Р Е Ш Е Н И Е

№ 325

гр. Добрич, 05.12.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. гр. д. № 71/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 717/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по въззивна жалба на К.Т.Г. и на „***“ ЕООД гр. Варна против Решение № 111/24.07.2019 г. на Районен съд – Балчик по гр. д. № 24/2019 г.

С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е осъдил К.Т.Г. и „***“ ЕООД гр. Варна да заплатят солидарно на „АСТРИОН“ ЕООД гр. Севлиево, следните суми: 447.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка, документиран с ф-ра № 396/31.05.2013 г., ведно със законната лихва от 16.01.2019 г. до окончателното плащане; 119.21 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.06.2016 г. – 16.01.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата от 119.21 лв. до 254.00 лв.; 3 600.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка, документиран с ф-ра № 533/30.06.2013 г., ведно със законната лихва от 16.01.2019 г. до окончателното плащане; 930.00 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2016 г. – 16.01.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата от 930.00 лв. до 2 023.00 лв.; 4 320.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка, документиран с ф-ра № 539/20.08.2013 г., ведно със законната лихва от 16.01.2019 г. до окончателното плащане; 1 054.00 лв., представляваща мораторна лихва за периода 21.08.2016 г. – 16.01.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата от 1 054.00 лв. до 2 366.00 лв.

Недоволни от така постановения съдебен акт, ответниците го обжалват с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендират отмяната му и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да отхвърли исковете.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за потвърждаването му от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

През периода м. май 2013 г. – м. август 2013 г. между „АСТРИОН“ ЕООД гр. Севлиево от една стана като изпълнител и едноличен търговец К.Т.Г. с фирма ЕТ „Краси 99 - К.Т.”*** от друга страна като поръчващ е възникнало облигационно отношение по договор за изработка по см. на чл. 258 и сл. ЗЗД, по силата на което изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо ( да извърши строителни дейности ), съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение - арг. от чл. 258, чл. 261, ал. 1 ЗЗД, а поръчващият - да заплати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.

Сделката е документирана с ф – ра № 0000000396/31.05.2013 г. на стойност 3 024.00 лв., ф- ра № 0000000533/30.06.2013 г. на стойност 3 600.00 лв. и ф – ра № 0000000539/20.08.2013 г. на стойност 4 320.00 лв.

Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане на възнаграждението за изпълнение на възложената работа, включва следните кумулативно свързани елементи: 1. наличие на облигационна връзка; 2. изпълнение на облигационното задължение и 3. уговорено възнаграждение.

По делото е безспорно установена валидността на сключения договор, изпълнението и приемането на работата, размера на договореното възнаграждение. Поръчващият не е изпълнил задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за плащане на договореното възнаграждение в размер на исковата сума. Изпълнителят е изпълнил работата съобразно предвиденото в договора предназначение.

Поръчващият е приел извършената съобразно договора работа.

Възнаграждението, документирано с ф – ра № 0000000396/31.05.2013 г. на стойност 3 024.00 лв. е платено частично, като са извършени две плащания от поръчващия - сумата от 2 000.00 лв. на 24.04.2014 г. и сумата от 577.00 лв. на 13.09.2016 г., като неплатеният остатък по тази фактура възлиза на сумата от 477.00 лв.

Не е установено плащане по останалите две фактури.

Страните са отразили първичните счетоводни документи в счетоводните книги.

Тези факти са установени по несъмнен и безспорен начин от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

Вещото лице е констатирало, че поръчващият е декларирал пред НАП процесните фактури и е ползвал право на данъчен кредит.

Според експертното мнение на вещото лице, ЕТ „Краси 99 - К.Т.”*** е отразил в счетоводните си книги задължения към „АСТРИОН“ ЕООД в общ размер на сумата от 13 407.00 лв. към 31.07.2014 г. Тази сума е отразена и в счетоводните книги на правоприемника „***“ ЕООД гр. Варна по с-ка 401 „Доставчици“, партида на „АСТРИОН“ ЕООД като крайно салдо към 31.07.2014 г. и 31.12.2018 г.

Поръчващият, въпреки многократните покани не е изпълнил задължението си да плати възнаграждението.

Видно от служебно извършената справка в търговския регистър, на 01.09.2014 г. едноличният търговец по реда на чл. 15 ТЗ е прехвърлил търговското си предприятие на „***“ ЕООД гр. Варна и е бил заличен от регистъра.

