.Б. /А.А.М.,Х.К./ в качеството на продавач чрез пълномощника й А.М.А. /баща на ищцата/ и ответника по делото А.А.А. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесната нива-на лист 48 от делото на ТРС /забел. не е спорно,че именно процесната нива е предмет на договора,доколкото в последния имотът е описан със съвпадащи индивидуализиращи белези като площ,№ по план за земеразделяне и местност,но не е посочено землището,в което се намира/.Твърди се от ответника,че въз основа на този предварителен договор е започнал владение върху процесната нива и след изтичане на съответния давностен срок е придобил собствеността върху нея по давност.Към датата на сключване на предварителния договор ответникът А.А.А. все още е трето на съсобствеността върху имота лице,тъй като още няма качеството на наследник на О. С.Б.,защото майка му Ф.М.А. /дъщеря на А. от първия брак/ все още е жива-почива на 07.12.2004 г.

Предварителният договор няма вещно-транслативен ефект и не прехвърля правото на собственост.Той е „обещание“ за сключване на бъдещ окончателен договор в изискуемата нотариална форма за действителност,като такъв окончателен договор за покупко-продажба не е сключен между страните.Предварителният договор е годно правно основание за получаване и започване на владение от купувача върху недвижимия имот-предмет на договора.Предаването на владението от продавача на купувача обаче трябва да бъде доказано.В процесния предварителен договор не се съдържа клауза,удостоверяваща предаване на владението върху имота в полза на купувача А.А.А. към датата на сключване на договора,поради което ответникът А. носи тежестта да докаже,че е започнал да владее имота още от датата на сключване на предварителния договор-14.09.1995 г.,респ. от последващ момент.Доказателства в тази насока обаче не са събрани по делото.Разпитаните по делото свидетели,посочени от ищцовата страна,Н.Р.И.и Б.Х.И.са категорични,че до няколко години преди завеждане на делото ответникът А. е продължавал да дава рента на ищцата за процесната земя,т.е. е имал поведение на съсобственик,който предава полагащата се част от добивите от общата вещ /граждански плодове/ на друг съсобственик,доколкото след смъртта на майка си Ф. през 2004 г. А.А.А. вече е придобил качеството на сънаследник и съсобственик на процесната нива.Предаването на дължима рента не е демонстрация на владение на дела на ищцата като съсобственик,нито проява на вътрешно субективно отношение към имота като към изцяло собствен.По-скоро е признак на вътрешно субективно отношение на ответника към имота като към общ-съсобствен с други сънаследници,което изключва същият да е осъществявал владение спрямо дяловете на останалите сънаследници.Но за осъществявано владение би могло да се обсъжда,ако е доказано на първо място,че ответникът е осъществявал фактическа власт лично или чрез трето лице върху процесната нива.Доказателства в последната насока не са депозирани.От представената справка по лице от Служба по вписванията-гр.Т. /на лист 36 и сл. от делото на ТРС/ е видно,че за първи път е вписан на 14.12.2011 г. сключен от ответника договор за аренда на процесната нива с арендатор „О. 07“ ООД със срок на действие от 01.10.2011 г.До този момент няма твърдения и доказателства същият да е предприемал сключване на такъв договор със сънаследствената нива,по който действията му на арендодател да представляват поне намек,че счита имота за свой.Друг е въпросът,че дори и да е сключвал такива договори,вкл. и невписани договори за наем за предходен период,тези му действия не биха могли да се тълкуват като проява на осъществявано владение спрямо дяловете на останалите съсобственици,защото сключването на облигационен договор за наем/аренда е действие на обикновено управление на общата вещ,което може при определени условия в закона да се осъществява от всеки съсобственик.Липсват и доказателства ответникът лично да е ползвал общата нива-лично да я е обработвал за задоволяване на свои нужди.

