РЕШЕНИЕ

№326

гр.Добрич,05.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на четвърти ноември през 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №654 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№3135/о6.08.2019г.подадена от адв.Т. К.А. от АК-С. З., в качеството му на процесуален представител на ЕС на комплекс „***“ в к.к. С.б., общ.Н., представляван от управителяЯ.Д. А., против решение №103/10.07.2019г. по гр.д.№626/2018г.на Балчишки районен съд, с което се ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че А. Н. С. ***, дължи сумите в размер на 2 044,23 лв. (две хиляди четиридесет и четири лева и двадесет и три ст. ) за вноска РИО за 2015 г.; 2016 г.; 2017 г., както и законната лихва върху сумата за времето от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

Намира решението за незаконосъобразно и иска отмяната му с постановяване на ново по същество на спора, с което искът на ЕС да бъде уважен. Оплакванията са за неправилно приложение на разпоредбата на чл.18 от ЗУЕС, неправилно разпределена доказателствена тежест, неправилна преценка на събраните доказателства, изследване на обстоятелства, относими към спор по чл.40 от ЗУЕС, какъвто настоящия не бил. Излага подробни доводи относно липсата на законова пречка собствениците в две и повече сгради да учредят обща етажна собственост, относно наличието на една етажна собственост за всички обекти в двете сгради -блок А и Б, част от които са и обектите в двуетажното тяло, долепено до блок *, в което се намира имота на ответника. Счита, че въпросът за броя на етажните собствености в общия поземлен имот е разрешен с влезли в сила решения по спорове по чл.40 от ЗУЕС. Липсвало и възражение от ответника относно броя на ЕС, а несъгласие с размера на вноските за ремонт и обновление, тъй като обекта му е със самостоятелен вход и покрив, и не ползва асансьора на блок *, осветление и общи помещения. Решенията на ЕС за процесните вземания влезли в сила и станали задължителни за собствениците, а и за съда. Признание на факта, че обекта му е част от ЕС било извършеното от ответника с частичното плащане на вноски за ремонт и обновление за 2015г. и такса за откриване на самостоятелна партида на обекта му към електродоставчика.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, в който изразява становище за неоснователност на жалбата, аргументирано с твърдения относно характера на производството, липсата в мотивите на съда на обсъждане в хипотезата на чл.40 от ЗУЕС, липсата на доказано по основание вземане на ЕС предвид установяването от вещото лице , че е собственик на обект, находящ се в сграда, функционираща самостоятелно, както и по размер. Иска потвърждаване на решението.

При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 29.07.2019г., жалбата, депозирана в деловодството на районния съд на 06.08.209г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№626/2018г.. на Балчишки районен съд е образувано по искова молба на ЕС на собствениците на обекти в комплекс „***“ в к.к. С.б., общ.Н., представляван от управителяЯ.Д. А., срещу А. Н. С. ***.***, за установяване, че ЕС има изискуемо вземане срещу ответника в размер на общо 2044.23лева, левова равностойност на общо 1045.20евро неплатени еднократни годишни вноски за ремонт и обновление съответна 16.06евро за 2015г, 514.57евро за 2016г. и 514.57евро за 2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и законната лихва върху сумата от 1000-лева от датата на подаване на заявлението до датата на плащането и на 27.06.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №342/02.07.2018г. по ч.гр.дело №417/2018г. по описа на БРС .

Изложените в исковата молба фактически твърдения са за право на собственост на ответника от 15.12.2009г. върху апартамент *** с площ от *** кв.м, самостоятелен обект с идентификатор 51500.506.193.2.2 по КК на гр.Н., на *** в сграда с идентификатор 51500.506.193.2, за взето на 27 и 28 юли 2015г. решение от ОС на ЕС за събирането на ежегодни парични вноски-такси в размер на 7евро/кв.м., въз основа на което ответникът дължал за притежавания от него апартамент с площ от ***кв.м. едногодишна парична вноска за 2015г. от 514.57евро. На 27.07.206г. било взето решение от ОС на ЕС размера на паричните вноски да остане същия, а за 2017г. размерът да бъде редуциран до 5евро за собственици, които ползват лично и по 7евро за собственици, които предоставят под наем собствените си обекти на трети лица. Тъй като ответникът не ползвал лично собствения си апартамент и за финансовата 2017г. дължал по 7евро/кв.м., или по 514.57евро и за 2016г. и за 2017г. На 02.08.2017г. ответникът заплатил 498.51евро от общо дължимата за 2015г.вноска от 514.57евро. Остатъкът от 16.06евро не бил платил както и вноските за 2016г. и 2017г., или дължал общо 1045.20евро левовата равностойност на които възлизала на 2044.23лева.