Контроверсният въпрос по делото е относно погасяването по давност на вземанията на изпълнителя към поръчващия за възнаграждение по процесния договор за изработка с оглед инвокираното от поръчващия възражение, респ. прекъсване на давността с признаване на вземането от поръчващия.

Съгласно трайно установената съдебна практика, по правната си същност признаване на вземането от длъжника е едностранното му волеизявление, с което той пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Признаване на вземането по чл. 116, б. „а“ ЗЗД трябва да бъде направено в рамките на давностния срок и да се отнася до съществуването на самото задължение. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, когато те по ясен начин изразяват волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретно задължение към кредитора.

За да прекъсне давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, длъжникът трябва да е направил недвусмислено волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към момента, в който е направено, без значение дали с волеизявлението си длъжникът цели да прекъсне давността и кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание. Без значение е и по какъв повод е направено признанието на дълга и пред кого, както и до кого е адресирано. Достатъчно е волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно – писмено или устно, обективирано пред свидетели или пред държавен орган, който може да го е удостоверил и в официален документ или да е изразени с недвусмислени конклудентни действия – р. 100 – 2011 – II ТО р. 131 – 2016 – IV ГО, р. 49 – 2017 - IV ГО.

Давността е прекъсната чрез вписване на дълга в справките – декларации на търговеца по ЗДДС, подадени до ТД на НАП, и ползването на данъчен кредит. В този случай длъжникът е направил недвусмислено изявление за задължението си към кредитора пред държавен орган, изявление, с което не само се доказва съществуването на дълга, но се признава и задължението към кредитора за декларираното вземане, т. е. тези действия на търговеца съставляват писмено, еднозначно волеизявление за признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД – р. 49 – 2017 - IV ГО.

В разглеждания случай, поръчващият, вписвайки задълженията си към изпълнителя в справки – декларации по ЗДДС, представянето им в ТД на НАП, ползването на данъчен кредит, отразяването им в счетоводните книги към 31.07.2014 г. и към 31.12.2018 г. на търговското дружество - правоприемник, които се ползват с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 55 ТЗ, се налага изводът, че длъжникът, респ. неговият правоприемник са признали вземанията на изпълнителя и съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД са прекъснали давността. В случая не е налице погасяване по давност на вземанията на изпълнителя към поръчващия, респ. неговия правоприемник.

Първоинстанционният съд неправилно в мотивите си е приел, че извършените частични плащания от длъжника прекъсват давността. Частичните плащания на дълга не съставляват признание на вземането по смисъла на чл. 116, б.“а“ ЗЗД спрямо непогасената му част - р. 100 – 2011 – II ТО, р. 255 – 2013 – I ТО, р. 87 – 2014 – I ТО.

В процесния казус, давността е прекъсната с действията на поръчващия, респ. на неговия правоприевник, изразяващи се във вписване на задълженията към изпълнителя в справки – декларации по ЗДДС, представянето им в ТД на НАП, ползването на данъчен кредит, отразяването им в счетоводните книги към 31.07.2014 г. и към 31.12.2018 г. на търговското дружество - правоприемник, като последното прекъсване на давността е извършено на 31.12.2018 г. от правоприемника на поръчващия „***“ ЕООД гр. Варна, чрез вписване по с-ка 401 „Доставчици“, партида на „АСТРИОН“ ЕООД с крайно салдо 31.12.2018 г.

С оглед изложените съображения се налага извода за основателност на исковите претенции, поради което същите следва да се уважат.

Решението на първоинстанционния съд, като съвпадащо с възприетото от въззивната инстанция, макар и с коренни различни мотиви относно съществения правен въпрос за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, следва да се потвърди.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски пред въззивна инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Настоящият състав на Съда, на основание чл. 633 ГПК, съобразявайки се с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С - 428/2016 на Съда на Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред въззивната инстанция, счита, че следва да уважи частично искането на въззиваемата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение, като му присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400.00 лв.

Правният спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК , поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 111/24.07.2019 г. на Районен съд – Балчик по гр. д. № 24/2019 г.

ОСЪЖДА К.Т.Г. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** и „***“ ЕООД гр. Варна, ул. „***“ № 42, ет. 3, ап. 7, да заплатят солидарно на „АСТРИОН“ ЕООД гр. Севлиево, ул. „***“ № 22, ет. 4, ап. 11, общ. Севлиево, област Габрово, сумата от 400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.