РЕШЕНИЕ

№ 323

04.12.2019 г., град Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд - Д., гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

при участието на секретаря Павлина Пенева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 637 по описа на Окръжен съд – Д. за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 16271/12.08.2019 г. на „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД, подадена чрез пълномощника „***“ П. П..

Предмет на въззивна проверка е Решение № 885 от 02.08.2019 г. по гр. дело № 1285/2019 г., с което Районен съд – Д. е признал за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД, че О.Ю.Ч., ЕГН **********, не дължи задължението по изпълнително дело № ГМ 2019***0400301 по описа на *** с рег. № *** на К*** Л. Т., в размер на 2104,05 лева, от които:

1. главница в размер от 1825, 08 лева – незаплатени ВиК услуги, предоставени за периода от 17.03.2010 г. до 21.02.2013 г. за обект на адрес: град Д., ***;

2. сумата от 146, 67 лева – сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през периода от 17.03.2010г. до 21.02.2013г., за периода от изискуемостта до подаване на заявлението на 29.04.2013г.;

3. сумата от 132, 30 лева – разноски, представляващи вземане по изпълнителен лист от 03.09.2018г., издаден по ч.гр.д.№1978/2013 г. по описа на ДРС и изпълнителен лист от 10.08.2018 г., издаден по гр.д. № 2631/2013 г. по описа на ДРС, поради погасяване на вземането по давност.

В иницииралия въззивната проверка документ се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт.

Въззивникът оспорва извода на съда, че е изтекъл петгодишния давностен срок и вземането му е погасено по давност. Не отрича, че изискуемостта на вземането е настъпила на 11.01.2014 г., с влизане в сила на съдебния акт. Твърди, че се е снабдил с изпълнителни листове на 03.09.2018 г. – по ЧГД № 1978/2013 г. и на 10.08.2018 г. – по ГД № 2631/2013 г. На тази основа изтъква, че самото издаване на изпълнителните листове е прекъснало давността, поради което петгодишният срок не е изтекъл.

В заключение посочва, че първостепенният съд е постановил недопустим акт, който трябва да бъде отменен, а производството прекратено. Алтернативно прави искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание се представлява от *** П., който поддържа изложеното във въззивната жалба.

Постъпил е отговор от въззиваемата страна с искане решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Намира го за правилно и законосъобразно. Претендира и разноски за въззивното производство.

Изразява несъгласие с твърденията на въззивника, че молбата за издаване на изпълнителен лист прекъсва давността. Счита, че давността се прекъсва единствено с молбата за образуване на изпълнително дело.

Не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Решение № 58, постановено по гр.д. № 2631/2013 г. по описа на Районен съд – Д., е влязло в сила на 11.01.2014 г. Със съдебния акт е признато за установено, че О.Ю.Ч. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Д., следните суми, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 195/30.04.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 1978 по описа на ДРС за 2013 г:

- сумата от 1825, 08 лева – незаплатени ВиК услуги, предоставени за периода от 17.03.2010 г. до 21.02.2013 г. за обект на адрес град Д., ***;

- сумата от 146, 67 лева – сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през периода от 17.03.2010 г. до 21.02.2013 г., за периода от изискуемостта до подаване на заявлението на 29.04.2013 г.

Със същия съдебен акт О.Ч. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД разноски в размер на 132, 30 лева.

Въз основа на решението на първостепенния съд, ДРС е издал изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1978/2013 г. на 03.09.2018 г., за сумата от 1825, 08 лева и за сумата 146, 67 лева.

На 10.08.2018 г. по гр.д. № 2631/2013 г. е издаден изпълнителен лист и за сумата от 132, 30 лева – разноски по гр.д. № 2631/2013 г. по описа на Районен съд – Д..

На 12.03.2019 г., въз основа на посочените изпълнителни листове, по молба на въззивника било образувано изпълнително дело № ГМ 2019***0400301 по описа на *** с рег. № *** на К*** Л. Т..

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК. С този отрицателен установителен иск се оспорва притезанието на взискателя, поради обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено изпълняемото решение.

В настоящия случай са изложени твърдения за погасяване по давност на материалните права, след влизане в сила на съдебния акт, с който са установени вземанията.

По делото е безспорно установено, че вземанията на „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД за сумата от 1825, 08 лева – незаплатени ВиК услуги, за сумата от 146, 67 лева – обезщетение за забава и за сумата от 132, 30 лева – разноски в производството по гр.д. № 2631/2013 г., са установени с Решение № 58, постановено по гр.д. № 2631/2013 г. по описа на Районен съд – Д., което е влязло в сила на 11.01.2014 г.

При това положение, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давността за посочените вземания е пет години. Същата е започнала да тече в момента на влизане в сила на съдебния акт на 11.01.2014 г. и е изтекла на 11.01.2019 г. Законодателят е предвидил прекъсването на давността да настъпва с предприемане на действия по принудително изпълнение на притезанието - чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. По делото не се представиха доказателства, от които да се установява извършването на такива действия по принудително изпълнение на материалното право през релевантния петгодишен период.

Установи се единствено, че за процесните вземания са издадени изпълнителни листове от Районен съд – Д. на 03.09.2018 г. и на 10.08.2018 г. В тази връзка следва да бъде коментирано възражението на въззивника, че с подаване на молба за издаване на изпълнителен лист се прекъсва давността. Това становище не се възприема от настоящата инстанция. Молбата за издаване на изпълнителен лист не е действие по принудително изпълнение, поради което с подаването ѝ до районния съд давността не се прекъсва. Този документ материализира волята на кредитора да бъде издаден изпълнителен лист за определено вземане, но не ѝ волята му материалното право да бъде удовлетворено принудително. Това е така, защото принудителното изпълнение не е задължителна последица от издаването на изпълнителен лист. Дали ще се стигне до принудително упражняване на притезанието зависи единствено от волята на кредитора, но обективирана в молба до съдебния изпълнител за образуване на изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника.

Ето защо настоящият състав счита, че молбата за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността и възражението на въззивника в този смисъл се явява неоснователно. При това положение искът по чл. 439 от ГПК следва да бъде уважен, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземанията по изпълнителните листове от 03.09.2018 г. и от 10.08.2018 г.

Съвпадането на изводите на двете инстанции налага Решение № 885 от 02.08.2019 г. по гр. дело № 1285/2019 г. на Районен съд – Д. да бъде потвърдено.

По отношение на разноските във въззивното производство:

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат заплатени направените разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски в полза на въззиваемия, но тъй като не е представен документ, доказващ плащането на такива, същите не следва да бъдат възлагани в тежест на жалбоподателя.

При тези мотиви, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 885 от 02.08.2019 г. по гр. дело № 1285/2019 г. на Районен съд – Д..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.