На 08.09.2017г. ОС на ЕС взело решение да бъдат събрани от собствениците и 1000лева за откриване на индивидуална партита в EVN на притежаваните от тях обекти. На 10.08.2018г. ОС на ЕС взело решение и за събиране на неплатените вноски по съдебен ред. За описаните вземания ЕС се снабдилаа със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№417/2018г.на БРС. На 27.06.2018г., месец след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ответникът заплатил част от задължението, а именно сумата от 1000лева, представляваща еднократна парична вноска за откриване на индивидуална партида на притежавания от него самостоятелен обект към мрежата на EVN в резултат на което лихвоносното му задължение намаляло на сумата от 2044.23лева. Предвид на това и постъпилото възражение от ответника за недължимост на вземането, иска установяването му в непогасената част от общо 2044.23лева, левова равностойност на общо 1045.20евро неплатени еднократни годишни вноски за ремонт и обновление от които 16.06евро за 2015г, 514.57евро за 2016г. и 514.57евро за 2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и законната лихва върху сумата от 1000-лева от датата на подаване на заявлението до датата на плащането и на 27.06.2018г..

В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал1 от ГПК, ответникът А. Н. С. противопоставя възражение за недължимост на претендираното вземане по съображения, че апартаментът му не е част от комплекса, а пристройка към бл.*, има отделен вход и собствен покрив, не използва общи помещения и оборудване на комплекса, които изискват поддръжка и ремонт. Излагат се и обстоятелства относно дейността на управителя, неизпълнение на работата, за която получавал пари, липсата на отчетност, липсата на договор между ищеца и ответника.

Правната квалификация на разгледания иск като такъв по чл.422 от ГПК изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум. Претенцията на ищеца е за вземане, възникнало в резултат на решение на ОС на ЕС.

Не е спорно, установява се и от събраните по делото доказателства, че въз основа на подадено от ищеца, заявление е образувано ч.гр.дело №417/2018г. по описа на БРС, производството по което е приключило с издаване в полза на заявителя на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №342/02.07.2018г. за сумата от общо 3044.23лева, ведно със законната лихва от 30.05.2018г. до окончателното плащане, допълнена с разпореждане №525/09.08.2018г. в частта за разноските. Против заповедта е подадено и прието възражение от длъжника по чл.415 от ГПК. Искът е предявен в срока по чл.415 от ГПК. С исковата молба по чл. 415, ал. 1 ГПК, кредиторът предявява иск за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство. Предмет на предявения установителен иск е част от вземането, предмет и на издадената заповед за изпълнение, извод за което дават идентичните обстоятелства относно произхода на вземането, изложени в заявлението и исковата молба. Извършеното плащане на 27.06.2018г., след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 30.05.2018г., от ответника на част от задължението, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно на сумата от 1000лева, представляваща еднократна парична вноска за откриване на индивидуална партида на притежавания от него самостоятелен обект към мрежата на EVN, е лишило от интерес кредитора да иска установяването, респ. същото е извън предмета на исковия процес.

Извън предмета на въззивното производство е установяване на акцесорното вземане за лихви върху платената сума от 1000лева за времето от подаване на заявлението -30.05.2018г., до датата на плащането от ответника на същата - 27.06.2018г., тъй като с обжалваното решение №103/10.07.2019г. по гр.д.№626/2018г.на Балчишки районен съд, е налице произнасяне само в частта на заявеното главно задължение от общо 2 044,23 лв., както и за законната лихва върху същата сумата за времето от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. В останалата част/ по искането за установяване съществуването на вземането за законна лихва върху сумата от 1000лева от датата на подаване на заявлението до датата на плащането и на 27.06.2018г./ районният съд не се е произнесъл. Липсва проведено производство за допълване на решението в тази част.

Следователно предмет на настоящото въззивно производство е само вземането в размер на общо 2044.23лева, левова равностойност на общо 1045.20евро неплатени еднократни годишни вноски за ремонт и обновление съответна 16.06евро за 2015г, 514.57евро за 2016г. и 514.57евро за 2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на същото, чието съществуване е отречено с обжалваното решение .

Няма спор, че ответникът е собственик на обект-апартамент *** с площ от *** кв.м, самостоятелен обект с идентификатор 51500.506.193.2.2 по КК на гр.Н., на *** в сграда с идентификатор 51500.506.193.2., изградена в ПИ с идентификатор 51500.506.193 в к.к.С.б. , общ.Н.. Не е спорно, установява се и от заключението на вещото лице по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че в поземления имот са изградени повече от една сгради, всяка с отделен вход- блок А и блок В, като блок * се състои от две тела-ниско и високо, които имот отделни входове. Обектът на ответника се намира на ***, с процент от общите части на блок * според вещото лице.

Няма спор, че сградите нямат характеристиката на жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на по смисъла на пар.1,т.3 ДР на ЗУЕС, чието управление е уредено съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗУЕС- с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти, вписан в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект.

В случая се касае за общо управление на общи части на етажна собственост, формирана от построените в поземления имот сгради, забрана за което няма, и по аргумент на чл.8 от ЗУЕС, който дава възможност за общо управление на сграда с повече от един вход, както и за самостоятелно управление на всеки отделен вход/чл.8 /. Доказателствата по делото установят наличието на общи органи на управление, общ правилник за вътрешния ред, т.е. наличие на единна форма на управление на сградите в етажна собственост, построени в поземления имот, в компетентността на чийто общ орган на управление - Общото събрание на етажните собственици, е да определя размера на разходите за управление и поддържане на общите части , чиито решения пораждат права и задължения за етажните собственици, независимо дали са съгласни с тях или не.

