Р Е Ш Е Н И Е

№321

гр. Д., 04.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На тринадесети ноември година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Румяна Радева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 699 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д.М.Д. и Я.Г.Д., двамата от гр.Д., чрез упълномощения им адвокат, срещу решение №781/03.07.2019г. по гр.д.№2866/2017г. на Д.кия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивниците срещу С.Т.С. и Г.А.С.,***, иск за осъждане на ответниците да премахнат котелно помещение №16, с което пречат на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на жилището си с идентификатор ***.

В жалбата са изложени доводи, че посоченото помещение – котелно, изградено от ответниците в съсобствения на страните поземлен имот, е незаконно строителство – осъществено без строителни книжа и без съгласие на ищците. Незаконно построеното било нетърпимо и неузаконимо, било долепено на стената на стаята на ищците и пречело на достъпа на светлина в нея. Първоинстанционният съд необосновано възприел становището на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза, че изграденото от ответниците котелно помещение не създава затруднения и неудобства на ищците и игнорирал сведенията за противното, съдържащи се в гласните доказателства по делото. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за удовлетворяване на предявения иск във връзка с посочената постройка – котелно помещение.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Въззиваемите С.Т.С. и Г.А.С. не са представили писмен отговор по жалбата, която в съдебно заседание, чрез адвоката си, оспорват като неоснователна.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Д.М.Д. и Я.Г.Д. срещу С.Т.С. и Г.А.С. иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат построените от тях в съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор ***в гр.Д. помещения - коридор, коридор/антре и котелно. Премахването се иска по причина, че постройките са незаконни и пречат на ищците да упражняват правото си на собственост спрямо своето жилище, като фактически „затварят“ прозореца на една от стаите и тя остава без пряка светлина.

С решение №1119/30.11.2018г. по по гр.д.№2866/2017г. Д.кият районен съд се е произнесъл по част от предявения иск, като е осъдил ответниците да премахнат част от пристройка, представляваща колона от коридор №17а и антре №21. Това решение е влязло в сила.

Сега обжалваното решение е постановено по реда на чл.250 от ГПК и с него първоинстанционният съд се е произнесъл по иска в частта за премахване на котелното помещение. Искът е отхвърлен, като е прието, че котелното помещение, макар и изградено от ответниците без строителни книжа, не създава пречки на ищците да ползват жилището си, респ. двете спални и салона.

Не е спорно по делото, че двете насрещни страни са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***в гр.Д., в който всяка от тях има в своя собственост жилище. От заключението на тройната техническа експертиза се установява, че в кадастралната карта на града жилището на ищците е заснето с идентификатор ***, а жилището на ответниците е заснето с идентификатор ***. В поземления имот са извършени множество застроявания и пристроявания, подробно показани и обозначени на приложения №21 и 22 към заключението. Посочените в исковата молба коридор, коридор/антре и котелно са обозначени на приложенията към заключението на вещите лица съответно с №17а, №21 и №16.

Не е спорно и от гласните доказателства се установява, че помещенията коридор №17а, антре №21 и котелно №16 са изградени от ответниците. Видно е от приложенията към заключението на тройната експертиза, че те са разположени в една линия, на стената на жилищната сграда на ищците. Коридорът №17а и антрето №21 са пред салон №3 от жилището на ищците, който от своя страна е пред двете стаи №1 и №2 също от жилището на ищците. Дневна светлина и свеж въздух в стаята, чийто прозорец е към салона, се осигурява през салона, който също има прозорец. С изграждането от ответниците на коридор №17а и антре №21 пред салон №3 на ищците, прозорецът на стаята е намален и е засегната възможността за осветяване и проветряване на салона, респ. стаята зад него на ищците.

Котелното №16 няма досег със стаите на ищците, нито с намиращите се пред тях салон №3 и коридор №4 също на ищците. На стената на своя коридор №4 ищците са пристроили помещение баня №5 и на неговата външна стена е изграденото от ответниците котелно №16. Котелното е с тухлени стени, стоманобетонна таванска плоча и едноскатен покрив; то е по-ниско от банята на ищците. Котелното е изградено от ответниците без строителни книжа. Банята №5 е изградена от ищците също без строителни книжа.

Ангажираните от ищците свидетели са дали показания, от които се установява какво отражение върху ползването на жилището на ищците дават изградените от ответниците коридор №17а и антре №21 – засягане на прозореца, ограничаване на светлината и въздуха в салона и стаята зад него, влага поради ограничаването на свежия въздух. За котелното №16 в свидетелските показания не се съдържат достоверни сведения. Така, свидетелят В.А.П. само е отбелязал факта на съществуване на котелното, а посоченото от свидетеля П.И.П., че котелното е залепено на стаята на ищците, фактически не е вярно, предвид заключението на трите вещи лица.

Иск по чл.109 от ЗС е основателен тогава, когато по делото се установи, че ответникът извършва твърдяното от ищеца неоснователно действие и с него причинява на ищеца затруднения пълноценно да ползва своята вещ според предназначението й. В настоящия случай несъмнено е налице първото условие – построеното от ответниците котелно №16 е незаконен строеж, а построяването, държането, ползването на незаконен строеж винаги е неоснователно действие. Но, макар и да е незаконно построено, котелното №16 не причинява на ищците твърдяните от тях неудобства, не ги ограничава да ползват пълноценно и по предназначение помещенията от жилището си. Безспорно, ищците имат тези ограничения, които обаче са причинени от други незаконно построени от ответниците помещения, но не и от котелното №16. Дали незаконното котелно №16, като е построено в съсобствения на страните имот и е все пак долепено до стена на пристройка /също незаконна/ към жилището ищците, причинява на последните някакви други неудобства и ограничения, е извън предмета на настоящия спор. Котелното №16, не причинява на ищците твърдяните от тях затруднения и неудобства, поради което в настоящия спор хипотезата на чл.109 от ЗС не е осъществена. Изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск в тази част е правилен и постановеното от него решение следва да бъде потвърдено.

Съответно на резултата от спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците сумата 300 лева – платеното от последните адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №781/03.07.2019г. по гр.д.№2866/2017г. на Д.кия районен съд.

ОСЪЖДА Д.М.Д. с ЕГН********** и Я.Г.Д. с ЕГН **********,***, да заплатят на С.Т.С. с ЕГН ********** и Г.А.С. с ЕГН **********,***, платеното от тях адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.