В подкрепа на факта,че ответникът А. не е бил владелец на нивата през периода от сключване на предварителния договор през 1995 г.до 2004 г.,когато става съсобственик на същата по наследяване,и че от 2004 г. нататък не е бил владелец на частите на останалите сънаследници,следва да се посочи поведението му по снабдяване на 15.04.2013 г. с констативен нотариален акт за собственост върху процесната нива **,т.ІІ,рег.№****,д.№***/2013 г. на нотариуса Д.П.с район на действие ТРС /на лист 6 от делото на ТРС/.С този акт същият е признат за индивидуален собственик на имота,но не по давност,а по писмени доказателства и наследство,като за съставянето му са послужили решението на ПК-Т. за реституиране на имота на наследници на О. С.Б. и удостоверение за наследници на последния очевидно с невярно съдържание /твърди се от ищцата,че се касае за удостоверението,депозирано с въззивната жалба,изх.№82/14.03.2013 г.,издадено от кметство-с.О.,общ.Т.,на лист 10 от делото на ДОС,в което А.А.А. е вписан като единствен жив наследник по закон на О. С.Б./,доколкото въз основа на удостоверението нотариусът е преценил и посочил в акта,че А.А.А. е „единствен наследник“ на О. С.Б.,което не отговаря на действителното фактическо положение.Няма житейска логика,ако от септември 1995 г. ответникът А. непрекъснато,спокойно,несмущавано е упражнявал фактическа власт върху целия имот с намерение за своенето му и така до 15.04.2013 г. /почти 18 години/,същият да не се позове пред нотариуса на придобито от него право на собственост по силата на изтекла придобивна давност,каквато би могла да тече спрямо земеделски имот надлежно от 22.11.1997 г. с оглед разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ в редакция от ДВ,бр.107/18.11.1997 г.,според която изтеклата придобивна давност за имоти,подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ,не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила,т.е. от 22.11.1997 г.От последната дата до 15.04.2013 г. са изтекли почти 16 години,които са достатъчно по правило за придобиване на собствеността по давност чрез недобросъвестно владение,каквото би било това на ответника.Последният обаче не се е позовал пред нотариуса на давностно владение,а е прибегнал да си служи с удостоверение за наследници с невярно съдържание.Последното е демонстрация на вътрешното субективно отношение на ответника през целия посочен период,че имотът е сънаследствен на всички наследници на О. Б.,че същият не е считал имота за свой,респ. не е мА.стирал пред останалите съсобственици намерение за своене на дяловете им.Горното поведение на ответника подкрепя и факта,че същият не е могъл да удостовери пред нотариуса осъществявана от него фактическа власт върху имота през посочения период.Очевидно нотариален акт **/2013 г. не легитимира ответника като едноличен собственик на процесната нива,тъй като е съставен въз основа на документ с невярно съдържание,сочещ А. за единствен наследник на О. Б.,което не отговаря на действителността.Дори да се приеме,че от момента на снабдяване на ответника с горния нотариален акт същият е променил субективното си отношение към нивата като към изцяло своя,респ. е започнал да осъществява недобросъвестно владение и върху дяловете на останалите сънаследници,то периодът от април 2013 г. до датата на предявяване на иска 19.09.2018 г. /около 5 години/ не е достатъчен за придобиване на имота по давност.Имотът и към настоящия момент е съсобствен между всички наследници на О.С.Б.,като ищцата се легитимира като съсобственик с дял от 5/8 ид.ч. от съсобствеността.Наследодателят О. С. Б. е оставил след смъртта си през 1965 г. двама наследници по закон-съпруга А. и низходящата на дъщеря си Е. /починала преди него/-ищцата А.А.Б..Така съгласно чл.9 от ЗН съпругата А. и ищцата А.Б. наследяват равни части-по 1/2 ид.ч. от наследството на О. Б..След смъртта на А. нейната 1/2 ид.ч. от наследството на О. преминава по наследяване към нейните наследници по закон-две дъщери /Ю. и Ф./ и син М.,тримата от първия й брак,респ. към техните низходящи,и към низходящата на починалата преди нея нейна и на О. дъщеря Е.-А.А.Б. /общо четирима низходящи на А. от двата брака/.Така по наследство от А. ищцата А.Б. получава още 1/8 ид.ч. /1/2 : 4/ от наследството на О. Б..Общо делът й от наследството на О. Б. възлиза на 5/8 ид.ч. /1/2 + 1/8/.

Предвид горното искът по чл.124 ал.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен.Като резултат от уважаването му следва да се уважи и искането по чл.537 ал.2 от ГПК,което не е самостоятелен иск,а е законова последица от уважаване на установителния иск за собственост,за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот-земеделска земя,придобит по писмени доказателства и наследство,**,т.ІІ,рег.№****,д.№***/2013 г. на нотариуса Д.П.с район на действие ТРС,с който се е снабдил ответникът,до размер на 5/8 ид.ч. от установеното с него право на собственост на А.А.А. върху процесната нива.

С оглед изложеното първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено,като се постанови горният резултат по спора.На основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищцата по делото и въззивник следва да се присъдят всички сторени от нея съдебно-деловодни разноски в двете инстанции до момента,които изрично са претендирани.В първата инстанция Б. е сторила разноски,както следва:10 лв ДТ за издаване на удостоверения и 2 лв банкова такса /пл.нар. на лист 19 от делото на ТРС/,50 лв ДТ за водене на делото и 2 лв банкова такса /пл.нар. на лист 40 от делото на ТРС/,5 лв ДТ за удостоверение и 0,91 лв банкова такса /лист 79 от делото на ТРС/ и 600 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 12 от делото на ТРС-общо 669,91 лв.Във въззивната инстанция е сторила разноски в размер на 25 лв ДТ за обжалването и 1 лв банкова такса /пл.нар. на лист 4 от делото на ДОС/-общо 26 лв.

Ответникът по делото А.А.А. няма право на разноски поради уважаване на иска срещу него и такива не следва да му се присъждат.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №69/18.06.2019 г.,вписано под №69,стр.767 в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№505/2018 г. на Т.ския районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.А. с ЕГН ********** ***,че А.А.Б. с ЕГН ********** *** е собственик по реституция по реда на ЗСПЗЗ и по наследяване от О.С.Б.,б.ж. на с.О.,общ.Т.,обл.Д.,починал на 24.02.1965 г.,на 5/8 идеални части от недвижим имот в землището на с.О.,общ.Т.,обл.Д.,представляващ нива-поземлен имот с площ от 36 006 кв.м с идентификатор ***по кадастралната карта на с.О.,общ.Т.,обл.Д..

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот-земеделска земя,придобит по писмени доказателства и наследство,**,т.ІІ,рег.№****,д.№***/2013 г. на нотариуса Д.П.с район на действие Районен съд-гр.Т.,вписан в СВ-гр.Т. като Акт №**,т.ІІІ,вх.рег.***/15.04.2013 г.,д.№***/2013 г.,в частта на признатото с него право на собственост на А.А.А. с ЕГН ********** *** върху нива-поземлен имот с площ от 36,003 дка-имот №*** по КВС на землището на с.О.,общ.Т.,идентична на поземлен имот с площ от 36 006 кв.м с идентификатор ***по кадастралната карта на с.О.,общ.Т.,обл.Д.,върху 5/8 ид.части от гореописания имот.

ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН ********** *** да заплати на А.А.Б. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 669,91 лв /шестстотин шестдесет и девет лева и 91 стотинки/ и сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 26 лв /двадесет и шест лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.