Ищецът основава вземането си на решение от 27 и 28 юли 2015г. на ОС на ЕС за събирането на ежегодни парични вноски-такси за управление и поддържане на общите части/ремонт и обновление/ в размер на 7евро/кв.м., което няма данни нито се твърди ответника да е оспорил решението на ОС в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС /30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7/, респ. да е налице съдебно установяване на незаконосъобразността му, нито се навеждат от ответника твърдения за пороци на решението на ОС. Нещо повече дължимата от ответника такса за 2015г. съобразно това решение от 7евро/*** кв.м , възлизаща на 514.57евро е заплатена с незначителната разлика от 16.06евро. Налице е и решение от 27.07.2016г. на ОС на ЕС за 2016г. размера на паричните вноски да остане същия, а за 2017г. размерът да бъде редуциран до 5евро за собственици, които ползват лично и по 7евро за собственици, които предоставят под наем собствените си обекти на трети лица. Същото решение е било обжалвано по реда на чл.40 от ЗУЕС и законосъобразността му е потвърдена с решение №82/09.06.2017г. по гр.д.№764/2016г. на РС-Н., потвърдено с решение от 23.10.2017г. по в.гр.д.№1285/2017г. ОС-Бургас. След като решенията на общото събрание са влезли в сила, те следва да се зачетат от настоящия съдебен състав. Доводи в обратния смисъл не са и въведени от имащия интерес от оспорването им ответник, който и не твърди каквито и да е пороци на същите. Нещо повече, след изтичане на срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС за предявяване на иск за отмяната на решенията на ОС на ЕС, съдът в рамките на друго производство не може и да се произнася инцидентно относно валидността или правилността им /в този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013г. на ВКС по гр.д.№ 657/2012г., I г.о./.

След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост, в частност за ответника, е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание.

Не се твърди от ответника да е погасил задълженията си за такси за управление и поддържане на общите части, възникнали по силата на цитираните решения, в размер на 7евро/*** кв.м, възлизаща на сумата от по 514.57евро за 2016г. и 2017г. и остатъка от 16.06евро за 2015г. Претендираните суми са доказани по основание и размер.

Дължимостта на главницата води до дължимост и на обезщетението за забава, считано от 30.05.2018г., датата на подаване на заявление, до окончателното плащане.

Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено ново съобразно установеното .

Ищецът претендира присъждане на разноските в производството във всичките му части. В заповедното производство е заплатил държавна такса от 61лева, адвокатско възнаграждението в размер на 480 лева с ДДС, които му се дължат изцяло, или общо 541лева. В първоинстанционното производство е заплатил държавна такса от 139лева, при дължима в размер на 61лева, при което в тежест на ответника следва да се възложи само сумата от 61лева и платеното адвокатско възнаграждение от 480лева с ДДС, или следователно следва в полза на ищеца да се присъдят за първоинстанционното производство общо 541лева.

Във въззивното производство ищецът е заплатил държавна такса от 61лева и адвокатско възнаграждение от 480лева с ДДС, т.е. общо 480лева.

По тия съображения ,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №103/10.07.2019г. по гр.д.№626/2018г.на Балчишки районен съд, с което се ОТХВЪРЛЯ иска на ЕС на собствениците на обекти в комплекс „***“ в к.к. С.б., общ.Н., представляван от управителяЯ.Д. А., за признаване за установено, че А. Н. С. ***, дължи сумите в размер на 2 044,23 лв. (две хиляди четиридесет и четири лева и двадесет и три ст. ) за вноска РИО за 2015 г.; 2016 г.; 2017 г., както и законната лихва върху сумата за времето от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, и вместо това ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЕС на собствениците на обекти в комплекс „***“ в к.к. С.б., общ.Н., представляван от управителяЯ.Д. А., и А. Н. С. ***.***, че А. Н. С. ***.***, ДЪЛЖИ на ЕС на собствениците на обекти в комплекс „***“ в к.к. С.б., общ.Н., представляван от управителяЯ.Д. А., сумата от общо 2044.23лева, левова равностойност на общо 1045.20евро неплатени еднократни годишни вноски за ремонт и обновление на общите части, от които 16.06евро за 2015г, 514.57евро за 2016г. и 514.57евро за 2017г., ведно със законната лихва от 30.05.2018г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА А. Н. С. ***.***, да заплати на ЕС на собствениците на обекти в комплекс „***“ в к.к. С.б., общ.Н., съдебно деловодни разноски от общо 1623лева от които: 541лева съдебно-деловодни разноски за заповедното производство /61лева държавна такса и 480лева адвокатско възнаграждение/, 541лева съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство /61лева държавна такса и 480лева адвокатско възнаграждение/ и 541 лева съдебно-деловодни разноски за въззивното производство 61лева държавна такса и 480лева адвокатско възнаграждение/.

Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.